Решение по дело №156/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88 03.08.2020 година град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд граждански състав

На двадесети юли Две хиляди и двадесета година

В открито заседание, в състав:

СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

Секретар Петя Делчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА

Т.д. № 156, по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на XXXII-ра от ГПК – производство по търговски спорове.

Търговско дело № 156/2019 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 7972/23.08.2019г., подадена А.И.П., с ЕГН **********,*** , чрез упълномощения адв. Б., против „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г.. Претендира се застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.08.2014 г.

ИЩЕЦЪТ-А.И.П., твърди в исковата си молба, че на 24.08.2014 г., около 18:45 ч., на път III-554 км. 60+679 в гр. Симеоновград, до новия мост, било настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на л. а. марка „Сеат“, модел „Алхамбра", с рег. № * **** **, управляван от Е.А.С.. В него пътували няколко лица, сред които и ищецът, който се возил на най-задната седалка. По това време водачът С. се бил объркал на кръстовището, намиращо се след новия мост в гр. Симеоновград и завил наляво, вместо да продължи пътя си направо за гр. Стара Загора, не успял да овладее управлението на автомобила, минал през бордюра, а оттам автомобилът бил отскочил и паднал в песъчлива местност. Движението му било продължило през високи храсти и автомобилът се спрял в дере, намиращо се по поречието на р. Марица. В резултат на произшествието ищецът почувствал силни болки в областта на дясната ръка. На местопроизшествието бил пристигнал екип на спешна помощ, който транспортирал П. и други две пострадали лица до МБАЛ – Хасково. Извършеното рентгеново изследване установило фрактура на дясна раменна става. Проведено било лечение чрез закрито наместване в анатомичната си позиция и съответно гипсова имобилизация.

Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП №312/2014 г. по описа на РУ – гр. Харманли, водено срещу неизвестен извършител за това, че на 24.08.2014 г. в гр, Симеоновград, около 18:45 ч. на път III-554 км. 60+679, при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.И.П. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Наказателното производство било прекратено с постановление на РП – Харманли след изявено от ищеца желание, съгласно чл. 343, ал. 2 от НК, наказателното производство да бъде прекратено.

В следствие на процесното ПТП ищецът бил получил следното телесно увреждане: фрактура на дясната раменна става. На същата дата в МБАЛ – Хасково било извършено закрито наместване на увредената става в анатомичната и́ позиция и съответно гипсова имобилизация, след което пациентът бил освободен, въпреки препоръките на медиците за хоспитализирането му. На 26.08.2014 г., поради постоянните силни болките в областта на счупването, П. бил посетил д-р П.Л. – специалист по ортопедия и травматология в гр. Казанлък. При извършения преглед било установено, че болките се дължали на неправилното наместване. Наложили се отстраняване на поставения гипс, повторно наместване и нова гипсова имобилизация. На ищеца бил издаден болничен лист с № 0576735/26.08.2014 г., по силата на който бил освободен от работа за срок от 14 дни, след което били издавани и други болнични листове за срока на гипсовата имобилизация и възстановителния процес.

Вследствие на травмата ищецът бил претърпял значителни по сила и интензитет болки и страдания в областта на фрактурата непосредствено след инцидента, които продължили за около 15 – 20 дни. Този период от време бил изключително мъчителен за ищеца поради оформения оток в областта на дясната раменна става, а болките били толкова мощни, че не се повлиявали дори от постоянния прием на аналгетици. П. не можел да се обслужва самостоятелно и бил постоянно под грижите па родителите и жена си, които му помагали при хранене, обличане и тоалет. Около 3 месеца и половина след инцидента дясната му ръка била гипсирана. След отстраняване на гипса ръката му била доста слаба, което изисквало около 6 месеца изобщо да не я натоварва. През възстановителния период, по препоръка на д-р Лучев, следвало ръката само да се раздвижва внимателно като се изключат всякакви по-тежки натоварвания. Травмата не му позволявала да работи, а семейството му разчитало единствено на него за покриване на разходите. Всичко това създало у него чувство на отчаяние и тревожност, виждал себе си като непълноценен глава на семейството.

Към момента на подаване на исковата молба болките в областта на дясната раменна става продължавали, което не му позволявало да работи продължително време. Всяко по-интензивно натоварване провокирало силна болка в дясната му ръка. Инцидентът бил предизвикал тежък емоционален шок у ищеца, който сериозно рефлектирал върху психиката му. Стресовата ситуация била причина за нарушаване на съня му – постоянно безпокойство, загуба на тегло и страх да се вози на автомобил.

Към датата на настъпване на процесното ПТП, л.а. марка и модел „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** ** имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със застрахователна полица № 03114001157037, с период на покритие от 22.04.2014г. до 22.04.2015г.

Ищецът претендира съда да осъди ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да му заплати сумата в размер на 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки, страдания и неудобства, причинени в следствие на настъпило на 24.08.2014 г., около 18:45 ч. на път III-554 км. 60+679 в гр. Симеоновград ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 24.08.2014г. до окончателното и́ изплащане. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ.

ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юрк. Беновска, оспорва като неоснователен и недоказан предявения иск. Релевива възражение за изтекла погасителна давност, тъй като съгласно чл. 197 от КЗ /отм./, правата по застрахователния договор се погА.вали с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Исковата молба била заведена след изтичането на давностния срок. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, обективирано в полица № 03114001157037 за МПС с рег. № * **** **. Излагат се доводи, че доказателствата по делото не разкривали в пълна степен механизма на настъпва на ПТП-то, както и обстоятелствата, при които същото е настъпило и действията на участниците в него. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредите, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан от страна на ищеца, каквито били изискванията на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил силно завишен. Оспорва се и претенцията в частта и́ относно законната лихва, като се твърди, че застрахователното дружество не било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, съгласно чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./ и следователно не било в забава съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./ и не дължало лихва за забава. Прави се възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за лихвата. Моли съда да отхвърли предявения иск, алтернативно – да отчете съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Претендират се разноски.

В указания от съда срок по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца не е постъпила.

В съдебно заседание се явяват упълномощените представители на страните, които поддържат вече изложените си доводи. В определения от съда срок по чл. 375, ал. 2 от ГПК, страните са депозирали писмени защити.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно сключена към 24.08.2014г. застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за л.а. марка и модел „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № 03114001157037, с начална дата на покритие 22.04.2014 г. и крайна дата на покритие 22.04.2015г.

Видно от Констативен протокол № 33 за ПТП с пострадали лица от 27.08.2014 г. на РУ на МВР – Харманли, на 24.08.2014 г., на път III-554, км 60+679, в гр. Симеоновград, до новия мост, водачът и собственик на л.а. „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** ** – Е.А.С., с ЕГН **********, поради несъобразена с пътни условия скорост, на ляв завой като губи управление над автомобила, се блъска в бордюра и като излиза вдясно по поска на движението си извън пътното платно, пропада в дере. При произшествието били нанесени щети по автомобила и били пострадали лицата А.И.П., С. Н. И. и А. Л.К..

В лист за преглед на пациент в спешно отделение № 13061 на МБАЛ Хасково, е отразено, че ищецът П. е постъпил в 19:45 на 24.08.2014 г., с болки в дясна раменна става след ПТП.

От постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.10.2014 г. на прокурор при РП – Харманли се установява, че ДП № 312/2014 г. на РУ на МВР – Харманли е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК – поради изявление на пострадалите лица.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с вещо инж.С.К. П., чието заключение съдът приема за обективно, компетентно и изчерпателно, с изключение на няколко момента, които съдът ще обсъди по-подробно в изложението си. От заключението на експерта се установяват пътната обстановка, механизма на настъпилото ПТП, причините за неговото настъпване, видимостта на водача, както и оборудването на автомобила откъм обезопасителни колани и позицията на ищеца в автомобила към момента на настъпването на инцидента.

Вещото лице, при отговор относно пътната обстановка, посочва, че местопроизшествието се намира в гр.Симеоновград, на път III-554, км. 60+679, в зоната на ляв завой, при хоризонтален участък, след новия мост на р. Марица, в посока към гр. Стара Загора, на кръстовището с път III-503, платното за движение на път III-554 е двупосочно, без разделителна линия между лентите за движение, с асфалтова настилка, с широчина преди кръстовището – 11,00 м., в зоната на левия завой – 7,00 м. Платното за движение на път III-503 е двупосочно, като при кръстовището с път III-554 е във вид на две еднопосочни платна, с разделителен остров между тях /изход към гр.Стара Загора с широчина на платното 5,50 м. и вход към кръстовището с широчина 5,50 м./, с асфалтова настилка, с надлъжен наклон на изкачване в посока към гр. Стара Загора. На път III-554, на разстояние 15,0 м. преди отклонението към път III-503, поставени пътен знак – Б3 „Път с предимство“ и допълнителна табела Т13 „Направление на пътя с предимство в кръстовището”. В началото на разделителния остров на път III-503, към кръстовището, са поставени пътен знак Г9 „Преминаване отдясно на знака“ и ограничителна табела С4. Лекият автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“ с рег. № * **** **, управляван от Е.А.С., се е движил по път III-554, в посока към гр. Стара Загора /към кръстовището с път Ш-503/ е напуснал платното за движение на път III-554, в зоната на входа от път III-503, отклонил се е надясно, преминал през бордюр, придвижил се през хоризонтален участък извън платното за движение обрасъл с трева и храсти и пропаднал в овраг с денивелация около 6 метра и се установил в него на колелата си. Експертът определил скоростта на движение на л.а. „Сеат Алхамбра“ с рег. № * **** ** непосредствено преди напускане на пътното платно и към момента на преминаване през бордюра на около 70 км/ч. Опасна зона за спиране лек автомобил марка „Сеат Алхамбра“, при скорост на движение определена на 70 км/ч., вещото лице определило на 47,40 м, като по време на произшествието видимостта на водача С. е била добра, неограничена. Критичната скорост за преодоляване на левия завой от автомобила, без загуба на напречна устойчивост е определена на 49,2 км/ч, т.е. скоростта на автомобила при преодоляване на завоя е била по-голяма от критичната скорост за преодоляване на участъка без загуба на напречна устойчивост на автомбила и при конкретната пътна обстановка водачът на лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № * **** ** е нямал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП. Като причина за настъпване на произшествието е определено навлизането на лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с рег. № * **** **, в участъка на левия завой, със скорост по-голяма от критичната скорост за преодоляване на участъка без загуба на напречна устойчивост от автомобила и загубата на контрол от водача му.

Като механизъм на настъпване на процесното ПТП, вещото лице сочи, че на 24.08.2014 г., около 18:45 ч., в гр.Симеоновград, по път III-554 се е движил лек автомобил марка и модел „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** **, управляван от Е.А.С., в посока към гр.Стара Загора /към кръстовището с път III-503/, със скорост около 70 км/ч. Движението се е извършвало през деня, по хоризонтален, асфалтов участък от платно за двупосочно движение. При навлизането в кръстовището с път III-503, при км. 60+679, в зоната на ляв завой, водачът губи контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил надясно, преминал е през бордюр, придвижил се е през хоризонтален участък извън платното за движение обрасъл с трева и храсти, пропаднал е в овраг с денивелация около 6 метра и се е установил в него на колелата си.

Като причина за настъпване на произшествието от техническа гледана точка е определено навлизането на лекия автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с рег. № * **** **, в участъка на левия завой, със скорост по-голяма от критичната скорост за преодоляване на участъка без загуба на напречна устойчивост от автомобила и загубата на контрол от водача му.

В следствие на произшествието са били нанесени материални щети на лекия автомобила и телесни увреждания на пътуващия в автомобила А.И.П..

Лекият автомобил бил фабрично оборудван с обезопасителен колан и на седалката, където е стоял пострадалия ищец П. /дясна седалка от третия ред седалки, с оглед данните по делото/ и същевременно в материалите по делото нямало никакви признаци, по които да се извърши преценка по отношение ползването на обезопасителния колан от пострадалия ищец П., към момента на произшествието.

При така определения механизъм на настъпване на ПТП, при конкретния вид удари /челни, коси/, върху телата на пътуващите в лекият автомобил основно въздействала ударната преносна сила, насочена в обратна посока на ускорението на масовия център на автомобила, респективно обратна на вектора на ударния импулс и под нейното въздействие телата им се придвижват напред спрямо автомобила. Възспиращото действие на обезопасителния колан била да задържи тялото преди да тръгне да се придвижва напред и да контактува с детайли от купето на автомобила.

Процесният автомобил по класификация според вида каросерия бил клас „миниван“ - по каталог и по справка на КАТ относно регистрацията, бил със 7 /6+1/ места и в него са се возили водача и петима пътници, като към момента на процесното събитие едната от задните седалки е била демонтирана – задна лява. Разположението на седалките на процесния лек автомобил марка, към момента на ПТП е било следното: I ред – седалка водач в ляво и седалка пътник в дясно; II ред – три броя седалки; III ред – един брой, в дясно отзад.

Неразделна част от заключението е и скица на произшествието.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, по поставени от страните въпроси, експертът допълва, че за процесния тип удари били характерни с въздействие на ударната сила, която е с действие напред по отношение на телата, които са в автомобила. Това би придвижило тялото напред към челното стъкло и арматурното табло отпред, в детайлите на оборудването на автомобила в предната част. Коланът би го спрял в това му движение напред и всъщност не би контактувал с детайли от челната част.

Съдът назначи и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Е., който в заключението, след запознаване с материалите по делото и извършен преглед на ищеца, сочи за получени от увредения счупване на тялото на дясната раменна кост; хематом на дясната предмишница. Описаните увреждания били причинени от действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата описани в делото. Причинено било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната ръка, което се дължи на счупването на раменната кост. Вещото лице посочило, че срокът за възстановяване от такова счупване бил средно 30-45 /срок за имобилизация/, 3-4 месеца – нетрудоспособност за физически труд и 2-3 месеца за нефизически такъв. Двете процедури за наместване на счупването били удължили възстановителния период, но по делото нямало данни за окончателния срок. Вероятно възстановяването било от порядъка на 5-6 месеца, като пострадалият изпитвал болки и страдания в дясната ръка, които в началото са били силни и постепенно техният интензитет е намалявал. Към момента на изготвяне на заключението, ищецът се оплаквал от болки при натоварване на ръка. Освен болките, в процеса на имобилизация и възстановяване е имал проблеми и с битовото си обслужване. Вещото лице, по поставен въпрос, дава също отговор, че наличието, или липсата на поставен предпазен колан нямало отношение към получаване на травмата.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, д-р Е. поддържа така представеното заключение и предвид поставените му от страните въпроси допълва, че фрактурата била компрометирана и второто наместване било свързано с пренаместване, т.е. отново разместване на отломките един спрямо друг – повторното наместване. Това било несъмнено свързано с травма на меката тъкан и това така или иначе удължавало оздравителният период. Самата манипулация по втората манипулация значела, че първата е компрометирана, защото зарастването не се изчерпвало само със събирането на двете кости и образуване на калус. Възстановяването включвало възстановяване на мускулната сила, инервацията, кръвоснабдяването и възстановяването на меките тъкани и движението на ръката по отношението на обем и сила. Самата процедура по дефектното зарастване се отразявала и на меките тъкани и в този смисъл посочил срок на възстановяване. Експертът сочи за извършена контролна снимка, при която установил счупването като зараснало, напълно възстановени движения, като остатъчната болка била обяснима – при всяка една такава травма тя си оставала до края на живота. Сроковете на възстановяване, посочени в заключението, били емпирични срокове, посочени в таблици, публикувани в монографиите за живи лица, експертиза на телесни повреди, последните издания от редакцията на професор Раданов и новото на доцент Исаев, макар при всеки човек да има индивидуалност на протичане, като зависи от възраст, условия, терапия, начин на живот, дисциплина лична и т.н. и затова били осреднени стойности. Допълва още, че коланът нямал значение при тази травма, тъй като ищецът стоял плътно вдясно – опрян до врата и всеки тласъчен удар имал така наречената латерализация на уврежданията – предимно разположение на травмите съобразно местоположението на тялото в автомобила, в купето. Това било странична травма – латерална травма, а не лицева, която се получавала при липса на поставен колан. Коланът не спирал тялото, а не му позволявал да тръгне от седалката напред, т.е. нямал спираща роля, а непозволява да тръгне. Фиксирал тялото към седалката, но в предно-задно направление. За различните колебания в амплитуди в движението на тялото, коланът бил свободен и нямал отношение. Винаги можело да се получи травма на дясно стоящия, тъй като ръката му е била опряна във вратата и при един тласък се огъвала. Обръща внимание, че не била счупена шийката, а тялото на раменната кост, т.е. налице била силно огъвачна фрактура, като ръката е била притисната към вратата, без значение поставен ли е бил колан.

Ищецът ангажира по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Е. А. П., Г.В.Г., Е.А.С., както и от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК.

Св. П. – майка на ищеца, споделя, че след инцидента била гипсирана дясната ръка на нейния син за около месец и половина – два. Тъй като ръката му се подула, се наложило да я гипсират втори път и през цялото време, докато била гипсирана, не можел да се обслужва сам като живял при нея. По време на инцидента бил пътувал за Р Турция, откъдето да хване самолет за Кипър, където работел, но не могъл да замине. Като претоварел ръката, все още чувствал болка. Под нейните грижи ищецът приема медикаменти, а предписаните процедурите в санаториум не направил поради липса на средства. След отстраняването на гипса, ищецът бил стресиран и все още продължавал да бъде. Въпреки че имал кола, хващал шофьор да го кара, тъй като не се чувствал напълно възстановен. При натоварване или промяна на времето, усещал болка в ръката. По време на гипсирането не можел сам да се храни, облича и мие, поради което имал нужда от грижите на св. П.. След гипсирането му в гр. Хасково, ръката му започнала да се надува и след около 10-15 дни след това бил отново гипсиран в гр. Казанлък. Ръкава му била гипсирана от рамото надолу. Свидетелката сочи, че преди инцидента, ищецът работел в боулинг зала в Кипър, но заради инцидента не могъл да замине и загубил работата си. Година след инцидента, се върнал в Кипър започнал работа при същия работодател. Към момента на инцидента, ищецът имал жена, но били в конфликт и затова П. полагала грижи за ищеца.

Св. Г. – съставил коментирания по-горе констативен протокол за ПТП с пострадали лица, споделя в показанията си, че няма конкретни спомени от процесния инцидент. Споделя възприятия единствено за мястото на настъпване на ПТП, за пострадали лица, но без хронологично изложена конкретика и без спомени колко пътници е имало в автомобила. Споделя, че водачът бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта, с отрицателен резултат.

Св. С. – водач на автомобила, причинил процесното ПТП, излага в своите показания, че в автомобила пътували 6 човека, заедно с него, като бил махнал едната седалка на най-задния ред. Ищецът бил негов приятел и пътувал най-отзад в автомобила и стоял от дясната страна, без да помни дали е П. е бил с поставен колан. Изведнъж изгубил контрол над автомобила, който излязъл извън пътя и навлязъл в нещо като река, според думите му. От ПТП-то пострадал ищеца, на когото свидетелят заплатил разходите за операция.

В дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения, ищецът А.П. споделя, че към настъпването на инцидента, били 6 човека в автомобила, като той се возел на най-задните седалки – по средата, като от двете му страни имало разстояние и пътувал без обезопасителен колан.

Приети са и други писмени доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на изводите си от правна страна. Показанията на св. Г. и С. способстват в незначителна степен за изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което макар и същите да се кредитират от съда, няма да бъдат предмет на задълбочено обсъждане, предвид това, че същите не са изцяло относими към спорните в производството въпроси.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Предвид липсата на изрична уговорка между страните по застрахователното правоотношение за приложението на сега действащия КЗ, не е необходимо да е изчерпана процедурата по чл. 380 от сега действащия КЗ.

Преди да пристъпи към разглеждането на иска по същество, съдът следва да посочи, че намира за неоснователно възражението на ответника, с правно основание чл. 197 от КЗ /отм./, за изтекла погасителна давност. Същото е от категорията на перемторните и би изключило упражняването на претендираното от ищеца субективно притезателно право да поиска обезщетяването си от застрахователя. Съгласно цитираната норма, правата по застрахователния договор се погА.ват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на събитието, тъй като процесния договор безспорно попада в т.10-13 на Раздел II, буква А от Приложение № 1 към кодекса. Няма спор по делото, че събитието е настъпило на 24.08.2014 г., поради което, съобразно действащите правила, уреждащи пресмятането на сроковете, давностният срок изтича на 24.08.2019 г. Исковата молба е постъпила в съда на 23.08.2019 г. /подадена чрез услугите на куриерска фирма/, т.е. преди изтичането на предвидения от закона срок, следователно възражението на ответника е неоснователно. Ищецът претендира обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, вследствие на процесното ПТП от застрахователя, с когото собственикът на управляваното от виновния водач на МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на застрахователното събитие.

В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя. Видно от чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, на същата норма/. С нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ законът представя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Безспорно установено е, на база заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, че на 24.08.2014 г., около 18:45 ч., в гр.Симеоновград, по път III-554 се е движил лек автомобил марка и модел „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** **, управляван от Е.А.С., в посока към гр.Стара Загора /към кръстовището с път III-503/, със скорост около 70 км/ч. Движението се е извършвало през деня, по хоризонтален, асфалтов участък от платно за двупосочно движение. При навлизането в кръстовището с път III-503, при км. 60+679, в зоната на ляв завой, водачът губи контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил надясно, преминал е през бордюр, придвижил се е през хоризонтален участък извън платното за движение обрасъл с трева и храсти, пропаднал е в овраг с денивелация около 6 метра и се е установил в него на колелата си. Вече бе изложено, че заключението е компетентно, безпристрастно и в пълна степен дава отговор на поставените въпроси. Така установеният механизъм на настъпване процесното пътно-транспортно произшествие, води до извода настоящият състав намира, че водачът на л.а. „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** ** – Е.А.С. е осъществил противоправно деяние, нарушавайки правилата за движение по пътищата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост на движение в населени места от 50 км/ч. Безспорно установено е, че при движение на хоризонателен и участък, в светлата част на денонощието, при добра, неограничена видимост, в зоната на ляв завой, при движение с избрана от него скорост, надвищаваща критичната скорост за преодоляване на завоя без загуба на странична устойчивост на автомобила, автомобилът се отклонил надясно и се придвижил през участък извън пътното платно. Предвид близката до незначителност разлика между критичната скорост за преодоляване на завоя без загуба на странична устойчивост на автомобила и максималната разрешена за движение в процесния участък, намиращ се на територията на населено място, именно избраната от виновния водач С. скорост, явяваща превишена такава е първопричинител на обстоятелствата по настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и довела до загуба на контрол върху моторното превозно средство, в последствие и до отклоняването надясно на управлявания от него автомобил, преминал през бордюр и придвижил се през хоризонтален участък извън платното за движение, където преустановил своето движение.

Извършеното противоправно деяние от страна на водача С. е причинило травматични увреждания на ищеца П., а именно счупване на раменната кост, за което съдът черпи данни от заключението на д-р Е., кредитирано като обосновано, всестранно и обективно изготвеното от експерта. Вещото лице сочи, че описаните увреждания могат да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в делото и възстановяването продължило вероятно в рамките на 5-6 месеца. Що се касае за неудобствата, търпени от ищеца поради полученото травматично увреждане, доказателства съдът черпи от показанията на св. П., преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, изградени въз основа на лични и непосредствени нейни впечатления, поради което и се кредитират като непротиворечиви помежду си и еднопосочни и в съответствие с останалите събрани доказателства. Напротив, съдът не намери основания да не даде вяра на нейните показания. За установено съдът намира неудобствата, които ищецът е търпял по време на възстановителния си период, особено в първата му фаза, когато е бил гипсиран, следователно и дясната му ръка е била имобилизарана, което е налагало чужда помощ при обслужване от първа необходимост. Установено е, че тези увреждания и търпените неудобства от тях са в пряка причнно-следствена връзка от процесното застрахователно събитие ПТП, като липсват ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Показанията на свидетелите, писмените доказателства, а в най-силна степен експертното заключение на д-р Е. сочат, че получената латерална травма от ищеца П. е получена при процесното ПТП в следствие на действието на вътрешните части на купето на автомобила върху него, в качеството му на пътник в автомобила.

За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на валидно сключена към 24.08.2014г. застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за л.а. марка и модел „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № 03114001157037, с начална дата на покритие 22.04.2014 г. и крайна дата на покритие 22.04.2015г. Безспорно е и наличието на застрахователно събитие по застрахователното правоотношение – процесното ПТП.

Относно вината на застрахования водач С., ответникът в производството не ангажира доказателства, които да разколебават нейната законоустановена оборима презумция за наличието ѝ.

Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици. При така изложените дотук съображения, съдът намира за предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради което ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищците вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.

Що се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понА.не на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.

На първо място, следва да се обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения ищец, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, представляващо нарушение на правилата за движението по пътищата. Съобразно трайно установената практика на върховните съдии, съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно и е налице причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на самия пострадал /в този смисъл Решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о./. П. е бил пътник в автомобила, на трети ред седалки, на единствената такава, тъй като другата е била премахната от водача и за него е съществувало задължението по чл. 137а от ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан. За установено по делото съдът намира, че ищецът се е возил без поставен обезопасителен колан, както той сам излага в дадените пред съда обяснения. Липсват основания съдът да не им даде вяра, тъй като самият ищец признава за извършено от самия него нарушение на правилата за безопасно движение по горната норма от закона, т.е. признава неизгоден за себе си факт. В тази връзка обаче, ответникът не успя да проведе успешно доказване на причинната връзка между поведението на ищеца, с което да улеснил увреждането и настъпилите травматични увреждания. Напротив, съдът в пълна степен кредитира заключението по съдебно-медицинската експертиза и изложеното от вещото лице при неговото изслушване в съдебно заседание, че поставянето на колан при процесния инцидент е ирелевантно. Коланът има спираща роля в предно-задно направление, а П. получил странична травма, при която коланът не играе фиксираща роля. Получената фрактура била силно огъвачна, при която ръката е била притисната към вратата. На другият полюс е заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, което съдът не кредитира в частта относно изложеното от експерта в съдебно заседание. Обсъденото от експерта инж. П. досежно функцията на обезопасителния колан е неотносимо към процесния пътен инцидент, тъй като получената от ищеца травма е странична, а не по направление назад-напред, какъвто е по-често срещаният случай, поради което и заключението в тази му част не се кредитира от съда При така изложените съображения това материалноправно възражение на ответника, касаещо размера на обезщетението, е неоснователно.

За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца А.И.П., съдът черпи сведения от ангажираните по делото доказателства, а именно както от показанията на разпитаната като свидетел негова майка, така и от заключението на медицинския експерт. Св. П., като най-близката от неговото обкръжение по време на възстановителния му период, излага, че същият не е можел да се обслужва по времето, когато е бил гипсиран, т.е. около месец и половина, а прекарал общо около 3 месеца под нейните грижи. Същият дори вече изпитвал стрес да шофира. За около година бил преустановил своята трудова заетост в Р Кипър. Същевременно, вещото лице определя период на пълно възстановяване около 5-6 месеца след претърпяното увреждане, въпреки липсата на обективни находки по делото, а и предвид изминалия дълъг период от време към момента, когато експертното лице го е прегледал. Макар и ищецът да възстановил своята трудова заетост, както и пълното движение на ставата, то остатъчната болка при претоварване и промяна в климатични условия ще го съпътства до края на неговия житейски път, като обяснима при подобен тип травми. С оглед данните по делото така търпените от ищеца съзнавани болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането ,а и понА.нето на това състояние от самия увреден, настоящия състав намира, че сумата в размер на 12 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от А.И.П. неимуществени вреди, като искът до пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да се отхвърли като недоказан по размер. Така отмереното обезщетение съдът съобрази и с лимитите на застраховане по чл. 492 от сега действащия КЗ, която норма съдът намира за приложима, а не тази на чл. 266 от КЗ /отм./.

По отношение на акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на произшествието – 24.08.2014г., следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Доколкото § 22 от ПЗР на сега действащия КЗ препраща единствено част четвърта от КЗ /отм./, където нито в нея, нито в целия вече отменен КЗ законодателят не е въвел специална уредба по отношение на лихвата за забава относно дължимото от застрахователя обезщетение, дължимо на увредено лице, ще действат общите правила на ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. А в съответствие с чл. 86 от ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Както вече бе отбелязано, отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования. Застрахователят отговаря за всички вреди, за които отговорност носи причинителя на вредата, в това число и за последиците от несвоевременното изпълнение на задължението за парична обезвреда. Следователно застрахователното дружество носи отговорност не само за главницата, а и за законната лихва от момента на увреждането, настъпило в следствие на процесното ПТП – 24.08.2014 г. За основателно съдът намира направеното от ответника възражение, с правно основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането, от който момент е изискуемо и вземането за обезщетение. Предвид обстоятелството, че искът е предявен на 23.08.2019 г., т.е. повече от три години от настъпването на увреждането, вземането за лихва е погасено за периода, предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба, т.е. за периода до 22.08.2016 г. За периода от 23.08.2016 г. до датата на завеждане на делото – 23.08.2019 г. обезщетението за забава е дължимо, респ. възражението за давност неоснователно. За меродавен момент за завеждане на делото съдът определя именно 23.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, тъй като макар и подадена по куриер, върху товарителницата липсва отбелязана дата на предаване на пратката на куриерската фирма. Поради така изложеното, претенцията за лихва следва да се отхвърли за периода от 24.08.2014 г. до 22.08.2016 г. като погасена по давност. В горния смисъл е и практиката на върховната инстанция по приложението на института на давността досежно лихвата забава при заплащане на застрахователно обезщетение /Решение № 95 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3060/2013 г., I т. о./.

По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнА. съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция. Съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 1 490 лв., от които 1 090 лв. за внесена държавна такса, както и 400 лв. – депозити за вещи лица, поради което и съобразно уважената част от исковата му претенция, ответникът следва да се осъди за производство.

Освен изложеното, ищецът претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв, както и сумата в размер на 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо такова се заплаща допълнително по 100 лв. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие страните по него /ищецът П. и адв. А.Б.Б./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат Б.. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв., при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата ѝ редакция към момента на приключване на устните състезания, т.е. след изменението ѝ с Решение № 5419 на ВАС от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., тъй решението действа занапред. Размерът на следващото се на адвоката възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата претенция до размера от 12 000 лв., поради което и размерът на това възнаграждение по настоящия казус възлиза на 890 лв., която сума следва да се изплати на адв. Б.. Предвид настоящата редакция на чл. 7 от цитираната вече наредба и отмяната на ал. 8 от същата норма, както и проведените „трето“ и „четвърто“ открито заседание по делото съответно на 01.06.2020 г. и 20.07.2020 г., изцяло неоснователно е искането на процесуалния представител на ищеца присъждане на сумата от по 100 лв. за всяко следващо заседание след второто открито такова.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на искa. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат на общо 2 227 лв., от които 450 лв. – депозити за вещи лица, 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи и изготвяне на писмен отговор на исковата молба и 1 627 лв.- платено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, за своевременно – в съдебно заседание, релевиваното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Разгледано по същество същото е и основателно – цената на иска в производството е 26 000 лв., а уговореното между адв. Т. и ответника възнаграждение надвишава с около една четвърт минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата ѝ редакция към момента на сключването му – 15.07.2020 г. Фактическата и правна сложност на делото, както и броя на заседанията по делото не обуславят нуждата от такъв тип правна защита и услуги, извършени от адв. Т., които да се оценяват с 25 % повече от минимално дължимото се адвокатско възнаграждение по наредбата. Тук е моментът да се отбележи, че писменият отговор на исковата молба е изготвен от юрисконсулт на дружеството, като с изтичането на срока за отговор настъпват и процесуалните преклузии, което в известна степен предопределя защитният подход на ответника срещу предявения иск. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК възнаграждението следва да бъде намалено до размера по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който за интерес от 26 000 лв. и следователно възлиза на 1 310 лв. /830 лв. + 16 000 х 3%/. Тук важи и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, че на страната следва да се дължат разноски само за един адвокат, поради което е неоснователно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба. Процесуалното представителство е единство от извършване на процесуални действия в писмена форма, както и участие в съдебно заседание на пълномощник, поради което така претендираните разноски целят неоснователното обогатяване на ответника. Иначе казано, направените разноски от ответника съдът определи на 1 760 лв. /1 310 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален размер и 450 лв. – депозити за вещи лица/ и ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1 083,08 лв., предвид отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното,съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ да заплати на А.И.П., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки, страдания и неудобства, вследствие на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 24.08.2014 г., на път III-554, км 60+679, в гр. Симеоновград, до новия мост по вина на застрахования водач на лек автомобил марка и модел „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** ** – Е.А.С., с ЕГН **********, по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. модел „Сеат Алхамбра“, с рег. № * **** **, обективирана в застрахователна полица № 03114001157037, с начална дата на покритие 22.04.2014 г. и крайна дата на покритие 22.04.2015г., ведно със законната лихва от 23.08.2016 г. до окончателното изплащане сумата, като иска по чл.226 ал.1 от КЗ/отм/ за разликата от 12 000 до пълния предявен размер от 26 000 лв. и иска по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху главницата за периода от датата на увреждането /настъпването на ПТП-то/ – 24.08.2014 г. до 22.08.2016 г, като погасена по давност ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА А.И.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 083,08 лв. /хиляда осемдесет и три лева и 8 стотинки/ - платено адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	88
Дата:	3 август 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия:	Милена Дечева

Дело:	20195600900156
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	23 август 2019 г.

Решение по дело №156/2019 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта