Решение по дело №15595/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 494
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110215595
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110215595 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от А. В. А., с ЕГН: от гр.С,
ул.,,Д П“ № против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на СДВР
Серия К № 7705828, с който на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение по чл.
21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В мотивираната жалба до съда наказаното лице оспорва
законосъобразността на обжалвания електронен фиш с оплакването, че
същият не е съпричастен към нарушението, което му е било вменено. Твърди
се, че заснетият автомобил, с който е било извършено изпълнителното деяние,
не е бил във владение или собственост на подведеното под отговорност лице,
нито пък е бил управляван от него. Също така се акцентира на погасяване на
нарушението по давност. В заключение се иска от съда да постанови решение,
с което обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят А А., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
1
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2021г. в 16:43ч. в гр.София, на ул.,,Даскал Стоян Попаандреев“
до спирка Гробищен парк ,,Бояна“, с посока на движение от ул.,,Кумата“ към
ул. ,,Околовръстен път“, при въведено ограничение с на скоростта н населено
място от 50 км/ч., въведен с пътн знак В 26 било заснето МПС Дачия Лоджи
с рег. № посредством автоматизирано техническо средство MD 1192,
собственост на търговското дружество ,,Травентурия“ ООД. Въпросното
МПС се движело със заснета скорост от 68 км/ч., превишавайки с 18 км/ч.
максимално допустимата скорост на движение.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
2
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 3 - С - ИСИС/12.02.2021г. на Български
институт по метрология и Решение за одобрение на типа на типа на уреда за
измерване.
Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с
техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на
заснемането собственик на заснетия лекия автомобил е Дачия Лоджи с рег.
№ е, било търговското дружество ,,Травентурия“ ООД. От приложените като
писмени доказателства към делото Договор за учредяване на дружество с
ограничена отговорност от 15.09.2009г. се установява, че жалбоподателят А.
А. не е бил нито сред учредителите, нито сред представителите или
управителите на търговеца. В т.18 от дружествения договор е посочено, че
дружеството ще се представлява и управлява от трима управители по т.12.1,
които са и негови учредители. От друга страна от изисканата справка от
търговския регистър на дружеството ,,Травентурия“ ООД, не се установява
наличие на промяна сред управителите му. Видно от представеното
пълномощно на управителя на дружеството А З е, че същият е бил овластил
лицето Д А в правата да управлява собствените на дружеството автомобили.
3
На свой ред упълномощеното лице е посочило в декларация, че друго лице,
ползващо се с данните на жалбоподателя, е управлявало заснетия лек
автомобил към момента на деянието.
В разпоредбата на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП изрично регламентира
кои лица са административно отговорни при установяване на този вид
нарушение, за което е бил подведен под отговорност и жалбоподателя. В
конкретния случай неговото възражение за липса на авторство на деянието се
явява основателно, доколкото от справката за собственост на заснетия лек
автомобил се доказва, че лицето е било негов собственик, нито пък е бил
законен представител на дружеството – собственик. В случая не е налице
нито една от двете алтернативни хипотези на ЗДвП, която да обуслови
търсене на административна отговорност от жалбоподателя. От друга страна
към административната преписка е приложена декларация за предоставяне
нна информация във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, от която е
видно, че деклараторът, представил се за собственик на лекия автомобил, е
посочил съвсем различно лице за негов водач по време на изпълнителното
деяние. въпреки идентичността на отразените в декларацията и електронния
фиш ЕГН - та с това на жалбоподателя и наличието на копие от СУМПС, в
самата декларация са изписани в различни имена на твърдяния водач на МПС
- то, а именно ,,Васил А. Николов". В тзи смисъл съдът не счита, че при така
представените доказателства не е налице безспорно установено авторството
на деянието, което обосновано се отрича от жалбоподател чрез жалбата до
съда. При законово въведена доказателствена тежест на административно
наказващият орган да докаже всички признаци от обективна и субективна
страна, в това число и авторството на деянието и неангажиране на
доказателства в тази насока, оплакването на жалбоподателя за липсата на
съпричастност към вмененото му административно нарушение е правилно.
По отношение на възражението му за изтекла давност, съдът намира че
в тази част жалбата е неоснователна, доколкото изпълнителното деяние не е
било погасено на това основание. Разпоредбата на чл.34, ал.1 б. ,,в“ ЗАНН
изисква спазването на сроковете по административна процедура по
санкциониране на субект в случаите при съставяне на АУАН, какъвто не е
конкретният случай. Настоящата процедура е за съставяне на електронен
фиш, за когото важат правилата за абсолютната давност по чл. 80, ал.1 т.5 от
НК в размер на 4г. и 6м. за погасяване на административната отговорност, а
не изпълнителната по чл.82, ал.1 б.,,а“ от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
4
електронния фиш не бяха констатирани допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Предвид изложените съображения жалбата се явява основателна и
процесният електронен фиш следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на СДВР
Серия К № 7705828, с който на А. В. А., с ЕГН: от гр.С, ул.,,Д П“ № е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за
нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от А В А, с ЕГН: от гр.С, ул.,,Д П“ № против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на СДВР Серия К № 7705828, с който на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. В мотивираната жалба до съда наказаното лице оспорва
законосъобразността на обжалвания електронен фиш с оплакването, че същият не е
съпричастен към нарушението, което му е било вменено. Твърди се, че заснетият автомобил,
с който е било извършено изпълнителното деяние, не е бил във владение или собственост на
подведеното под отговорност лице, нито пък е бил управляван от него. Също така се
акцентира на погасяване на нарушението по давност. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което обжалваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно
заседание жалбоподателят А А редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се представлява. В
писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда
да остави същата без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът като съобрази приобщените по
делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
20.10.2021г. в 16:43ч. в гр.София, на ул.,,Даскал Стоян Попаандреев“ до спирка Гробищен
парк ,,Бояна“, с посока на движение от ул.,,Кумата“ към ул. ,,Околовръстен път“, при
въведено ограничение с на скоростта н населено място от 50 км/ч., въведен с пътн знак В 26
било заснето МПС Дачия Лоджи с рег. № посредством автоматизирано техническо средство
MD 1192, собственост на търговското дружество ,,Травентурия“ ООД. Въпросното МПС се
движело със заснета скорост от 68 км/ч., превишавайки с 18 км/ч. максимално допустимата
скорост на движение. Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и
несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства. Предмет на преценка в
настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и
с процесуалния закон. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189,
ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на
неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно – наказателното производство. В случая нарушението е установено от
система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 3 - С - ИСИС/12.02.2021г. на Български институт по
метрология и Решение за одобрение на типа на типа на уреда за измерване. Маршрута, по
който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено
да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства. Съдът намира,
че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение.
Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
1
мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние.
Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и
дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Видно от
постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на заснемането собственик на
заснетия лекия автомобил е Дачия Лоджи с рег. № е, било търговското дружество
,,Травентурия“ ООД. От приложените като писмени доказателства към делото Договор за
учредяване на дружество с ограничена отговорност от 15.09.2009г. се установява, че
жалбоподателят Александър Ангов не е бил нито сред учредителите, нито сред
представителите или управителите на търговеца. В т.18 от дружествения договор е
посочено, че дружеството ще се представлява и управлява от трима управители по т.12.1,
които са и негови учредители. От друга страна от изисканата справка от търговския
регистър на дружеството ,,Травентурия“ ООД, не се установява наличие на промяна сред
управителите му. Видно от представеното пълномощно на управителя на дружеството
Атанас Захариев е, че същият е бил овластил лицето Десислав Аспарухов в правата да
управлява собствените на дружеството автомобили. На свой ред упълномощеното лице е
посочило в декларация, че друго лице, ползващо се с данните на жалбоподателя, е
управлявало заснетия лек автомобил към момента на деянието. В разпоредбата на чл.188,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП изрично регламентира кои лица са административно отговорни при
установяване на този вид нарушение, за което е бил подведен под отговорност и
жалбоподателя. В конкретния случай неговото възражение за липса на авторство на
деянието се явява основателно, доколкото от справката за собственост на заснетия лек
автомобил се доказва, че лицето е било негов собственик, нито пък е бил законен
представител на дружеството – собственик. В случая не е налице нито една от двете
алтернативни хипотези на ЗДвП, която да обуслови търсене на административна
отговорност от жалбоподателя. От друга страна към административната преписка е
приложена декларация за предоставяне нна информация във връзка с разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, от която е видно, че деклараторът, представил се за собственик на
лекия автомобил, е посочил съвсем различно лице за негов водач по време на
изпълнителното деяние. въпреки идентичността на отразените в декларацията и
електронния фиш ЕГН - та с това на жалбоподателя и наличието на копие от СУМПС, в
самата декларация са изписани в различни имена на твърдяния водач на МПС - то, а именно
,,Васил Александър Николов". В тзи смисъл съдът не счита, че при така представените
доказателства не е налице безспорно установено авторството на деянието, което обосновано
се отрича от жалбоподател чрез жалбата до съда. При законово въведена доказателствена
тежест на административно наказващият орган да докаже всички признаци от обективна и
субективна страна, в това число и авторството на деянието и неангажиране на доказателства
в тази насока, оплакването на жалбоподателя за липсата на съпричастност към вмененото му
административно нарушение е правилно. По отношение на възражението му за изтекла
давност, съдът намира че в тази част жалбата е неоснователна, доколкото изпълнителното
деяние не е било погасено на това основание. Разпоредбата на чл.34, ал.1 б. ,,в“ ЗАНН
изисква спазването на сроковете по административна процедура по санкциониране на
субект в случаите при съставяне на АУАН, какъвто не е конкретният случай. Настоящата
процедура е за съставяне на електронен фиш, за когото важат правилата за абсолютната
давност по чл. 80, ал.1 т.5 от НК в размер на 4г. и 6м. за погасяване на административната
отговорност, а не изпълнителната по чл.82, ал.1 б.,,а“ от ЗАНН. При извършена служебна
проверка по законосъобразността на електронния фиш не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално
основание. Предвид изложените съображения жалбата се явява основателна и процесният
електронен фиш следва да бъде отменен.
2