РЕШЕНИЕ
№
667
11.10.2019г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав
Съдия:
Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 270 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Б.П.Р. *** против Заповед № 185/12.02.2019г. на Началника на РУ-Свиленград
към ОД на МВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание“Писмено
предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна. Твърди, че същата не
е съобразена със законовите
изисквания за форма и съдържание,
установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което е основание за
незаконосъобразност по чл.146, т.2 от АПК. В тази насока се моли съдът да вземе
предвид, че не били посочени трите имена на извършителя на твърдяното
дисциплинарно нарушение, което било недопустимо при издаване на заповед от рода
на обжалваната. Не била посочена и датата на извършване на твърдяното
нарушение. Сочи се, че направеното в
заповедта описание на нарушението, било
неясно и непълно. Непонятно било за какво точно е наказан жалбоподателят, кое
точно е нарушението и за кое от нарушенията, ако са повече от едно е наложено
наказанието. Не ставало ясно от заповедта и дали в съдържанието на цитирания АУАН въобще
липсвало ЕГН на лицето или само не била
посочена възрастта му в години. Непонятно за жалбоподателя оставало и в
какво се изразявали“действията за
реализиране на отговорността по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП“, които следвало да
бъдат предприети от него. Не било
уточнено дали последният има правомощия
да реализира отговорност на едно лице по реда на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДВП , по
какъв начин, какви са правомощията и
компетентностите му в тази връзка и от
какъв нормативен акт произтичат те.
Необяснимо било и по какъв начин жалбоподателят е виновен за това, че „АНО не е взел отношение спрямо
родителите на водача съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН“. Неясна в заповедта била и правната
квалификация на твърдяното за извършено
от жалбоподателя нарушение. Твърдяло се, че е проявил пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите ,
регламентиращи служебната дейност в ЗАНН и ЗДвП. Какви били пропуските, кои
били разпоредбите, които не бил спазил или нарушил, от кой точно от двата
закона и т.н. били все неща, които оставали непонятни при запознаване с текста на заповедта, а и в
хода на цялото дисциплинарно производство. Излагат се съображения, че в
заповедта не били изброени и доказателствата, на база на които е вменено
извършването на дисциплинарно нарушение
от страна на оспорващия. Не били изложени
доводи в заповедта и не били установени от наказващият орган всички критерии и
факти имащи значение за вида и размера
на налаганата дисциплинарна санкция–тежестта
на нарушението, последиците от същото, формата на вината, цялостното
поведение на служителя, дали е награждаван и т.н., каквото било изискването на
чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР. Възпроизвеждането в текста на заповедта на
цитираната правна норма не означавало конкретизация на релевантните за
дисциплинарната отговорност факти. Твърди се също, че обжалваната заповед е
издадена при наличие на основание за отмяна по чл. 146, т.3 от АПК, тъй като не
била спазена процедурата по нейното издаване. Не били обсъдени и взети под внимание обясненията на служителя
на МВР, както и не били положени усилия от наказващия орган за установяване на истината. Нарушена била и разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР досежно сроковете за установяване на административно нарушение.
Според жалбоподателя посоченото в заповедта
дисциплинарно нарушение не било извършено. В този смисъл обжалваната заповед противоречала на материалният закон. Налагането на наказание за неизвършено нарушение при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание,
поради което обжалваната заповед не съответствала и на целта на закона.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощник. Представя се списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна -
Началник РУ Свиленград към ОД на
МВР-Хасково, не ангажира становище по основателността на жалбата.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
351з-1405 от 29.11.2018г. на Началника
на РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково е
разпоредено извършване на проверка за установяване на данни за допуснати дисциплинарни нарушения от
служители на РУ-Свиленград при ОДМВР-Хасково, във връзка с констатации от
извършена проверка на цялостната дейност
в ОДМВР- Хасково по линия на „Пътна полиция“ през периода 01.09.2017г.-31.08.2018г.
отразени в Доклад рег. № 4575р-3948 от 25.10.2018г. по описа на Дирекция „Инспекторат“-МВР
до Министъра на вътрешните работи. Със същата заповед поименно бил определен
състава на комисията, която да извърши проверката и било указано за резултата от нея да
се изготви справка, която да се докладва в срок до 31.12.2018г. Видно от отразеното в заповедта жалбоподателят Б.Р. е бил запознат със същата
на 27.12.2018г.
За резултатите от проверката, наредена
със Заповед №
351з-1405 от 29.11.2018г. на Началника
на РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково и след събиране
на относимите, според комисията на която
било възложено извършване на проверката, доказателства, била изготвена справка рег. № 351р-31835 от 28.12.2018г. (л.58).
