№ 2335
гр. С., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110159018
по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са конститутивен иск за отмяна на уволнението, извършено
със Заповед № ./12.08.2021 г. и със Заповед № ./12.08.2021 г. на управителя на
„К.С.” ООД – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 3 660 лв. –
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до плащането.
Ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като заповедта не
му е връчена редовно, не е мотивирана и не отговаря на изисканите от
работодателя обяснения. Отделно наказанието е наложено извън сроковете по
чл. 194 КТ.
Ответникът твърди уволнението да е законосъобразно извършено, като
са налице предпоставките на посоченото уволнително основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно в отношенията между страните е, че по между им е
съществувало трудово правоотношение. Съгласно трудов договор № . от
1
19.11.2020 г. ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, на пълно работно време от осем
часа на ден и 40 часа седмично, с място на работа в гр. С.., при основно
месечно възнаграждение 610 лв.
Ищецът е бил в отпуск по болест от 27.05.2021 г. до 05.06.2021 г. и от
06.06.2021 г. до 09.06.2021 г., за което са представени два броя болнични
листа по делото. Преди изтичане на посочения период, ищецът е получил по
електронна поща искане от ответника да предостави писмени обяснения по
чл. 193 КТ, защо не се е явил на работа на 07.06.2021 г. /понеделник/, което
според ответника е нарушение на трудовата дисциплина. На 08.06.2021 г.
ответникът е изпратил нов имейл с молба, в най – кратък срок ищецът да му
предостави болничните листа на хартиен носител в офис на Е. – .. На
11.06.2021 г. ответникът отново е изпратил имейл до ищеца, с който иска
обяснения от служителя, защо продължава да не се явява на работа, след като
срокът на отпуска по болест вече е изтекъл и как възнамерява да продължи
бъдещите си взаимоотношения с ответното дружество. В отговор от
16.06.2021 г. ищецът предложил, след като трудовото му правоотношение не
е прекратено на 10.06.2021 г., както е поискал първоначално, то дните от
10.06. до 16.06.2021 г. да бъдат трансформирани като част от платения му
годишен отпуск и трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно
съгласие, считано от 17.06.2021 г. Към имейла е приложил сканирани
заявления от 09.06.2021 г., в които се посочват причините, поради които иска
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника по взаимно съгласие
– влошено здравословно състояния, промяна в начина/забавяне на
изплащането на дължимите суми при командировка извън страната, както и
задържане на лични вещи от страна на работодателя. С нотариална покана от
21.06.2021 г. от ищеца отново са поискани писмени обяснения във връзка с
неявяване на работа в ответното дружество за периода 07.06.2021 г. -
21.06.2021 г. Видно от разписка към нотариалната покана, адресът на ищеца
по трудов договор и справка в НБДН е посетен три пъти в рамките на един
месец по различно часово време, като адресатът не е намерен, поради което е
залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса. Нито ищецът, нито
упълномощен от него представител, са се явили в нотариалната кантора в
срока по чл. 47, ал. 2 ГПК за получаване на поканата. На 12.08.2021 г. с две
заповеди № ./12.08.2021 г. и № ./12.08.2021 г. ответникът е наложил
2
дисциплинарно наказание – уволнение и е прекратил трудовото
правоотношение на ищеца поради неявяването му на работа, считано от
10.06.2021 г. до датата на издаване на заповедта. В заповедите е посочено
още, че са връчени на 23.08.2021 г. при отказ на служителя да ги получи, за
което са се подписали двама свидетели. Единият – Л.П., разпитана като
свидетел по делото, посочва, че на 23.08.2021 г. в заведение в гр. С. е
подписала атакуваната заповед за уволнение без да познава страните, по
молба на едната, след като неволно е станала свидетел на спора по между им,
състоял се на съседната маса.
По делото е разпитан и свидетелят С.Г., който също е работил като
шофьор на тежкотоварен автомобил в ответното дружество, който посочва, че
дружеството е нямало собствена база и служебен гараж. Имало е офис, но
комуникацията с работодателя е ставала по електронен път и на обществен
паркинг за камиони в кв. Н. в С., където камионите на дружеството са
оставяни след приключване на съответния курс.
За основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчно неявяване на
работа най-малко в продължение на два последователни работни дни.
Процесната заповед за уволнение е мотивирана - ясно е посочен периодът, в
който ищецът не се е явил на работа. Възраженията на ответника за обратното
са необосновани, като за него е било известно, кои работни дни визира
работодателят. Изводът следва от безспорния факт по делото /установен от
представената от самия ищец електронна кореспонденция с работодателя/, че
считано от 10.06.2021 г., датата следваща изтичане срока на болничния, до
23.08.2021 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение, ищецът не
се е явявал в определеното му със сключения на 19.11.2020 г. трудов договор
място на работа в „К.С.” ООД. Изводът, че двата последователни работни
дни, които визира работодателя са следващите след 10.06.2021 г. и че те са
бил известни на ищеца, следва от полученото от него на 11.06.2021 г.
уведомително писмо, с което са му изискани обяснения съгласно чл. 193 КТ
за причините за неявяването на работа след изтичане на отпуска по болест на
09.06.2021 г., на което ищецът е отговорил, че неявяването му на работа за
периода след отпуска по болест е по вина на работодателя, който не се е
произнесъл по направеното от ищеца със заявление от 09.06.2021 г. искане за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Заявлението, което ищецът
сочи, представляващо отправено предложение за прекратяване на трудовото
3
правоотношение по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, което
работодателят не е приел, не е оправдание и не може да обоснове неявяването
на работа за период повече от над 60 дни. Прекратяването на трудовият
договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не става с подаване на
предложение от едната страна, а само при наличие на две насрещни
волеизявления на страните, изразени в писмена форма, съдържащи ясна,
категорична и безусловна воля за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, каквито в случая не са налице. При безспорно установения
факт на неявяване от страна на служителя на работа, в продължение на повече
от два последователни работни дни, настоящият съдебен състав приема, че е
налице основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което е достатъчно, за да
обоснове законността на извършеното на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
уволнение. Наказанието е наложено в двумесечния срок по чл. 194 КТ, като
заповедта за уволнение е връчена при отказ на работника на 23.08.2021 г.
Съгласно чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, която трябва да се връчи на работника или служителя. В
закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена
на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено
от деня на нейното получаване. Следователно законодателят е предвидил като
допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да
е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила , уредени в чл. 46 и чл .47, във вр. с
чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за
пощенските услуги.
Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на
връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195,
ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание –
изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение
и правното основание, на което това е направено /вж. решение № . от
6.04.2010 г. по гр. д. № ./2009 г. на ІІІ г.о./. В случая това е станало с
връчването по куриер на копия на заповедите за уволнение на адреса на
ищеца, както сам посочва исковата молба /около месец след срещата между
4
страните на 23.08.2021 г./. Следователно дори да се приеме, че на тази среща
не е била връчена надлежно на ищеца процесната заповед за уволнение, то
същият е узнал за нейното съдържание след това, при получаването й по
пощата, което се потвърждава и от прилагането й като доказателство към
исковата молба.
Изложеното налага отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
предпоставя извод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото
правоотношение. С оглед изложените правни изводи относно иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, то акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява
неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски за
производството.
Такова възниква за ответника, комуто следва да се присъдят разноски в
размер на 800 лв. за заплатено на 28.01.2022 г. адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като същото е в
минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. и броя на предявените
искове.
С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за
сметка на съда.
Така мотивиран Софийският районен съд, 153 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КР. В. В., ЕГН ********** срещу „К.С.”
ООД, ЕИК .. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна
на уволнение, извършено със заповед № ./12.08.2021 г. и заповед №
./12.08.2021 г. на управителя на „К.С.” ООД и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
заплащане на сумата 3 660 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за период от 12.08.2021 г. до
12.01.2022 г.
ОСЪЖДА КР. В. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „К.С.” ООД, ЕИК .. сумата 800 лв. – разноски по делото.
5
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от обявяването му на 22.03.2022 г. на основание чл. 315, ал.
2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6