МОТИВИ към Присъда № 30/24.03.2016г. по НОХД
№ 2247/2015г. по описа на Окръжен съд П.
Окръжна прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Н.И.К. за това, че:
І. В периода м.декември 2013г. - м.март 2015г., в гр.П.,
като пълномощник на „***” ЕООД, при условията на продължавано престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „**” ЕООД в особено големи
размери - 119 716,77 лева, като не е подал декларации по ЗДДС и ЗКПО, както
следва:
- през м.декември 2013г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 11 967,72 лева,
представляващи ДДС по извършени продажби, като не е подал справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м.ноември 2013г.
- през м.януари 2014г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 45 238,08 лева,
представляващи ДДС по извършени продажби, като не е подал справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м.декември 2013г.
- през м.февруари 2014г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 14 707,25 лева,
представляващи ДДС по извършени продажби, като не е подал справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м.януари 2014г.
- през м.април 2014г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 7 898,13 лева, представляващи
ДДС по извършени продажби, като не е подал справка декларация по ЗДДС за
данъчен период м.март 2014г.
- през м.март 2014г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 28 602,90 лева
корпоративен данък, като не е подал данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО
- през м.март 2015г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 11 302,69 лева корпоративен
данък, като не е подал данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО – престъпление по
чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр, чл.26, ал.1 от НК;
ІІ. В периода 12.03.2014г. - м.март 2015г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, като пълномощник на „**” ЕООД, при
условията на посредствено извършителство - чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения за „**” ЕООД в особено големи размери - 55
791,48 лева, като е потвърдил неистина в подадени декларации по ЗДДС и не е
подал декларация по ЗКПО, както следва:
- на 12.03.2014г., при условията на посредствено
извършителство - чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 24 344,72 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №
1600-2393420/12.03.2014г. за данъчен период м.февруари 2014г., подадена в ТД на
НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените доставки и начислен
ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 0 лв., наместо действително дължимия размер на ДДС за внасяне от 24
344,72 лв.
- на 14.04.2014г., при условията на посредствено
извършителство – чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 8 184,09 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №
1600-2422260/14.04.2014г. за данъчен период м.март 2014г., подадена в ТД на
НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените доставки и начислен
ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 0 лв., наместо действително дължимия размер на ДДС за внасяне от 8
184,09 лв.
- на 13.05.2014г., при условията на посредствено
извършителство - чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 4 668,18 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №
1600-2439029/13.05.2014г. за данъчен период м.април 2014г., подадена в ТД на
НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените доставки и начислен
ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 0 лв., наместо действително дължимия размер на ДДС за внасяне от 4
668,18 лв.
- през м.март 2015г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 18 594,49 лева
корпоративен данък, като не е подал данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО – престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1
и т.2, вр, чл. 26, ал.1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите
по обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, представителят на
Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита, че от
доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с
отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед
данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че делото се
разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложи наказание Лишаване от
свобода, ориентирано под средата на предвиденото в закона, същото да се намали
с 1/3 и се определи окончателно такова, което да се изтърпи при първоначален
строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и от него да
се приспадне предварителното задържане на подсъдимия по делото, като освен това
се наложи и наказание Конфискация по отношение на имуществото на подсъдимия,
относно което са налице обезпечителни мерки възбрана и запор. Предлага вариант
за разпореждане с веществените доказателства, а направените по делото разноски
- да се възложат на подсъдимия.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.З.Т., не
оспорва фактите по делото, предлага, съдът да наложи наказание Лишаване от
свобода, по справедливост, ориентирано под законово установения минимум,
предвид конкретната обстановка, в която подсъдимият е извършвал търговска
дейност и възникналите трудности. Навежда и доводи за неправилна преценка от
страна на вещите лица на данъчната основа, по която са направени изводите за
размера на дължимите, но невнесени данъци и от двата вида по обвинението,
поради което настоява, ако съдът възприеме тези доводи – да оправдае
подсъдимия.
Подсъдимият Н.К. лично, се разкайва за
извършеното, моли за по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18
вр. чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.И.К. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, неженен, собственик на търговско
дружество, с основно образование, осъждан, ЕГН **********.
Подс.Н.К. призна изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
През м.септември 2013г. подс.К. станал съдружник
във „**” ООД – гр.С., което развивало дейност по търговия с плодове и зеленчуци
и стопанисвало склад за целта в с.П., обл.П.ска. Междувременно, през лятото на
2013г., подс.К., който търсел подставено лице, на чието име да регистрира дружество,
посредством което, лично да извършва търговска дейност с предмет, аналогичен на
извършваната от „**” ООД такава, без да заплаща данък добавена стойност и
корпоративен данък, се свързал със св.С. С., и му обещал сумата от 100 лева,
ако му намери човек, който да изпълнява тази функция. Св.С.С. приел така
предложената му „сделка”, преснимал личната карта на брат си – св.Н.С. и
предоставил копието й на подсъдимия. Подс.К. подготвил документите за
регистрация на дружество на името на св.Н.С. и на 09.10.2013г. било
регистрирано "**" ЕООД със седалище в с.В., обл.П.ска и с посочен
собственик и управител св.Н.С.С.. След създаването на посоченото дружество, на
11.10.2013г., пред нотариус Т.Р., с район на действие Районен съд - гр.К.,
св.Н.С. упълномощил подс.К. да го представлява, както във връзка с
разпореждането с парични средства по сметката на фирмата в Първа инвестиционна
банка, така и във връзка с цялостната дейност на посоченото дружество, вкл.
пред НАП /пълномощно на л.13, т.І от ДП/.
Това не бил първия случай, в който подс.К.
оперирал с търговски дружества, посредством регистрирането им на името на
подставени лица. По сходен начин той процедирал и през лятото на 2011г., когато
срещу сумата от 20 лева за копие от личната му карта, регистрирал дружеството
„**” на името на св.М.. Пред св.М. подс.К. се представил като „**”, а
впоследствие дружеството задлъжняло към фиска.
Веднага след получаване на пълномощно от св.Н.С.,
подс.К. започнал да извършва търговска дейност чрез "**" ЕООД. Той договарял
доставки на стоки /плодове и зеленчуци – предимно картофи, лимони и салата
„айсберг”/ към дружеството от страни членки на ЕС. За да може да реализира
доставки, посредством вътреобщностни придобивания /ВОП/, на 22.10.2013г.,
подс.К., чрез преупълномощаване на св.Я., регистрирал "**" ЕООД по
ЗДДС. Стоките, чието закупуване от името на това дружество подс.К. договарял и
плащал, пристигали на територията на Република България, но не били декларирани
пред данъчните власти, като вътреобщностно придобиване, а се разтоварвали на
базата, ползвана от дружеството "**" ООД в стоково тържище П. или
директно до крайни клиенти. При реализирането на така получените стоки на
българския пазар, подс.К. директно договарял с клиенти, продажби на по-ниски цени,
при условие, че не се издават фактури за продажбите, а когато фактури се
издавали, те били от името на „**” ООД, като по този начин се „разчиствали”
счетоводно складови наличности и на последното дружество. Подс.К. определял
цената, на която ще се продаде стоката, както и това, дали за нея да бъде
издадена фактура или не, което съобщавал на св.Б., ангажирана към „**” ООД с
оформянето на документацията по продажбите на дружествата. Транспортът на
стоката от дружествата, регистрирани в страни членки на ЕС, до склада, ползван
от подс.К. на борсата в с.П., или до крайните клиенти, се извършвал от различни
транспортни фирми, като заявките за това били подавани от подс.К., който
заявявал откъде желае да бъде натоварена стоката. След пристигането й на
територията на Република Б., отново подс.К. казвал на шофьорите, къде да бъде
мястото на разтоварване на стоката и заплащал извършването на превозите.
При подаване на заявки от подс.К., към
дружествата- доставчици, той получавал на електронния адрес на "**"
ООД - "**@abv.bg" проформа фактури, на база на които нареждал
плащане от сметките на "**" ЕООД в Първа инвестиционна банка към
съответния доставчик. Сметките на дружеството били захранвани с парични
средства в брой, основно от подс.К.. Отново той нареждал и паричните преводи
към съконтрагентите на "**" ЕООД в чужбина. По негово разпореждане,
св.Х.Я. също правел преводи към доставчици, въз основа на изрично пълномощно,
издадено му от подс.К.. За всички суми,
които подс.К. внасял в сметката на дружеството, той декларирал пред банковите
служители, че произхождат от търговска дейност.
В периода м.11.2013г. - м.03.2014г., по описания
по-горе механизъм, "***" ЕООД получило, чрез ВОП, доставки /предимно
на картофи и лимони/, както следва:
- в периода 01.11.2013г. - 30.11.2013г. от
"**", регистрирано в Б., доставки на стойност 21 100,00 евро;
- в периода 01.12.2013г. - 31.12.2013г. от
"***" - регистрирано в Б., доставки на стойност 27 638,14 евро;
- в периода 01.01.2014г. - 31.01.2014г. от
"**", регистрирано в Б., доставки на стойност 25 929,99 евро;
- в периода 01.03.2014г. - 31.03.2014г. от
"**", регистрирано в Б., доставки на стойност 13 925,00 евро;
- в периода 01.12.2013г. - 31.12.2013г. от
"**", регистрирано във Ф., доставки на стойност 47 440,00 евро;
- в периода 01.12.2013г. - 31.12.2013г. от
"**", регистрирано във Ф., доставки на стойност 4 680,00 евро.
След реализацията на посочените стоки на
българския пазар, което ставало без да бъде издаден за това счетоводен документ
- фактура или касов бон, за дружеството "***" ЕООД, следвало да бъде
деклариран и заплатен ДДС за реализираните продажби по данъчни периоди както
следва:
-
за м. 11.2013г. - 11 967,72 лв.
-
за м. 12.2013г. - 45 238,08 лв.
-
за м. 01.2014г.- 14 707,25 лв.
-
за м. 03.2014г. - 7 898,13 лв.
или общо дължимия за периода ДДС бил в размер на
79 811,18 лв.
Освен горните суми, за дружеството "**"
ЕООД, фактически управлявано изцяло от подс.К., следвало да бъде деклариран и
заплатен и корпоративен данък, както следва:
- за 2013г. - в размер на 28 602,90 лв.
- за 2014г. - в размер на 11 302,69 лв.
или общо за 2013 г. и 2014 г. дължимият
корпоративен данък, от страна на дружеството, бил в размер на 39 905,59 лв.
По силата на издаденото му пълномощно от
подставения за управител св.Н.С., подс.К. извършвал и контролирал цялостната
търговска дейност на "**" ЕООД. Договарял доставките и транспорта на
стоките от страни-членки на ЕС, извършвал
плащания по тези придобивания, договарял цените за продажбата на стоките
с крайните клиенти на територията на Република Б., като разпореждал на св.Б.,
да не се издават документи за тези продажби или, в редките случаи когато
клиентите искали документи, да се издават такива от името на „**” ООД, имащо
аналогичен предмет на дейност и нуждаещо се от счетоводно отписване на несъществуващи
складови наличности. По този механизъм, получените стоки от "***"
ЕООД посредством ВОП, били изцяло продадени от подс.К. в периода м.ноември
2013г. – м.март 2014г. Съконтрагенти при извършване на продажбите били основно
предходни клиенти на дружества, представлявани от подсъдимия, сред които и
свидетелите Р. И., М., А..
Подс.К. не възложил счетоводното обслужване на
дружеството на счетоводител, а и сам не декларирал пред НАП – П. получените
доставки посредством ВОП от дружества, регистрирани на територията на страни
членки на ЕС, не подавал СД по ЗДДС за целия период, в който действала
регистрацията на дружеството по ДДС, респ. не изготвял дневници за покупки и
продажби на дружеството и не подавал годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за дружеството "**" ЕООД за 2013г. и 2014г., като ясно съзнавал,
че дружеството е развивало дейност и е реализирало печалба в периода м.ноември
2013г. – м.март 2014г.
В началото на 2014г. започнала проверка, от страна
на данъчната администрация, на "**" ЕООД. Това затруднило
понататъшната работа на подс.К. посредством тази фирма и той решил да се
"сдобие" с ново дружество, което да замести "**" ЕООД и с
него да продължи да работи по същия начин – да извършва покупки и продажби на
плодове и зеленчуци, без да декларира и плаща каквито и да било данъци. По този
повод, подс.К. се срещнал със св.Т.М. и го помолил да му намери човек, на
когото да бъде платено, за да се открие фирма на негово име. След известно
време, св.М. посетил ромската махала на гр.Б., където се срещнал със св.Г.П..
Св.М. му обяснил какъв човек търси, и че при съгласие от негова страна ще
получи възнаграждение за това, че на негово име ще бъде регистрирана фирма.
Св.П. се съгласил. Двамата се договорили на следващия ден да отидат в гр.К.,
където да подпишат необходимите документи за регистрация на фирмата. Св.М.
обяснил на св.П., че фирмата ще извършва търговия с плодове и зеленчуци, като
до един месец щяла да бъде закрита. Казал му и, че с тази фирма ще работи
подсъдимия Н.К.. С цел подготовка на документите за регистрация на
"***" ЕООД, свидетелите М. и П. посетили адвокатска кантора, която
била посочена на св.М. от подс.К., и св.П. подписал дадените му документи.
"***" ЕООД било вписано в търговския регистър на 13.01.2014г. Св.М. и
св.П. посетили и офис на ДСК в гр.К., където св.П. открил банкова сметка ***
"**" ЕООД. Няколко дни по-късно, подс.К. се свързал със св.М., като
му казал, че трябва да отиде със св.П., за да вземе готовите документи за
"Натурал Фреш" ЕООД от адвокатската кантора. При това посещение св.П.
се срещнал за пръв път с подс.Н.К. и двамата се запознали. Св.П. влязъл в
кантората, взел документите за "**" ЕООД и след като излязъл ги
предал на подс.К.. На тази среща присъствал и св.А. Х.. След предаването на
документите за регистрация на дружеството на подс.К., на 20.01.2014г.,
последният, заедно със свидетелите П. и Х., посетил нотариус К. с район на
действие РС – К.. За да се създаде по-трудно проследима верига между
подставения /св.П./ и реалния /подс.К./ управител на дружеството, в нотариалната
кантора св.П. упълномощил св.А.Х. да го представлява във връзка с цялостната
дейност на дружеството "***" ЕООД. От своя страна, св.Х. веднага
преупълномощил подс.К. да представлява търговското дружество /пълномощно на л.
15-22 от т. І от ДП/, вкл. пред органите по приходите. След извършване на
описаните упълномощавания, свидетелите П. и Х. се дезинтересирали от дейността
на „***” ЕООД, а подс.К. поел изцяло контрол над дейността му.
"**" ЕООД било регистрирано по ЗДДС на
04.02.2014г., като подс.К. възложил на св.В.Ш. да води счетоводството на
дружеството. Той й указал да пуска само нулеви справки-декларации за дейността
му по ЗДДС, като й обяснил, че то все още не било започнало да извършва
дейност.
Същевременно, дейността на "**" ЕООД,
също като на "**" ЕООД, се осъществявала и контролирала единствено и
само от подс.К.. Той извършвал плащането на сделките, договарянето с
доставчиците в чужбина и договарянето на транспорта от страна на "**"
ЕООД. Той основно внасял и парични средства по сметката на горепосоченото
дружество в Първа инвестиционна банка, клон К., от която извършвал разплащания
с контрагентите на дружеството от страни-членки на ЕС.
В периода м.02.2014г. - м.04.2014г. подсъдимият К.
направил поръчки и получил доставки за „**” ЕООД /предимно на картофи и
лимони/, посредством вътреобщностни
придобивания, както следва:
-
за
м.02.2014г. в размер на 46 100,96 евро;
-
за
м.03.2014г. в размер на 15 498,00 евро;
-
за
м.04.2014г. в размер на 8 840,00 евро.
Стоките отново били складирани в базата на „**”
ООД в с.П., обл.П.ска, а подс.К. ги реализирал на вътрешния пазар, като отново
не издавал каквито и да било документи на купувачите по извършваните продажби.
Стоките отново били продавани на по-ниски от пазарните цени. След реализацията
на посочените стоки на българския пазар, за дружеството "**" ЕООД,
следвало да бъде деклариран и заплатен ДДС за реализираните продажби по данъчни
периоди както следва:
-
за м. 02.2014г.- 24 344,72 лв.
-
за м. 03.2014г.- 8 184,09 лв.
-
за м. 04.2014г. - 4 668,18 лв.
или общо дължимия за периода ДДС бил в размер на
37 196,99 лв.
Освен горните суми дружеството "**" ЕООД
е следвало да декларира и дължим корпоративен данък за 2014г. в размер на 18
594,49 лв. в ГДД по чл.92 от ЗКПО, каквато декларация не била подадена от подс.
К..
За получените доставки и извършените продажби,
подс.К. не уведомил св.Ш. и тя подала пред ТД на НАП – П. по електронен път
нулеви СД по ЗДДС за "**" ЕООД за месеците февруари, март и април
2014г. Преди подаването на всяка една справка-декларация св.Ш. се допитвала до
подс.К. дали няма нещо за деклариране, но за всеки един от месеците той й
указвал да пусне нулева справка-декларация, т.е. да не декларира нито покупки,
нито продажби за "**" ЕООД. Така, действайки при условията на
посредствено извършителство - чрез св.Ш., подс.К. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, както следва:
- на 12.03.2014г. – в размер на 24 344,72 лева,
като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-2393420/12.03.2014г. за данъчен период м.февруари
2014г., подадена в ТД на НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на
извършените доставки и начислен ДДС и е променил резултата за периода, като е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 0 лв., вместо действително дължимия
размер на ДДС за внасяне от 24 344,72 лв.
- на 14.04.2014г. – в размер на 8 184,09 лева,
като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-2422260/14.04.2014г. за данъчен период м.март
2014г., подадена в ТД на НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените
доставки и начислен ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 0 лв., вместо действително дължимия размер на ДДС за
внасяне от 8 184,09 лв.
- на 13.05.2014г. – в размер на 4 668,18 лева,
като в СД по ЗДДС, вх. № 1600-2439029/13.05.2014г. за данъчен период м.април 2014 г., подадена в ТД на
НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените доставки и начислен
ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 0 лв., вместо действително дължимия размер на ДДС за внасяне от 4
668,18 лв.
На 30.06.2015г. била извършена проверка на
складовите помещения, ползвани от дружеството "**" ООД - гр.С.,
находящи се на територията на стоково тържище - с.П., които помещения били
ползвани и за съхранение и предлагане за продажба на стоки, внесени от
"**" ЕООД и "**" ЕООД. В хода на тази проверка се
установило, че към датата на извършването й в тези помещения имало следната
стокова наличност: круши - 11
404 кг. с единична цена 1,60 лв. с ДДС; круши - 60,5 кг. с единична цена
1,55 лв. с ДДС; лимони - 4
018,5 кг. с единична цена 2,20 лв. с ДДС; портокали - 3 603,5 кг. с единична
цена 0,46 лв. с ДДС; картофи 2
378 кг. без обявена цена. При изискване на справка от
св.Л.Я. - счетоводител на "**" ООД за складовата наличност на това
дружество към 30.06.2014г. в ползваното от дружеството складово помещение на
Стоково тържище - с.П. се е установило, че там е следвало да има следните
количества стоки: картофи - 5
585,84 кг.; портокал - 20 765,375 кг.;
айсберг - 1 973 кг.;
лимони -33 899,176 кг.;
круши -27 030,954 кг.
Т.е. към момента на извършване на проверката в складовите помещение на
"**" ООД е следвало да се съхраняват по-големи количества стоки,
собственост на това дружество от установените при проверката и към същата дата
в складовите помещения не е имало стоки на дружествата "**" ЕООД и
"**" ЕООД.
Прокурорът е ползвал изцяло заключението на
извършената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза /л.76-97 от т. І на ДП/, пресъздадено
в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно което:
- Не са декларирани извършени
вътреобщностни придобивания (ВОП) от страна на дружества: „**” ЕООД с ЕИК: ********* за периода
от м.10.2011г. до м.07.2014г.; „**” ЕООД с ЕИК: ********* за периода
м.10.2013г. до м.07.2014г: и „**” ЕООД с ЕИК: 202884027за периода
м.02.2014г. до м.07.2014г.;
По тази причина експертизата не може
да установи и размер на декларирани ВОП.
- Има извършени, но недекларирани ВОП, които е следвало да се
декларират по данъчни периоди от
дружествата, както следва:
- "**" ЕООД с ЕИК: ********* за периода от м.10.2013г. до м.07.2014г. е извършило ВОП на стойност € 140 713.13, в т.ч. по данъчни
периоди и доставчици, съответно: за данъчен период 11/2013 г. - € 21 100.00 от **; за данъчен период 12/2013 г. - € 79 758.14
в т.ч. € 27 638.14 от ** € 47
440.00 от SASNegonor и€4 680.00 от **; за данъчен период 01/2014г.
€ 25 929.99 от **; за данъчен период 03/2014 г. - € 13 925.00 от **.
- "**" ЕООД с ЕИК: *********, за периода м.02.2014 г. до м.07.2014 г. е извършило ВОП на стойност € 70 438.96 в т.ч. по данъчни периоди
и доставчици съответно: за данъчен период 02/2014 г. - €46 100.96, в т. ч.: € 25 055.96 от **; € 3 795.00 от **; € 17250.00 от **; за данъчен период 03/2014 г. - €15 498.00 от **; за данъчен период 04/2014 г. -€8 840.00 от **.
- За дружеството "**" ЕООД
с ЕИК: ********* за
периода от м.10.2011г. до м.07.2014г.
няма данни, доказващи извършването на ВОП от
доставчици на страни-членки на ЕС.
Установените, но недекларирани ВОП
е следвало да
бъдат декларирани.
-
Дьлжимият ДДС при реализиране на получените от горните ВОП доставки по периоди за
всяко едно дружество, при продажбата им на едро би бил:
-В размер на €40 806.81 (79 811.18 лв.) дължим от "** : ЕИК: ********* за периода от м.10.2013г. до м.07.2014г. в т. ч.:
за данъчен период 11 /2013 г.-€
6 119.00 (11 967.72 лв.)
за данъчен период 12/2013 г. - € 23 129.86 (45 238.08лв.)
за данъчен период 01/2014 г € 7
519.70 (14 707.25 лв.)
за данъчен период 03/2014 г. € 4 038.25 (7 898.13 лв.).
- В размер на € 19 018.52 (37196.99лв.) за "**" ЕООД с ЕИК: *********, за периода м.02.2014г. до м.07.2014г. в т.ч.:
за данъчен период 02/2014 г. - € 12 447.26 (24 344.72 лв.)
за данъчен период 03/2014 г. - € 4.184.46 (8 184.09лв.)
за данъчен период 04/2014
г €
2 386.80 (4 668.18лв.).
Възприето е и заключението на извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.23-31
от т. ХІІІ на ДП/, съгласно което:
Дружество „**”
ЕООД, ЕИК ********* за периода м.10.2013 - 07.2014 г. е получило
стоки от чуждестранни доставчици на обща стойност 140 713.13 евро, както
следва:
1.
от
"**"
|
Период
|
Чужд. име
|
Държава
|
Деклариран ВОД от чужд.контрагент /евро/
|
|
01.11.2013
30.11.2013
|
"** "
|
Б.
|
21 100.00
|
|
01.12.2013 31.12.2013
|
"***
|
Б.
|
27 638.14
|
|
01.01.2014
30.01.2014
|
"**
|
Б.
|
25 929.99
|
|
01.03.2014 31.03.2014
|
"**"
|
Б.
|
13 925.00
|
|
Обща ст-ст
|
|
|
88 593.13
|
|
2. от
„**" с V1N **
|
|
|
|
|
|
01.12.2013 31.12.2013
|
"**" *
|
Ф.
|
47 440.00
|
|
3. от ** №
F**
|
|
|
|
|
|
01.12.2013 31.12.2013
|
** № ***
|
Ф.
|
4680.00
|
Няма приложена фактура-инвойс в документите на ДП 255/2014г.
ВОП се потвърждава от разпит на свидетел от 01.07.2014г. – М. П. Г., собственик
на фирма „**” ЕООД, както и от приложените документи ЧМР-381, лично подписано
от Н.К. и пътен лист № 63, серия Т, от където е видно, че за стока - картофи 24 000 кг. с единична
цена 0.195 евро на кг. се получава стойност на ВОП 4680 евро.
Видът на получените стоки е предимно - плодове -
круши, лимони и зеленчуци картофи.
Дружество „**"
ЕООД , ЕИК ********* е реализирало ВОП на плодове и зеленчуци за периода
02.2014 г.
до 07.2014 г.
на стойност 70 438.96 евро от чуждестранни доставчици, както следва:
1.”**”:
|
Период
|
Чуждо име
|
Държава
|
Деклариран ВОД от чужд.контрагент /евро/
|
|
01.02.2014 28 02.2014
|
"**"
|
Б.
|
17 250.00
|
|
01.03.2014 31.03.2014
|
"**"
|
Б.
|
15 498.00
|
|
01.04.2014 30.04.2014
|
"**"
|
Б.
|
8 840.00
|
|
обща ст-ст:
|
|
|
41 588.00
|
2. „**” **
|
01.02.2014 28.02.2014
|
"**"
|
И.
|
25 055.96
|
|
3. „**” с **
|
|
01.02.2014 28.02.2014
|
"**" c **
|
Ф.
|
3795.00
|
За дружество „**” ЕООД, ЕИК **за периода
01.01.2014 - 01.07.2014г. видът на получените стоки от доставчици от страни
членки на ЕС е както следва:
- от "***", И.са доставени през м.
02.2014г. лимони - 23 300 кг.
- от "**", Б. са доставени: през м.
02.2014г. - картофи - 23 300 кг.; през м.
03.2014г. - картофи - 46
000 кг.
„***" ЕООД , ЕИК 2** за периода 02.2014-04.2014г. е
подало в ТД на НАП - гр. П. СД по ЗДДС , както следва:
|
дан.период
|
СД по ЗДДС
Вх.№
|
дата
|
|
02.2014
|
**
|
12.03.2014
|
|
03.2014
|
**
|
14.04.2014
|
|
04.2014
|
**
|
13.05.2014
|
Подадените СД по ЗДДС са с нулеви стойности,
според които дружеството не е извършвало дейност, а същевременно е получило
стоки от чуждестранни доставчици от държави членки на ЕС, съгласно инвойс документите.
За „**"
ЕООД няма данни за подадени СД по ЗДДС.
Клиенти и на двете дружества са закупувалите
картофи от борсата в с.П. без фактура на цена 0.55 лв./кг. Видно от инвойсите
за доставки, доставната цена на 1
кг. картофи е 0.195 евро, което е равно на 0.38 лв./кг.
картофи. Следователно средната надценка, с която „**” ЕООД и „Натурал фреш”
ЕООД са продавали е 45%.
Реализирайки стоките на българския пазар, без
сделките по продажбите да бъдат декларирани от двете дружества в СД по ЗДДС и в
ГДД по чл.92 от ЗКПО, „**” ЕООД
и „Натурал Фреш” ЕООД са
избегнали заплащането на дължимия ДДС в размер на 20% , както и данък печалба в
размер на 10%.
Дължимия ДДС на реализираните продажби за „**” ЕООД, по данъчни периоди, е както следва:
|
период
|
ВОП /евро/
|
ДО
/с
вкл.надценка/
|
ДО /в лева/
|
ДДС 20% лв.
|
|
11.2013
|
21100
|
30 595.00
|
59 838.62
|
11967.72
|
|
12.2013
|
79758.14
|
115 649.30
|
226 190.38
|
45 238.08
|
|
01.2014
|
25929.99
|
37 598.49
|
73 536.25
|
14 707.25
|
|
03.2014
|
13925.00
|
20 191.25
|
39 490.65
|
7 898.13
|
|
Общо
дължимо ДДС
|
204 034.04
|
399 055.90
|
79 811.18
|
Дължимия ДДС на реализираните продажби за „Натурал Фреш” ЕООД, по
данъчни периоди, е както следва:
|
период
|
ВОП /евро/
|
ДО
/с
вкл.надценка/
|
ДО /в лева/
|
ддс20% лв.
|
|
02.2014
|
46100.96
|
62 236.30
|
12 1723.61
|
24 344.72
|
|
03.2014
|
15498
|
20 922.30
|
40 920.46
|
8 184.09
|
|
04.2014
|
8840
|
11 934.00
|
23 340.88
|
4 668.18
|
|
Общо
дължимо ДДС:
|
95 092.60
|
185 984.95
|
37 196.99
|
Според заключението на вещото лице, дължимия
корпоративен данък от „**” ЕООД, ЕИК **за
2013г. е сума в размер на 28
602.90 лв., а дължимия корпоративен
данък от същото дружество за 2014г. е
сума в размер на 11 302.69 лв.
Съобразно същото заключение,
дължимият от „**” ЕООД, ЕИК ** корпоративен
данък за 2014г. е в размер на 18 594.49 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява
безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява на първо място
от самопризнанието направено от подс.Н.К. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на
следващо - от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, които, освен изключенията, които ще бъдат отбелязани по-долу,
съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в
съответствие с останалия събран доказателствен материал, от писмените
доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, както и приобщените веществени
доказателства, като всички те подкрепят признанието направено от подсъдимия.
Изложеното се подкрепя и от изготвените експертни заключения по ССчЕ и
допълнителната такава, които са обосновани, отговарят пълно на поставените
задачи, изготвени са обективно и се възприемат от съда. Не се ползват от съда
ВДС, събрани посредством използване на СРС, на които не се позовава и
Прокурора. Макар и да са приобщени с Постановления на Окръжна прокуратура П. от
13.10.2015г., като имащи отношение по досъдебното производство, то видно е, че
не са налице основания за ползване на тези материали, тъй като същите са
събирани по повод дадени разрешения преди образуването на досъдебното
производство по повод проверка на отдел Икономическа полиция спрямо св.И.П. и
подс.Н.К. за извършено престъпление по чл.253 – пране на пари, а обвинението
предявено против подсъдимия е за престъпления по чл.255 от НК – избягване
установяването и плащането на данъци, които са извън обхвата на чл.172, ал.2 от НПК, по аргумент на ал.2 и ал.3 на чл.177 от НПК. Така, съдът игнорира секретните
материали.
Анализ на доказателствата:
Св.Я.Т. – инспектор в ТД на НАП П., потвърждава,
че при извършвана от него проверка на „***” ЕООД в програмен продукт на НАП „VAT-14”,
установил, че дружеството не е подавало справки-декларации по ЗДДС от момента
на регистрирането му по този закон, а същевременно в информационната система на
НАП „VIES” имало данни, че дружества, регистрирани в страни членки на ЕС, са
извършвали ВОД към проверяваното дружество – от белгийското дружество -
"**" - стоки в размер на 131 832 евро за периода
м.10.2013г.-м.02.2014г. и услуги в размер на 300 евро за м.12.2013г., а от
френското дружество - „**” – стоки в
размер на 47 440 евро за м.12.2013г. По повод тази проверка,
св.Т. се срещнал и лично със св.Н.С. – който му заявил, че няма нищо общо с
фирмата. Св.Н.С. дава показания, че не е участвал в регистрирането на
дружеството „**” ЕООД, не е давал съгласие, нито е предоставял личната си карта
на някой за това, като едва при получаване на адреса му в с.В. на писма от НАП,
адресирани до него като управител на дружеството, научава, че всъщност е такъв.
Получавал и писма на чужд език от Б. – над 10, някои изхвърлил, тъй като нямал
нищо общо с фирмата, част от тях предал при идването на инспектор от НАП в дома
му. Името на подсъдимия му е известно, заявява, че не го познава лично, но е
чувал за него от брат си – св.С.С., както и от свой познат – М. А., който му
споделил, че лице на име Н.К. го качило на стоп, като по пътя му отправил
предложение да си даде личните документи във връзка с някакви фирми, за което
ще му плати, но А. не приел предложението. Св.С.С. потвърждава, че по
предложение на Г. от с.В., чиято фамилия не знае – да изкарат пари, взел тайно
личната карта на брат си – Н., и я предоставил на Г. да я снима с телефона си.
Това свидетелят направил, защото нямал навършени 18 години, а брат му Н. – да,
а целта била лицето, чиито данни се ползват да е пълнолетно, но на свидетеля
така и не било разяснено каква точно е тя. След това, Г. завел св.С.С. в
заведение стопанисвано от вуйчото на подсъдимия, където го запознал с подс.К..
Последният му казал, че ще му плати 100 лева за снимката на личната карта на
брат му, прехвърлил снимката в собствения си телефон и дал плик с пари на Г.,
който трябвало от тях да даде 100 лв. на С., но това така и не се случило. На
срещата, подс.К. дал празни листове на свидетеля и поискал от него да напише
трите имена на брат си Н., и да се подпише, които впоследствие прибрал. Едва
когато в дома им започнали да пристигат писма от Б. и НАП, разбрал, че на името
на брат му е регистрирана фирма. Г. и К. търсили от него съдействие да им
намери и подходящ човек за „млад фермер”, но той отказал. Установена е
самоличността на Г. – св.Г. А., който се разграничава категорично изобщо от
общуване с подсъдимия, но доколкото показанията му имат елемент на защитна
позиция, предвид участието му в схемите на подсъдимия, както и с оглед
обстоятелството, че са в противоречие с показанията на св.С.С. – обективни и
добросъвестно дадени, то и съдът ги игнорира. В изложеното в обвинителния акт
по повод упълномощаването от страна на св.Н.С. към подсъдимия е пропуснато
обстоятелството, че всъщност Н. не е посещавал лично адвокатска и нотариална
кантора по този повод, а за целта са ползвани подписаните бели листове от брат
му С., с изписани трите имена на Н. на тях, но това в конкретния случай касае
по-скоро дейността на нотариуса, заверил пълномощното, потвърдено от неясно
кой, но не и от св.Н.С., а не пряко престъпната дейност по укриване на данъци
от страна на подсъдимия, поради което и при наличието на неизследвано
графологически пълномощно от името на Н.С. за Н.К., съдът приема за установен
факта на упълномощаването, така както е описан от прокурора и признат от
подсъдимия.
На св.П.Г. – инспектор от ТД на НАП П., била
възложена проверка на дружеството „**” ЕООД по повод данни за участие в схема
за измама и неначисляване на дължим ДДС – придобива стоки от едни и същи
доставчици от страни членки на ЕС, без да декларира ВОП и без да се разчита с
бюджета, при което установила, че действително чуждестранните дружества
декларират ВОД към „**” ЕООД отразени в информационната система на НАП „VIES” за месец
февруари 2014г. ("**" от Б. – стоки в размер на 17 250 евро,
"**" от И. – стоки в размер на 8 208 евро и „**” от Ф. – стоки в размер на
3 795 евро), същевременно в програмен продукт на НАП „VAT-14” било
отразено, че дружеството подава нулеви справки-декларации за същия период, чрез
св.В.Ш., което предполага реализация на стоките без документ и неначисляване на
дължим ДДС. Св.Г. констатирала и вписана фактура в дневник продажби на
дружеството „**” ЕООД за извършен транспорт на „**” ЕООД, без последното да е
включило фактурата в дневника си за покупки за същия месец – м.02.2014г. По
повод проверката, св.Г. посетила лично адреса за кореспонденция на дружеството
– съвпадащ с адреса на св.Г.П., който й разяснил, че във връзка с фирмата, е
получил на адреса си две писма, в които имало общо три фактури, издадени през
м.февруари 2014г. – една от „**” от И. за 8 208 евро и две от "**" от Б. на
обща стойност 11 500 евро. Св.П. предал пликовете с оригиналните
фактури на св.Г., която ги приложила към констативния протокол, а впоследствие
са приобщени и към започналото досъдебно производство по случая. Св.Г.
потърсила информация от фирмите, превозвали стоките до Б. – „**” ООД и „***”
ЕООД, като получила отговор единствено от „**” ООД – че транспорта е извършен
по заявка от турска спедиторска фирма, но при проверка на документите,
свидетелката установила, че в ЧМР като получател на стоката е вписано турско
дружество, но в клетка „24 – място на разтоварване, подпис и печат на
получателя” е поставен печат на „**” ЕООД и е положен подпис. При нова проверка
в системата „**” към 30.04.2014г., св.Г. установила, че белгийското дружество е
декларирало доставки към „**” ЕООД вече на стойност 41 588 евро, за които липсват издадени и
декларирани протоколи от българското дружество. Св.Г.П. потвърждава, че е
собственик на дружеството „**” ЕООД, като разяснява и как е станало това –
св.Т. М. го срещнал в квартала където живее в гр.Б. и го попитал за трето лице,
на което искал да открие фирма срещу заплащане от 200 лева. Св.Г.П. отговорил,
че може и на него да открие такава фирма, ако му плати. Така на следващата
сутрин, св.Т. М. взел св.Г.П. от дома му и отишли при адвокат, за да се
подготвят документите за регистрация на фирма. Св.П. потвърдил пред адвоката,
че е наясно с протичащата процедура и подписал предоставените му документи. М.
обяснил на П., че с фирмата ще оперира Н.К., който ще продава плодове и до един
месец ще бъде закрита. Платил му и 100 лева за „услугата”. След като
документите били готови, следвало да се отиде при нотариус, като св.М. поискал
от св.П. да намери човек, който да упълномощи да представлява фирмата фиктивно,
за което ще му даде още 50 лв., при което П. провел разговор със св.А.Х. от
гр.Б., на когото разяснил, че ще му прехвърли една фирма да я представлява
срещу 20 лева и последният дал съгласие. Тримата отишли при нотариус, посочен
от М., който ги закарал с колата си до нотариалната кантора в гр.К., пред която
св.П. за пръв път видял подс.Н.К.. Св.М. му казал, че това е човека, който ще
работи реално с фирмата. След подписването на документите при нотариуса, се
наложило посещение в банка за плащане на такси, като всичко това се
организирало от М., К. ги чакал навън, по същия начин се повторила процедурата
по посещение при нотариуса за упълномощаването на св.А. Х.. След това на св.П.
били дадени още 100 лева от св.М., а когато започнали да идват писма от НАП и
той разбрал, че нещо с фирмата не е наред, подс.К. му дал една папка с
документи, които да предадена на данъчните служители, както и 140 лева – да има
за разходи. Св.Т. М. не отрича, че е бил помолен от подс.К. да намери човек, на
чието име да се регистрира фирма, но заявява, че с фирмата щели да работят
подсъдимия и лицето, на което ще се регистрира фирмата, като отрича да е имал
роля при „вербуването” срещу заплащане на такова лице, както и в агитирането му
да намери трето лице, което да бъде преупълномощено като представител на
фирмата, отрича и да е влизал в кантората на адвокат/нотариус по повод
регистрацията и упълномощаването. Позицията на този свидетел с оглед
действителната му роля е разбираема, като съдът подхожда критично към последно
посочената част от показанията му и не ги възприема. Св.А.Х. потвърждава за
воден разговор със св.Г.П., при който са му обещани 20 лева, ако се съгласи да
подпише няколко документа – че упълномощава друго лице. Св.Х. имал нужда от
пари и дал съгласие, при което на следващия ден потеглили за гр.К. с лек автомобил
управляван от св.М., като по пътя и св.М. и св.П. уверявали св.Х., че няма да
има никакви проблеми за него, трябва само да подпише документи, че е
упълномощен от П., а след това той на свой ред да упълномощи лицето Н.К. –
непознат му до тогава. М. и П. влезли при адвокат, след което извикали и него,
в кантората той се подписал където му посочил адвоката, подписи положил и П.,
М. – не, след което си тръгнали. До гр.Б. се прибрали заедно със св.П. с
автобуса, като П. му дал обещаните 20 лева за услугата. Потвърждава, че пред
кантората ги чакало трето лице, което провело разговор с М. и П., но той не
разбрал кой е човека.
Св.В.Ш. дава информация за това, че през 2013г.
подс.К. я ангажирал да регистрира по ЗДДС дружеството „**” ЕООД, за
представителство на което, й представил пълномощно, друга дейност, свързана с
това дружество, свидетелката не е осъществявала. В началото на 2014г.
подсъдимият я помолил да извършва счетоводно обслужване на дружеството „**”
ЕООД, за което също й представил пълномощно за представителство на свое име.
Подсъдимият й поръчал да пуска само нулеви справки-декларации за последно
посоченото дружество, като й обяснил, че то все още не извършвало дейност.
Свидетелката подала три такива декларации – описани в обвинението, за месеците
февруари, март и април 2014г. по електронен път с електронен подпис. Преди
подаването на всяка една от декларациите, св.Ш. искала информация от подс.К. за
евентуална дейност, при което той й отвръщал, че следва да пусне нулева
декларация, тъй като дружеството все още не развива дейност. На дружеството не
се водели никакви наличности и на свидетелката не били предоставени каквито и
да било документи за осъществени доставки.
Св.И.П. – управител на „***” ЕООД и „**” ЕООД, с
основен предмет на дейност – транспортни услуги, е извършвал транспорт на стоки
по заявка от подсъдимия, с място на товарене в чужбина – предимно Б., един курс
от Ф., място на разтоварване – в Б., предимно борсата в с.П., а инцидентно и на
други места – с.С., гр.С., превоза е заплащан винаги в брой, за което св.П.в
издавал и фактури – на три различни фирми по негови спомени – „***” „**” и
белгийска, по указания на подсъдимия. Мястото на разтоварване се вижда на
джипиес за всеки курс, не е отбелязано в ЧМР, в което се вписвало задължително
само мястото на товарене, свидетеля предоставил всички налични документи, с
които разполага във връзка с работата си с подсъдимия. Св.С. К. – шофьор във
„**” ЕООД, споделя за два осъществени от него такива курса, на картофи от Б. за
борсата в П., а св.И. К. – също шофьор в това дружество разказва за около 8
такива курса, при два от които разтоварил стоката – картофи от Б., в с.С. по
указание на подс.К.. За два курса от Б. на картофи за подсъдимия – един до П. и
един до С. разказва и св.Д. Д. – шофьор във фирмата на св.П.. Превози за „**”
ЕООД извършвала и транспортната фирма на св.П. С., който предоставил цялата
налична при него документация за това.
Св.Л.Я. – съдружник във „**” ООД заедно с подс.К.,
дава информация за дейността на това дружество – тя извършвала счетоводното
обслужване, а всичко друго се организирало от подс.К. – намирането на стоки в
Б., Ф. и И., разплащане по банков път с продавачите, транспорт, складиране в
базата в П., която пак той намерил, продажба към клиенти. За намиране на стоки
помагала и майката на подсъдимия – Л.К., която живеела в И.. Свидетелката не
знае за продажби от склада без фактури. Електронния адрес на дружеството се
ползвал предимно от подсъдимия, св.Я. не е проверявала съдържанието на
кореспонденцията в ел. пощата, транспортната фирма, чиито услуги ползвали е
„ПИМК”, дружествата „**” ЕООД и „**” ЕООД не са й известни, „**” ООД не е
работило с тях. Свидетелката предоставила всички пазени от нея документи и
справки за дейността на „**” ООД на разследващите. Според нея, всички налични
стоки намерени в склада в П., са на „**” ООД. В склада на борсата в с.П. били
наети двама работника – св.Ф. Б. – продавач-консултант и св.И.М.– общ работник,
незапознат в детайли с работата на фирмата. Св.Б. пояснява, че дейността е извършвана
основно от подс.К., св.Я. ходела на борсата много рядко. Свидетелката
потвърждава за осъществени продажби от склада от подс.К. без издавани фактури,
като платената цена в брой прибирал лично той, което й се сторило странно,
основния такъв клиент бил лицето „**” от С., който купувал големи количества
картофи от тях в периода декември 2013 – март 2014г., дори веднъж му закарали
цял камион с картофи. През зимата 2013-2014г. продали доста картофи внос от Б.,
като подсъдимия казвал на кой да се издаде фактура и на кой – не. Цената на
стоките продавани без фактура била по-ниска и се определяла от подсъдимия. На
св.Б. не са известни дружествата „** ЕООД и „**” ЕООД.
Св.Г. Б.е закупувал на два пъти големи количества
картофи с произход Б. от склада на подс.К. в П. – без фактура, на по-ниска
цена. Св.Р.И. е закупил общо около 7 тона картофи от склада на подсъдимия, за
които платил в брой, но фактури така и не му били издадени, посочва и цената –
варирала от 0.50 до 0.55 лв., всеки път я определял подсъдимия. Св.Е.А. –
шофьор към фирма за продажба на плодове и зеленчуци от гр.С., дава показания за
закупени около 3 000 тона картофи и около 600 кг. лимони от склада
на подсъдимия, за който знаел, че е управител на „**” ООД, за което са му
издавани стокови разписки. Подсъдимият предложил на свидетеля да му доставя
директно в С. картофи с по-ниско качество и без фактури, срещу заплащане в
брой, предложението било прието и така били доставени два камиона с картофи –
първия на цена 0.55лв. – около 20 000 тона, а втория на цена 0.53лв., също
около 22 000 тона. Св.М. Г.ев съдействал на подсъдимия за превоз на картофи от Ф. –
с камион на 11.12.2013г. за дружеството „***” ЕООД, като документите при
получаване на стоката подписал лично К.. Св.С.Б. дава информация за закупени от
него без фактури от подсъдимия – около 600 кг. белгийски картофи на цена
0.40лв. и около 300 кг. мити картофи от Ф. на цена 0.55лв. Св.А. М. закупувал
от склада на подсъдимия круши, айсберг и лимони с фактури от „**” ЕООД, като
един път взел и картофи без документ, отправяно му е предложение от К. да
купува картофи на камион, но той отказал.
Св.Р.С. – служител на ПИБ клон К., дава информация
за това, че двете дружества, цитирани в обвинението са имали открити сметки в
банката, като това направил подс.Н.К., който разполагал с пълномощни за тях,
сметките са открити през интервал от няколко месеца – първо на „**” ЕООД през
2013г., а в началото на 2014г. и на „**” ЕООД, преди всяко разплащане от
сметките, по тях са внасяни пари в брой от страна на К., който попълвал и
декларации за произхода на парите – от търговска дейност на съответното
дружество, като преводите били по негово нареждане и на база предоставени от
него проформа фактури, за дружества от Б., Ф. и И.. Инцидентно, преди някои
преводи, сметките били захранвани от Х.Я.. В банката Н.К. имал и лична сметка,
от която нареждал преводи към лична сметка на Л. К., преди които захранвал
сметката си с пари в брой, последно декларирани, като пари от заем. Св.Х.Я.
потвърждава внасянето на два пъти от негова страна на пари в сметката, по
пълномощно предоставено му от подсъдимия, който го помолил за това, поради
отсъствие от града. /Всички съставени документи по повод разплащанията от
сметките, са приложени по делото/.
Св.Е.З.– инспектор в ТД на НАП П., дава информация
за нерегламентираната дейност на дружеството „***” ЕООД, за която по делото
няма повдигнато обвинение. За регистрацията и упълномощаването за тази фирма,
показания дава и св.М.М.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от св.Л.Я. по
молба на подсъдимия, като тя пускала и нулеви справки-декларации за него пак по
молба на подс.К..
В проверката в склада на борсата в с.П. участвал
св.С. С., който описва констатациите за наличности, за което са съставени и
съответните документи, приложени по делото.
Без значение по делото са показанията на св.Й. Р.,
св.М.А., св.М.И., св.А. Т., св.А.А., св.Х. Р., св.Б.Б. св.К.В..
Съдържанието на счетоводните експертизи бе
отразено по-горе. В първата такава, обстойно са описани и всички проформа
фактури по осъществените ВОП от двете дружества, представлявани от подсъдимия.
Следва да се отбележи, че съдът я ползва в пълното й съдържание, включително и
това на л.16 от експертизата /липсващ в досъдебното производство/, приобщен в
съдебно заседание, по което страните не възразиха. Писмените документи, имащи
характер на доказателства са приобщени по делото, приобщени са и веществените
доказателства.
Анализа на всички събрани доказателства, дава
възможност да се възприеме като случила се в действителността, именно описаната
в обвинителния акт и призната от подсъдимия, фактическа обстановка. Установява
се, че подсъдимия е лицето, осъществявало дейност от името на двете дружества,
включени в обвинението по силата на пълномощните приложени по досъдебното
производство, като за извършените от тези дружества ВОП изрично конкретизирани
при описанието на фактите, не е съставил необходимите документи - протоколи, в
които да посочи изискуемата по ЗДДС информация за ВОП, не са отразени в счетоводствата на дружествата
– в дневник продажби, като подсъдимия е пристъпил към реализация на българския
пазар на внесените стоки без издаване на счетоводен документ, избягвайки по
този начин, както установяването, така и заплащането на дължимия данък добавена
стойност. Освен това, доставките от чужбина не били декларирани и по реда на
ЗКПО, поради което не бил платен и данък печалба за съответните периоди. За
второто дружество, подаването на СД за всеки месец било възложено на св.В. Ш.,
която подсъдимият уверил, че няма нищо за деклариране, тъй като не развива
дейност. Фактите не се и оспорват от подсъдимия, който ги призна изцяло, така,
както са описани в обвинителния акт.
От правна страна:
Подсъдимият Н.И.К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр, чл. 26, ал.1 от НК за това,
че в периода м. декември 2013г. - м. март 2015г., в гр.П., като пълномощник на
„**" ЕООД, при условията на продължавано престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „**" ЕООД в особено
големи размери - 119 716,77 лева, като не е подал декларации по ЗДДС и ЗКПО,
както следва:
- през м. декември 2013г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 11 967,72
лева, представляващи ДДС по извършени продажби, като не е подал справка
декларация по ЗДДС за данъчен период м. ноември 2013г.
- през м. януари 2014г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 45 238,08 лева,
представляващи ДДС по извършени продажби, като не е подал справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м. декември 2013г.
- през м. февруари 2014г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 14
707,25 лева, представляващи ДДС по извършени продажби, като не е подал справка
декларация по ЗДДС за данъчен период м. януари 2014г.
- през м. април 2014г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 7 898,13 лева,
представляващи ДДС по извършени продажби, като не е подал справка декларация по
ЗДДС за данъчен период м. март 2014г.
- през м. март 2014г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 28 602,90 лева
корпоративен данък, като не е подал данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО
- през м. март 2015г. е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери - 11 302,69 лева корпоративен данък,
като не е подал данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО,
както и състава на престъплението по чл.255, ал.3,
вр. ал.1, т.1. и т.2, вр, чл.26, ал.1 от НК, затова че в периода 12.03.2014г. -
м. март 2015г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, като
пълномощник на „**" ЕООД, при условията на посредствено извършителство -
чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за
„**" ЕООД в особено големи размери - 55 791,48 лева, като е потвърдил
неистина в подадени декларации по ЗДДС и не е подал декларация по ЗКПО, както
следва:
- на 12.03.2014г., при условията на посредствено
извършителство - чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 24 344,72 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №
1600-2393420/12.03.2014г. за данъчен период м. февруари 2014г., подадена в ТД
на НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените доставки и
начислен ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 0 лв., вместо действително дължимия размер на ДДС за
внасяне от 24 344,72 лв.
- на 14.04.2014г., при условията на посредствено
извършителство – чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 8 184,09 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №
1600-2422260/14.04.2014г. за данъчен период м. март 2014 г., подадена в ТД на
НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените доставки и начислен
ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 0 лв., вместо действително дължимия размер на ДДС за внасяне от 8
184,09 лв.
- на 13.05.2014г., при условията на посредствено
извършителство - чрез В.Н.Ш., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 4 668,18 лева, като в СД по ЗДДС, вх. №
1600-2439029/13.05.2014г. за данъчен период м. април 2014г., подадена в ТД на
НАП-П., е потвърдил неистина относно размера на извършените доставки и начислен
ДДС и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 0 лв., вместо действително дължимия размер на ДДС за внасяне от 4
668,18 лв.
- през м. март 2015г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 18 594,49 лева
корпоративен данък, като не е подал данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
По тази правна квалификация, съдът го призна за
виновен.
От доказателствата по делото безспорно се
установи, че подс.К. е бил пълномощник и на „**” ЕООД и на „**” ЕООД, които
освен това са регистрирани и по негова идея и инициатива, с цел да осъществява
търговска дейност чрез тях, като до упълномощаването му се е стигнало по
задействан и осъществен от него план. В това си качество, на пълномощник на дружествата,
подсъдимият е следвало да изпълнява специалните разпоредби на данъчните закони
свързани с коректното осъществяване на търговска дейност, но с цел лична
облага, той е предприел укриване на реално извършвана дейност по внос на стоки
от страни членки на ЕС за инкриминираните периоди, като по този начин е
избегнал установяването и плащането на дължимия ДДС за внесените стоки. До
разкриване на дейността му се стига, след като данъчните инспектори засичат
информация, подадена от чуждите дружества в техните данъчни администрации за
извършени ВОД към двете дружества, представлявани от подсъдимия. Дейността е
осъществявана от подсъдимия от името и на двете фирми, като кореспонденцията
водена с чуждестранните дружества е посредством имейли, изпращани и получавани
на електронния адрес на дружеството „**” ЕООД – предварителни договорки,
проформа фактури, документи по разплащане и т.н. – същите са разпечатани от
посочената пощенка кутия и са приложени по делото. Именно от информацията,
подадена от чуждите дружества и намерените фактури за осъществения внос, става
ясно и какви са конкретните количества, видове и цени на внесените стоки.
Същите, подсъдимият не е отразил и не е указал отразяването им в счетоводството
на дружествата – за първото отговаря лично, а за второто е следвало да подаде
нужната информация на наетия от него счетоводител св.Ш., респективно не е
подавал СД за първото дружество, а за второто – указал на св.Ш. да подава
нулеви такива, в които на практика се потвърждава неистина, тъй като с оглед реално
осъществените ВОП, и сумите по тях, данък се дължи, като по този начин е
избегнал и плащането на дължимия ДДС. Освен това и за двете дружества
подсъдимия не подал данъчни декларации по ЗКПО, което е следвало да направи
лично той, като техен пълномощник, с което е избегнал и установяването и
плащането на корпоративен данък за съответните периоди, включени в обвинението.
С това, състава на престъпленията по чл.255 от НК и по двата пункта на
обвинението, се явява изпълнен. Няма спор, че съобразно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК и в двата случая става
въпрос за данъци в особено големи размери, тъй като е надхвърлена границата от
12 000 лева. Престъпленията са продължавани по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и
по двете обвинения, тъй като се касае за по няколко престъпни прояви от един и
същ вид, извършени последователно в няколко поредни месеца, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват
продължение на предшестващите както от обективна така и от субективна страна. По
втория пункт от обвинението, в частта относно нулевите СД по ЗДДС е налице и
фигурата на посредственото извършителство, като подсъдимият е ползвал за
директното извършване на действията по подаване на неверните справки
декларации, неподозиращата за съществуването на реалната осъществена търговска
дейност от „**” ЕООД св.В. Ш.. Последната е изготвила и подавала декларациите
по указание на подсъдимия, че няма нищо за деклариране и изобщо няма развивана
търговска дейност от това дружество, при което и съдът възприе предложената от
Прокурора правна конструкция на извършеното по този пункт – от подсъдимия, като
посредствен извършител, посредством св.Ваня Ш., на която не били известни
обстоятелствата, свързани с престъпната му дейност и попадащи в състава на престъплението
по чл.255 от НК.
Деянията са извършени от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният им характер,
предвиждал е и е искал настъпването на техните обществено опасни последици.
По възраженията на защитата:
Основното възражение на защитата касае подхода за
определяне на данъчната основа и съответно надценка, на внесените стоки и от
там на крайните размери дължими данъци, като се оспорва този на експертите, с
довод за проявен субективизъм при определянето им. Иначе, като цяло, фактите по
делото не се оспорват, предвид направеното от самия подсъдим признание по
отношение на тях.
Съдът не прие възражението за основателно, като в
тази връзка ползва изцяло заключенията по двете ССчЕ, даващи информация за
методите по които се изчислява данъчната основа и надценката, с която е
продавана стоката в Б. За данъчната основа и надценките, вещото лице К. е
изяснило в обстоятелствата по въпрос 3 на стр.15 от експертизата, как е
направил изчисленията, вещото лице К. също дава механизъм, като изяснява, че за
надценката, с която тези стоки са реализирани на българския пазар скрито от
данъчните служби, ползва обективни данни, почерпени от показанията на
свидетели, закупували такива стоки от подсъдимия, който подход се възприема и
от съда. Възможно е някои стоки да са продадени и с различна надценка, или за
тяхната реализация да са направени и транспортни разходи, но доколкото не са
издирени, а и няма как да бъдат издирени купувачите на целите количества стоки
по ВОП, довели до повдигане на обвиненията, а в двете дружества, освен че този
внос не е отразен, не са осчетоводени и разходи за транспорт, опаковане и т.н.,
то и не би могло да се установи с абсолютна точност всеки килограм от тоновете
внесени плодове и зеленчуци, с каква надценка е продаден. Именно затова и съдът
прие да ползва заключението на вещото лице К. за средна надценка от 35 % за „**” ЕООД и 45 % за „**” ЕООД,
преповторено в този пункт и от вещото лице К., което също се ползва от съда.
Обстоятелството, че реализацията на стоките по ВОП е станала „на тъмно”, без да
е отразена в счетоводството на дружествата, със съответна цена, включваща и
разходи по транспорт, опаковане и т.н., което е пречка за точно установяване на
данъчна основа и респективно надценка, не дава основание да подсъдимия да черпи
дивиденти от собственото си неправомерно поведение и да възразява против
определените средни стойности от страна на вещите лица, поставени в условия
също да работят „на тъмно” – без да разполагат с каквито и да било документи по
директните продажби, но пък обективно – съобразявайки информацията на тези от
крайните клиенти, които са издирени и са дали такава. Именно поради стеклата се
ситуация, породена от действията на подсъдимия – липса на счетоводно отразяване
на стоките в документацията на дружествата, представлявани от него, съдът
намира, че в конкретния случай, подходът на вещите лица се явява освен
обективен и справедлив. Така възражението не бе възприето и съдът призна
подс.К. за виновен в това да е избегнал установяване и плащане на данъци, в
посочените в обвинението размери, базирани изцяло върху заключенията на вещите
лица.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянията – висока, с оглед обществените
отношения, които засягат – пряко са увредени правоотношенията, възникнали на
публично правно основание от извършена стопанска дейност и от двете дружества,
представлявани от подсъдимия, донесла му доходи, но при засегнато право на
Държавата да получи съответните данъци, от тази дейност, като съобрази и
степента на обществената опасност на дееца – сравнително завишена, предвид
лошите характеристични данни, предходните осъждания, като прецени и
обстоятелството, че подсъдимият изразява самокритичност към извършеното,
осъзнава стореното от него, като е готов да понесе отговорността си за това, в
което съдебният състав се убеди лично в съдебното заседание по време на което
подсъдимият не сдържа сълзите си,
прецени, че наказанията, за всяко едно от двете престъпления, следва да
се определят към минимума на предвиденото в закона и при предвидени параметри
на наказанието Лишаване от свобода от 3 до 8 години и Конфискация на цялото или
част от имуществото, избра да наложи наказания Лишаване от свобода в размер на
3 години и Конфискация на част от имуществото на виновния, а именно двата леки
автомобила, по отношение на които е налице обезпечителна мярка запор по делото.
С оглед процедурата, по която протече делото, и съобразно разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът намали определените наказания
Лишаване от свобода с една трета, или крайния размер такива наказания, които
бяха наложени на подсъдимия и за двете престъпления става 2 години Лишаване от
свобода. Независимо от обстоятелството, че този краен размер попада под
минимума на предвиденото в нормата на чл.255, ал.3 от НК, то следва да се
отбележи, че съдът не намери основания за самостоятелно приложение разпоредбата
на чл.55 от НК вр. чл.58, ал.4 от НК, предвид данните за личността на
подсъдимия и обстоятелството, че това не е първа проява от вида за него –
събраха се данни и за други дружества в предходни периоди, чрез които той е
оперирал по непозволен начин, и в този смисъл не уважи искането на защитата за
определяне на наказанието по чл.55 от НК, като не възприе и довода за
неблагоприятни икономически условия в периода за подсъдимия, тъй като няма
данни, това да е било така, а напротив - има данни, че дружеството „**” ЕООД,
ползвано от подсъдимия като „параван” в периода, всъщност е осъществявало
нормална търговска дейност, очевидно в благоприятни икономически условия, а
дейността му е идентична с тази на „**” ЕООД и „**” ЕООД. Наказанието
Конфискация не подлежи на редукции, поради което и то бе запазено в
първоначалния му вид. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия едно общо най-тежко измежду наказанията за двете престъпления, а
именно Лишаване от свобода в размер на 2 години, към което присъедини на
основание чл.23, ал.3 от НК и наказанието Конфискация на част от имуществото на
подсъдимия, а именно - на лек автомобил “**” с ДК № ** № на рама **,
собственост на подсъдимия Н.К. и лек автомобил “**” с ДК № **№ на рама **,
собственост на подсъдимия Н.К.. На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1, вр.
чл.57, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното на подсъдимия общо най-тежко
наказание от две години лишаване от свобода, да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затворническо заведение от закрит тип, като на основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК приспадна от него времето, през което той е бил задържан по
настоящото дело, считано от 14.07.2014г. до 18.07.2014г.- 4 дни. В случая
института на условното осъждане е неприложим, подсъдимият е осъждан на Лишаване
от свобода през 2011г., за което не е реабилитиран, като именно деянието по
това осъждане е пречка за реабилитация по право по чл.86 от НК за първото му
осъждане на Глоба и обществено порицание, впоследствие има друго осъждане на
Пробация, изтърпяна през 2015г., тоест не са налице условията и на чл.88а от НК, поради което и съдът пристъпи директно към определяне на режим и място за
изтърпяване на сега наложеното общо най-тежко наказание Лишаване от свобода.
Съдът намери, че така наложеното наказание съответства в пълна степен на
извършеното от дееца и е в състояние да постигне целите си по поправяне и превъзпитание
на същия, както и да въздейства предупредително по отношение на останалите
членове на обществото. Присъдата неминуемо ще стане предмет на обсъждане в
средите на търговците занимаващи се с търговия на плодове и зеленчуци, не само
на борсата в с.П., а на всички други обекти в страната, на които работят лица,
имащи контакти с подс.К., което ще допринесе за постигане на втората посочена
цел. Постигането на първата цел е вече в ход, независимо от обстоятелството, че
съдебният акт не е окончателен, тъй като от поведението на подсъдимия в съдебно
заседание стана ясно, че той е наясно какво го очаква – откъсване от обичайната
му среда за срока на Лишаване от свобода, и изолирането му в затворническо
заведение, приема наказанието си и е готов да го изтърпи, като съдът няма
основание да се съмнява в проявената самокритичност от негова страна. Обхвата
на наказанието Конфискация съдът прецени за достатъчен спрямо двете МПС, като
не уважи искането на Прокурора да наложи такова по отношение на цялото запорирано
имущество на подсъдимия. В този му вид и то се явява достатъчно за постигане
целите на наказанието – лишен от леките си автомобили, а от там и от възможност
за придвижване, за подс.К., след изтърпяване на наказанието Лишаване от
свобода, ще възникне необходимост от осмисляне на постъпките му и резултатите,
до които те са довели, което безспорно ще допринесе за насочване на поведението
му в законосъобразна насока.
Относно веществените
доказателства, съдът се разпореди както следва по пунктове, съгласно
приложението към обвинителния акт, с който са ангажирани като такива:
А. Вещи, иззети от жилище, находящо се в гр. К.,
ул. "**"№ *, ет.*, ап.**, обитавано от Н.И.К.:
- документ на латински език с № ** на името на N. I. K.;
- един брой автоматичен кръгъл печат на фирма
"**"ЕООД - с. В.. обл. П.;
- един брой тампон "HORSE" и един брой шише с мастило "HORSE";
- SIM - карта на
"М tel" № **;
- SIM - карта на
"М tel" № **;
- SIM - крата на
"М tel", срязана малък размер;
- механичен кръгъл печат на фирма
"**"ЕООД-с.В., обл.П.;
- един брой мобилен апарат с надпис на преден панел "М Tel" модел
"FC8050". IMEI**, ведно с SIM-карта на "М tel" № 8**;
- лаптоп марка "HP" марка "Pavilion dv6" №** product key ***** ведно
със зарядно устройство марка "HP";
- един брой флаш памет "HP" - 2 GB светлозелена на
цвят – ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Н.И.К., след влизане на присъдата в законна
сила;
- кутия за обувки - зелена на цвят с надпис
"ЬАС08ТЕ", съдържаща документи -фактури, платежни нареждания,
тетрадки - малък и голям формат, застрахователни полици, тетрадки, приходни и
разходни касови ордери, снимков материал.
- картонче с надпис "Procredit Bank" с
титуляр на сметка "**"ЕООД и номер на сметката № **;
- картонче с надпис "ОББ" с
клиентски номер № **на "**"ЕООД за банкова сметка *** – ДА ОСТАНАТ по
делото, след влизане на присъдата в законна сила;
Б. Вещи, иззети при претърсване и изземване на
офис №2,
ползван от "**" ООД и
находящ се на територията на стоково тържище с. П., обл. П.:
- 3 бр. класьори с документи
/обозначени с №1, №2, №3/, съдържащи документи на дружеството ** ООД,
сертификати на чуждестранни дружества, фактури в
- оригинал с доставчик **
ООД;
- 1 бр. тетрадка с изписани
страници в нея,
- 1 бр. тефтер с изписани
страници в него,
- 1 бр. найлонов джоб с
изписани листчета /обозначен с №4/
- 1 бр. компютърна
конфигурация, марка PHILIPS, Xstyle, сериен номер ****- ДА СЕ ВЪРНАТ на
представител на ***ООД, след влизане на присъдата в законна сила.
В.
Вещи, иззети при претърсване и изземване в офис, ползван от *** ЕООД, находящ
се в гр. П. на бул. „**" № ** находящи се на л. 55-100 от т. ІІ на ДП,
както следва:
- Пътен
лист № 017355, серия ВГТ на товарен автомобил Ивеко с per. № ***, компютърна разпечатка за извършен
курс № 3 на същия автомобил, разпечатка от джи пи ес за периода 09.02.2014 г. -
11.02.2014 г. за автомобил ****
- Пътен
лист № 017335 на автомобил с per. № ***, разпечатка за курс № 1 и разпечатка за
джи пи ес за 21.02.2014 г.
- Пътен
лист № 017334 на автомобил с per. № ***, разпечатка за курс № 2 и джи пи ес
справка за 29.01.2014 г. - 31.01.2014 г.
- Пътен
лист № 017334 на автомобил с per. № ***, разпечатка за курс № 8 и джи пи ес
справка за 10.04.2014 г. - 11.04.2014 г.
- Пътен
лист № 017440 на автомобил с per. № ***, разпечатка за курс № 6 и джи пи ес
справка за 20.03.2014 г. - 21.03.2014 г., международна товарителница -
екземпляр за получателя с получател *** -18.03.2014 г.
-
Международна товарителница - екземпляр за получателя *** от 07.04.2014 г.
- Пътен
лист № 017413 на автомобил с per. № ***, разпечатка за курс № 5 и джи пи ес
справка за 07.03.2014 г. - 08.03.2014 г.
-
Международна товарителница - екземпляр № 2 с получател ***от 05.03.2014 г.
-
Международна товарителница екземпляр № 3 за превозвача с получател *** от
19.02.2014 г. и разпечатка за курс № 4
- Пътен
лист № 017240 за 30.11.2013 г. на автомобил с per. № *** и разпечатка за курс № 1
- Пътен
лист № 017284 за автомобил с per. № ***, разпечатка за курс № 3, международна
товарителница екземляр № 2 с получател ** от 31.03.2014 г.
- Пътен
лист № 017437 от 25.03.2014 г., разпечатка за курс № 5, международна
товарителница екземпляр № 2 с получател ** от 19.03.2014 г.
- Пътен
лист № 017442 от 10.03.2014 г., разпечатка за курс № 4 и международна
товарителница екземпляр № 2 с получател *** от 05.03.2014 г.
-
Международна товарителница екземпляр № 2 с получател *** от 24.02.2104 г.
- Пътен
лист № 017496 от 30.04.2014 г., разпечатка за курс № 7 и международна
товарителница екземляр № 2 с получател ** от 17.04.2014 г.
- Пътен
лист № 017469 от 10.04.2014 г. за т.а. ***, разпечатка за курс № 2, джи пи ес
справка за 10.04.2014 г., международна товарителница екз. № 2, с получател **
от 07.04.2014 г.
- Пътен
лист № 017503 от 01.04.2014 г., разпечатка за курс № 1, джи пи ес справка за
31.03.2014 г. - 01.04.2014 г., международна товарителница екз. № 3 с получател
** от 27.03.2014 г.
Както и CD-R Emtec със записани
на него 3 файла: отчети РВ 1421 PC.xls, отчети РВ 8135 MT.xlsx, отчети РВ 7398 MT.xls. Дискът е поставен в найлонов джоб,
приложен като ВД по делото – ДА СЕ ВЪРНАТ на представител на ***ЕООД, след
влизане на присъдата в законна сила;
Г.
Вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от 14.07.2014г. на лек
автомобил ** с per. № **, ползван
от Н.И.К.: ВД, находящи
се на л. 115-152 от т. ІІ на ДП, както
следва:
- 1 бр.
платежно нареждане от 10.06.2014г. с наредител Н.И.К. и получател Л.Н.К. за 12
200 евро
- 1 бр.
пълномощно от Г.К.П. в полза на А.В.Х., нотариално заверено на 20.01.2014г.
- 1 бр.
копие на пълномощно от А.В.Х. в полза на Н.И.К., нотариално заверено на
20.01.2014г.
- 1 бр.
приходна квитанция № **********/27.09.2013г.
- 1 бр.
приходна квитанция № **********/27.09.2013г.
- 1 бр.
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.04.20Юг. № 182. т.1, per. № 2524,дело №
176/2011г.
-
Удостоверение за данъчна оценка, изх. № **********/27.09.2013г.
- Договор
за продажба на дружествен дял от 23.09.2013г. между Д. С. Т. и Н.И.К.
- Нареждане
разписка от 18.06.2014г. за изтеглени на каса 3 000 лв. от Н.И.К.
- Платежно
нареждане от 19.06.2014г. с наредител "***" ООД и получател
"**" за 5 120 евро
- Бланка на
пълномощно за представителство пред ПИБ АД с № на сметка IB **
- Документ
на чужд език с лого в горния му ляв ъгъл "Negonor" и надпис под него "***".
В документа е посочен IBAN ***
- Разпечатка
за движение по сметка *** за
периода 13.04.2011г. - 07.05.2014г.
- опис на
издадени документи на "**" ЕООД - оригинал на кариран лист
-
Пълномощно от Н.С.С., като управител на "***" в полза на Н.И.К.,
нотариално заверено на 11.10.2013г. при нотариус Т.Р.
- Копие на
опис на издадени документи на "**" ЕООД
- Копия на
следните документи: Искане от ТД на НАП с изх. № 16391100001971/21.01.14 г. до
"***" ЕООД; Акт за регистрация по ЗДДС № 16042140002094/04.02.2014
г.; Уведомление до ТД на НАП П. с вх. № **********/21.05.2014г. Граждански
договор № 1/20.01.2014г.; Уведомително писмо до "***" ЕООД с изх. №
16-206/04.02.2014г. Договор за правна защита и съдействие № 58694/14.01.2014г.
Учредителен протокол на "**" ЕООД от 06.01.2014г. Учредителен акт на
"**" ЕООД от 06.01.2014г. - 3 стр., декларация от Г.К.П. - 2 бр.
Удостоверение за внесен уставен капитал на "**" ЕООД Операционна
бележка за касов превод с № на документа *********
-
Актуално
състояние на “**” ЕООД
-
Декларация
съгласие и образец от подписа на Г.К.П.
-
Уведомление
с вх. № ДДС 16002439029/13.05.2014г. на “** ЕООД – 2 стр.
-
Справка
декларация за ДДС за данъчен период 04.2014г. на “**”
-
Уведомление
с вх. № ДДС 1600-2422260/14.04.2014г. на “**” – 2 стр.
-
Справка
декларация за ДДС за данъчен период 03.2014г. на “**”
-
Уведомление
с вх. № ДДС 1600-2393420/12.03.2014г. на “**” – 2 стр.
-
Справка
декларация за ДДС за данъчен период 02.2014г. на “**”
-
Заявление
за регистрация по ЗДДС на “**” с посочен телефон ****** с вх. №
16-2061/21.01.2014г.
-
Протокол
№ **********/04.02.2014г. на “**” от ТД на НАП – 3 стр.
-
Писмо от
П.Г. – ст. инспектор по приходите ТД на НАП П.
-
Справка
“Информация във връзка с предоставени или получени заеми в парични средства”
-
Искане от ТД на НАП П. до “**” ЕООД с изх. № 70-00-7228/15.05.2014г. – 4
стр.
Протокол №
**********/04.02.2014г. на ТД на НАП П. до “**– 3 стр. – ДА ОСТАНАТ по делото,
след влизане на присъдата в законна сила;
ВД, приложени към делото:
- 1 бр.
мобилен телефон "Алкател" с IMEI **, ведно с батерия и СИМ-карта с лого на
"Виваком" и № **
- 1 бр.
мобилен телефон "Нокиа" с IMEI **, ведно с батерия и СИМ-карта с лого на
"Глобул" и № **,
- 1 бр.
мобилен телефон "Нокиа" с IMEI **, ведно с батерия и мини СИМ-карта с
лого М-тел – ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Н.И.К., след влизане на присъдата в
законна сила;
Д.
Вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.06.2014г. от офис,
ползван от "**" ООД, находящ се в гр. А. ул. ***." № **,
находящи се на л. 8-157 от т. ІІІ на ДП, както следва:
- фактура №
1352/03.02.2014г. с посочен доставчик "**" ЕООД и получател
"**" *ЕООД с наименование на услугата "извършен транспорт по
маршрут Б. – Б. с товарен автомобил ***" – оригинал – ДА ОСТАНЕ по делото,
след влизане на присъдата в законна
сила, а останалите доказателства по тази точка:
- Дневник
на покупките на "**" за данъчен период м.11.2013г. - 4 л.
- Дневник
на продажбите на "**" за данъчен период м. 11.2013г. - 4 л.
- Дневник
на покупките на "**" за данъчен период м.12.201 Зг. - 5 л.
- Дневник
на продажбите на "**" за данъчен период м.12.2013г. - 3 л.
- Дневник
на покупките на "**" за данъчен период м.01.2014г. - 1 л.
- Дневник
на продажбите на "**" за данъчен период м.01.2014г. - 2 л.
- Дневник
на покупките на "**" за данъчен период м.02.2014г. - 5 л.
- Дневник
на продажбите на "**" за данъчен период м.02.2014г. - 3 л.
- Дневник
на покупките на "**" за данъчен период м.03.2014г. - 3 л.
- Дневник
на продажбите на "**" за данъчен период м.03.2014г. - 3 л.
- Дневник
на покупките на "**" за данъчен период м.04.2014г. - 4 л.
- Дневник
на продажбите на "**" за данъчен период м.04.2014г. - 3 л.
- Дневник
на покупките на "**" за данъчен период м.05.2014г. - 4 л.
- Дневник
на продажбите на "**" за данъчен период м.05.2014г. - 5 л.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" от справка декларация по
ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за м. 11.2013г. с вх. №
16002318870/03.12.2013г., ведно със СД с вх. № 1600-2318870/03.12.2013г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" документи с вх. № 1600-2342796/08.01.2014г.,
ведно със СД с вх. № 1600-2342796/08.01.2014г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" документи с вх. №
1600-2362789/06.02.2014г.,за отчетен период м.01.2014г., ведно със СД с вх. №
1600-2362789/06.02.2014г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" документи за отчетен
период м.02.2014г. с вх. № 1600-2384059/06.03.2014г., ведно със СД с вх. №
1600-2384059/06.03.2014г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" документи за отчетен
период м.03.2014г. с вх. № 1600-2421914/14.04.2014г., ведно със СД с вх. №
1600-2421914/14.04.2014г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" документи за отчетен
период м.04.2014г. с вх. № 1600-2431999/10.05.2014г., ведно със СД с вх. №
1600-2431999/10.05.2014г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "Ванети транс" документи за
отчетен период м.05.2014г. с вх. № 1600-2450220/04.06.2014г., ведно със СД с
вх. № 1600-2450220/04.06.2014г.
-
Аналитичен регистър на "**" ЕООД сметка 501 каса в лева от
01.11.2013г. до 31.12.2014г. - 1
л.
-
Аналитичен регистър на "**"ЕООД гр.40 от 01.11.201Зг. до
31.12.2014г.-1 л.
-
Аналитичен регистър на "**" ЕООД гр.30 от 01.11.2013г. до
31.12.2014г.-1 л.
-
Аналитичен регистър на "**"ЕООД гр.50 от 01.11.201Зг. до
31.12.2014г.-40 л.
-
Аналитичен регистър на "**" ЕООД гр.60 от 01.11.2013г. до 31.12.2014
– 25 л.
- Искане за
представяне на документи с изх. № 70-00-10129/11.06.2014г. до **ЕООД
- Опис на
предоставените документи от ** на ТД на НАП П. с вх. № 70-00-10129/11.06.2014г.
- 1 л. в
оригинал от 26.06.2014г. – ДА СЕ ВЪРНАТ на представител на ВИК транс – 2007
ООД, след влизане на присъдата в законна сила;
Е. Вещи,
иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.06.2014г. от офис на
"**" ЕООД гр. С.,
находящ се в гр. С., обл. П., ул. "**" № * ползван от Л.Т.Я, находящи
се на л. 166-188 от т. ІІІ на ДП както следва:
- Оригинал на фактура №
**********/30.04.2014г. издадена от “***” ООД гр. П. на “**” ООД гр. С.
- INVOICE № **/16.04.2014г., издадена от “****–
30039796 на “***” ООД гр. С. ЕИК ********* с данъчна основа 2 500 евро
- CMR Международна товарителница № 70159 изготвена
на 21.04.2014г. в *** с изпращач на стоката
“***” и получател “**” ООД
- INVOICE № **/28.03.2014г., издадена от “**” на “**”
ООД гр. С. ЕИК ********* с подпис и печат на “***”
- Бял лист с изписани
цифри и букви
- Оригинал на фактура №
**********/13.05.2014г. издадена от “**” ООД
на “**” ООД
- CMR 78034 от 07.05.2014г. с изпращач на
стоката “**” и получател “**” с подпис и печат на “**” ООД
- INVOICE № */05.05.2014г., издадена от “**” на “**”
ООД с данъчна основа 3 270 евро, без подписи и печата
- Бял лист с изписани
букви и цифри
- INVOICE № **/07.04.2014г., издадена от “**” на “**”
ООД с данъчна основа 2 300 евро с подпис и печат на “**”
- CMR 62684 с изпращач на стоката “**” и получател “**” с място и дата на получаване
на стоката 14.04.2014г. гр. П. с подписи и печати
- CMR 4537 от 09.04.2014г. с изпращач на
стоката “**” и получател “**” и превозвач “** ООД – три
еднообразни оригинални екземпляра
- Оригинал на Уведомление
за упълномощаване, оттегляне на упълномощаването, промяна на електронен адрес
от “**” ЕООД гр. С., представлявано от М. А.М., адресирано до ТД на НАП П. с
вх. № 1**/10152972 от 27.03.2012г. за упълномощаване на Л.Т.Я. – 3 листа
едностранно
- Копие на пълномощно от
Н.И.К., ЕГН ********** в качеството на пълномощник на М.А.М. като управител на
“**” ЕООД ЕИК ** с което се упълномощава Л.Т.Я. да представлява “**” ЕООД пред
органите на ТД на НАП П. за регистрация по ДДС на дружеството с рег. №
**/12.12.2011г., нотариално заверено от нотариус Р.К. рег. № 588 на
Нотариалната камара
- Документ на латински
език с надпис ** № 4585/2012г. от 06.02.2012г. “**” ЕООД Bulgarien BG – 4330 Sopot – копие
- Копие на авариен протокол
№ 11/08.07 издаден на 28.05.2014г. от **по искане на “**” ООД – 2 стр.
- Фактура № **12.05.2014г., издадена от “**” ООД на “**” ООД с. П.
обл. П. – ДА ОСТАНАТ по делото, след влизане на присъдата в законна сила;
Ж. Вещи, предадени с протокол за доброволно
предаване от 30.06.2014г. от Н.С.С., находящи се на л. 3-13д от т. VІ на ДП, както следва:
-INVOICE ** от дата
31.01.2014г. с посочен в него "**" ЕООД за сумата от 9 143,56 eur - 2 бр. - 2
листа
- INVOICE * от дата
05.03.2014г. с посочен "**" ЕООД за сумата от 13 925,00 eur - 2 бр. - 2
листа
- Документ
на чужд език от дата 17.02.2014г. с посочено в него "***" ЕООД - 1
лист
- Документ
на чужд език от дата 18.06.2014г. с посочено в него "**" ЕООД - 1
лист
- Документ
на чужд език от дата 10.02.2014г. с изписан на него "**" и "**
**" - 2 броя - 2 листа
-
Уведомление от "**" до "**" ЕООД с посочен референтен номер
** от дата 05.03.2014г. за задължения към фирма Мобилтел ЕАД - 1 лист
- 5 бр.
пощенски пликове, бели на цвят със залепена пощенска марка в горния десен ъгъл
на задната част – зелена
- Акт за
дерегистрация по ЗДДС на "**" с № 1** от дата 06.02.2014г - 1 лист
-
Протокол № **/03.02.2014г. - 1 лист– ДА ОСТАНАТ по делото, след влизане на
присъдата в законна сила;
З. Вещи, предадени с протокол за доброволно
предаване от 30.06.2014г. от Г.К.П., находящи се на л. 16-53 от т. VІ на ДП, както следва:
-
Декларация съгласие и образец от подписа от Г.К.П., заверена от нотариус Т.Р.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" ЕООД документи, с вх. № 1600-2439029
от дата 13.05.2014г. - 2 листа
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" ЕООД документи, с вх. №
1600-2439029 от дата 14.04.2014г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" ЕООД документи, с вх. №
1600-2439029 - 2 листа от дата 14.04.2014г.
-
Уведомление за приемане на постъпили от "**" ЕООД документи.
- Справка
декларация за ДДС на "**" ЕООД за данъчен периОД 04.2014г., без вх.
номер - 1 лист
- Справка
декларация за ДДС на "**" ЕООД за данъчен период 03.2014г., без вх.
номер - 1 лист
- Справка
декларация за ДДС на "**" ЕООД за данъчен пер 02.2014г., без входящ
номер - 1 лист
-
Учредителен акт на "**" ЕООД от 06.01.2014г. - 3 листа
- Протокол
**/04.02.2014г. на ТД НАП П. - 2 листа
- Искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице -
"**" ЕООД с изх. ном 7000-7228/15.05.2014г., ведно с имейл от дата 16
май 2014г. с посочен получател "***@abv.bg" и подател Т Г. - общо 6 листа
- Заявление
за регистрация по ЗДДС с вх. ном.**/21.01.2014г. от "** ЕООД - 2 листа
- Договор
за правна помощ и съдействие от дата 14.01.2014г. с клиент "***" ЕООД
и съставител "Н.Б." - 1 лист
-
Граждански договор № 1/20.01.2014г. с възложител Г.К.П. и изпълнител В. Ш. за
обработка и осчетоводяване на първични счетоводни документи
- Сметка
/фактура **/20.01.2014г. - 1 лист
-
Учредителен протокол на "**" ЕОО от дата 06.01.2014г. - 1 лист
–оригинал
-
Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на ел.
подпис от "**" ЕООД за оттегляне упълномощаването на В Ш. с вх. ном
********** - 3 листа
- Акт за
регистрация по ЗДДС № **/04.02.2014г. на "**" ЕООД - 1 лист
- Искане за
предоставяне на документи и обяснения от "**" с изх. номер
163911400001971/21.01.2014г.
-
Операционна бележка за касов превод към бюджета с посочен наредител Г.К.П. за
сумата от 90 лв. - 1 лист
-
Удостоверение за внесен уставен капитал с изх. ном. 012/07.01.2014г. - 1 лист
-
Декларация от Г.К.П. - 1 лист
- Декларация по чл.13, ал.4 от Закона за
Търговския регистър от Г.К.П. - 1 лист –
ДА ОСТАНАТ по делото, след влизане на присъдата в законна сила;
Приложените
по делото ВДС, изготвени посредством използване на СРС съдът разпореди ДА
ОСТАНАТ на съхранение в Секретно деловодство на Окръжен съд гр. П., след
влизане на присъдата в законна сила, съобразно специалните разпоредби на ЗЗКИ.
Съобразно изхода от делото,
на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.К. бе осъден да заплати в полза на ОД на
МВР П. направените по делото разноски в досъдебна фаза в размер на 534.64 лева.
Разноските за преводи, остават за сметка на органа, който ги е направил,
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК.
Причини
за извършване на престъпленията – неспазване на установения в страната правов
ред, и в частност реда за деклариране на данъчни задължения, стремеж към лично
облагодетелстване по престъпен начин.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: