Решение по дело №118/2023 на Административен съд - Смолян

Производството пред АССм е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Ф. Т. в качеството на процесуален представител на С. С. С., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа [населено място], [улица]срещу решение № 133/15.11.2023г. по АНД № 369/2023г. на Районен съд-[област].

С обжалваното решение съдът е потвърдил изцяло НП № 21-1058-000943 от 12.08.2021г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-[област].

В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Издаденото НП се базирало на свидетелски показания на свид. П. и Н. и техните субективни възприятия. Свидетелите П., Т. и М. пък били възпроизвели това, което било казано от първите свидетели. Възпроизведеното в НП и АУАН като обстоятелства не намирало опора нито в един текст на ЗДвП, още по-малко в чл. 175а, ал.1,т.3 ЗДвП. Твърди се в жалбата, че мнозина водачи на МПС губели управление в тясното кръгово движение пред Планетариум-[област], често се забелязвало поднасяне на ПС, това не можело да се вмени във вина на водача. В този случай той бил длъжен да напусне кръговото движение за най-кратко време.

Твърди се на база на горното схващане, че в случая били нарушени при издаване на АУАН и НП чл. 42, т.3 и 4 и чл. 57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН. По същество не били налице основания за квалифициране действията на водача С. като нарушение на правната норма на чл. 175а, ал.1,т.3 ЗДвП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановения въззивен съдебен акт и по същество отмени издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят С. се явява лично и поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация чрез юриск. заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита същата за неоснователна, а постановеното решение-за законосъобразно и правилно. Претендира за присъждане на юриск. възнаграждение в полза на ОДМВР-[област].

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита постановеното въззивно решение за законосъобразно и правилно.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните пред въззивната инстанция гласни и писмени доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения:

За да постанови въззивното решение, състав на Районен съд-[област] е събрал релевантните доказателства и ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Направил е правни изводи, които са логични и съответни на анализа на доказателствата. По тази причина те се споделят от касационната инстанция.

Нормата на чл. 104б, т.2 ЗДвП регламентира, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За използването на пътищата по предназначение в ЗДвП, ППЗДВП, ЗП са създадени императивни правила, чиято цел е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Постигането на тази цел се осъществява със система от мерки. Законодателят е въвел задължения за водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Придобилият популярност в разговорния език термин „дрифт“, макар и да няма легална дефиниция, безспорно изисква много добри умения за контрол над пътното превозно средство. Това е така, тъй като контролът над движещ се автомобил предполага осигуряване на добро сцепление с пътната настилка и предвидимост в треакторията на движение. При дрифта водачът посредством преднамерено въздействие върху трансмисията, двигателя и механизмите за управление умишлено изважда автомобила от нормалния режим на работа с цел да го отклони от предвидимата треактория на движение. Уменията за постигане на това и последващото възстановяване на контрола върху превозното средство освен че застрашават сигурността на останалите участници в движението изискват от водача и сериозни умения. Мястото за провеждане на тренировки за постигане на тези умения обаче не е на пътища, отворени за обществено ползване, а на специални полигони. По тази причина провеждането на дрифт в градска среда, при наличие на други автомобили и пешеходци е укоримо деяние и за него се предвижда наложената на С. санкция. Нормата на чл. 175а, ал.1 ЗДвП предвижда,наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП и правилно е определена и санкционната норма.Вярно е, че при невнимателно подбиране на скоростта на движението съобразно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания товар е възможна загуба на контрол върху ППС без това да е целенасочено преследвано от водача.Субективното отношение към преследваната от водача цел разграничава двете деяния. Описаната хипотеза не е налице в случая. Твърдението, че нарушението в треакторията на движение на автомобила се дължи на малкия радиус на завой на въведеното кръгово движение се опровергава от обясненията на С., депозирани на следващия ден след извършване на деянието. По тези съображения съдът счита, че от обективна и субективна страна касаторът е извършил вмененото му деяние и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Постановеното въззивно решение не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна, при което следва да бъде оставено в сила.

Предвид тези изводи, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., платими от С. С..

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/15.11.2023г. по АНД № 369/2023г. на Районен съд-[област], с което е потвърдено изцяло НП № 21-1058-000943 от 12.08.2021г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-[област].

ОСЪЖДА С. С. С., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-[област] юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.