Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.06.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1674 по описа за
2019г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД твърди, че на 09,06,2016г. е сключил договор с Р.К.,
по силата на който й е предоставил в заем сумата от 9283,50 лева, а тя се е
задължила да върне същата ведно с възнаграждение за кредитора в размер на 6,80%
годишно на 84 анюитетни месечни вноски в срок до
20,06,2023г. Тя не е заплатила вноската с падеж 20,09,2017г. и следващите
такива, поради което банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми, считано от 05,09,2018г. За събирането на същите в размер на 8025,38
лева главница, 515,86 лева редовна лихва за периода от 20,08,2017г. до
04,09,2018г. и 652,19 лева наказтелна лихва за
периода от 20,09,2017г. до 30,01,2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ето защо да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи горните суми, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащането й.
Евентуално моли ответникът да бъде осъден да заплати същите. Претендира
направените по делото разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявения иск. Твърди, че липсват доказателства, че е
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането. Такова уведомяване не е
извършено и с исковата молба, тъй като препис от същата е връчена при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК, тоест същият е получен от особен представител на
страната. Ето защо моли предявените искове да бъде отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
По приложеното ч.гр.д. №235/2019г. е издадена заповед за
изпълнение №195 от 07,02,2019г. за заплащане на сумите, посочени в исковата
молба. Препис от нея е връчен на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок и е за установяване на
вземането, за което е издадена заповедта, поради което е допустим.
На 09,06,2016г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави сумата от 9283,50
лева, а ответникът – да върне същата на 84 равни месечни вноски от 139,21 лева,
дължими на 20-то число от съответния месец, в които е включена и уговорената
договорна лихва от 8,50% годишно. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че банката е превела по сметка на кредитополучателя
сумата от 9283,50 лева, както и че последната платена вноска е от 20,09,2017г.
В тежест на ответника е
да установи, че е изпълнил задължението си да заплати и останалите погасителни
вноски. Такива твърдения не са изложени, съответно такива доказателства не са
посочени. Поради това на 05,09,2018г. банката е осчетоводила кредита като
предсрочно изискуем. Същата е изпратила писма до кредитополучателят, с които го
уведомява за това. Длъжникът фактически не е получил волеизявление за така упражненото
от банката право нито преди подаване на
заявлението, нито след това (доколкото преписът от исковата молба е получен от
назначения му особен представител).
Въпреки това съгласно
чл.11.8 от договора, сключен между страните, всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат
получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнато до
адреса за кореспонденция на кредитополучателя. В настоящия случай видно от
приложените известия за доставяне банката е изпратила писмо както на постоянния
адрес на лицето, така и на посочения от него адрес за кореспонденция. Видно от
извършените отбелязвания от служителя, който е посетил адресите, страната не е
открита. В същото време ответникът не е уведомил ищеца за промяна на адреса си
за кореспонденция. Ето защо следва да се приложи цитираната разпоредба от
договора, която има силата на закон за страните, които са го сключили.
С оглед нагорното съдът намира, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 8025,38 лева главница, 515,86 лева договорна
лихва за периода от 20,08,2017г. до 04,09,2018г. и 652,19 лева наказателна лихва за периода от 20,09,2017г. до
30,01,2019г., като размерът на вземанията е установен със
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а и не е оспорен от ответника.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените
по делото разноски в размер на 450 юрисконсултско възнаграждение,
240,72 лева, държавна такса, 250 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице и 789,67
лева, възнаграждение за особен представител, както и тези в заповедното – 283,87
лева.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.В.К., ЕГН ********** ***, дължи на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Николай В.Гогол” № 18-20, представлявано от Ценка Калчева Петкова - изпълнителен директор
и Михаил Танев Петков - прокурист, сумата от 8025,38 лева (осем хиляди
двадесет и пет лева и тридесет
и осем стотинки) главница, сумата от 515,86 лева (петстотин
и петнадесет лева и осемдесет
и шест стотинки) редовна лихва за периода от 20,08,2017г.
до 04,09,2018г. и сумата от 652,19 лева (шестстотин петдесет и два лева и деветнадесет стотинки) наказателна
лихва за периода от 20,09,2017г. до 30,01,2019г., дължими по договор за потребителски
кредит от 09,06,2016г., ведно със
законната лихва от датата на
подаване на заявлението 01.02.2019г.
до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение №195 от 07.02.2019г. по ч.гр.д.№235/2019г. по
описа на АРС.
ОСЪЖДА Р.В.К., ЕГН **********
***, да заплати на “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Николай В.Гогол” № 18-20, представлявано от Ценка Калчева Петкова - изпълнителен директор
и Михаил Танев Петков – прокурист, сумата от 1730,39 лева (хиляда седемстотин и тридесет
лева и тридесет и девет стотинки), направени по производството разноски и
сумата от 283,87 лева (двеста осемдесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: