Номер 122127.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. В.
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100501902 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на Г. Д.
В. , ЕГН **********, и И. Г. В. , ЕГН ********** срещу решение №89/24.03.2020г.
постановено по гр. дело №434/2019г. по описа на ДРС, с което е прието, че Р. И. В. , ЕГН
********** и В. Д. В. , ЕГН **********, СА СОБСТВЕНИЦИ на придобивно давностно
владение, упражнявано от м. февруари 2008 г. върху следния недвижим имот, находящ се в
землището на гр. Девня, съставляващ част с площ 329 кв.м., от която, съобразно договор за
доброволна делба по Акт №184, том I, рег.№1089 от 28.02.2008г., включени в ПИ с
идентификатор 20482.501.1808 на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС.
Жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно, тъй като съдът е разгледал и
съобразил приоритетно само фактите, които са в интерес на ищците. Твърдят, че още през
1983г. общият наследодател им е дарил само 470 кв.м. ид. части от цялото място с обща
площ 940 кв.м. Не са съгласни и с извода за изтекла в полза на ищците придобивна давност.
Считат, че след като по отношение на този имот са се водили дела до м. ноември 2014г., то
не може да се установи, че той е бил владян явно, спокойно и необезпокоявано. Излагат, че с
лицето Хр.Г. е имал съдебни дела относно собствеността на имота, в който се намира по-
голямата част от тези 329кв.м., а брат му е бил свидетел по делото. Считат, че след като по
отношение на един имот се води дело за собственост, то не може да се приеме, че спрямо
него се осъществява явно и необезпокоявано владение. По изложените съображения молят
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като на
негово място бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен
като недоказан и неоснователен като въззиваемите бъде осъдени да им заплатя направените
по делото разноски.
Ответниците Р. Ив. В. и В. Д. В., чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните
от въззивника пороци. Твърдят, че първоинстанционният съд, след като е анализирал
събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод
1
основателността на предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено. Молят за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен
от Р. И. В. , ЕГН ********** и В. Д. В. , ЕГН **********, срещу Г. Д. В. , ЕГН **********,
и И. Г. В. , ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици в режим на СИО на 329 кв.м. на основание давностно владение
осъществявано от 2008г. до средата на 2018г. Ищците твърдят, че са собственици на
недвижими имоти, придобити в режим на СИО, представляващи: дворно място, находящо се
в гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна, кв. „Девня”, ул. „Сливница” №8, съставляващо ПИ
№1075 в кв.60 по план на гр. Девня, кв. „Девня” с площ 570 кв.м. (част от ПИ с
идентификатор 20482.501.1719 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изп. директор на АГКК), заедно с построената в
имота двуетажна сграда със застроена площ 124 кв.м., въз основа на Договор за доброволна
делба, обективиран в Акт №184, том І, рег.№1089 от 28.02.2008 г. на нотариус с рег.№465 на
НК), както и на част от дворно място с площ 329 кв.м., попадащи в ПИ с идентификатор
20482.501.1719 (частта от ПИ №1076 по договора за доброволна делба), 20482.501.1808
(частта от ПИ №1078 по договора за доброволна делба), 20482.501.1718 (частта от ПИ
№1078 по договора за доброволна делба). Твърдят, че тази част от дворното място са
придобили на основание давностно владение, осъществявано повече от 35 години
необезпокоявано, непрекъснато и явно. Излагат, че през последните 11 години, но и преди
това-още от момента, в който са сключили граждански брак през 1982 г. владеят имота със
съзнанието, че е техен. Стопанисвали го и се грижили за него като за свой, не са предавали
владението му на трети лица, както и никога не са били смущавани в упражняването на
фактическата власт върху същия. Ищците твърдят, че в края на м. август 2018г. ответникът
Георги В.- собственик на съседния имот с №1078 съборил оградата в югоизточната част на
имота и започнал да вдига зид. След проведен разговор с него и майка му, че това е част от
техния имот и няма право да руши оградата и да строи, Г. В. преустановил всякакви
действия. Ищците твърдят, че продължили да владеят имота без да бъдат обезпокоявани до
07.03.2019 г. когато Г. В. започнал да строи гараж и отказал да преустанови строителството.
Според ищците 329 кв.м. се предават към имот с №1075 (обособен по договора за
доброволна делба), а оставащата част от имоти №1076 и №1078 отговарят на изискванията
на чл.19 ЗУТ като единият може да бъде присъединен към другия, доколкото са собственост
на едни и същи лица. По изложените съображения молят на осн. чл. 124, ал.1 ГПК да бъде
прието за установено по отношение на ответниците Г. В. и И. В., че ищците са собственици
по силата на давностно владение, в режим на СИО на земя с площ 329 кв.м., означена на
място с трайни материализирани граници.
Ответниците, чрез депозирания писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК и в о.с.з. чрез
процесуалния си представител излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Заявяват, че геодезическото заснемане е само проект, а не документ за
собственост и от него не могат да се черпят права. Твърдят, че са собственици на процесния
имот на основание дарение, делба и покупко-продажба. Излагат, че самите те са
предложили на ищците да обработват тази част от мястото за да не пустее, тъй като
ответниците са заминали за чужбина. По изложените съображения молят съда да отхвърли
исковата претенция, като им присъдени направените по делото разноски.
2
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
От приетия НА №6, том II, дело №197/1983 г. от 29.04.1983 г. по опис на РС Девня,
се установява, че ищецът В. Д. В. е придобил чрез дарение от неговия родител Д. В.
Димитров само 470 кв.м. ид. част от застроено дворно място, цялото съставляващо парцел
XV-779 в кв.60 с площ 940 кв.м., който парцел е включен в имот пл.№779, целият с площ
3000 кв.м., при граници: улица, Ст.Н., наследници на Драгия Атанасов и полски имот.
Видно от НА №161, том I, рег.№1538, дело №355 от 22.07.2005 г., Хр.Г. е придобил
по договор за покупко-продажба следният недвижим имот: само 1460 кв.м. ид. части,
включени в дворно място, съставляващо ПИ №779 с площ 3000 кв.м., в кв.60, по план на гр.
Девня, за което са отредени УПИ XVI-779 с площ 1140 кв.м. и УПИ XVII-779 с площ 1860
кв.м.
Видно от НА №3, том VII, рег.№6484, дело №660/2006 г., вписан в СВ при РС Девня
с вх.рег.№2911 от 29.06.2006 г., Акт №47, том VIII, дело №1506/2006 г., Д. В. Димитров е
дарил на ответника Г. Д. В. , следния недвижим имот: 470 кв.м. ид. част от дворно място,
цялото с площ 3000 кв.м., състоящо се от УПИ XVII-779 с площ 1860 кв.м. и УПИ XVI-779 с
площ 1140 кв.м., находящо се кв.60 по план на гр. Девня, заедно с построена на границата
между двата парцела двуетажна жилищна сграда-близнак с РЗП 124 кв.м.
От представения препис-извлечение от Протокол №4 от 03.07.2007 г. на ОЕСУТ при
Община Девня, техническа експертиза, скица-проект за разделяне на ПИ №779, кв.60 по
план на гр. Девня, и Удостоверение №25-19770 от 29.01.2019 г., от ПИ 779 в кв.60, са
обособени ПИ №1075 с площ 570 кв.м., ПИ №1076 с площ 570 кв.м., ПИ №1077 с площ 532
кв.м. и ПИ №1078 с площ 1825 кв.м.
От приетия по делото договор за доброволна делба, обективран в Акт №184, том I,
рег.№1089 от 28.02.2008 г. по опис на Нотариус В.М., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.
№560 от 29.02.2008 г., том I, №167, ищците В. Д. В. и Р. И. В. придобиват в самостоятелен
дял дворно място, находящо се в гр. Девня, кв. “Девня“, ул. „Сливница“ №8, съставляващо
ПИ №1075 в кв. 60 с площ 570 кв.м., заедно с построена в имота двуетажна жилищна сграда
с РЗП 120 кв.м., при граници ПИ №1076, УПИ XIV-777, УПИ XV-777 и улица, а ответникът
Г. Д. В. получава в самостоятелен дял дворно място, находящо се в гр. Девня, кв. “Девня“,
ул. „Сливница“ №8, съставляващо ПИ №1076 в кв. 60 с площ 570 кв.м., заедно с построена в
имота двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м. и стопанска постройка с площ 15 кв.м.,
при граници ПИ №1077, ПИ №1078, ПИ №1075 и улица.
Установява се, че по време на брака си с ответницата И. Г. В. , ответникът Г. Д. В. е
придобил чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА №78, том II, рег.№1897,
дело №209 от 26.03.2008 г следният недвижим имот: дворно място с площ 1825 кв.м.,
съставляващо ПИ №1078 в кв.60 по план на гр. Девня, заедно с построена в имота стопанска
постройка със застроена площ 50 кв.м.
От заключението на СТЕ, изслушано и прието в о.с.з., проведено на 01.10.2019г.,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че при
огледа на място е налична материализирана ограда на стопанисвания от ищците недвижим
имот, в границите на която влизат: 1. целият притежаван от ищците ПИ №1075 с площ 570
кв.м. въз основа на договор за доброволна делба от 28.02.2008г.; 2. Площ от 91 кв.м. (в син
щрих на комбинирана скица по СТЕ- стр. 68) от съседния ПИ №1076 и 3. Площ от 238 кв.м.
3
(в зелен щрих на комбинирана скица /стр.68/ по СТЕ) от съседния ПИ №1078- двата
собственост на ответника Георги В. въз основа на договор за доброволна делба от 28.02.2008
г. и НА №78, том II, рег.№1897, дело №209 от 26.03.2008г. При съпоставяне с действащата
КК на гр. Девня, одобрена със Заповед №РД-18-85 от 17.09.2008 г., изменена със Заповед
№РД14-03-225 от 30.09.2009 г., вещото лице е установило, че процесната площ от 329 кв.м.
включва: 284 кв.м. (в син щрих на комбинирана скица 2 /стр.69/ по СТЕ ) от ПИ с
идентификатор 20482.501.1719; 20 кв.м. (в зелен щрих на комбинирана скица 2 по СТЕ) от
ПИ с идентификатор 20482.501.1718; 25 кв.м. (в червен щрих на комбинирана скица 2 по
СТЕ) от ПИ с идентификатор 20482.501.1808. В о.с.з. вещото лице посочва, че дори двата,
притежавани от ответника съседни имоти ПИ №1076 и ПИ №1078 да не бъдат обособени в
един общ, при евентуално отделяне от всеки от тях на претендираните от ищците съответни
части, оставащата площ за всеки от двата имота ще отговаря на изискваните по чл.19, ал.1,
т.1 ЗУТ минимални лицева площ и повърхност в населено място.
В о.с.з., проведено на 01.10.2019г. са разпитани водените от страните свидетели.
Св. Владимир В.-брат на ищцата знае мястото, в което има двуетажна къща, и което е
малко по-малко от декар, оградено е с мрежа и има вратник между имота на майката на
ответника и имота ищците. По предявената на свидетеля скица –стр. 68 на в.л. Р. П.,
свидетелят посочва, че в двора на сестра му е и защрихованата част в синьо и зелено, като тя
попада в оградения двор. Посочва, че между имоти 1076 и 1075 има мрежа по цялата
дължина по оранжевата линия, а каменната ограда е между имоти 1720 и 1721, а вратникът е
където се пресичат оранжевата и червената линия между 1076 и 1075. Според свидетеля още
от 1986-87 оградата е на същото място и не е променяна. Защрихованото в синьо го ползва
сестра му и сее там картофи и домати. Миналата година Г. казал, че ще им вземе мястото и
започнал да стои.
Св. М.Ст. често е ходел в имота на ищците –те имат двуетажна къща, пред която има
барбекю, а зад нея- зеленчукова градина. Мястото е оградено с ограда. Откакто се помни
свидетеля, мястото е на ищците, те си го работят и стопанисват и никой друг не е ползвал
имота.Мястото се намира на около 200м. зад къщата е в техния двор и винаги ищцата го е
работела.
Св. В.М. знае мястото, тъй като преди около 5 години ищецът му го предлагал да го
работи, но той отказал. Мястото се намира зад къщата, знае, че Георги го заложил и след
това го откупил от Габъра. Дворът е заграден, има ограда.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
4
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването на едно право, когато има интерес от това. Интересът на ищците произтича
от твърдението им че са придобили собствеността на осн. чл. 79 ЗС въз основа на давностно
владение, осъществявано повече от 10 години.
От представения по делото договор за доброволна делба и скица към, него, се
установява, че ищците са собственици на дворно място от 570 кв.м., представляващо ПИ
№1075, находящо се в гр. Девня, кв. “Девня“, ул. „Сливница“ №8, а ответникът Г. Д. В. –на
съседния имот -дворно място, съставляващо ПИ №1076 в кв. 60 с площ 570 кв.м., заедно с
построена в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м. и стопанска постройка с площ
15 кв.м., като през 2008г. по време на брака си с втората ответница закупува от Хр.Г. и
съседното дворно място с площ 1825 кв.м., съставляващо ПИ №1078 в кв.60 по план на гр.
Девня, заедно с построена в имота стопанска постройка със застроена площ 50 кв.м.
Ищците твърдят, че придобили правото на собственост върху 329 кв.м. реална част,
попадаща в имоти ПИ 1076 и ПИ 1078 /обособени по делбата/ на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност, осъществявана в период повече от 15 години, предвид което в
тяхна тежест е да установят обстоятелството, че са упражнявали фактическа власт върху
него за претендирания период спокойно и необезпокоявано с намерение да своят същия,
като са противопоставили собственото си владение на действителния собственик на имота
Когато се твърди придобиване на собственост, въз основа на давностно владение,
следва да се докажат следните факти- основанието, на което се упражнява фактическата
власт, срокът, в който е владян имотът и непрекъснатост и необезпокояваност на
владението.
Следователно, доколкото ищците твърдят, че упражняват фактическа власт върху
реална част от имот, който при делбата е бил поставен в дял на друг съделител, то
владението им е недобросъвестно. В тяхна тежест, е да установят началната дата на
владението, упражняването на фактическа власт върху вещта, непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на 10 години, считано от 28.02.2008г.
Настоящият състав намира, че в с оглед събраните гласни доказателства може да се
направи обоснован извод, че ищците са владели имота в релевантния период, а именно от
2008г.-когато е сключен договорът за доброволна делба да датата на депозиране на исковата
молба в съда -21.03.2019г.
От показанията на свидетелите Вл. В. и М. Стефанов, които съдът кредитира като
безпристрастни, последователни и непротиворечиви, се установява, че поставената на място
ограда съществува в настоящия си вид още от 1987 г., без да е променяна като през целия
период от тогава до средата на 2018г. ищците стопанисват този имот непрекъснато, явно и
необезпокоявано от никого, включително и след извършената през м. февруари 2008 г. делба
на голямото съсобствено дворно място.
Във връзка упражняваните владелчески действия- като елемент от придобивната
5
давност, според установената съдебна практика, те трябва да съдържат всички признаци на
владението – фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и
несъмнително с намерение да се свои вещта. Тези признаци могат да имат различно
проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и
начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява по конкретното дело
въз основа на установените факти. С оглед изложеното от свидетелите, съдът приема за
доказано, че ищците постоянно са обработвали и стопанисвали процесните 329 кв.м., които
са влизали в очертанията на оградения от тях имот, необезпокоявано до 2018г., когато
ответникът се опитал да събори оградата и започнал да строи гараж.
Твърдението, че самите ответници са предложили на ищците да обработват тази част
от мястото за да не пустее, тъй като заминали за чужбина остана недоказано.
По изложените съображения съдът счита, че ищците с всичките си действия са
осъществявали владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Въпреки, че от ответникът през 2018г. е започнал да разрушава оградата и да строи
гараж, то не може да се приеме, че с тези си действия той е прекъснал владението, тъй като
съгласно закона, давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с
предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
По изложените съображения, съдът намира, че ищците са придобили имота по
давност, тъй като са упражнявали фактическо владение, което е било явно, необезпокоявано
и непрекъснато в предвидения от закона срок, считано от февруари 2008г.-когато
съсобствеността е била поделена и обособена в самостоятелни ПИ, продължило и
включително до датата на завеждане на иска- 21.03.2019г.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се посочи, че воденето на
друго дело по отношение на имот ПИ 1078 между ответница и друго лице -Хр. Габровски с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД не прекъсва давността тъй като не е сред основанията за
това, посочени в разпоредбата на чл. 115 и чл. 116 ГПК.
Съдебната практика приема, че прекъсването на придобивната давност за вещно
право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми,
или иск за прогласяване нищожността на съдебната делба като резултат цели да постигне
възстановяването на съсобствеността, поради което с предявяването му, придобивната
давност по отношение на имотите, предмет на атакуваната съдебна делба, се прекъсва.
Наличието на дело по отношение на имот, част от който е спорният между ответника и
трето за спор лице с право осн. чл. 19, ал.3 ЗЗД няма за последици прекъсване на давността.
С оглед установеното, че още към 1987г, на място е съществувала каменна /в едната
част/ и телена /в другата/ ограда, ограждаща конкретната част от 329 кв.м. от съсобственото
тогава голямо дворно място, цялото с обща площ 3000 кв.м., съдът приема, че още от тогава
ответниците са владелия процесната част в границите, защриховани в синьо и зелено,
очертани с оранжев контур по скицата/находяща се на стр. 68/, представляваща неразделна
част от заключението на СТЕ. Владението е продължило необезпокоявано и спокойно и в
релевантния период след извършената доброволна делба през м.февруари 2008 г., с която
съсобствеността върху ПИ №779 с площ 3000 кв.м. е била прекратена и за ищците е бил
отреден в индивидуална собственост ПИ №1075 с площ само 570 кв.м. Доколкото те са
продължили да стопанисват и попадащите в същия ограден двор 329 кв. м., които според
делбения договор и скицата към същия, са включени в площите, обособени за индивидуални
дялове на други собственици, то се налага извода, че това трайно владение от ищците върху
6
тези реални 329 кв.м. е осъществявано с намерение за своене до средата на 2018г., като не е
било препятствано по какъвто и да е начин от ответника в този период.
По изложените съображения, съдът намира, че ищците се легитимират като
собственици на осн. чл.79, ал.1 ЗС чрез давностно владение на процесния имот, включващ
части от двата съседни имота /собственост на ответниците/, като липсват пречки искът да
бъде уважен за реалните 329 кв.м., тъй като с оглед размерите на всеки от собствените на
ответника парцели №1076 и №1078, при отделяне на придобитата по давност част, имотите
ще разполагат с достатъчно остатъчни лицева дължина и повърхност съгласно чл.19, ал.1,
т.1 ЗУТ, и придаването на съответните части към притежавания от ищците съседен ПИ
№1075 не противоречи на закона.
По така изложените съображения, предявеният положителен установителен иск за
собственост се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на районния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които съдът с оглед
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, определя в размер на 600.00лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №89/24.03.2020г., постановено по гр. дело №434/2019г.
по описа на ДРС, 1-ви състав, с което e ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г. Д. В. , ЕГН
**********, и И. Г. В. , ЕГН **********, че Р. И. В. , ЕГН ********** и В. Д. В. , ЕГН
**********, СА СОБСТВЕНИЦИ въз основа на придобивно давностно владение,
упражнявано от м. февруари 2008 г. върху следния недвижим имот, находящ се в землището
на гр. Девня, съставляващ реална част с площ 329 кв.м., заключена между точките
ABCD, в която, съобразно договор за доброволна делба по Акт №184, том I, рег.№1089 от
28.02.2008 г. по опис на Нотариус В.М., вписан в СВ при РС Девня с вх.рег.№560 от
29.02.2008 г., том I, №167: 91 кв.м. (в син щрих на комбинирана скица по СТЕ вх.№6891 от
09.09.2019 г., представляваща неразделна част от съдебния акт) от дял II, за който е отреден
ПИ 1076; 238 кв.м. (в зелен щрих на комбинирана скица по СТЕ вх.№6891 от 09.09.2019 г.)
от дял IV, за който е отреден ПИ №1078, а съобразно действаща КК на гр. Девня, одобрена
със Заповед №РД-18-85 от 17.09.2008 г., изменена със Заповед №РД14-03-225 от 30.09.2009
г.: 284 кв.м. (в син щрих на комбинирана скица 2 /стр. 69/, по СТЕ вх.№6891 от 09.09.2019
г., която пре-подписана от настоящия състав, представляваща неразделна част от съдебния
акт) включени в ПИ с идентификатор 20482.501.1719; 20 кв.м. (в зелен щрих на
комбинирана скица 2 по СТЕ вх.№6891 от 09.09.2019 г.) включени в ПИ с идентификатор
20482.501.1718; 25 кв.м. (в червен щрих на комбинирана скица 2 по СТЕ вх.№6891 от
09.09.2019 г.) включени в ПИ с идентификатор 20482.501.1808; на основание чл.124, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА Г. Д. В. , ЕГН **********, и И. Г. В. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на
Р. И. В. , ЕГН ********** и В. Д. В. , ЕГН **********, сумата 600.00 лв. (шестстотин ) лв.,
представляваща адв. хонорара, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8