Определение по дело №2288/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от М.С.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Т.Р. ***, срещу Заповед №23-0819-******/02.10.2023г на началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено и особено искане на осн.чл.166 ал.3 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА, със следните аргументи: 1). Жалбоподателят никога не е употребявал наркотични вещества или техни аналози, и към момента на проверката 01.10.2023г не е бил под влияние на такива, което се доказва от извършения на 05.10.2023г лабораторен анализ на кръвта му, което при това представлява ново обстоятелство, настъпило след издаване на оспорената заповед; 2). Нарушението не е безспорно доказано с химико-токсикологично лабораторно изследване на дадените от жалбоподателя биологични проби; 3). Ограничаването за непредвидим период от време в рамките на законоустановения срок от 18 месеца на личното право на жалбоподателя да управлява МПС му причинява значителна и трудно поправима вреда, още повече с оглед общоизвестния факт, че използваните полеви тестове за установяване употребата на наркотични вещества дават фалшиво положителни тестове; 4). Продължаващо нарушение липсва, а безопасността на движението не е била застрашавана по повод и във връзка с притежаваното от жалбоподателя СУМПС.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В горецитираната Заповед № 23-0819-******/02.10.2023г началникът на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна е изложил, че на 01.10.2023г в гр.Варна жалб.М.Б. е управлявал л.а. „Ауди А6 Олроуд 3.0 ТДИ“ с рег. №В **** НВ, собственост на С.А.Б.,*** на ж.к.Възраждане в гр.Варна, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARJM-****, прола № 080, който отчел положителен резултат за Кокаин, Опиати, Канабис и Метадон, като му бил издаден и талон за медицинско изследване. Прието е, че с горното е извършено виновно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП, за което на осн.чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, и е посочено, че на чл.172 ал.3 вр.чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП се допуска предварително изпълнение на ПАМ поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда.

На приложеното към жалбата копие на заповедта липсват данни за датата на връчване, но тя е издадена на 02.10.2023г, а жалбата против нея е постъпила в съда на 16.10.2023г (входирана на 17.10.2023г), поради което съдът приема, че и жалбата, и особено искане са депозирани в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, съотв. в срока по чл.166 от АПК.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгл.чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; предварителното им изпълнение е допуснато по силата на закона съгл.чл.172 ал.3 от ЗДвП; заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР №5/08.09.2009 г на ВАС. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС на водача, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон.

Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си, което обаче той е сторил в настоящия казус, излагайки кратки мотиви за допускане на предварителното изпълнение.

Именно поради изричното предвиждане на чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус.

Като ново обстоятелство по см.чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК се сочи отрицателния резултат за употреба на наркотични вещества и техните аналози от лабораторното изследване на кръвта на жалбоподателя четири дни след отчетения положителен резултат в момента на проверката. Според настоящия съдебен състав обаче този отрицателен резултат не представлява нов релевантен факт относно констатираните в деня на проверката положителни резултати, и не следва да бъде ценен като обстоятелство, мотивиращо спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Поради изложеното съдът в този си състав приема за недоказано настъпването на нови обстоятелства по см.чл.166 ал.2 от АПК.

От друга страна предвид факта, че обективно възможността на жалбоподателя да се придвижва свободно в пространството не е отнета, а само са ограничени начините за това, твърдението, че в случая се касае за ограничаване на лични права, е несподеляемо. При това и независимо от липсата на конкретно описание/посочване на такива, съдът намира, че жалбоподателят безспорно търпи вреди от допуснатото от законодателя предварителното изпълнение на ЗППАМ, изразяващи се в невъзможността лично да управлява МПС. Той обаче не ангажира доказателства, че в конкретния казус засегнатия му личен, частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, и то до степен да го преодолява, поради което съдът ги приема за несъществуващи. Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени/неимуществени вреди за жалбоподателя в резултат на невъзможността на управлява автомобил в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими, тъй като съобразно константната съдебна практика при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, те подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което квалифицира молбата му по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови релевантни обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.С.Б., ЕГН **********,***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №23-0819-*****/02.10.2023г на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, с която на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Препис от определението да се връчи само на молителя чрез адв.Р..

	Съдия: