Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                                                                     

№  260023 / 17.08.2020 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                                              наказателен състав

На шести август                                                  през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                              Районен съдия : Мартин Кючуков

                                                                    

Секретар Галя Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело номер 118 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал.1 от СК от И.Л.М. ЕГН ********** *** против Т. Петровна М. ЕГН ********** ***. Не са предявени искове за упражняване на родителски права, за издръжка на деца, за личните отношения между родител и деца, за издръжката между съпрузите. Не е предявен иск за фамилото име на съпругата. Ищецът не претендира ползване на семейното жилище.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 23.03.1985г. в гр.Перм, Свердловска област, СССР. Този брак бил първи и за двамата съпрузи. От брака си имат две пълнолетни деца: Любомир Иванов М., ЕГН **********, роден на ***г. и Ирина Иванова М., ЕГН **********, родена на ***г. От седемнадесет години двамата съпрузи не живеели заедно. От тогава съпрузите напълно се отчуждили един от друг и загубили всякаква връзка помежду си. Нямало никаква възможност съпрузите да се съберат отново. Налице било дълбоко и непоправино разстойство на брака им, при което същият бил изпразнен от съдържание и следвало да бъде разтрогнат.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да прекрати брака му с ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

Ответницата, чрез определеният й особен представител представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Предявените искове били допустими. С оглед дългата фактическа раздяла от седемнадесет години искът били и основателни.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Ищецът и ответницата имат сключен граждански брак на 23.03.1985г. От брака си имат две пълнолетни деца: Любомир Иванов М., ЕГН **********, роден на ***г. и Ирина Иванова М., ЕГН **********, родена на ***г. От 2003г. двамата съпрузи са във фактическа раздяла – от 17 години. Никой от съпрузите няма контакт и не се интересува от другия. Няма никаква възможност съпрузите да се съберат отново заедно. По делото беше разпитана свидетелката Сийка Кирилова Иванова, която твърди, че познава двамата съпрузи, твърди, че И. от доста години живеел сам в с. Войводово и че двамата съпрузи били разделени от повече от 15 години, не живеели заедно, нямали никаква връзка и всеки си живеел неговия живот. 

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

                    Установи се по делото, че страните са съпрузи, като гражданския си брак те са сключили през 1985г. От събраните по делото гласни доказателства, във връзка с неоспорените ищцови твърдения, се установи, че от повече от 15 години съпрузите са във фактическа раздяла. Ищецът живее в с. Войводово. Ответницата не е открита на посочения адрес и няма данни за текущо местоживеене и месторабота. Съпрузите не поддържат никакви контакти помежду си, не се интересуват един от друг, няма възможност те да се съберат отново и да заживеят като съпрузи. Предвид изложеното и липсата на духовна, емоционална и физическа близост между съпрузите – в продължителен период от време и с оглед на невъзможността за помирение, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. Формалното запазване на този брак не е в интерес, нито на самите съпрузи, нито на обществото, поради което същият следва да бъде прекратен.

                    Доколкото не е направено искане по чл.49 ал.3 от СК – за произнасянето на съда относно вината за разстройството на брака, съдът не следва да се произнася.

                    От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установи, че ответницата, чието предбрачно фамилно име е било Коростина, е приела фамилното име на съпруга си - М.. При липса на изрично искане името на ответницата остава същото.

                    Други претенции по делото няма.

                    Няма претенция за издръжка помежду съпрузите, не се сочат вещи - съпружеска имуществена общност и страните не претендират такива, поради което съдът, при липса на искания и доказателства в тази насока, не следва да се произнася.

                             Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Хасково – окончателна държавна такса за развод в размер на общо 50 лв. – по 25 лв. за всеки.

                   Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

         ПРЕКРАТЯВА сключения на 23.03.1985г. граждански брак между И.Л.М. ЕГН ********** *** и Т. Петровна М. ЕГН ********** ***, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство.

 

                  ОСЪЖДА И.Л.М. ЕГН ********** *** и Т. Петровна М.  ЕГН ********** от гр.Хасково да заплатят по сметка на РС-Хасково окончателна държавна такса за развод в размер на общо 50 лв. /петдесет лева/ - по 25 лв. за всеки.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        Районен съдия :