ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
гр. Търговище, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500127 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, чрез пълномощник юрск. Радина Илиева, против разпореждане №
865/03.05.22г., постановено по ч.гр.д. № 523/2022г. по описа на РС - Търговище, с което е
отхвърлено частично заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. Д. Б. от . Б., общ. Т..
С оплаквания, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния Договор за
потребителски кредит, като е заключил, че същият не отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, частният
жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и постановено уважаване на
заявлението по чл. 410 ГПК изцяло. Изложени са още съображения, че не е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2 , т. 2 ГПК. Неприложима, в случая, е и разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК, изискваща проверка и извод за наличието на неравноправна клауза в ДПК,
респ. дали е налице обоснована вероятност за това, като вместо така дължимата проверка,
заповедният съд е излязъл извън правомощията си, след като е извършвал преценка за
валидност на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по жалбата по същество, съдът взе предвид следното:
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирал заявление по чл. 410 ГПК за
сумата общо 514.26 лв., уважено частично с издадената Заповед № 252/03.05.22 г. за сумата
200 лв.- неплатена главница по ДПК № ********** от 23.01.18 г., ведно със законна лихва
от подаване на заявлението – 29.04.22 г. до окончателно изплащане на задължението, на
1
осн.чл. 411, ал. 3 и във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, присъдил е разноски.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ искането на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, против ответника за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , САМО В ЧАСТТА за сумите: 17.44
лв. - непогасено договорно възнаграждение за период 26.02.-26.05.18 г.; 8.48 лв. - законна
лихва за забава за посочения период; 131.40 лв. - неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, дължимо до 26.05.18 г.; 30 лв. - непогасени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 02.12.2017 г. /изпадане в забава по-
голяма от 14 дни/; 126.94 лв. - законна лихва , дължима от 26.05.18 г.- дата на изтичане на
погасителния план до 27.05.2021 г., както и за разноските за възнаграждение на
юрисконсулт над размера от 50 лв. до пълния претендиран размер от 180 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и във вр. чл.26 от
НЗПП.
По фактите:
Между страните, на 23.01.18 г., е сключен ДПК № ********** със следните
параметри: Сума на кредита – 200 лв., срок: 4 месеца; размер на вноската по кредита –
54,36 лв., първата от които с падеж 26.02.18г., последната(четвърта) – на 26.05.18 г.; ГПР
49.88 %, ГЛП – 41,17 %; лихвен процент на ден – 0.11 %; дължима сума по кредита – 217.44
лв. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплаща в рамките на ДПК и месечна
вноска от 32,85 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги в размер 131.40 лв. при което
Общото задължение по кредита и по допълнителния пакет услуги е 348.84 лв., съответно –
общ размер на месечната вноска: 87.21 лв.
Посочения пакет от допълнителни услуги включва: „една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в описаните 5 подточки, първата от които
„приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, като е посочено, че
страните се съгласяват, че 15% от възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300
лв. представляват стойността на разходите за предоставената услуга и приоритетно
разглеждане на искането за отпускането на потребителския кредит.
Макар в диспозитива на обжалваното разпореждане да не е посочено, видно от
мотивите, за да постанови частичния отказ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 вр. с чл. 23 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Позовал се е и на неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т. 10
вр. с чл. 23 ЗПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във
2
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя“.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3
ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз
основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение
на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Република България.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, месечното задължение по изплащане на
кредита (за сумата 200 лв.), заедно със стойността на закупения допълнителен пакет (131.40
лв.), възлиза общо на 348.84 лв. Очевидно е, че по този начин ГПР реално не е 49.88 %, а
доста повече, при забрана да не надхвърля 50%.
От справка в публичния регистър на КЗП, се установява, че КЗП се е произнесла
по практиката на настоящия заявител относно допълнителните услуги (ДУ), като със
Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП се забранява на заявителя да прилага
агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във вр. с чл.68г, ал. 4, във
връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), изразяваща се в това, че при
сключването на договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да
закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Потребителите, които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не
могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още четири други
услуги.
Цитираната заповед е влязла в сила, считано от 08.07.2019 г., когато с Решение №
3
10606 от 08.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 13144/2018 г.
касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна. ВАдмС е приел, че с
въпросните пакети за ДУ заявителят осъществява агресивна нелоялна търговска практика по
смисъла на ЗЗП.
В случаи, като този, търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от
предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ,
осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е
неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните
параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
минимум от 50%., т.е. процесният ДПК е сключен в противоречие на закона, обуславящо
приложимостта на предвидената в в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална
недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на
неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за
заплащане на посочените по-горе пакети за ДУ.
Неоснователни са доводите в частната жалба с позоваване на свободата на
договаряне, съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, както и на известният в обществото факт,
че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемали да
отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които, поради една или друга причина не
можели да получат кредит от банка.
С посочения пакет допълнителни услуги, сумата, дължима за връщане става почти
двойна. Предметът на самите услуги, макар и да е дефиниран като допълнителни "услуги", в
действителност се състои от действия, свързани с усвояването и управлението именно на
кредита, предоставен с ДПК. Така е налице пълно покритие между естествените и
закономерни права, задължения и възможности за страните по договора за потребителски
кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, и услугите, визирани в чл. 15 от ОУ на
„Профи Кредит България“ ЕООД към ДПК. Това правно положение е недопустимо по
смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи
изискванията на този закон, което му е забранено с чл. 21, поради което и законодателят е
повелил, че такава клауза е нищожна.
Така, от своя страна, щом допълнителните услуги не могат да съществуват в
независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от
договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и
обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи
по него, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Непосочването на включените в ГПР
компоненти и начина на формиране на размера му е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а. ал. 2 и 4 от ЗПК.
В случая се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
4
икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК.
Предвид изложеното, гореразгледаните уговорки са във вреда на потребителя, като
не отговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при преценката
на предоставеното от кредитодателя и съпоставката с дължимата за връщане сума.
Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, прогласява неравноправните клаузи за нищожни, като
така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват
потребителя.
По претендираната лихва за забава – принципно заявителят има право да
претендира обезщетение за забава (чл. 86 ЗЗД), дължимо по силата на закона, а не въз основа
на клаузите в договора. В същото време, съдът няма как да уважи тази претенция, тъй като
размерът на същата частично е базиран на суми, които съдът, видно от мотивите по-горе,
приема, че не се дължат.
Относно претендираната сума от 30 лв. като такса за извънсъдебно събиране на
суми по кредита, към изводите на РСТ, въззивният състав добавя и следното: независимо
как е наречена, по същество се касае за такса за управление на кредита. Всички
административни действия, които следва да извършват служителите на кредитодателя с цел
регулярно установяване на падежни дати, наличие на преводи, закъснения, уведомяване на
длъжника, че е в забава др.подобни – са все действия по управление на кредита. ЗПК
изрично предвижда забрана за събиране на такава такса, преценявайки, че такава една
клауза би била неравноправна спрямо потребителя.
Изложените в ч.жалба съображения, основани на размера на претендираната
възнаградителна лихва (макар да не е посочена, всъщност както и нито един от останалите
параметри, в .т.ч. и претендирани вземания), водят на извод на неправилна интерпретация
от жалбоподателя, тъй като доводите за неравноправни клаузи не почиват единствено върху
този размер.
Районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат,
разпореждането му е законосъобразно, а частната жалба – неоснователна, поради което
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник юриск. Радина Илиева,
против разпореждане № 865/03.05.22г., постановено по ч.гр.д. № 523/2022г. по описа на РС -
Търговище, с което е отхвърлено частично заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б. Д. Б. от . Б., общ.
5
Т., за посочените в разпореждането суми, в това число и разноски.
Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6