В същата, по отношение жалбоподателят Б.П.Р.
е посочено следното: „Случаят с неправоспособният и непълнолетен водач Д.А.Й., претърпял ПТП, на който е съставен АУАН серия … № ….. на 08.07.2018г.
Издаденото НП не е връчено. Извършена е корекция в АИС КАТ АНД и е заменено с обществено
порицание и съответното НП е изпратено в
МКБПНМ.Към проверката са представени копия от АУАН от 08.07.2018г. Комисията счита, че актосъставителя мл. автоконтрольор Б.Р.,*** не
е извършил необходимите действия за реализиране отговорността по чл.177, ал.1,
т.3 от ЗДвП, като няма данни и за вземане отношение от АНО спрямо лицето
предоставило МПС на неправоспособен водач, съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН.
Следвало е да се вземат сведения за установяване фактическата обстановка по
предоставяне или придобиване на управляване от нарушителя м.п.с. Според
комисията, мл. експерт Б.Р. *** с действията си е извършил дисциплинарно
нарушение, като е проявил пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност по ЗАНН и ЗДвП. За което на основание чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР, може да се наложи дисциплинарно наказание“писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
От мл. автоконтрольор Б.Р. *** по
случая е снето писмено обяснение с рег. № 351р-31831 от 28.12.2018г.“ Справката
е подписана само от двама от членовете на сформирана комисия и със същата няма
данни и не се твърди жалбоподателят да е
бил запознаван.
С резолюция от 28.12.2018г. е разпоредено да бъде
извършена допълнителна проверка, със
заповедта бъде запознат един от проверяваните служителите на РУ-Свиленград- Б. Б.,
да му се снеме писмено обяснение за установеното дисциплинарно нарушение в изготвената справка, както и да се изготви
нова справка, с която да се запознаят служителите.
В резолюцията бил даден 10 дневен срок за осъществяване на посочените действия.
С рег. № 351р-444 на
04.01.2019г. била изготвена нова справка, подписана от всички членове на
сформираната със Заповед № 351з-1405 от
29.11.2018г. на Началника на
РУ-Свиленград комисия, в която по идентичен начини били отразени и установените
спрямо жалбоподателя факти и формулирани предложенията за налагане на
дисциплинарно наказание.
На 14.01.2019г. в 16.05ч. ,на Б.Р. е
връчена покана рег. № 351р-1406 от 11.01.2019г., с която същият е поканен
да се яви в 10.00ч. на
14.01.2019г.в кабинета на Началник СКП при РУ-Свиленград за запознаване с
обобщена справка рег. № 351р-444 от
04.01.2019г. и всички материали от проведената дисциплинарна
проверка срещу него. В поканата е отразена и възможността в 24 ч. часов срок
от запознаването с обобщената справка, служителят да даде обяснения
или възражения относно установената в
същата фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното
наказание по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, както и да представи доказателства за
твърденията си.
Видно от отразеното в справка рег. № 351р-444/04.01.2019г.,
Б.Р. е бил запознат с Обобщената
справка срещу подпис на 14.01.2019г.
в 16.05ч.
В Протокол
рег. № 351р-1788/16.01.2019г. на председателя на комисията за проверка е удостоверено, че в
срок до 17.30ч. на 15.01.2019г. в деловодството на РУ-Свиленград не са
постъпвали допълнителни обяснения или възражение от мл. автоконтрольор Б.П.Р..
На 12.02.2019г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № 185, с която на основание чл. 199, ал.1,т.3, чл. 197, ал.1,т.2, вр . с чл.194, ал.2, т.1 и чл. 204, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя Б.Р. е наложено дисциплинарно наказание “Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
Видно от отбелязването в
акта, заповедта е връчена срещу подпис на Б.Р. на
20.02.2019г. в 15.30 ч., а жалбата срещу
последната е депозирана на в АдмС-Хасково и заведена с вх. № 1454 на
01.03.2019г.
В хода на съдебното производство, като писмени доказателства са приети писмените документи съдържащи се в дисциплинарната преписка .
По искане на жалбоподателя по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел по делото на Б.Ц.Б. –Началник на група“Охранителна полиция“ към РУ –Свиленград .
Свидетелят заявява, че познава Б.Р.-последният му е пряк подчинен, като служител в звено“Пътен контрол“, част от състава на групата на която е началник. Сочи , че е наясно с административно –наказателната дейност, свързана със ЗДвП, тъй като от 2004г. до 2014г. е работил като полицейски инспектор в звено „Пътен контрол“ и се е занимавал с регистриране, обработване и цялостно окомплектоване на този вид преписки до приключването им. От 2014 г. до настоящия момент има и качеството на административно-наказващ орган по ЗДвП, т.е. издаване на наказателни постановления, заповеди за ПАМ и други, свързани с този тип преписки. Конкретно за случая в годините назад, заявява че съществуващата практика е била при констатиране на случаи на управление на МПС от неправоспособен водач да се съставя акт на водача и акт на собственика на МПС. Голяма част от издадените наказателни постановления са били обжалвани в районния съд и отменяни като незаконосъобразни. Съответно и съдебната практика е наложила извода, че такъв тип АУАН на собственик на МПС не е целесъобразно да се съставя, с изключение на случаите, когато собственикът не е в самия автомобил при констатиране на нарушението. Свидетелят сочи, че когато е бил полицейски инспектор в „Пътен контрол“ този въпрос е бил обсъждан на оперативки в сектор „Пътна полиция“ в Хасково и се е оказало, че и в другите районни съдилища съдебната практика е подобна, поради което се взело решение, сведено до знанието на служителите от „Пътен контрол“, да съставят акт на собственик на МПС, което се управлява от неправоспособен водач, само в случаите, когато безспорно се докаже, че той съзнателно е допуснал управлението на МПС, т.е. налице е умисъл, с цел избягване на отмяната на тези наказателни постановления. Св.Б. сочи, при констатиране на МПС, управлявано от неправоспособен водач, служителят, който е констатирал нарушението, още на място провежда разговор с водача, който го е извършил. Ако се наложи, допълнително се провежда среща-разговор със собственика и, ако той е убеден или някой от тях си признае, едва тогава се пристъпва към съставяне на акт по чл.102 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
Началника на РУ Свиленград, който
е компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл. 204, т.4 от ЗМВР.
При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка рег. № 351р-31835 от 28.12.2018г. на комисията, назначена за изясняване на случая. т.е. при издаване на процесната заповед на 12.02.2019г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал период по-голям от една година измежду датата на описаните в заповедта деяния – същите най-рано биха могли да бъдат осъществени на 08.07.2018г.-датата на съставяне на описания АУАН, и към датата на налагане на дисциплинарното наказание едногодишният срок не е изтекъл. Ето защо и изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Не се установява и наличие на нарушение на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, а именно –дисциплинарно наказващият орган преди налагане на наказание алтернативно да изслуша държавният служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, като счита възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни. Видно от приобщеният по делото доказателствен материал, след изготвяне на справка с рег. № 351р-444 от 04.01.2019г. на комисията, в която са били удостоверени идентични обстоятелства на тези описани в справка рег. № 351р-31835 от 28.12.2018г., на жалбоподателя с покана рег. № 351р-1406 от 11.01.2019г. е предоставена възможност в 24 ч.срок от получаването й, да даде писмени обяснения и да посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Покана е била връчена на оспорващия на 14.01.2019г., като видно от протокол с рег. № 351р-1788/16.1.2019г. в 24-часов срок от връчване на поканата жалбоподателят не се е възползвал от това си право. Следователно, в конкретният случай не се установява нарушение на изискванията на нормата на чл. 206, ал.1 от ЗМВР .
Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение , които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай- конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че за съда не съществува яснота относно това колко нарушения, според дисциплинарно наказващия орган са извършени от наказаното лице, и относно правните основания обосновали издаване на заповедта. В оспореният акт са описани няколко отделни деяния. От една страна е посочено, че при съставяне на АУАН сер. … № …… на 08.07.2018г. против непълнолетният водач Д. А. Й. претърпял ПТП , жалбоподателят не е предприел действия за реализиране на отговорността по чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП. Същевременно е визирано, че няма данни за вземане на отношение от страна на АНО спрямо родителите на водача съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН. Посочено е и че при съставяне на АУАН не са попълнени реквизитите н по чл.42,т.6 от ЗАНН-възраст на нарушителя. Тези три деяния, представляващи бездействия са свързани с неизпълнение на различни задължения и то вменени с различни нормативни актове, респ. норми – първото със ЗДвП, второто и третото с различни разпоредби на ЗАНН и с тях се въвеждат различни правила за поведение спрямо субектите до които се отнасят, т.е. въвеждат се различни задължения. Предвид това, осъществяването на тези деяния по мнение на настоящия съдебен състав представлява извършване на различни нарушения.
Същевременно,
въпреки че в акта са описани три деяния, които по изложените съображения,
според настоящия състав съставляват три отделни нарушения, на наказаното лице е
наложено само едно наказание. По този начин, освен че за съда не е налице яснота, за кое точно от
визираните три нарушения в административният акт е наложено същото, се затруднява и правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво точно негово нарушение е санкциониран с дисциплинарно
наказание“у писмено предупреждение“. По този начин
се е стигнало и до нарушение на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР,
според която за всяко отделно нарушение следва да се налага отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните
нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с
проверката на издадената заповед от
материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и
оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания.
Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това колко точно нарушения според
дисциплинарно –наказващият орган са извършени от жалбоподателя и за кое от тях следва да се наложи
дисциплинарно наказание не се преодолява и от съдържащите се по преписката справки,
доколкото в същите осъщественото от
оспорващия е описано по идентичен начин.
По принцип няма пречки ако органът прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание, за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалваният административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно нарушение описано в обжалваният акт. Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от двете визирани в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР . Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл и практиката на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о.
Налице е и друга
неяснота. В оспорената заповед е
посочено, че с описаните в нея деяния
наказаното лице е осъществило нарушение на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР –пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите
регламентиращи служебната дейност, а от друга страна санкцията е наложена на основание чл. 199, ал.1, т.3 от ЗМВР-предвиждаща налагане на наказание „писмено предупреждение“ при небрежност в служебната дейност, забавено или
лошо изпълнение на заповед от ЗМВР. Следователно фактическите
основания за налагане на дисциплинарно наказание не кореспондират с правните такива.
Освен това в заповедта не са посочени съществени реквизити от обективната страна на дисциплинарните нарушения, а именно: мястото на извършването му, а за част от описаните деяния и датата на осъществяването им.
Безспорно е, че жалбоподателят
работи и осъществява функции към РУ Свиленград. Нарушението за което е съставен
АУАН сер. .. бл. № … от 08.07.2018г. обаче е констатирано в гр.Л.. Актът за
установяване на едно административно нарушение може да бъде съставен както на
мястото на констатиране на съответното административно нарушение, така и по
месторабота на актосъставителя. Къде точно, в конкретният случай, е съставен процесният АУАН от материалите по делото не се
установява- липсват такива твърдения в обясненията на актосъставителя, това
обстоятелство не е посочено в самия АУАН, и в хода на дисциплинарното
производство не са събрани никакви други доказателства удостоверяващи този факт.
Кога точно е осъществено деянието, свързано с нереализиране отговорността по чл.177, ал.1,т.3 от ЗДвП и това свързано с
липсата на взето отношение от АНО спрямо родителите на водача съгласно чл. 26, ал.3 от ЗАНН, също е неустановено и непосочено обстоятелство. Реализирането
на административно наказателна отговорност е свързано с издаване на наказателно
постановление. Санкционните актове се издават от административно-наказващи
органи, а доколкото се касае за реализиране на отговорност по реда на чл. 177
от ЗДвП, то такива са лицата визирани в чл. 189, ал.12 от ЗДвП. Ответникът не е
ангажирал доказателства удостоверяващи този факт, нито доказателства че жалбоподателя има
качеството на АНО и по други специални закони, поради което би могъл да
реализира административно наказателната отговорност на лицата посочени в чл.
26, ал.3 от ЗАНН, а и липсват изложени твърдения в тази насока, както в обжалваната
заповед, така и в подготвителните документи по издаването й. Отделно от това,
наказателното постановление може да бъде
издадено в 6-месечен срок от съставяне на АУАН, а по делото нито се твърди нито
се доказва такъв- описващ нарушение, обявено за наказуемо по цитираната норма
от ЗДвП да е бил съставен. Поради което няма как да се прецени изтекъл ли е и
кога срокът за издаване на НП, с което се налага наказание по реда на тази
норма.Основателни са в тази връзка и възраженията изложени в жалбата, че е
непонятно в какво точно се състои така
описаното деяние. На първо място нормата на
чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП, съдържа две подточки, в които са описани
множество хипотези, при които може да
се наложи административно наказание. Конкретна такава в обжалвана
заповед и в справката послужила като основание за издаването й, не са посочени
и само обект на предположения би могло да бъде какво точно е имал предвид
дисциплинарно наказващият орган. Дори да
се приеме, че всъщност адм. органът е имал предвид, че жалбоподателят не е съставил акт за установяване на нарушение,
което впоследствие би могло да бъде санкционирано по реда на чл. 177, ал.1, т.3
б.а или б.б от ЗДвП, ,то отново неизяснен остава момента кога точно е
осъществено това деяние, предвид обстоятелството , че съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН, АУАН би могъл да бъде
съставен в 3- месечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от
извършване на нарушението. Както вече бе посочено, само обект на догадки би
могло да бъде обстоятелството реализиране на отговорността спрямо кое лице
посочено в чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП е имал административният орган, но ако
например това е собственикът на автомобила описан в АУАН № …./08.07.2018г., едногодишният срок за
съставяне на АУАН спрямо това лице не е бил изтекъл към 12.02.2019г., на която
дата ответникът е реализирал дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Мястото и датата на деянието са съществен елемент от обективната
страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така
защото посочването им е свързано с преценката относно
компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване на релевантните за спора факти,
териториалната компетентност на съдебната инстанция а и поради създаване на
необходимите гаранции за упражняване
правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност
да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно, както и с оглед
възможността съдът да упражни адекватен съдебен контрол при преценка
законосъобразността на един административен акт.Това е така, тъй като дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано
дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна
деянието (действие или бездействие),
от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение), от субективна
страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен
резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и
единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от
субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана
дисциплинарната отговорност на наказаното лице. За да бъде установено дали с
конкретното си поведение едно лице е съставомерно, предполага надлежно описание
на съответното нарушение или нарушения.
Ето защо липсата на тези два съществени реквизити представлява нарушение на формата на административният акт и е самостоятелно основание за отмяната му.
При липса на адекватно описание на първите две посочени в обжалваната
заповед деяния, в случая съдът несъмнено е изправен пред невъзможност да
упражни адекватен съдебен контрол за законосъобразност на административният акт в тази му част. Що се касае до третото описано в заповедта
деяние свързано, с непопълване в АУАН сер. …
№ ….. от 08.07.2018г. на реквизит по чл. 42, т.6 от ЗАНН- възраст на
нарушителя, е необходимо да се посочи следното:
Нормата на чл. 42 от ЗАНН, установява реквизитите , които следва да съдържа всеки акт за установяване на административно нарушение. В т.6 от същата е посочено, че такива реквизити са и собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точният му адрес и местоработата, единен граждански номер. Безспорно в конкретния АУАН жалбоподателят, като актосъставител не е посочил възрастта на нарушителя. Същият обаче е посочил ЕГН на адресата на акта. Редът и начинът за формиране, даване и промяна на единен граждански номер (ЕГН) и създаването и поддържането на регистъра на единните граждански номера е предмет на правна уредба съдържаща се в Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. В чл. 104, ал.1 от същата е посочено, че единните граждански номера (ЕГН) се формират автоматизирано за всяка календарна година от Главна дирекция "ГРАО", а в ал.2, че единният граждански номер се състои от десет цифри и се формира по следния начин-т.1. първите шест цифри показват датата на раждане на лицето; изписват се последователно последните две цифри от годината, две цифри за месеца и две цифри за деня на раждане. При надлежно посочен единен граждански номер на нарушителя, от които безспорно може да се направи извод за годината му на раждане, а оттук и за възрастта му към датата на съставяне на АУАН, то няма как да се приеме, че липсата на този реквизит би опорочил съществено процедурата по съставяне на АУАН, а оттук да доведе до налагане на дисциплинарно наказание“Писмено предупреждение“. Това е така тъй като този формален пропуск дори да се приеме че е нарушение на служебната дисциплина, несъмнено е маловажно дисциплинарно провинение, за което обаче предвиденото в закона наказание е „Мъмрене“, а не „Писмено предупреждение“, което може да се наложи само при наличие на системност от маловажни нарушения, а такива не се твърдят да са налице.
Предвид
изложеното съда намира че са налице
отменителни основания по чл.146,
т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същия ще
следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски
в размер на 816.82 лева, от които : 10.00 лева държавна такса, 800,00 лв. действително
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представеният по делото договор
за правна защита и съдействие, сключен
между жалбоподателя и
процесуалния му представител – адв.
Г. за процесуално представителство по настоящото
дело, както и 6.82 лева заплатена държавна такса за издаване на преписи от документи.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 185/12.02.2019г. издадена от Началника на РУ Свиленград към ОД
на МВР-Хасково .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Хасково да заплати на Б.П.Р.,
с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 816.82 лева, (осемстотин и шестнадесет лева и
осемдесет и две стотинки) от които:
10.00 (десет)лева
държавна такса, 800.00 (осемстотин
лева) адвокатско
възнаграждение и 8.62(осем лева и шестдесет и две стотинки) лева –
държавна такса за преписи от документи.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: