Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна, .01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при
секретаря В.П., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2357/2012 г., по описа на ВОС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „ГРАНД ХОТЕЛ ВАРНА”
АД, седалище и адрес на управление ********* ********* представлявано от И. П.
и Л. Т. срещу „БЖС СВ.
НИКОЛАЙ” ООД, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Л.
Е. Г., за осъждането му да заплати сумата
47700.00 лв., с вкл. ДДС, представляваща общ размер на незаплатено
възнаграждение по договор от 15.06.2011 г., както следва: - 8700.00 лв., с вкл.
ДДС, незаплатена част от първа вноска и 39000.00 лв., с вкл. ДДС, изцяло
неплатена втора вноска, за която е издадена фактура № **********/31.10.2011 г., както и сумата 6000.00 лв., представляваща общ размер на договорна
неустойка по чл. 28 от договора, за неизпълнение на две задължения – неплатена частично първа вноска и изцяло
неплатена втора вноска. Претендира се законната лихва, считано от предявяването
на иска за главницата и направените по делото разноски. Ищeцът обосновава правото си да получи
претендираните суми с факта на изпълнение на задълженията си по договор от
15.06.11 г., по силата на който същият е предоставил възможност ответното
дружество „БЖС СВ. НИКОЛАЙ” ООД да извършва различни по вид дейности, в т.ч.
плажни, водни, спортни услуги, разносна търговия и експлоатация на временни
обекти на част от морски плаж „Св. Св. Константин и Елена - Юг”, предоставен му
от „Св. Св. Константин и Елена Холдинг” АД, с договор № 54/29.12.2010 г. Срещу изпълнението на задължението си ищецът е следвало
да получи възнаграждение в размер на 78000.00 лв., с ДДС, дължимо на две вноски
(при подписване на договора - 50 % и най-късно до 20.07.2011 г. - останалите 50 %). Излага, че към настоящия момент е
налице частично погасяване на задълженията на ответника, чрез заплащане общо на
сумата 30300.00 лв., с ДДС. В допълнителна искова молба оспорва твърденията
изложени в отговора на ответника във връзка на което представя договор за
водноспасителна дейност от 04.04.2011 г. В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявените искове.
Ответникът „БЖС Св. Николай” ООД, в
срока по чл. 367 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск.
Сочи, че дружеството изцяло е изпълнявало поетите с договора задължения.
Излага, че вследствие неосигуряване на водноспасителна дейност от страна на
ищеца, на своята част от морски плаж „Св. Св. Константин и Елена - Юг” и
предвид факта, че основната дейност на ответното дружеството е именно
извършване на такава дейност, последното е договорило с ищеца да поеме тази дейност
и за неотдадената му част от плажа срещу заплащане, което така и не е направено
до този момент. В писмения отговор
ответника излага твърдения и за неизпълнение на процесния договор от страна на
контрагента му относно това, че на мястото на одобрената от МРРБ схема за
поставяне на временни обекти е била поставена масажна шатра, за ползването на
която наем се е заплащал на ищеца, поради което ответното дружество е било
лишено от правото да извършва тази дейност, респективно да получава приходи от
нея. Навежда доводи за нищожност на договора, тъй като ищецът е нямал право да
прехвърля права, предоставени му с договор от 29.12.2010 г., без изричното съгласие на възложителя по същия. В
допълнителен отговор оспорва допълнителната искова молба на ищеца. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа изложените в отговора съображения.
Съдът,
като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
Установява се от представения по делото договор, че на 15.06.2011 г. ищецът
предоставил на ответника правото да извършва дейности, посочени в договора на
територията на част от 50 % от морски плаж „Св.св. Константин и Елена – Юг”, с
площ от 4422 кв.м., за периода 15.06.2011 г. – 30.09.2011 г. срещу възнаграждение
в размер от 65000 лв., без ДДС, платимо както следва: 32500 лв., без ДДС, при
подписване на договора и 32500 лв., без ДДС, най-късно до 20.07.2011 г. В
договора страните уговорили, че за всяко неизпълнение на поето от страна на
ответника задължение, се дължи неустойка в размер на 3000 лв.
По делото е представен и договор № 54/29.12.2010 г. сключен между „Св.св.
Константин и Елена Холдинг” АД и ищцовото дружество, по силата на който на
ищеца е предоставено правото да извършва, подробно посочените в договора,
дейности на територията на концесионирания морски плаж „Св.св. Константин и
Елена – Юг”, за периода 01.05.2011 г. – 31.10.2011 г.
Не се спори между страните, че по договора от страна на ответника е била
заплатена сума възлизаща на 30300.00 лв., с вкл. ДДС, по издадени и представени
по делото фактури №№ 36156/02.08.2011 г., 36230/04.08.2011 г., 36989/17.08.2011
г., 39206/25.10.2011 г.
На 31.10.2011 г. от страна на ищцовото дружество е издадена фактура № 39219
за сумата 47700 лв., с вкл. ДДС. Като основание за издаване на фактурата е
посочено – окончателно дължима сума по договор от 15.06.2011 г. за наем на плаж
„Юг”.
За заплащане на дължимите по договора суми са изпратени два броя покани до
ответното дружество, надлежно получени на 20.10.2011 г. и 23.12.2011 г.
За оборване на възраженията на ответника, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора, по делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Б. А. Б., на длъжност „Контрольор Спортни съоръжения” при
ищцовото дружество.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е
прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че по сключения между страните договор от 15.06.2011 г. са издадени
фактури №№ 36156/02.08.2011 г., 36230/04.08.2011 г., 36989/17.08.2011 г.,
39206/25.10.2011 г. и процесната № 39219/31.10.2011 г. След извършена проверка
в счетоводството на ответното дружество вещото лице посочва, че всички фактури
са осчетоводени при ответника като разходи за наем и задължение към ищцовото
дружество, като записванията са по дебита на сметка 602 и кредита на сметка
401. Вещото лице посочва още, че съгласно счетоводните извлечения от банковата
сметка на ответника са налице плащания по първите четири фактури, а е налице
непогасено задължение в размер на 47700 лв. по фактура № 39219/31.10.2011 г.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По главната претенция: Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че
неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Безспорно се установява от приетата за установена
фактическа обстановка, че ответникът е бил
подизпълнител, ангажиран от ищеца по силата на сключения на 15.06.2011 г.
договор, във връзка с реализирането на предоставени на последния, права по
договор № 54/29.12.2010 г., в този смисъл между страните по делото са били
налице валидни облигационни отношения по процесния договор. Релевираното от
ответника възражение за неизпълнение на задълженията на ищеца по договора между
страните бе успешно оборено чрез събраните гласни доказателства. От показанията
на разпитания свидетел Боев се установи, че му е известно, че между страните по
делото са били налице договорни отношения във връзка със стопанисването на плаж
„Юг”, като половината от плажа била стопанисвана от ищцовото дружество, а
другата половина от ответното дружество. Установява се още, че плажът бил
стопанисван от ответника в течение на няколко последователни години, а не само
през 2011 г. Свидетелят заявява, че половината от плажа била отдадена и била
ползвана от ответника през 2011 г., като там били поставени две заведения,
платени чадъри, морска база с атракции, имало и персонал нает от ответника.
Тези обстоятелства били известни на свидетеля, тъй като той осъществявал
контрол над спортните съоръжения и плажовете стопанисвани от ищеца и по този
повод всекидневно контактувал с представляващия ответното дружество, който бил
на плажа, както и с наетия от него персонал. При така установеното се налага
извода, че ищецът е бил изправна страна по договора между страните. От своя
страна, ответникът не установи да е изпълнявал своите задължения точно и в
срок. Напротив, приетите за установени факти в процеса, правят възможен извода
за неизправност на ответника по отношение на задължението му да заплати
уговорената цена в размер на 65000 лв., без ДДС, по посочения в договора начин.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че по договора
е налице непогасено задължение възлизащо на 47700 лв., с вкл. ДДС, обективирано
в издадена фактура № 39219/31.10.2011 г. От заключението на ССЕ се установява,
че издадената фактура е приета от ответника и надлежно осчетоводена, но не е
заплатена. Доколкото ответникът не представи доказателства да е заплатил
сумата, то искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
Релевираното от ответника възражение за нищожност на договора, тъй като за
сключването му липсвало съгласие от праводателя на ищеца, е неоснователно.
Неизпълнение на определено задължение на ищеца по друг договор, сключен с трето
неучастващо по делото лице, може да породи последици между страните по този
договор, но не и нищожност на процесния, от което неизправния ответник да черпи
изгода.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД: С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск
с посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи наличието на главно
задължение, което ответникът виновно не е изпълнил и
валидно сключена клауза за неустойка. Доколкото в
гражданското право господства презумпцията за вина на длъжника, то последния се счита винаги за виновен за неизпълнението, респ. за неточното изпълнение на поетото задължение. Следователно, за да бъде освободен от отговорност длъжникът следва да
докаже, че е изправна страна по гарантираното с неустойката главно задължение
или че неизпълнението на неговото задължение се дължи на обстоятелства,
които той не е знаел, не е предизвикал, не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и най-важното - не е могъл да предотврати. Както бе посочено в мотивите на съда по-горе ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати уговорената по договора цена. По делото не се
установиха обстоятелства освобождаващи ответника от отговорност. Следователно
при установеното неизпълнение в действие е влязла неустоечната клауза уговорена
в чл. 28 от договора от 15.06.2011 г., съгласно който за всяко неизпълнение на
поето в договора задължение подизпълнителя дължи неустойка в размер на 3000 лв.
В случая ищецът твърди, че за неплащането на част от първата половина от
уговорената цена по договора и неплащането изцяло на втората половина,
ответникът дължи двукратно уговорената неустойка в абсолютен размер от по 3000
лв. Това разбиране не се споделя от съда. Частичното неплащане на първата
вноска и пълното неплащане на втората вноска, в действителност представляват неизпълнение
на задължението за заплащане на уговорената цена от 65000 лв., без ДДС, по
посочения в чл. 3 начин, а не двукратно неизпълнение на задължение по договора.
Поради което на ищеца се дължи неустойка в размер на 3000 лв. Искът следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата до претендираните 6000 лв.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. Чл. 214, ал. 2, вр. чл. 86 ЗЗД, върху главницата се дължи и законна
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
На осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно релевираното искане, на ищеца се
следват направените в хода на производството разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, възлизащи на 2273.47 лв., съобразно представените
доказателства.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, въпреки направеното искане за присъждане на
разноски в полза на ответника, такива не се присъждат, предвид липсата на
доказателства за направени такива и техния размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БЖС СВ. НИКОЛАЙ” ООД, със седалище и адрес на управление *******,
представлявано от Л. Е. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА „ГРАНД ХОТЕЛ ВАРНА”
АД, седалище и адрес на управление ********* ********* представлявано от И. П.
и Л. Т. сумата 47700.00 лв., (четирдесет и седем хиляди и седемстотин лева), с вкл.
ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор от
15.06.2011 г., обективирано във фактура № 39219/31.10.2011 г., сумата 3000.00 лв. (три хиляди лева)
представляваща неустойка по чл. 28 от договор от
15.06.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 47700.00 лв., считано от предявяването на иска – 20.09.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2273.47 лв. (две хиляди двеста седемдесет и
три лева и 47 ст.), разноски по делото, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал.
1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
разликата до предявения размер от 6000.00 лв. (шест хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС, в 2-седмичен
срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: