Р
Е Ш Е Н И Е
№ 32/03.01.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 292 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Р.Х.Р., ЕГН: **********,*** обективно и
кумулативно съединени иксове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 467,93 лв.,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № * за периода 24.07.2017 г. до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в
гр. В., ж.к. „В.“ бл. *, сумата от 22,00 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на главницата за периода от 25.09.2017 г.
до 02.10.2018 г.; сумата от 251,90 лв.,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № * за периода 24.07.2017 г. до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в
гр. В., ж.к. „В.“ бл. *, сумата от 12,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от
25.09.2017 г. до 02.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.10.2018
г. до окончателното им изплащане, които суми са предмет на Заповед за
изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата
и уточняващата молба ищецът „В. и к. – В.” ООД излага, че в качеството си на
ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника
Р.Х.Р. за имот, находящ се в гр. В., ж.к. „В.“ бл*. Твърди, че съгласно общите
условия на дружеството потребителите на ВиК услуги следва да ги заплащат в
тридесетдневен срок след датата на фактуриране, след което изпадат в забава.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил задължението са заплаща потребените ВиК
услуги, които се отчитат по партиди с абонатни № № * и * и изпаднал в забава. Посочва,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, за дължимите от ответника суми
за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта, която била връчена при
условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Р.Х.Р., чрез назначения от съда особен
представител адв. Е.С., е депозирал писмен отговор на исковата молба, подадена
от „В. и к. – В.” ООД, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
ответникът да е потребител на ВиК услуги за абонатни номера: * и *, относно процесния
обект на потребление, както и реалното доставяне на услугите. Оспорва
метрологичната годност на средството за измерване на потребени ВиК услуги.
Сочи, че данните във водомера, съответно тяхното отчитане и остойностяване са
неверни и неточни. Оспорва акцесорните претенции за лихва за забава. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът чрез юрк. Василева, а ответника чрез
назначения от съда особен представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, от което е видно, че срещу ответника в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК съдържащо сумите, предмет на предявените установителни искове, както и
че заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47 от ГПК. Исковата
молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът
следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е
потребител на В и К услуги, 2) изправността си по
възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни
услуги по партида с посочения абонатен номер, 3) доставяне
на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните
суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание и размер.
Спорни по
делото са всички пунктове от така условно разпределената доказателствена
тежест на ищеца, включително обстоятелството, че ответникът е потребител на В и
К услуги за процесния имот, което съдът намира за установено по следните
съображения:
Отношенията по повод предоставянето на водоснабдителните и канализационните
услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК
услуги на територията на гр. В. и операторът „Водоснабдяване и канализация”
ООД, гр. В. са обвързани и от Общите условия на дружеството, приложени по
делото и неоспорени от ответника.
Съгласно
§ 1, т. 2, б. „б“ от ДР на
ЗРВКУ потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за
които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът
на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2
от ОУ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите на ВиК са: т.1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни води; т.2 - собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
В случая от представената от ищеца справка от Службата по
вписванията – В. (л. 88-90) може да бъде направен категоричен извод за това, че ответникът Р.Х.Р., е собственик на апартамент
с идентификатор * по КККР на гр. В., с административен адрес гр. В., ж.к.
„В.“ бл. *. Липсва и спор, че сградата в която се намира апартаментът
се управлява в режим на етажна собственост.
Следователно доказателствената съвкупност установява, че ответникът
отговаря на дефинициите за потребител на ВиК услуги дадени в §
1, т. 2, б. „б“ от ДР на
ЗРВКУ, т.2 от чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и в чл. 2, ал.1, т.2 от ОУ, доколкото е собственик
на процесния обект на потребление, заведен при ищеца с абонатни № № * и *. Респективно неоснователно се явява направеното в
обратен смисъл възражение от особения представител на ответника, че последният
не се намира в облигационна връзка с ищеца по повод доставка на ВиК услуги.
Основателно обаче се явява другото главно възражение
направено с отговора на исковата молба, а именно срещу твърдението на ищеца, че
реално е доставил услуги в процесния период. В тази връзка с доклада по делото
съдът е указал на ищеца на основание чл. 146, ал.2 от ГПК, че не сочи
доказателства в подкрепа на това твърдение,
вследствие на което в о.с.з. страната е представила два карнетни листи от
партидата на Р.Х.Р., ЕГН **********, за отчетни периоди 23.06.2009 г. –
26.11.2018 г. (л. 92-93), отнасящи се до абонатни № № * и *. Видно от карнетите първият се отнася за водомер № * с пломба № *, а вторият за водомер № * с отразяване, че пломбата е стара. Карнетите, както и представените
справки за недобора (л. 93-95) не носят подписи на съставилото ги служебно лице
или на потребителя Р. и на практика представляват неподписани частни документи
издадени от ищеца, съдържащи изгодните за него факти
за извършена реална престация по облигационната връзка, поради което не могат
да бъдат противопоставени на ответника, който изрично е оспорил реалното
потребление на ВиК услуги. Следователно доказателствената
стойност на карнетите и справките за недобора не е достатъчна сама по себе си
да докаже пълно и главно, каквото доказване ищецът дължи в процеса, че ответникът
е потребил ВиК в процесния период 24.07.2017 г. до
25.09.2018 г.
Представените от ищеца доказателства не установяват и
надлежно проведена процедура по служебно начисляване на количества вода по
партидата на ответника. В случая обстоятелството, че процесната сума не се
претендира на основание реален отчет, а е служебно начислена се признава на
практика и от ищеца, който в о.с.з. сочи, че ответникът не е изпълнил
задължението си за извършване на метрологична проверка на водомера
регламентирано в чл. 34а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., като се потвърждава и
от т.7 от заключението на ССчЕ, изготвенo от вещото лице Л.,
което съдът кредитира като компетентно, пълно и обективно дадено. В случая
обаче не се установява законосъобразно проведена процедура по реда на чл. 34а,
ал.5, изр. второ вр. ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Последните
действително предвиждат, че след изтичане на тримесечен срок на абонатите с
непроверени в десетгодишен период водомери се начислява количество изразходвана
вода по реда на чл. 39, ал. 6, но само след като преди това длъжностното лице
на оператора установи, че СТИ не е проверено. Последното обстоятелство би могло
да се установи категорично само при наличие на съответните доказателства като
напр. констативни протоколи установяващ, че липсват актуални знаци за
метрологична поверка на СТИ. Такива доказателства обаче по делото не са
представени, нито са формулирани доказателствени искания в този смисъл, а до
извод за обратното не води само по себе си обстоятелството, че в карнетния лист
отнасящ се до абонатен № 1532702 е посочено, че
поставеният водомер е със „стара пломба“. Както бе
посочено по-горе карнетът не носи каквито и да е било подписи, нито съдържа датата
към която е направен изводът за това, че пломбата е стара, при положение, че
карнетният лист визира отчет започващ от 2009 г.
В обобщение на горното съдът намира, че по делото не е доказано пълно и главо ответникът да е ползвал ВиК услуги за
процесния отчетен период на потребление.
Респективно не е доказан кумулативно
необходим елемент от фактическия състав на правото на ищеца да начисли и
претендира от ответника процесната сума за реално доставени и ползвани от него
услуги на адрес гр. В., ж.к. „В.“ бл. *. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на
спорното право, то ищецът е и страната по делото, която следва да понесе
неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни
да го породят, които се изразяват в отхвърляне на исковите претенции предявени от
дружеството.
Поради неоснователността на главните искове,
следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периода 25.09.2017 г.
до 02.10.2018 г.
С оглед
изхода на спора и обстоятелството, че е решен в полза на лице защитавано от
особен представител съдът не присъжда разноски.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Р.Х.Р., ЕГН: **********,***
обективно и кумулативно съединени иксове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 467,93 лв.,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № * за периода 24.07.2017 г. до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в
гр. В., ж.к. „В.“ бл. *, сумата от 22,00 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на главницата за периода от 25.09.2017 г.
до 02.10.2018 г.; сумата от 251,90 лв.,
представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № * за периода 24.07.2017 г. до 25.09.2018 г. за обект, находящ се в
гр. В., ж.к. „В.“ бл. *, сумата от 12,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от
25.09.2017 г. до 02.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.10.2018
г. до окончателното им изплащане, които суми са предмет на Заповед за
изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При поискване да се издаде РКО на особения представител на ответницата за внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: