Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10 . 12 . 2018 година
С. О. СЪД, наказателно отделение, първи наказателен въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател: П. П.
Членове:1. Н. .Н.
2. А. И.
при участието
на секретаря В. Д. и прокурора А. В., като разгледа докладваното
от съдията П. в.н.о.х.д. № 256 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв. Б.Г. от САК – служебен защитник на подс. Г.П.Б. /с установена по делото самоличност/, против присъда № 24 от 16. 02. 2017 год., постановена по н.о.х.д. № 654 / 2016 год. по описа на Районен съд - гр. И..
С посочената присъда подсъдимият Б. бил признат за виновен,
в това, че на неустановена дата в периода от 15. 02. 2016 год. до 05. 06. 2016 год. в с. В.л, обл. С.а, от частен имот,
находящ се на ул.”Ди. П.в” № ., в съучастие с подс. Б.Л.А.
*** като извършител е отнел чужди движими вещи 2 бр.
одеяла тип „родопски” с размер 2 х
Със същата присъда, подс. Б.Л.А.
бил признат за виновен, в това, че на неустановена дата в периода
от 15. 02. 2016 год. до 05. 06. 2016 год. в с. В., обл. С.а, от частен имот,
находящ се на ул.”Д. П.” № 22, в съучастие с подс. Г.П.Б.
*** като извършител е отнел чужди движими вещи 2 бр.
одеяла тип „родопски” с размер 2 х
Отново със същата присъда, двамата
подсъдими били осъдени солидарно да заплатят на И. С. Д. от гр. С. сумата от 40, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат
на извършената на кражба имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански
иск бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 813,00 /осемстотин и
тринадесет/ лева. В тежест на
подсъдимте били възложени и разноските по делото.
В жалбата на защитника и допълнението към нея се твърди, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и, че наложеното с нея наказание, се явява явно несправедливо. Навеждат се доводи за липса на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието по отношение на подс. Б. и извършен неправилен доказателствен анализ. Към въззивната инстанция е отправено искане за упражняване правомощията по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от подсъдимия и неговия служебен защитник.
Районна прокуратура – И. не е депозирала становище по жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на СОП
поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита,
че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Подс. Б.Л.А. не се присъединява към
жалбата на подс. Б. и моли, първоинстанционната присъда на бъде потвърдена.
Служебният му защитник - адв. Б.П. от САК намира жалбата на служебния защитник
на подс. Б. за основателна.
С. О. СЪД, след като обсъди
депозираната
жалба,
взе предвид становищата на страните и
извърши служебна проверка на
атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл.
314 от НПК,
прие за
установено следното :
ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и
законосъобразен.
Това
е така поради следните съображения : За да постанови присъдата си, съдът се е
позовал на
събраните и проверени в рамките на проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и на
изслушаното и прието заключение по съдебно-оценителната експертиза.
Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на
първоинстанционния съд поради и което обстоятелство, а и с оглед константната съдебна практика,
не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна. Не
може да има спор, че фактическите констатации на състава на Районен съд -
Ихтиман почиват на
вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства и заключението
на съдебно-оценителната
експертиза. Районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК, и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки убедителни съображения относно достоверността
на кредитираните, респективно, недостоверността на
некредитираните, такива. В частност, първоинстанционният съд е извършил прецизен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като мотивирано и
обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема
за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните
доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд – И. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във
взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. Както бе отбеляза и по-горе, поради и обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се
съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е
необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на
доказателствата. За пълнота следва да
се посочи, че правилно именно показанията на свид. Тотева дадени по реда на чл.
233 от НПК са били кредитирани а не тези, дадени в рамките на проведеното
съдебно следствие.
При посочената като установена по-горе фактическа
обстановка, правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че подс. Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като
от доказателствата установени
по делото може
да се направи обоснован и несъмнен извод, че същия
на инкриминираните дата и място, в съучастие с подс. Б.Л.А. *** като
извършител е отнел чужди движими вещи 2 бр. одеяла тип „родопски” с размер 2 х
Осъщественото от подсъдимия деяние е правилно квалифицирано, като са обсъдени всички елементи от обективна страна на този престъпен състав. Обосновано е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал настъпването на последните. Поради и посоченото, настоящата инстанция счита доводите изложени във въззивната жалба и допълнението към нея за напълно неоснователни.
Наложеното на подс. Б.
наказание е справедливо, като същото правилно е било определено при
условията на чл. 54 и чл. 57 от НК. Първоинстанционният съд е взел предвид и е обсъдил
релевантните за наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства, отчел е и степента
на обществена опасност
на дееца и деянието. Така, на
базата на кратки, но аргументирани съждения и съобразявайки се
със закона, първоинстанционния съд е определил на дееца наказание „пробация”, включваща
следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година. Решаващият съд е счел, че именно с така
определеното наказание като размер и начин на изпълнение, целите на генералната
и специалната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били
достигнати по – пълно и адекватно, извод, с който и настоящата инстанция се
солидаризира.
Поради изложеното в горните абзаци, въззивния съд счита доводите изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, а и тези навуедени в съдебно заседание за неоснователни, неподкрепени от установените по делото доказателства поради и което, същите не могат да бъдат уважени.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе, обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло обжалваната присъда на И.. районен съд, постановена по н.о.х.д. № 654 / 2016 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК, С. О. СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 24 от 16. 02. 2017 год., постановена по н.о.х.д. № 654 / 2016 год. по описа на Районен съд – И..
Решението не подлежи на обжалване
или протестиране.
Председател : Членове : 1 . 2 .