М О Т И В И
на
Решение № 197 от 12.03.2018г.
по НОХД № 3561 от 2017г.
по описа на
Районен съд Стара Загора
Производството
по настоящото дело е образувано въз основа на внесен обвинителен акт на Районна
прокуратура- гр.Стара Загора, срещу Д.М.Х., ЕГН **********, като
му било повдигнато обвинение за това, че на 19.12.2016г., в град Стара Загора,
потвърдил неистина в писмена декларация УРИ 122800-36747-20.12.2016 г., която
по силата на закон - чл.8 ал.2 от Закон за българските лични документи и чл.17
ал.1 от Правилник за издаване на българските лични документи, се дава пред
орган на властта – Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Стара
Загора, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********, издадено
на негово име на 27.11.2014 г. от ОД на МВР- гр.Стара Загора, било
откраднато от автомобила му в град Амстердам, Кралство Холандия – престъпление по чл.313,
ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението.
Счита, че процесният случай на лъжливо документиране състав-лява най-тежката
форма на изпълнително деяние – по реда на документиране. Динамиката на подобни
престъпления и конкретното деяние свързано с предприети действия за снабдяване
със свидетелство за управление на МПС не можело да бъде прието за
малозначително деяние. Сочи, че изтъкнатите от защитата аргументи биха имали
значение при индивидуализацията на наказанието, но не и за обосноваване на неговата
престъпна несъставомерност. Предлага подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъплението по чл.313, ал.1 от НК и да му бъде
наложено административно наказание глоба по чл.78а, ал.1 от НК.
Подсъдимият Х., участва в разпоредителното
заседание, а в последващото съдебно заседание проведено за събиране на
допълнителни доказателства, не се явява след като бе редовно уведомен.
Представлява се от упълномощен защитник, който оспорва тезата за осъществен
състав на престъпление, от страна на подзащитния си. Според защитника, не се
доказало кое лице извършило дописвания със саморъчно изписване на текст върху
хартиения носител на процесната декларация, поради което от фактическа страна не
ставало ясно за кое свидетелство се отнася заявеното. Освен това, в деня на
получаване на новото свидетелство за управление на МПС, подсъдимият разказал
какво се случило пред органите на КАТ, а именно, че му било отнето в Република
Германия и поради тази причина Д.Х. не получил новото си свидетелство. Не бил
налице състав на престъпление и поради факта, че декларацията не била подадена
пред орган на власт, какъвто бил началникът на сектор „Пътна полиция”, а пред
служител- свидетеля Ш.. Според заеманата от този свидетел длъжност- системен администратор,
липсвал признак от обективната страна на деянието, тъй като липсвали данни на
тази длъжност да били вменени властнически функции. Според защитата отсъства и
умисъл за извършеното деяние, поради което е несъставомерно и от субективна
страна. В условието на евентуалност, защита-та предлага подсъдимият да бъде
оправдан по силата на чл.9, ал.2 от НК, защото обществената опасност била явно
незначителна. Не били настъпили вреди за никого. Веднага след като подсъдимият
бил запитан от органите на полицията, преди да му бъде предоставено новото
свидетелство, деецът заявил, че предходния му документ бил отнет в посочената
държава.
С протоколно определение от 05.02.2018г. е
постановено разглеждане на делото по реда на особените правила предвидени в
НПК, конкретно по реда на Глава 28 от НПК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки за това.
Делото е разгледано и решено при условията на
Глава 28 от НПК, като в хода на съдебното следствие са приобщени събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, а по искане на подсъдимия и
неговия защитник, с оглед пълноценно упражняване на правото на защита и за
разкриване на обективната истина бяха събрани и допълнителни доказателства.
Съдът
след като прецени събраните в наказателното производство по проведеното
досъдебно производство и в хода на съдебното следствие доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Д.М.Х. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с адрес: град С…., ул.„М………….”
№…….., с ………. образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На
27.11.2014 г. от ОД на МВР гр.Стара Загора на Д.М.Х. било издадено свидетелство
за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *********, за моторни
превозни средства /МПС/ от категории „В“ и „АМ“.
На
21.04.2015г. Д.М.Х. се намирал в гр.Дюселдорф във Федерална Република Германия,
където му била извършена проверка по повод управлявано от него моторно превозно
средство. В резултат на констатирани нарушения извършени от подсъдимия Х.,
съответните правоохранителни органи на Германия отнели свидетелството му за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *********/27.11.2014 г. – въз
основа на административно разпореждане от 24.11.2015г.
В
началото на месец декември 2016г. подсъдимият Х. ***. Имал необходимост от Свидетелство
за управление на МПС, поради което решил да декларира пред надлежните органи на
ОД МВР-гр.Стара Загора, че свидетелството му за управление на моторно превозно
средство /шофьорската му книжка/ било откраднато от автомобила му в град
Амстердам, Кралство Холандия, съответно да поиска издаването на дубликат на такова
свидетелство, който да ползва.
В
изпълнение на намерението си, на 19.12.2016г. подсъдимият Х. посетил сградата
на ОД МВР- гр.Стара Загора, където лично подал до Началника на Сектор „Пътна
полиция” в ОД на МВР гр.Стара Загора /чрез системен оператор в Група „АНД“ при
Сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР гр.Стара Загора – свидетеля А.С.Ш./,
съставена и подписана от него декларация УРИ 122800-36747-20.12.2016г. /л.31 от
материалите по досъдебното производство/, с посочена дата на съставяне
19.12.2016г., която се давала по силата на закон - на основание чл.8, ал.2 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи /ПрИБЛД/, в която декларирал невярно
обстоятелство, а именно, че свидетелството за управление на моторно превозно
средство с № *********, издадено на негово име на 27.11.2014г. от ОД МВР-
гр.Стара Загора, било откраднато от автомобила му в град Амстердам, Кралство
Холандия.
В
действителност въпросното Свидетелство за управление на МПС било отнето в края
на 2015г. от правоохранителните органи на Федерална Република Германия, поради
извършено от подсъдимия Х. нарушение. Последният бил наясно с този факт.
Целта
на Д.Х. била, от страна на ОД МВР-гр.Стара Загора да му бъде издаден дубликат
на Свидетелство за управление на СУМПС, който да ползва при управлението на
моторни превозни средства.
Процесната
декларация била входирана в регистъра на ОД на МВР гр.Стара Загора под входящ
номер УРИ 122800-36747-20.12.2016 г. /номерът при приемането и за обработка бил
Г-249762/19.12.2016 г./.
По
силата на чл.8, ал.2 от ЗБЛД и чл.17, ал.1 от ПИБЛД посочената декларация се
давала пред орган на властта – в случая Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр.Стара Загора, за удостоверяване на истинността на отразените в нея
обстоятелства: кое налага издаването на ново СУМПС – в конкретния случай
заявеното, че предходно издаденото му свидетелство за управление на МПС с №
********* било „откраднато” от автомобила на подсъдимия в град Амстердам,
Кралство Холандия. Подадената лично от подсъдимия Х. декларация с посочен
входящ номер, била подадена до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Стара Загора - чрез свидетелят А.С.Ш. – системен оператор в Група „АНД“
при Сектор „Пътна полиция” в ОД МВР- гр.Стара Загора, която я приела за
обработка. Въз основа на декларираното от подсъдимия Х. във въпросната
декларация невярно обстоятелство, на 20.12.2016г. бил издаден дубликат на СУМПС
с № ********* /дубликат на СУМПС №
*********/, с валидност до 03.09.2017г., който видно от справката на Сектор
„Пътна полиция” /л.64 от материалите по ДП/ не бил връчван на лицето. От
приложената справка за нарушител /л.15-18 от мате-риалите по ДП/ на Д.М.Х. било
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********/27.11.2014 г., с валидност до 03.09.2017г., за МПС от категории „В“ и
„АМ“.
Междувременно,
на 20.12.2016г., в ГД ”Национална полиция” гр.София било получено писмо от
правоохранителните органи на Федерална Република Германия, в което се
посочвало, че СУМПС № *********, издадено на 27.11.2014 г. от ОД МВР гр.Стара
Загора на името на Д.М.Х., било отнето от полицейските органи на ФРГ въз основа
на административно разпореждане от 24.11.2015 г., поради извършено от Х.
нарушение.
Видно
от писмо и приложена към него документация – уведомление до българските власти
за необжалваемо отнемане на българско свидетелство за правоуправление и
административна разпоредба /л.54-63 от материалите по ДП/ на Федерална
Република Германия, СУМПС № *********, издадено на 27.11.2014 г. от ОД на МВР
гр.Стара Загора на името на Д.М.Х., било отнето от полицейските органи на Германия,
въз основа на административно разпореждане от 24.11.2015 г. Сочи се, че била
наложена забрана на подсъдимия Х. да управлява МПС на територията на Германия,
за времето от 24.11.2015г. до 04.01.2016г., поради използване на токсикологични
и упойващи вещества. Документите са преведени на български език, от надлежно
назначен преводач.
От
показанията на свидетеля А.Ш., изслушана и допъл-нително в хода на съдебното
следствие, по искане на подсъдимия и неговия защитник, се установява, че лично
приела декларацията на инкриминираната дата, като направила справка за наличие
на издадени наказателни постанов-ления и неплатени глоби, резултата от които
справки вписала в горната част на декларацията, в съответствие с практиката на
органа при обработката на такива документи, съответно бил поставен от служител
в деловодството саморъчно изписан входящ номер на декларацията. В тази връзка,
следва да се отбележи, че никаква част от обстоятелствата в декларацията,
касаещи причината за липсата на документа и личните данни на самия декларатор,
не са попълнени от лице, различно от автора й. Следователно, вписаните
обстоятелства относно кражбата на документа и мястото, където се случило, както
и относно самоличността на декларатора Х.
са попълнени от самия него, след което той се положил подпис и на съответния
реквизит.
Видно
от заключението на съдебно- почерковата експертиза /Протокол № 103/20.02.2017
г. на БНТЛ при ОД на МВР гр.Стара Загора/, ръкописно изписаният със син химикал
текст в полетата за данни в декларация от 19.12.2016г. подавана на основание
чл.8, ал.2 от ЗБЛД и чл.17, ал.1 от ПрИБЛД, както и Заявление-декларация от
19.12.2016г. бил изписан от подсъдимия Д.М.Х.. Категорично е установено и
авторството на положените подписи от същото лице, положен срещу реквизита
„Декларатор” в посочената декларация, съответно в заявлението-декларация от
19.12.2016г.
Вещото лице Н.Б. бе изслушан в хода на
съдебното следствие по изричното искане на подсъдимия и неговия защитник, с
оглед приобщаване на даденото в досъдебното производство заключение. На вещото
лице бе предявена в оригинал процесната декларация, подадена от подсъдимия.
Видно от заявеното по време на разпита на вещото лице текстът „*********”,
както и „27.11.14” и „03.09.17” съдържащ саморъчно изписани с химикал цифри не
бил предмет на изследване в извършената съдебно- почеркова експертиза. Също
така, експертът посочи, че „тези цифри не
са били изследвани, тъй като знаем, че са положени от служители при приемане на
декларацията”. По делото бе прието експертното заключение, а съдът го цени
като професионално и безпристрастно. Следва да се отбележи и че вещото лице е
изпълнило поставените му с постановление на разследващия орган задачи
добросъвестно и компетентно, а липсва дори твърдение за противното. тук е
мястото да се отбележи, че аргументите на защитата относно неяснотата кой бил
дописал текст в подадената от подсъдимия декларация и разсъжденията в тази
насока всъщност са извадени от контекста на събитията. Това е така, защото
некой не е обвинил Д.Х. в подаване на невярна декларация с погрешно изписване
на цифри или други данни, включително дати. Несъстоятелна е защитната позиция,
че с това дописване извършено неизвестно от кого обвинението било необосновано
и не можело да се твърди, че именно подсъдимият извършил вмененото му деяние.
Липсват каквито и да било данни, че друго лице освен подсъдимия подало
въпросната декларация, предмет на делото. По съществото си, тя съдържа излагане
на версия относно липсата на издаден по-рано български личен документ, удостоверяващ
правото на подсъдимия да управлява МПС от определени категории. Нищо повече.
Никой, включително подсъдимия и защитника не твърди по делото, че подсъдимият
имал издаден повече от един документ установяващ подобни права. Както се
установява по несъмнен начин единствения документ- свидетелство за управление
на МПС, издаден на името на подсъдимия към момента на подаване на процесната
декларация бил този с № *********, издаден на 27.11.2014г., с валидност
03.09.2017г.Следователно, няма как някой с дописване на номера на личен
документ, датата му на издаване и срока на валидност да промени факта за кое
точно свидетелство се отнася подадената декларация породи простата причина, че
друг такъв документ на името на подсъдимия към инкриминираната дата не съществувал.
Предмет на делото е установяване на фактите и обстоятелствата, изложени в
съответната част на декларацията, подадена несъмнено от подсъдимия Х. на
19.12.2016г. Вече бе коментирано установеното от страна на служители на
МВР-Стара Загора, с оглед получената от българските полицейски власти
информация от правоохранителните органи на Федерална Република Германия. По
категоричен начин е установено, че в края на 2015г. свидетелството за
управление на МПС, издадено на подсъдимия, било отнето, поради лишаването му от
съответни права на територията на тази страна, считано от 24.11.2015г. до
04.01.2016г. Това е причината, поради която подсъдимият Х. не разполага с
валидно издаденото си свидетелство за управление на МПС, със срок и към момента
на подаване процесната декларация в КАТ-Стара Загора. Очевидно, липсва надлежно
удостоверителна информация за осъществена кражба на този документ на посоченото
в декларацията място- гр.Амстердам, Кралство Холандия, нито обективно е
възможно да бъде осъществена такава кражба, след като по данни на немските
власти иззетото от подсъдимия свидетелство било изпратено на компетентните
органи в Република България. Следователно, писмено заявеното от подсъдимия,
въпреки изричното предупреждение за носене на наказателна отговорност по
смисъла на чл.313 от НК, било невярно, защото в обективната действителност
такива факти, каквито той заявил в декларацията си не съществуват. При тези
констатации, несъмнено декларацията с описаното съдържание подсъдимият
потвърдил неистина в декларация, която по силата на закон- чл.8, ал.2 от ЗБЛД и
чл.17, ал.1 от ПрИБЛД се дава пред орган на властта- началника на сектор пътна
полиция, с оглед удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно
свързани с несъществуваща кражба на личен документ на подсъдимия, която според
твърденията му била извършена в друга държава- Кралство Холандия.
Обстоятелството, сочено от защитата, че в следващ момент, когато подсъдимият
следвало да получи издадения дубликат на български личен документ разказал на
служителите на пътна полиция точно какво се случило, т.е. признал за отнемането
на оригинала на документа в Германия, по никакъв начин не опровергава
констатацията, че на датата, когато била подадена декларацията, подсъдимият
писмено в декларация, изискуема от българското законодателство потвърдил
неистина за удостоверяване истинността на конкретно обстоятелство. Налице са
всички белези от състава на деянието от обективна страна, включително и факта,
че била подадена пред орган на власт. В тази връзка, следва да се отбележи и
несъстоятелността на другия аргумент на защитата, че подадената декларация била
депозирана пред лице, което не е орган на власт, по смисъла на закона. Както е
общоизвестно, по правило учрежденията на територията на Република България, в
които осъществяват правомощията си длъжностни лица с властнически функции, не
са еднолични органи. Въпреки факта, че именно конкретни лица, които с оглед
правомощията си се считат за органи на власт и по смисъла на чл.93, т.2 от НК, се
произнасят по отправени до тях искания, заявления, молби и други, тези органи
на власт не функционират еднолично. За осъществяване на тяхната дейност и
обезпеча-ване на функциите им, в съответните органи на държавна власт работят и
други лица, т.нар. администрация. Този факт обаче не означава, че всяко такова
лице следва да се счита за орган на власт. Никой не твърди, че свидетеля А.Ш.,
приела процесната декларация подадена от подсъдимия е такова лице,
осъществяващо властнически функции, за да се счита за орган на власт и за да е
нужно представяне на съответни доказателства в тази връзка. Видно от
параметрите на повдигнатото на подсъдимия обвинение, с очертаната от
обвинителния акт фактическа и правна обосновка, органът на власт, пред който била
представена декларацията не е системния оператор А.Ш., а Началникът на
структурното звено на МВР, по-конкретно Началник на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР-гр.Стара Загора. Никой нормативен акт не задължава лицето, заемащо
тази длъжност и считащо се за орган на власт, по смисъла на НК лично да приема
декларациите на всеки гражданин, нито може да се очаква подобен обем от
дейности да се извърши от ръководителя на звеното. Именно за това, за
обезпечаване функциите на тези органи на власт има назначени съответни лица,
независимо дали се считат за държавни служители или са в трудовоправни
отношения, по смисъла на Кодекса на труда, в чиито служебни задължения влиза и
приемането, съответно т.нар обработка на декларации като процесната. Общоизвестно
е, че Министерството на вътрешните работи е част от изпълнителната власт в
Република България, съответно е част от държавната власт в по-общ план.
Органът, който е компетентен да издава български лични документи, съгласно
действащото законодателство е съответната Областна дирекция на МВР, в случая-
ОД на МВР-гр.Стара Загора. Конкретно, издаването на свидетелствата за
управление на МПС е в ресора на Сектор „Пътна полиция” в състава на областната
дирекция, което структурно звено се оглавява от началник на сектора. Именно
последният, в качеството си на орган на власт по въпроси от естеството за
издаване на свидетелства за управление на МПС е компетентния орган на власт,
който бил могъл да издаде или да откаже да издаде подобен документ. В този
смисъл, само следва да се отбележи указаното в нормата на чл.33, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи, в частност свидетелствата
за управление на МПС. В цитирания текст на този подзаконов нормативен акт се
указва, че „Свидетелство за управление на МПС се издава и подменя
въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично в звената
"Пътна полиция" на ОД МВР,
по постоянния адрес на заявителя и
след представяне на лична карта или паспорт.” В
заключение, налице са всички белези от състава на инкриминираното деяние, от
неговата обективна страна.
Колкото до субективната страна,
деянието било извършено от подсъдимя умишлено, при форма на вината пряк умисъл, защото той съзнавал факта,
че свидетелството му за управление на МПС не било откраднато в Холандия, а било
отнето по силата на административен акт в Германия, но въпреки това подал
съзнателно декларация пред съответния компетентен орган на власт, с оглед
снабдяване с дубликат на отнетото му свидетелство, в която потвърдил неистина
изложена от него писмено, с цел установяване истинността на декларираното
обстоятелство. Последващите действия на подсъдимия, както и факта, че не
получил в крайна сметка издадения дубликат, по никакъв начин не го оневинява и
не може да доведе до липса на състав от субективната страна на престъплението
по чл.313, ал.1 от НК.
Не на последно по важност място, следва
да се отбележи и факта, че процесното престъпление не кореспондира на белезите
на чл.9, ал.2 от НК. Деянието не се отличава с явно незначителна обществена
опасност, нито е малозначително. По своя характер това деяние е от категорията
на формал-ните престъпления, в чийто състав не са включени вредоносни
последици, поради което факта, че не били причинени вреди от неговото извършване
е без значение за правната му квалификация. Наблюдаващият се ръст на деяния,
свързани с правоспособността на лицата относно управление на МПС и
обстоятелствата досежно конкретното престъпление не може да обуслови извод за
такава малозначителност или явна незначителност. Деецът не може да се позовава
на направеното по-късно пред органите на МВР „признаване” на истинските факти
относно съдбата на издадения му по-рано български документ, защото още в деня на
издаване на дубликата- 20.12.2016г. органите на МВР в България били уведомени
за случилото се в Германия и за административното отнемане на свидетелството на
подсъдимия, при което т.нар. признание от негова страна било направено
постфактум, едва след призоваването му в Сектор Пътна полиция, за да даде обяснение
по случая /показания на свидетеля М. С.
от досъдебното производство/. Следва да се отчете и факта, че отнемането на
свидетелството на дееца в чужбина било поради извършено нарушение на правилата
за движение свързано с управление на МПС под въздействие от упойващи вещества,
което квалифицира дееца като лице с по-висока степен на обществена опасност и
тезата за прилагане на чл.9, ал.2 от НК досежно този деец и осъщественото от
него умишлено престъпление от общ характер е неуместна.
Видно
от справката за съдимост, Д.Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
От
справката за нарушител-водач, издадена на името на подсъдимия Х., се
установява, че бил наказван многократно с наказателни постанов-ления и фишове
за извършени различни нарушения на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП.
