Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 18.01.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 4030 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата П.Г.П., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 09.08.2014 год., около 04.00 ч на път Е-79, км.102+7 между с.Долна Вареница и гр.Монтана, водачът В.Р.Т., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******поради движение с несъобразена скорост, реализирал пътнотранспортно произшествие като напуснал пътното платно и автомобила се преобърнал, вследствие на което пострадала като пътник, возещ се на задната седалка. Твърди, че получила множество травматични увреди, довели до продължително разстройство на здравето, което дало отражение върху психиката й. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като пътувала без колан. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като доказателство протоколно определение от 16.02.2017 год. по НОХД № 261/17 год. по описа на РС-Монтана от което се установява, че съдът е одобрил споразумение по силата на което е признал за виновен В.Р.Т., за това, че на 09.08.2014 год. на път Е-79, км.102+7 между с.Долна Вареница и гр.Монтана, при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил на П.Г.п. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е високата скорост на движение на автомобила, разката употреба на спирачки и органите за управление, при което водача е загубил контрола върху управлението на автомобила и излязъл извън пътното платно и се преобръща. Дава заключение, че автомобила е фабрично оборудван с предпазни колани.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Димитрова, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на 12-ти гръден прешлен, което е довело до ограничаване на движенията и трудоспособността й за повече от 30 дни. Проведено е четиридневно болнично лечение и впоследствие до около шест месеца домашно-амбулаторно. Пострадалата е търпяла болки с по-голям интензитет непосредствено след произшествието за 20-30 дни, след което болките постепенно са намалявяли до края на шестия месец. Посочва, че счупването е засегнало само тялото на прешлена, повече в дясната му горна страна, без да има стеснение на гръбначномозъчния канал и притискане на гръбначния мозък. Дава заключение, че с оглед механизма на произшествието и полечуните увреди, пострадалата е пътувала в автомобила с правилно поставен предпазен колан. Този извод прави от обстоятелството, че счупването на 12-ти гръден прешлен е получено при рязко движение на горната част на тялото напред и надясно, при фиксиран таз и това се получава при поставен колан.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******ВС.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 09.08.2014 год., водачът В.Р.Т., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на П.П. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние, тъй като в настоящето производство не бе оборена презумпцията за виновност на делинквента.

Установи се също така, че лекия автомобил управляван от Т. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника З. „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания, пострадалата е търпяла болки и страдания за период от до шест месеца, като най - интензивни те са били през първите 20-30 дни след произшествието. Установи се, че счупването е засегнало само тялото на прешлена, повече в дясната му горна страна, без да има стеснение на гръбначномозъчния канал и притискане на гръбначния мозък. Не е установено по делото, тъй като пострадалата не се е явила на преглед при вещото лице сегашното й състояние, поради което съдът приема, че същата е напълно възстановена и не се очакват усложнения.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалата /32 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 20 000 лева, за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер, като неоснователен и недоказан.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са неоснователни. Не се ангажираха доказателства за действия на пострадалата, посредством които да се установи че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. От заключението на вещото лице медик се установи, че същата е пътувала в автомобила с правилно поставен колан, тъй като счупването на 12-ти гръден прешлен е получено при рязко движение на горната част на тялото напред и надясно, при фиксиран таз и това се получава при поставен колан. Въз основа на това настоящият състав приема, че възражението следва да отхвърли.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковите суми следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането /09.08.2014 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 207 лева, изчислени по компенсация /ищецът има право на разноски в размер на 1 228 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ответника – на 1 435 лева, съразмерно с отхвърлената част, съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 800 лева.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******* и адрес: *** да заплати на П.Г.П. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, чрез адв. М., сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.08.2014 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2014 год., до окончателното изплащане, както отхвърля иска до пълния размер от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******* на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 207 /двеста и седем/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800 /осемстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: