РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Харманли, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200092 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ХР. Ж. ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ***
против Наказателно постановление № 21-0271-002000 от 23.11.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Х.Х., чрез адвокат А.А., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че на процесната дата в качеството си на професионален шофьор е
преминал през гр. Харманли, изпълнявайки курс за Република Турция. Посочва, че предвид
масата и габаритите на управляваното от него МПС, както и мястото и механизма на
претърпяното ПТП не е разбрал, че такова е било осъществено. Жалбоподателят разказва, че
поради липса на възможност за престой и обръщане на композицията, както и наличието на
определено време за осъществяване на курса и след като бил уведомен, че няма съществени
вреди и/или пострадали хора предоставил телефония си номер, на който при установяването
на действително осъществено ПТП да се свържат с него и да уредят отношенията си. При
последвали обаждания жалбоподателят се върнал в гр. Харманли и посетил РУ Харманли,
където му бил съставен акт. При оглед на управляваното от него МПС установил, че задният
ляв стоп на ремаркето е откачен и затова предполага, че ако е имало ПТП то явно
1
съприкосновението е станало в тази част на ППС. Жалбоподателят твърди, че недоказано
останало осъществяването на ПТП по негова вина. Оспорва да е осъществил сочените в НП
нарушения. Моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Х.Х., редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения по делото адвокат А.А..
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.11.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 934927 от свидетеля М. Г. СТ. на длъжност
младши автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на
свидетеля М. Д. М., за това, че на 13.11.2021г. около 15:45 часа в гр. Харманли по ул.
„Районна“ до бензиностанция „Газпром“ става ПТП между товарен автомобил „Ман ТГА“ с
рег. № *** с прикачено ремарке за товарен автомобил с рег. № ***, собственост на ЕТ
Карло-Х.Х., БУЛСТАТ ********* и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
собственост на Т.Д.Т., ЕГН **********, при което водачът на товарния автомобил е ударил
странично лекия автомобил и става причина за ПТП с материални щети и за това, че след
настъпване на ПТП-то водачът на товарния автомобил напуснал местопроизшествието.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 13.11.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-002000 от
23.11.2021г. от П.Д.П. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825
от 19.07.2019г., с което на ХР. Ж. ХР. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя М.Г. и на свидетеля по АУАН М.М.. В съдебно
заседание, провело се на 16.03.2022г., свидетелят М.М., посочва обстоятелствата при
извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
той не е присъствал на извършването на нарушението, а само на установяването му и на
изготвянето на АУАН-а. Той само съдействал на служителите от КАТ и запазил
местопроизшествието. Свидетелят няма спомен как е установен жалбоподателя, след като е
напуснал местопроизшествието.
В следващо съдебно заседание е разпитан свидетеля М. Г. СТ.. Свидетелят пресъздава
фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП. Няма ясен спомен как
другият участник в ПТП-то се е сдобил с номера на жалбоподателя. Свидетелят се обадил на
жалбоподателя и го уведомил за настъпилото ПТП, като жалбоподателят отговорил, че не е
разбрал за реализирането на такова. След проведения между тях разговор жалбоподателят се
върнал в гр. Харманли. След пристигане на жалбоподателя в негово присъствие бил
съставен АУАН-а. Жалбоподателят повторно обяснил, че не е усетил, че е ударил кола.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има предходни нарушения на
правилата за движение по пътищата.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 02.02.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 28.01.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 13.11.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 23.11.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
3
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на установяването му и на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 13.11.2021г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП:
Обжалваното НП е издадено при спазване на изискванията за неговата форма, но при
нарушение на изискванията за неговото съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че
не е спазена разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН по отношение на това нарушение.
Налице е противоречие между описанието на нарушението и дадената му правна
квалификация. С процесното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Посочената правна
норма предвижда като задължение на водача на пътно превозно средство, който е участник в
ПТП, да уведоми компетентната служба на Министерство на вътрешните работи.
В обстоятелствената част на обжалваното НП обаче липсва описание на такова
нарушение. Всъщност е описано друго нарушение на задълженията на водач на ППС,
участвал в ПТП, а именно – да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерство на вътрешните работи –
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
Противоречието между описанието на извършеното нарушение и правната му
квалификация (законната разпоредба, която е нарушена) представлява съществено
нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание и е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
В допълнение следва да се посочи, че е налице още едно несъответствие между
правна квалификация и описание на нарушението. Посочените задължения както по б. „а“
на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, така и по б. „б“ на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП възникват за
водач на ППС, участвал в ПТП само когато от произшествието има пострадали лица. В
описанието на нарушението направено както в АУАН, така и в НП липсва твърдение, че от
процесното ПТП са пострадали лица. Напротив изрично е записано, че от ПТП са причинени
материални щети. Това обстоятелство се подкрепя и от събрания доказателствен материал –
в протокола за ПТП са описани единствено материални щети. Протоколът за ПТП, издаден
от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.
1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените пред
него и от него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та,
участници в ПТП-то, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката
на мястото на произшествието и други.
Ето защо може да се приеме, че е налице още един порок на НП, който се открива и в
процесния АУАН – нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Доколкото по
аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н. д. № 2 от 2002г.
на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми от ЗАНН
ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни
4
признаци на вмененото нарушение, а в случая липсва твърдение за пострадали хора при
произшествието, което е елемент от състава на всички хипотези на нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение и по налагане на наказание,
съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено досежно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДвП.
По отношение на нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са нарушени и по отношение на
второто твърдяно нарушение.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
В настоящия случай на жалбоподателя е ангажирана административно-наказателната
отговорност за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма предвижда общо
правило за поведение на водачите на моторни превозни средства, а именно „Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“.
Направеното описание на нарушението в процесния АУАН и пренесено идентично в
оспореното НП не изпълнява изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН с оглед
целта на тези реквизити. Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда няколко форми на
неизпълнение – 1. Създава опасности и пречки; 2. Поставя в опасност живота и здравето и 3.
Причинява имуществени вреди. От направеното описание на нарушението не може да се
изведе кое задължение от предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП жалбоподателят не е
изпълнил, както и с кое свое поведение водачът е нарушил задълженията си. Конкретното и
точно описание на нарушението е абсолютно необходим реквизит както на АУАН, така и
НП и не може да бъде изяснявано за пръв път при обжалването на наказателното
постановление, тъй като би се нарушило правото на защита на нарушителя. В този смисъл е
постановеното от касационната на настоящата инстанция решение от 30.05.2013г., по КАНД
№ 229 по описа за 2013г. на Административен съд – Хасково.
При липса на яснота за какво нарушение се ангажира отговорността на лицето не
може да се извърши адекватна проверка на посочените като нарушена разпоредба и
съответната й санкционна такава. Дадената правна квалификация е по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, без да се посочи конкретното предложение.
Същевременно на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 185 от ЗДвП, която
също е обща, тъй като тя предвижда наказание в размер на 20 лева за нарушенията по ЗДвП,
за които не е предвидено друго наказание. При непълнотата на описанието на нарушението
съдът не може да извърши преценка дали в ЗДвП се предвижда друго наказание съответно
приложима ли е разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП.
Предвид направените изводи за нарушения на изискванията за съдържание на АУАН
и НП съдът намира, че оспореното НП следва да бъде отменено и по отношение на
нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
5
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски, но такива не са били претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-002000 от 23.11.2021г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на ХР. Ж. ХР., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, *** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6