Р Е Ш Е Н
И Е
№ 76 21.04.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на шести април две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 46 по описа
за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.М.О.
*** като пълномощник на „ВиК Паничище“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** и законен представител управителя Петър Георгиев Василев обжалва
решението по а.н.д.№683/2021г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва със следните възражения:
-липса
на нарушение, т.к. действието на бизнес плана е за част от 2019г. /от
15.05.2019г./, поради което неговото изпълнение следва да се отчита от 2020г.;
-неправилна
преценка от съда относно водоизточника „***“, който не е част от баланса на
дружеството, за него дружеството плаща такса за водоползване от 2020г., през
м.03.2021г. дружеството е монтирало измервателен уред на водохващането, като
отчетите за м.04 и м.05.2021г. показват в 3-4 пъти по-малки водни количества.
Грешката на дружеството относно невключване на водоизточника в плановете и
отчетите за 2019г. води до грешна база и съответно до различни крайни резултати,
като показателя за качество ПК4б ще има снижение спрямо планираното и явна
тенденция за намаляване на загубите, което обуславя маловажност на случая. Моли
за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмени бележки и в с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Допълва
възраженията с липса на виновно поведение на дееца предвид заложените в отчета
за 2019г. показатели, сочещи за стремеж за реално отчитане на всички фактори и
показатели, оказващи влияние върху качествените показатели и цената на
услугите. Твърди, че с включване на водоизточника е променен бизнес плана,
каквато възможност е предвидена в Наредбата за регулиране на ВиК услугите, като
не е имало възможност за по-ранна корекция и тенденцията е за намаляване на
загубите. Грешно планирания показател според оспорващия е невъзможен за
изпълнение, което изключва съставомерността. Твърди се, че при нереална планова
основа не може да се отчете реален краен резултат. Претендира деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции. В касационното производство представя
части от решения на КЕВР с одобрени цени на водоснабдителните услуги за периода
2018г - 2021г. и справки към представените от дружеството отчети на КЕВР за
съответните години, представляващи разчети и отчети на инвестиционната програма.
Пълномощникът
на ответната Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - София в писмени
бележки и в с.з. оспорва жалбата като неоснователна. Намира за ирелевантно
възражението за заплащана от общината такса за водоползване за невключения в
плана воден източник, т.к. таксата няма отношение към ползване на количествата
и не води до промяна на одобрения план, който по см. на чл.11, ал.4 от ЗРВКУ е
задължителен за изпълнение от дружеството. Счита, че с възраженията касаторът
недопустимо оспорва първоначалното одобряване на плана с решението на КЕВР,
което е стабилен административен акт. Сочи, че дружеството само е предложило
прогнозното годишно целево ниво за 2019г. по показателя за качество и е
изготвило и представило в КЕВР годишния си отчетен доклад за изпълнение на
плана за 2019г., поради което недопустимо оспорва собствените си прогнозни и
отчетни данни. Твърди, че в производството по одобряване на плана и при
проверката за неговото изпълнение дружеството е имало достатъчно възможности да
прецизира и коригира както прогнозните, така и отчетните данни. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата предвид приложените по
делото доказателства. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на
решението на районния съд, което е правилно и законосъобразно и като такова
моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №НП-75/14.05.2021г. на председателя на КЕВР, с което
на „ВиК Паничище“ ЕООД – гр.С.Б. за нарушение на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ във вр. с
чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ на основание чл.31, ал.1 от ЗРВКУ е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000лв.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че „ВиК Паничище“ ЕООД – гр.С.Б. е собственост на община С.Б. и
осъществява търговска дейност като ВиК оператор, доставящ питейна вода на
битови и промишлени потребители на територията на общината. С решение
№БП-Ц-2/15.05.2019г. на КЕВР е одобрен бизнес план за развитие на дейността на
дружеството за периода 2017г. - 2021г. На 15.04.2021г. дружеството е
представило на КЕВР годишен доклад за изпълнение на плана за 2019г. Въз основа
на заповеди на председателя на КЕВР е възложена планова проверка на дейността
на дружеството и на отчетния доклад за изпълнение на бизнес плана за 2019г. При
проверката е установено, че до края на 2019г. дружеството не е изпълнило заложения
в бизнес плана за 2019г. показател за качество – общи загуби на вода във
водоснабдителната система и срокове за тяхното намаляване. За 2019г. дружеството
е заложило като показател 48.93% загуби, а е постигнало загуби от 56.32%. За
извършената проверка е съставен констативен протокол, връчен на управителя на
дружеството на 28.10.2020г. Във възраженията срещу АУАН дружеството е твърдяло,
че при отчитане на загубите не е взето предвид, че в бизнес плана не е включен
един от източниците за водоползване от р.П.И, т.к. към момента на изготвяне и
одобряване на плана разрешителното за водоползване за обекта е било на община С.Б.,
която е плащала съответните такси до 01.01.2020г. АНО е приел възражението за неоснователно.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за наличие
на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН в съдържанието на АУАН и НП, спазване
на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН и доказано деяние от приобщените писмени
доказателства. Възраженията на дружеството съдът е приел за неоснователни. По
отношение срока на действие на плана за 2019г. съдът е посочил, че съгласно
чл.10, ал.1 от ЗРВКУ плана обхваща 5-годишен период и задължение на дружеството
е да изпълнява заложените показатели за целия период, независимо кога е одобрен
плана. По отношение възражението, че водоизточника от р.П.И не е взет предвид
при изготвяне на плана съдът е посочил, че разпределението на собствеността
между община С.Б. и дружеството е осъществена през 2018г., заплащането от
общината на таксата до 01.01.2020г. е ирелевантно, а пропускът на дружеството
да включи водоизточника в плана не обосновава отсъствие на извършено нарушение.
Съдът е установил законосъобразно определена и наложена санкция в предвидения
от закона минимум и е отрекъл маловажност на случая. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил оспореното НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел
правилен извод за законосъобразно НП.
Обоснован
от доказателствата по делото е извода на районния съд за противоправно деяние
по състава на чл.31, ал.1 от ЗРВКУ /Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги – обн. ДВ, бр.18/25.02.2005г., изм. и доп./.
Фактическият състав на санкционната норма включва неизпълнение от ВиК оператор
на задължението по чл.11, ал.5 от ЗРВКУ. Нормата е препращаща, като правилото
на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ въвежда задължение на ВиК операторите да изпълняват
показателите за качество, определени съобразно изискванията на чл.1, ал.1.
Изискванията на чл.11, ал.1 от ЗРВКУ се отнасят до одобрения от КЕВР на ВиК
оператора бизнес план в конкретно посочени 4 точки. Обвинението в НП касае
изискването по чл.11, ал.1, т.1 от ЗРВКУ относно заложените в плана годишни целеви
нива на показателите за качество на ВиК услугите, разработени с оглед бъдещо
постигане на дългосрочните нива на показателите по чл.9, ал.2 от закона, както
и с методиката по чл.9, ал.4 от закона. Дългосрочните нива на показателите за
качество на ВиК услугите, условията и редът за формиране на годишните целеви
нива на показателите за качество за всеки оператор се определят в НРКВКУ
/Наредба за регулиране на качеството на
водоснабдителите и канализационните услуги – обн. ДВ, бр.6/22.01.2016г., в сила
от 22.01.2016г./. Нормата на чл.2, ал.1, т.4 от НРКВКУ въвежда като показател
за качество на ВиК услугите ПК4б – общи загуби на вода във водоснабдителните
системи и срокове за тяхното намаляване, а правилото на чл.6 от НРКВКУ съдържа
два начина за определяне на ПК4. Първият е ПК4а в куб.м./км/ден, а вторият е
ПК4б в проценти по съответните математически формули. Посоченият показател ПК4б
се залага в техническата част на бизнес плана, разработван от ВиК оператора за
5-годишен период по см. на чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗРВКУ. Бизнес планът се
одобрява от КЕВР и е задължителен за изпълнение от ВиК оператора /вж. чл.11,
ал.4 от ЗРВКУ/. Решението на КЕВР е индивидуален административен акт.
Посочената
нормативна регулация на обществени отношения в ЗРВКУ задължава дружеството като
ВиК оператор по см. на чл.2, ал.1 от ЗРВКУ да изпълнява одобрения бизнес план
във всички негови части, включително относно заложеното годишно ниво за 2019г.
на показателя за качество ПК4б.
Доказателствата
по делото установяват неизпълнение на процесния показател за качество, видно от
съдържанието на одобрения бизнес план, подаденият от дружеството годишен отчет
по чл.32, ал.1 от НРКВКУ и резултатите от извършената на оператора планова
проверка, обективирани в Констативния протокол, връчен на законния представител
на дружеството. Решението за одобрение на бизнес плана е влязъл в сила стабилен
административен акт, Констативния
протокол от проверката е официален писмен документ с необорена в рамките на
съдебното производство материална доказателствена сила, а годишния доклад
изхожда от дружеството и като такъв е годен да установи неизгодни за издателя
фактически обстоятелства. При това положение правилна е преценката на районния
съд за нарушение на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ по показателя за качество ПК4б, т.к.
заложения показател в плана от 48.93% общи загуби на вода във водоснабдителните
системи и срокове за тяхното намаляване /%/ не е изпълнен, предвид отчетените
от дружеството 56.32% общи загуби. Нарушението е съставомерно по текста на
чл.31, ал.1 от ЗРВКУ, както правилно е установил районния съд.
Неоснователни
са релевираните от касатора възражения, които по същество повтарят възраженията
срещу НП пред районния съд, а приетите в касационното производство писмени
доказателства не сочат за обратното.
Решението
на КЕВР от 15.05.2019г за одобряване на бизнес плана не ограничава неговото
действие в частта за одобрените годишни целеви нива на показателите за качество
на ВиК услугите след 2020г. По см. на чл.10, ал.1 от ЗРВКУ и радпоредителните
част на решението /т.I-V от
същото/ одобряването на плана се отнася за целия регулаторен период 2017г. - 2021г.,
като само цената на водоснабдителната услуга за 2019г. е с ограничено действие,
считано от 01.06.2019г. Механизмът за формиране на цената е различен от
предпоставките за определяне на показателите за качество. Тези показатели се
определят от самия ВиК оператор, който има възможност за корекции в рамките на
административното производство по издаване на решението на КЕВР. Видно от
решението на КЕВР, самото дружеството е заложило показателя ПК4б на ниво от
48.93%, не го е променило след разпределението на собствеността на публичните
активи през 2018г., нито при проведеното на 18.09.2018г. обсъждане на изменения
проект на плана, поради което не може, твърдейки наличие на собствена грешка
при залагане на ПК4б, да релевира изгодни за себе си обстоятелства в процесното
съдебно производство, с които е било наясно и е могло да преодолее. Без правно
значение са данните относно собствеността на водоизточника р.П.И, годината на
монтиране на измервателния уред, титуляра на разрешителното за водоползване и
субекта, заплащал таксата за водоползване. Грешката на дружеството относно
невключване на водоизточника в бизнес плана и приложените към него справки №3 и
№4 не санира нарушението. Различните крайни резултати, които се получават при
изпълнение на ПК4б във връзка с коментираното от касатора снижение на процента
общи загуби за вода спрямо планираното и явната тенденция за намаляване на
загубите не оказват влияние върху съставомерността на деянието, т.к. не са част
от неговия фактически състав. Касае се за формално неизпълнение на заложения
показател за качество ПК4б съгласно заложените в плана изходни данни относно
източниците за водоснабдяване. Нереалната планова основа като възможен порок на
Решението на КЕВР не подлежи на преценка в съдебното производство поради
стабилността на влезлия в сила индивидуален административен акт и забраната за
косвен съдебен контрол върху същия.
Правилна
е преценката на съда за отсъствие на маловажен случай по критериите на чл.28 от ЗАНН във връзка с дефиницията по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Нарушението е формално.
Липсват смегчаващи обстоятелства, които да формират по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от същия вид.
Решението
на районния съд ще се остави в сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
На
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на КЕВР на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по см. на чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ поради осъщественото в касационното производство
представителство от юрисконсулт.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/19.11.2021г.
по а.н.д. № 683/2021г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА „ВиК ПАНИЧИЩЕ“ ЕООД /с посочени
данни/ да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ /КЕВР/ - СОФИЯ юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.