Р Е Ш Е Н И Е
Номер 468 10.04.2020
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 281 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Д.Д.П., с адрес ***, против Решение № 312 от
18.11.2019г. по н.а.х.д. № 1338 от 2019 година на Районен съд – гр.Несебър, с
което е изменено наказателно постановление № 19–0304-001130/07.06.2019 година
на началник на сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ-Несебър. С посоченото НП, на
касатора е наложено наказанието „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, а с решението на първоинстанционния съд размера на тази
глоба е намален от 200 на 100 лева.
Касаторът
оспорва решението като твърди, че РС необосновано е възприел наличието на
състав на вмененото нарушение от обективна страна. Изразява се несъгласие с
приетото от съда, че на инкриминираната дата и място касаторът управлявал моторно превозно средство, като се
излага тезата за липса на осъществено административно нарушение. Изтъква се, че
в настоящият казус е приложима разпоредбата на чл.143, ал.5, т.1 от ЗДвП,
според която не се регистрират нови превозни средства, за които е влязло в сила
изискването за одобряване на типа и той все още не е одобрен. Твърди се, че
управляваният от лицето електрически скутер, по смисъла на ЗДвП, е велосипед с
фабрично вграден в задната гума електромотор с литий-йонна батерия и не
съставлявало МПС, съгласно нормите на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение и цялостна отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
не изразява становище по жалбата и не изпраща представител.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона
Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
С НП касаторът
е санкциониран за това, че на 29.05.2019 година около 13.15 часа, в к.к
„Слънчев бряг“, на главната алея, до хотел “Континентал“ водачът П. управлява моторно
превозно средство „ел.скутер“, след като бил лишен от право да управлява МПС с
наказателно постановление, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, т.е. е лишен
от това право по административен ред. Сочи се, че нарушението е квалифицирано
като деяние по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и въз основа санкционната норма на чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 200 лева.
РС е изменил
НП, като е приел, че нарушението е установено по несъмнен начин, както и че не
са допуснати процесуални нарушения в производството по констатирането на процесното
административно нарушение. Изложил е подробни съображения относно приложимите
материалноправни разпоредби, както и мотиви за неприложимост института на чл.28
от ЗАНН. При извършената служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът
констатирал, че при индивидуализацията на наказанието не е съобразена тежестта
на нарушението и следва размерът на глобата да бъде намален до законоустановения
минимум, респективно намалил глобата от 200 на 100 лева.
Решението
на РС-Несебър е ПРАВИЛНО.
В
производството пред съда не са допуснати процесуални нарушения.
Първостепенният
съд е установил в пълнота фактическата обстановка по процесното нарушение,
вменено на жалбоподателя. Не се опровергава, че на описаната дата и място Д.П.
управлявал цитирания по-горе ел.скутер, нито се спори, че свидетелството му за
управление на МПС е отнето, съгласно описаното в НП, т.е. че е отнето по
административен ред, поради което тези факти са и безспорни по делото. Спори се
относно фактът дали средството е МПС по смисъла на закона или не, а решаващият
състав е изложил подробни мотиви в тази връзка, поради което и на основание
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящата инстанция препраща към тях. Противно на
изложеното и в касационната жалба, озаглавена „възражение“, управляваното от
касатора не е велосипед именно поради факта, че не се задвижва само с мускулната
сила на водача, а е снабдено с двигател независимо от неговия вид. Легалната
дефиниция за велосипед се съдържа в текста на Параграф 6, т.19 от ДР на ЗДвП "Велосипед"
е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в
движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на
инвалидните колички“, който в случаят при така установените факти очевидно е неприложим.
Колкото до нормата на чл.143, ал.5, т.1
от ЗДвП, която се сочи в касационната жалба, следва да се отбележи, че тя
също е неотносима към предмета на делото. Това е така, защото водачът П. не е
наказан за управлението на нерегистрирано превозно средство, а за това, че
управлява след отнемане на свидетелството за управление на МПС, т.е. предвид
липсата на правоспособност. При това положение въпросите свързани с одобряване
на техническите средства, които могат да бъдат управлявани и приложимата в тази
връзка нормативна уредба нямат отношение към инкриминираното деяние. Както вече
бе отбелязано, управляваният ел.скутер представлява моторно превозно средство, съгласно
дефинираното от законодателя в нормата на Параграф 6, т.11 от ДР на ЗДвП "Моторно превозно средство"
е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства“, а управлението на такова моторно превозно
средство от лице без правоспособност осъществява именно описания състав на
административно нарушение, за което деецът е наказан.
Наложеното
наказание, след изменението му от предходната съдебна инстанция съответства на
тежестта на нарушението и е в минималния възможен размер- 100 лева, поради
което не е налице основание за поредно намаляване.
Обобщено,
касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а решението на РС
да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312 от 18.11.2019г.
по н.а.х.д. № 1338 от 2019 година на Районен съд – гр.Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.