РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Габрово , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500193 по описа за 2021 година
С решение №449/18.01.2021г. по гр.д.№1096/2020г. РС- Габрово е отхвърлил
предявения от М. Р. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Г., ул. "Б." № **, против
В. ИВ. П., ЕГН:***, с адрес с. Ж., общ. Г. и Р.К.Р., ЕГН:**********. с адрес с.
Ж., общ. Г. , за признаване за установено, че ищцата е собственик на
поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Г., с адрес гр.Г.ул.
"П.", с площ 571 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайпо ползване: незастроен имот за жилищни нужди, съседи: ***.
***, ***, ***, като НЕДОПУСТИМ.
Със същото решение е признато за установено, на осн. чл. 124 ал. 1 от
ГПК, по отношение на Д. М. П., ЕГН:**********, с адрес гр. Г., ул. "Л." №
***, В. В. П., ЕГН:**********, с адрес гр. Г., ул. "Д." № ** и М. В. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Г., ул. "Л." № ***, че М. Р. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. Г., ул. "Б." № **, е собственик на поземлен имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. Г., с адрес гр.Г. ул. "П.", с площ 571 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, съседи: ***. ***, ***, ***, по силата на
1
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, т. 1, д. № 125/73г. от
11.02.1973г. на PC Габрово и нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 11, т. II, peг. № 2923, д. № 186/2006г. от 09.06.2006г. на
Ив. К., нотариус с peг. № 369 на НК, с район на действие PC Габрово.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от В.П., Д.П. и М.П., чрез адв.
С. Б., като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, само в частта, в която е уважен искът по
чл. 124 ал.1 ГПК.
Неправилно съдът приел, че поради настъпването на конститутивния
ефект на спогодбата, със самото постигане на съгласието в предписаната от
закона форма съделителят К.Р.П. прехвърлил на Р.Р.П. правото на
собственост върху своята 1/2 ид.част от имота още на 06.06.1959г., като
обстоятелството дали приобретателят е изпълнил задължението си да построи
къща в имота и да предостави ползването на първия етаж от нея на
прехвърлителя нямало отражение върху транслативния ефект. В приложената
по делото съдебна спогодба от 06.06.1959г. по гр.д.№262/1959г. на ГРС,
К.Р.П. отстъпил половината от парцела срещу задължението за ползване на
долния етаж от къща, която ще бъде построена в този парцел от Р.Р.П., тоест
налице било отстъпвапе право на строеж, а не прехвърляне на дял. Тази
"
съдебната спогодба нямала вещно прехвърлително действие. В т.8, б. "бот
П. № 7 от 28.11.1973г. по гр.дело № 6/1973г. на Пленума на Върховния съд се
приемало, че относно вещите, предмет на делбата, самата спогодба има вещно
прехвърлително действие, нещо което е очевидно когато се предвиждало
парично уравнение или единствената вещ се предоставя на един съделител,
който изплаща в пари цялата идеална част на другите съделители. В тези
случаи, както и при разделителния протокол по чл. 347 и чл. 352 ГПК, при
решението по чл. 349 ал. 1 или ал. 2 ГПК и при разпределението по реда на
чл. 353 ГПК, актовете, с които се извършва делбата представлявали сделки за
прехвърляне на вещни права. В настоящия случай със съдебна спогодба от
06.06.1959г. по гр.д.№262/1959г. на ГРС не се предвиждало парично
уравнение или единствената вещ не се предоставяла на едни съделител, който
изплаща в пари цялата идеална част на другите съделители, с оглед на което
2
не било налице вещно прехвърлително действие. Поради това праводателите
на ищцата - Р.Р.П. и Р.С.П., не са могли да прехвърлят повече от 1/2 идеална
част от процесния имот на ищцата, тъй като не са били собственици на
същия. Съдът не обсъдил всички направени по делото възражения.
Претендирано е да се отмени обжалваното решение относно иска с
правно осн. чл. 124 ал.1 ГПК, както и в частта за разноските.
Ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, в който излага
съображения за неоснователност на същата.
Съдът, като взе предвид надлежно представените по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си
по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обжалваното решение по настоящото дело на районен съд- Габрово е
валидно и допустимо. По същество е правилно и законосъобразно.
Наследодателите на страните по делото- Р.Р.П. и К.Р.П., са закупили
процеспия имот в режим на съсобственост, при квоти 1/2 ид. част за всеки от
тях - съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
30/26.05.1958г. на Районен съд Габрово. Със съдебна спогодба от
06.06.1959г., сключена в делбен процес по гр.д. № 262/1959г. на PC Габрово,
съделителят К.Р.П. е заявил, че отстъпва половината идеална част от
делбения имот на съделителя Р.Р.П., който от своя страпа приема в своя дял
половината идеална част на другия съделител и срещу това поема задължение
да направи къща, в първия етаж на която К.П. да живее 10 години, считано от
деня на покриването й.
Тъй като строежът не е бил осъществен, според ответниците В.П., Д.П.
и М.П., чрез пълномощника си адв. Б., постигнатата спогодба не е проявила
вещно транлативен ефект, чрез който собствеността между съделителите е
ликвидирана, с нея не е прехвърлен дял, тъй като не е предвидено парично
уравнение на дела на съделителя К.П., а е отстъпено право на строеж, поради
което праводателите на ищцата не са могли да й прехвърлят повече от това,
което притежават, т.е. - 1/2 ид. част от имота.
3
За да постанови съдебният си акт, квалифициран по чл.124 ал.1 ГПК-
установителен иск за разрешаване със сила на пресъдено нещо възникналия
между страните спор относно правото на собственост на процесния поземлен
имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Г., находящ се в гр. Г., ул. "П.",
районният съд е изложил съображения, че съдебната спогодба не е развалена,
а тъй като има вещно действие, когато касае имот, предмет на иска за делба,
развалянето й става чрез иск по чл. 87, ал.З ЗЗД. Поради настъпването на
конститутивния ефект на спогодбата, със самото постигане па съгласието в
предписаната от закона форма съделителят К.Р.П. е прехвърлил на Р.Р.П.
правото на собственост върху своята 1/2 ид.част от имота още на 06.06.1959г.
Обстоятелството дали приобретателят е изпълнил задължението си да
построи къща в имота и да предостави ползването на първия етаж от нея на
прехвърлителя, няма отражение върху транслативния ефект, който следва да
бъде зачетен. От страна на ответниците не са привеждат твърдения и
доказателства за разваляне на спогодбата чрез иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районният съд,
които са съобразени с практикатата на ВКС на РБ- цитирана в решението на
ГРС, както и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р. № 447 от 02.12.2011г.
по гр.д.№ 1182/2010г. на ВКС, І г.о., обобщаващо съдебната практика по
въпросите относно действието на спогодбата в делбеното производство и
способите за развалянето й. При съдебната делба- спогодба, каквато в случая
е налице, когато съделителите са направили изявление, че отношенията са
уредени окончателно, включително и чрез отказ от права, е налице
конститутивен ефект, който настъпва с постигане на съгласието между
страните, обективирано в полагане на подпис под спогодителния протокол и
постановеното одобрение от съда. В случая, видно от приложеният на л.8 от
делото протокол, обективиращ съдебната делба- спогодба: К.Р.П. е отстъпил
половината идеална част от процесният парцел, като срещу дела си от този
парцел ще получи ползването на долният етаж от къщата, която Р.П. ще
построи на този парцел, който етаж ще се състои от две стаи и кухня и
съответните сервизни помещения, който К.Р.ще си измаже и постави дограма
за негова сметка и ще има право да живее на този етаж в продължение на 10
години считано от покриване на къщата. Следователно, видно от посоченото
в делбата спогодба от 06.06.1959г. по гр.д. № 262/1959г. на Габровски
4
районен съд, Р.Р.П. е получил в дял целия парцел, т.е. и частта на К.П., а не
право на строеж, както се тълкува във въззивната жалба, като срещу това е
поел задължение да построи къща в него и предостави на брат си К.Р.П.
ползването на първи етаж за срок от 10 години- последният няма да стане
негов собственик, а ще има само право на ползване. След като не е изпълнено
поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане е имал
право да иска разваляне на договора за делба /съдебната спогодба/ до размера
на неговия дял- това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а ако спогодбата
противоречи на закона или го заобикаля, или са налице другите условия по
чл. 26 ЗЗД- тя е нищожна, както и може да бъде унищожена по съдебен ред в
случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. С цитираното във въззивната жалба
ППВС 7/1973г. /т. 8/ е посочено именно това- че съдебната спогодба по
делбено дело представлява двустранен договор и заинтересованата страна
може да се позове на нищожността, както и да иска унищожаването й в
случаите, предвидени в чл.27 ЗЗД или развалянето й поради неизпълнение.
При съдебната- делба спогодба, каквато в случая е налице, когато
съделителите са направили изявление, че отношенията са уредени: "страните
заявиха, че са съгласни със сключената спогодба и никой от тях няма каквито
и да е претенции" /л.9/, е налице конститутивен ефект, който настъпва с
постигане на съгласието между страните. Няма данни по делото, а и не се
твърди, че поради неизпълнение на поетото с договора насрещно
задължение, кредиторът по това вземане се е възползвал от правото си да
иска разваляне на договора за делба /съдебната спогодба/, до размера на
неговия дял по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
На основание гореизложеното, поради съвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции, решението на РС- Габрово в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
Разноски: Разноските пред първата инстанция са правилно определени,
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на адв. Н. е
съобразено с минималните размери определени в Наредба № 1 от 9.07.2004г.
/чл.7 ал.2 т.3/ и не е инициирано надлежно производство по чл. 248 ГПК, ако
някоя от страните е считала, че разноските не са правилно изчислени. С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция жалбоподателите следва да
5
бъдат осъдени да заплатят на М.П. разноски в размер на сумата 350 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представеният
договор за правна помощ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №449/18.01.2021г. по гр.д.№1096/2020г. на
РС- Габрово.
ОСЪЖДА Д.М.П., ЕГН:**********, с адрес гр. Г., ул. "Л." № **, В. В.
П., ЕГН:**********, с адрес гр. Г., ул. "Д." № ** и М. В. П., ЕГН **********,
с адрес гр. Г., ул. "Л." № **, да заплатят на М. Р. П., ЕГН: **********, с адрес
гр. Г., ул. "Б." № **, направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на сумата 350 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6