О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер IV-2307 Година 2019, 26 ноември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и шести ноември
година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1735 описа за 2019 година
Производството е образувано по частната жалба на Николай С.И.
от гр.Ахтопол, против определение № 267 от 19.09.2019 г. по ч.гр.д.380/2019 г.
по описа на РС Царево, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя
– длъжник в изпълнителното производство, за спиране на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 20168020400362 по описа на ЧСИ Наско Георгиев.
Твърди се, че определението на ЦРС в обжалваната част е неправилно, тъй като
заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.380/2015 г. по описа на ЦРС се основава на
запис на заповед (документ по чл.417, т.10 он ГПК, т.9 преди изменението на ГПК
с ДВ, бр.102/2017 г.), в който случай за спиране на изпълнението не е
необходимо нито представяне на убедителни писмени доказателства, нито
представяне на обезпечение, каквито съображения е изложил ЦРС в мотивите си.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на спиране на
изпълнителното производство. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по жалбата и взискател в заповедното
производство - „Агенция за събиране на вземания“ АД ЕИК ********* не представя
отговор на частната жалба в законовия срок.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Частно гражданско дело № 380/2015 г. по описа на ЦРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Агенция
за събиране на вземания“ АД против жалбоподателя Николай С.И. за сумата от 1 132,01
лв. В т.9, б.“в“ от заявлението е посочено, че вземането е задължение по запис
на заповед с джиро. В т.12 от същото заявление като документ, от който
произтича вземането е посочено също „запис на заповед, издаден на 16.12.2013 г.,
предявен за плащане на 07.04.2014 г., прехвърлен с джиро“.
Със заявлението е представен запис на заповед от 16.12.2013
г., издаден от Николай С.И., с който същият се е задължил да плати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, сумата от 1 468,32 лв. Видно от джирото от
14.10.2015 г. върху записа на заповед, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил
безусловно и неотменяемо всички права по записа на заповед, на „Агенция за
събиране на вземания“ АД.
Със Заповед № 214/30.10.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ЦРС е уважил всички искания
на заявителя, разпоредил е длъжникът да заплати на заявителя претендираните
суми и разноските, като е постановено незабавно изпълнение на заповедта. На 02.11.2015
г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя за сумите по заповедта. С
молба от 17.09.2019 г. длъжникът по заповедното производство Н.И.е поискал да
му се предоставят преписи от документи по изпълнителното дело. На 19.09.2019 г.
по делото са постъпили възражение от длъжника (вх.№ 4491/19.09.2019 г.) и
искане по чл.420, ал.1 от ГПК от длъжника (вх.№ 4490/19.09.2019 г.) за спиране
на изпълнителното производство, за което е образувано изп.дело № 20168020400362
по описа на ЧСИ Наско Георгиев по съображения, че „съгласно текста на закона,
подаденото възражение против издадената заповед има за автоматична последица
спиране на отпочнали изпълнителни производства“. Към искането по чл.420 ГПК е
приложено съобщение от ЧСИ Н.Георгиев до длъжника с приложение заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена
по № 380/2015 г. на ЦРС. Видно от съобщението, то е връчено на длъжника на
16.09.2019 г., съотв. подаденото възражение от длъжника е подадено в срока по
чл.414 ГПК.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че възражението е подадено в срок. Приел е обаче, че изпълнението не
следва да бъде спряно, тъй като не изпълнени изискванията на чл.420, ал.1 и
ал.2 от ГПК - длъжникът да е представил надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД (ал.1), или да е представил писмени
доказателства, при което отпада изискването по ал.1 (ал.2).
При така установената фактическа обстановка Бургаският
окръжен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване и в законовия
срок.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна по
следните съображения.
Съгласно чл.420, ал.1 от ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1-9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.420, ал.2
от ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено
с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1.
По аргумент от чл.420,
ал.1 от ГПК, в случая на т.10 (предишна т.9 – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в
сила от 22.12.2017 г.) – заповед, издадена на основание запис на заповед,
менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и
облигация или купони по нея, изпълнението спира с подаването на възражение от
длъжника, като спирането на незабавното изпълнение в хипотезата на чл.417, т.10
(предишна т.9) от ГПК, настъпва по силата на закона, а не по искане на
страната, а определението на съда само констатира настъпилото по силата на
закона спиране на изпълнението.
Настоящият случай е именно такъв – заповедта е издадена
на основание запис на заповед (документ по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК) и в
законовия срок против тази заповед са подадени от длъжника възражение, както и
нарочно искане за спиране на изпълнението. Ето защо съдът е следвало да
констатира настъпилото с подаване на възражението спиране на изпълнението.
Като не е стори това, а напротив – изрично е постановил отказ
да спре изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение, първоинстанционният
съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 267 от 19.09.2019 г. по
ч.гр.д.380/2019 г. по описа на РС Царево, в частта, с която е отхвърлено
искането на Николай С.И. от гр.Ахтопол, за спиране на принудителното изпълнение
по изпълнително дело № 20168020400362 по описа на ЧСИ Наско Георгиев,
образувано по изпълнителен лист, издаден на основание Заповед № 214 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.380/2015 г. по описа на Районен съд гр.Царево и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168020400362
по описа на ЧСИ Наско Георгиев, образувано по изпълнителен лист, издаден на
основание Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.380/2015 г. по описа на Районен
съд гр.Царево.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.