В хода на наказателното производство,
подсъдимият Х. не дава обяснения. Такива не са дадени нито в хода на съдебното
следствие, нито по време на разпит в качеството на обвиняем в хода на
досъдебното производство.
Така
изложената и възприета фактическа обстановка, намерила израз и в обвинителния
акт, се установява от всички събрани в хода на наказателното производство по
проведеното досъдебно производство доказателства приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание, на основание чл.378,
ал.2 от НПК, а именно приложените по досъдебно
производство № 1228-зм-30/2017 година по описа на сектор „ПП” при ОД на МВР –
Стара Загора: постановление за образуване на досъдебно производтво от
25.01.2016 г.; материали от извършена проверка по преписка, рег. №
3286р-44668/14.11.2016 г. – копия на материали на немски език, съдържащи дати
10.10.2016 г., 29.09.2016 г. и 24.11.2015 г., списък на отнети български СУМПС
в чужбина – 2016 г.;
заверени копия на декларация във връзка с чл.8, ал.2 от ЗБЛД и чл.17, ал.1 от
ПрИБЛД от 19.12.2016 г.; заявление-декларация за издаване на дубликат на
свидетелство за управление на МВР от 19.12.2016 г.; заявление за издаване на
документ за самоличност на български граждани от 19.12.2016 г.; свидетелство за
управление на МПС на Д.М.Х.; справка за нарушител/водач от 17.01.2017 г.;
протокол за разпит на свидетел М. С. от 03.02.2017
г.; протокол за разпит на свидетеля А.С.Ш. от 06.02.2017г., оригинал на
декларация във връзка с чл.8, ал.2 от ЗБЛД и чл.17, ал.1 от ПрИБЛД от
19.12.2016 г.; заявление-декларация за издаване на дубликат на свидетелство за
управление на МВР от 19.12.2016 г. (в джоб); оригинал на заявление, серия А, №
03872860, за издаване на документи за самоличност на български граждани, вх. №
5553/17.04.2009 г.; оригинал на заявление за издаване на документ за самоличност
на български граждани, вх. № 7725/24.11.2014 г.; оригинал на декларация по чл.159 от ЗДвП и
чл.13, т.6 от Наредба № 157/02 г. на МВР от 19.12.2016 г.; оригинал на
заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани, вх. №
15546/19.02.2016 г.; протокол за вземане на сравнителен материал от 13.02.2017
г.; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
13.02.2017г.; постановление за
назначаване на почеркова експертиза от 16.02.2017 г.; протокол за извършена
съдебно-почеркова експертиза № 103/20.02.2017г., ведно със сметка за направени
разходи; постановление за възлагане извършването на писмен превод от 10.05.2017
г. от немски език на български език на материали в досъдебното производство:
кратко писмо от 10.10.2016 г. относно информация за отнемане на чуждестранно
свидетелство за правоуправление на територията на Федерална република Германия;
уведомление до българските власти за необжалваемо отнемане на българско
свидетелство за правоуправление от Орган
за свидетелства за правоуправление на МПС – столица на провинция Дюселдорф от
29.09.2016 г.; административна разпоредба за отнемане на свидетелството за
правоуправление на МПС от Орган за свидетелства за правоуправление на МПС –
столица на провинция Дюселдорф от 21.09.2016 г.; справка от ОД на МВР – Стара
Загора от АИС „Граничен контрол”, изх. № 349р-2623/02.02.2017 г., за
задгранични пътувания на Д.М.Х.; постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 05.06.2017 г.; искане и справка за
съдимост, рег. № 330/31.01.2017 г.; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 05.06.2017 г.; характеристична справка за Д.М.Х.
от Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора от 07.02.2017 г.;
протокол за предявяване на разследване от
05.06.2017 г., постановление за вземане на отношение по направени
искания, бележки и възражения от 16.06.2017г., постановление за определяне
възнаграждение на преводач от 30.05.2017г., протокол за предявяване на
разследване от 13.07.2017 г. В унисон с тези доказателства са и
допълнително приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателства при
изслушването на свидетеля А.Ш. в допълнителен разпит, както и заявеното от
вещото лице в проведения в хода на съдебното следствие непосредствен разпит в
това му качество.
Показанията
на свидетелите С. и Ш., включително допълнително дадените в хода на съдебното
следствие показания на свидетеля Ш. са непротиворечиви и убедителни.
Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, а изложеното от тях
напълно кореспондира на приобщения по делото писмен доказателствен материал
цитиран по-горе.
Обобщено,
с оглед
възприетата по делото фактическа обстановка, съдът приема за доказано по
несъмнен начин, че с деянието си подсъдимият Х. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, а
именно:
На 19.12.2016г., в гр.Стара Загора, потвърдил неистина
в писмена декларация УРИ 122800-36747-20.12.2016г., която по силата на закон -
чл.8 ал.2 от Закон за българските лични документи и чл.17 ал.1 от Правилник за
издаване на българските лични документи, се дава пред орган на властта –
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Стара Загора, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството
за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на негово име
на 27.11.2014 г. от ОД на МВР гр.Стара Загора, било откраднато от автомобила му
в град Амстердам, Кралство Холандия.
Съдът приема, че
са налице всички изискуеми от закона предпоставки за приложение на чл.78а, ал.1
от НК - подсъдимият Х. не е осъждан и не е освобождаван от
чл.78а ал.1 от НК; няма съставомерни имуществени вреди; престъплението е
умишлено и наказуемо с лишаване от свобода до три години или с глоба от 100 до
300 лева; не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК.
По изложените съображения, съдът освободи от
наказателна отговорност подсъдимия Х. за извършеното
престъпление по чл.313, ал.1 от НК и му наложи
административно наказание – глоба. При индивидуализацията на наказанието,
съдът
съобрази като:
- смекчаващи
отговорността обстоятелства – направеното от подсъдимия
признание на истинските обстоятелства, пред органите на пътна полиция, когато
бил призован за даване на сведение, при което издаденият дубликат реално не бил
получен от лицето.
- отегчаващи
отговорността обстоятелства - не са налице.
С оглед постигане
целите на специалната и генерална превенция, съдът, след като прецени
и
обществената опасност на деянието и факта, че не са налице данни за
имуществено състояние на дееца, обуславящо налагане на санкция в по-висок
размер, наложи административно наказание при наличието на посоченото смекчаващо отговорността
обстоятелство, в размер на минималния предвиден в чл.78а, ал.1 от НК, а
именно глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. За пълнота на изложеното само
следва да се отбележи, че чистото съдебно минало на дееца не следва да се взема
предвид при индивидуализацията на административното наказание, тъй като е
предпоставка за прилагане на този привилегирован институт и не може повторно да
се изтъква в негова полза. При определане на наказание в минимален размер съдът съобрази и сравнително
затрудненото материално положение на дееца, съобразно декларацията, приложена
в материалите по наказателното производство.
Не на
последно по важност, следва да се отбележи и факта, че по-висок размер на
санкцията наложена по реда на чл.78а, ал.1 от НК би бил недопустим, при
съблюдаване на принципа забрана за влошаване положението на подсъдимия. Това е
така, защото настоящото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е
второ по ред, след като със съответен акт въззивната инстанция отменила
първоначалното решение по делото и върнала делото за разглеждане от друг състав
на съда. Производството пред въззивната инстанция се развило единствено по
въззивна жалба на подсъдимия и неговия защитник, а протест за влошаване
положението на наказаното лице липсва. С първоначалния съдебен акт била
определена глоба в размер на 1000 лева, поради което и при новото разглеждан на
делото, не би било законосъобразно да се увеличава размера на това
административно наказание.
Съдебният
състав намира, че с така
определеното
наказание в макси-мална степен ще се изпълнят целите на
наказанието и ще се постигне превъз-питаване на дееца, респективно
би било предупредително и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
С
оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия Х. се възложиха направените
разноски на досъдебното производство за изготване на съдебно-почеркова
експертиза и извършване на писмен превод от немски на български език на
предоставени материали от немските власти, които разноски възлизат на общ
размер от 251.56 лева и следва да се платят по бюджетната сметка на ОД на
МВР-гр.Стара Загора. Деецът бе осъден да заплати и сумата от 40 лева, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд- гр.Стара Загора, която
сума съставлява направени в хода на съдебното производство разноски за
възнаграждение не вещото лице, изслушано в съдебно заседание.
Мотивиран от
изложеното, Съдът постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: