Определение по дело №1030/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 123
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20205500501030
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 123                        28 януари 2020 година                гр. Стара Загора

 

        СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ граждански състав,  в закрито заседание на 28 януари 2020 година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                     БОРЯНА Х.

 

при секретаря …………………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………като разгледа  докладваното……. от съдията МИШОВА………………в. гр. дело №  1030  по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                               Производството е по чл.435 ГПК и е образувано по жалба от  „Мегатер“ ООД срещу действията на ЧСИ Г.И.по изп.д. № 1430/2018 г. във връзка с наложен запор върху банкова сметка *** „Юробанк България“ АД. Искането е съдът да отмени наложения запор от 02.12.2019 г. като незаконосъобразен.

                   Жалбоподателят твърди, че с определение № 777 от 09.07.2018 г. по ч.т.д. № 1199/2018 г. на основание чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК е спряно производството по посоченото изпълнително дело. Това определение било представено на ЧСИ и считано от 09.07.2018 г. изпълнителното дело било спряно. Твърди, че е имал разплащателна сметка в „Пиреос банк“ АД, върху която не е имало наложен запор и с тази сметка извършвали търговската си дейност. Във връзка с преобразуването на банката и вливането й в „Юробанк България“ АД сметката била закрита, а сумата от 11 549,42 лв. – преминала в нова сметка в „Юробанк България“ АД. Твърди, че ЧСИ е наложила на 02.12.2019 г. по изпълнителното дело запор върху сумата, с което нарушила чл.420, ал.2 ГПК.

                   В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило становище от К.Д.К. – взискател по изп.д. № 1430/2018 г. по описа на ЧСИ Г.И., в който се излага становище относно процесуалната недопустимост и неоснователност за изложените в жалбата оплаквания с молба за оставянето ѝ без разглеждане или алтернативно – за отхвърляне като неоснователна.

                   По делото са приложени мотиви на частния съдебен изпълнител по обжалваните действия, както и копие от изп.д. № 1430/2018 г.

                   Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на взискателя, намери за установено следното:

                   Изп.д. № 1430/2018 г. е образувано по молба от К.Д.К. и приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2036/2018 г. по описа на СРС, по което длъжниците „Мегатер“ ООД, А.А.А. и А.А.А. са осъдени солидарно да заплатят на взискателя сумата от 85 897,17 евро за главница по договор за спогодба от 28.10.2014 г., заедно с мораторна лихва и разноски по делото. Върху банковите сметки на  длъжника „Мегатер“ ООД в „Райфайзенбанк (България) ЕАД, Първа инвестиционна банка АД и „Юробанк България“ АД били наложени запори.  С определение от 09.07.2018 г. по ч.т.д. № 1199/2018 г. на основание чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК производството по изпълнителното дело било спряно. С молба от 04.12.2019 г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че е имал сметка в „Пиреос банк България“ АД, върху която не е бил наложен запор и след обeдиняването й с „Юробанк България“ АД запорът бил отразен върху всички сметки на длъжника, включително и върху тази, която била открита в „Пиреос банк България“ АД и прехвърлена по силата на вливането на банката в „Юробанк България“ АД. По приложеното изпълнително дело не се установява ЧСИ да е наложил запор върху тази сметка на 02.12.2019 г., както се твърди. Установява се, че след спирането на принудителното изпълнение ЧСИ не е извършвал никакво изпълнително действие.

                   При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

                   Подадената жалба е, както се посочва изрично, във връзка с наложен запор върху банковата сметка в „Юробанк България“ АД. Жалбата е недопустима. В нормата на чл.435, ал.1 и 2 ГПК са посочени конкретните действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани, както и лицата, които разполагат с право на жалба за всяко от тях. В случая жалбоподателят има качеството на длъжник и има право да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител на извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Освен горните правомощия, нормата на ал.3 на чл.435 изрично предвижда и възможността длъжникът да обжалва и постановлението за възлагане, но ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Видно е от съдържанието на жалбата, че тя няма за предмет посочените допустими за обжалване действия.

                   По делото не се установява ЧСИ да е наложил запор на 02.12.2019 г. по изпълнителното дело за сумата от 11 549,22 лв., налична по прехвърлената поради влизането сметка на длъжника от „Пиреос банк“ АД  в „Юробанк България“ АД. Жалба срещу действие на съдебен изпълнител, което не е извършено, е недопустима.

                   Друг е въпросът, че запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК).  В случая обаче не става дума на несеквестируемо имущество, тъй като длъжникът е търговско дружество. Правните последици от спирането на принудителното изпълнение не са свързани с несеквестиуемостта по никакъв начин. Както бе посочено по-горе, с нормата на чл.435 ГПК законодателят ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно изброен кръг от лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител – ТР № 2/26.06.2015 г., т.8., както и относно действията на третите задължени лица. 

                   С оглед на изложените съображения съдът приема, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       И:

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Мегатер“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Индустриална, № 1, представлявано от А.А.А. – длъжник по изп.д. № 1430/2018 г. по описа на ЧСИ Г.И.с рег. № 765, срещу действията на ЧСИ във връзка с наложен запор върху банкова сметка *** „Юробанк България“ АД, като процесуално недопустима.

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1030/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора.             

 

          Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС- Пловдив.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: