Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2025 19.06.2020
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на 27.05.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 126 по описа на
съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба, с вх. № 650/
07.01.2020г. ищец М.Ж.М. с ЕГН **********
с адрес: *** чрез адв. Е. И. е предявила
искове срещу ответника „Вива Кредит“ ООД с твърдения, че на 24.04.2017г. ищецът
е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 700 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема 40,30 %, годишен лихвен процент на разходите- 49,46%.
От Съда се иска да прогласи
за нищожен договор за кредит с „Вива Кредит“ ООД от 24.04.2017г. При условията
на евентуалност се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата от договора
за кредит предвиждаща заплащане на неустойка по чл. 4, ал.2 в размер на сумата
от 205.15 лева като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи
материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11,т. 9, и т. 10 ЗПК относно същественото съдържане на потребителските договори за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор, с вх. № 6809/29.01.2020г. от ответника „Вива Кредит“
ООД.
В отговора на исковата молба
се оспорват изцяло изложените от ищеца претенции и твърдения.
Възразява се срещу главния
иск на ищеца за обявяване на целия договор за нищожен, както и срещу
предявените при условия на евентуалност претенции за обявяване на клаузата по
чл. 4, ал. 2 от договора за нищожна.
Счита се, че претенциите на
ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
От съда се иска да остави
без уважение предявените срещу ответното дружество искове.
Съдът след като се запозна
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Между страните е бил сключен
договор за паричен заем „Вивакредит План“ № *** съгласно, който в собственост
на ищеца е предоставена заемна сума от 700 лева за срок от 5 месеца, брой
вноски 5, фиксиран годишен лихвен процент 40.31% и ГПР 49.48%.
Така сключеният договор е
валиден и законосъобразен, тъй като с него се предоставя паричен заем от
дружеството, което е лицензирано за такава дейност и при ГПР от 49.48%, която е
допустимия размер уреден в чл. 19, ал.4 ЗПК – петкратен размер на законната
лихва, респ. по делото не се установява да са накърнени добрите нрави при
сключването на договора с такъв ГПР до колкото този ГПР е бил отнапред обявен и
известен на ищеца.
Ето защо главния иск за
прогласяване недействителност на договора за кредит се отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Недействителна е клаузата по
чл. 4, ал.2 от договора, която вменява задължение на потребителя да заплати
неустойка при непредставяне на обезпечение.
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран
Така предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените
в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4, ал.2 от договора за кредит.
Следователно, евентуалният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 50 лева за
държавна такса, а в полза на адв. Е. И. разноски в размер на сумата от 300 лева
по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът също има правно
на разноски по главния иск, който се отхвърля, но не заявява тези разноски,
нито техния размер, до колкото отговорът на исковата молба е подаден от
юрисконсулт, а молба вх. № 24936/19.05.2020г. от адв. А. Н., респ. страната има
право на разноски за един процесуален представител, но в случая не става ясно
за кой е това.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.М. с ЕГН **********
с адрес: *** чрез адв. Е. И. ПРОТИВ „Вива
Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73Г с *** Д.С.Д.иск
за прогласяване недействителност на договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
***
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл.4, ал.2 от договор за паричен
заем „Вивакредит План“ № 5352414/24.04.2017г. сключен между М.Ж.М. с ЕГН **********
с адрес: *** – заемополучател и „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър
Център“, ет.2, офис 73Г с *** Д.С.Д.– заемодател;
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73Г с *** Д.С.Д.ДА ЗАПЛАТИ в
полза на М.Ж.М. с ЕГН ********** с адрес: *** лева за държавна такса за
настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73Г с *** Д.С.Д.ДА ЗАПЛАТИ в
полза на адв. Е. И. – вписана в АК – Пловдив с адрес: ****на основание чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА сумата от 300 лева за адв.ско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.