МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
от 17.06.2020г. на
КРС по АХНД № 432/ 2020г.
Районна прокуратура- Кърджали е внесла за разглеждане постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Б.Ф.Х. *** за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Прокурорът в ход по същество моли съда да постанови решение, с което да
признае обвиняемия Б.Ф.Х. за виновен за извършено престъпление по чл.345 ал.2
вр.ал.1 от НК. Намира, че са събрани доказателства, които установяват, че той е
осъществил състава на деянието от обективна и субективна страна. Счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. По отношение на
наказанието предлага да му се наложи такова в размер към минимума предвиден в
закона.
Обвиняемият Б.Ф.Х. редовно призован, не се явява, но се представлява от защитник.
Последният в ход по същество намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, поради което моли съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и
да му наложи глоба в минимален размер.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Б.Ф.Х., роден на ***г***,
български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно по делото се установи фактическата обстановка установена на
досъдебното производство и в Постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност, а именно: На 22.01.2020г. полицейски служители Н.К. и Р.К. били на
работа. Около 15.15 часа този ден те спрели за проверка на бул.„България“ в
гр.Кърджали обвиняемия Б.Ф.Х., който управлявал лек автомобил марка „Ауди-А3“.
При проверката свидетелите Н.К. и Р.К. установили, че спряното МПС е без
регистрационни номера и табели. При направена проверка било установено, че
липсва надлежна регистрация на проверявания лек автомобил в сектор „Пътна
полиция“ по реда на Закона за движение по пътищата. Тогава свидетелят Н.К.
съставил срещу водача Б.Х. акт за установяване на административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, който подписал без възражения.
Безспорно е установено, че обвиняемият Х. е управлявал лек автомобил
„Ауди-АЗ“, с номер на рама № ***, който представлява моторно превозно средство
по смисъла на Закона за движението по пътищата и като такъв подлежи на
задължителна регистрация в сектор „Пътна полиция“ по реда на Закона за движение
по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР.
Фактът, че обвиняемият Б.Х. на инкриминирана дата управлявал нерегистрирано
превозно средство по установения в чл.140 от Закона за движението по пътищата
ред се установи от гласните доказателства дадени от обвиняемия Х., както и от
свидетелите Н.К. и Р.К. от досъдебното производство, както и от писмените
такива- Акт за установяване на административно нарушение № 409572/ 22.01.2020г.,
Справка в централна база КАТ от 22.01.2020г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият Б.Ф.Х. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че
на 22.01.2020г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Ауди А3“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по
надлежния ред предвиден в чл.140 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата
и Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. Това е така, тъй като на инкриминираната дата
той е установен да управлява лек автомобил без регистрация по единствения
възможен ред указан в Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. на МВР, както и че автомобила
представлява МПС по смисъла на т.11 на § 6 от ЗДвП. За да бъде управлявано
моторно превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване съгласно
чл.140 ал.1 от ЗДвП, то трябва да бъде регистрирано и да е с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, при условията и
по реда предвидени в Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Престъплението е такова на формално извършване като със
самия факт на привеждането му в движение от водача е осъществено изпълнителното
деяние на престъплението. Фактическият му състав от субективна страна изисква
знание от страна на дееца, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. От субективна страна деянието е извършено виновно при условията
на пряк умисъл- обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
че управлява нерегистрирано по надлежния ред превозно средство по път отворен
за обществено ползване, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Съзнанието за това обстоятелство се извежда от липсата
на изискуемите регистрационни табели и документи на превозното средство, които
обстоятелства няма как да не са били отразени в съзнанието на водача, още
повече, че е правоспособен такъв. В случая обвиняемият Б.Х. имаш свидетелство
за управление на МПС от повече от 20 години е бил наясно с изброените в чл.100
от ЗДвП задължения на водач на МПС, част от които предпоставят последният да се
убеди в редовността на регистрацията на МПС преди да премине към управлението
му. Въпреки това той съзнателно е привел в движение моторното превозно
средство, тъй като незнанието на закона не извинява незнаещия го и този принцип
на непознаването на закона не освобождава от отговорност и не извинява никой.
Това е основополагащ принцип на правото под формата на законова, необорима и
обща презумпция съществуваща от самото зараждане на идеята за право в
древността. Презумпцията е въведена най-вече с оглед на правната сигурност и
възможността да се подсигури правоприлагането, тъй като в правото се
предполага, че правните субекти знаят законите и поради това незнанието на
закона не ги оправдава при извършване на неправомерни действия. Тази
основополагаща презумпция има непосредствено практическо значение по отношение
на всички нормативни актове, включително Закона за движението по пътищата и
Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. на МВР.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.345ал.2 вр.ал.1 от НК- лишаване от свобода до 1 година или
глоба от 500 до 1000лв., като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван
от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма
причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична,
като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри
характеристични данни, самопризнанието, трудова и семейна ангажираност, намира,
че едно административно наказание към неговия минимум при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства- глоба в размер на 1000лева, ще изпълни целите на
чл.36 от НК.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: