Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 13 584 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 60 000 лв.
В исковата молба на В.Й.Ч. се твърди, че на 26.06.2017 г., около 11.20
часа, на автомагистрала „Тракия“, около 54 км, в посока гр. София, община
Костенец е настъпил пътен инцидент, при който е пострадала. Твърди се, че водачът
на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *******– Т.Б.Г., поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия загубил управление над автомобила,
завъртял се и излязъл извън пътя като се преобърнал в отводнителната канавка,
при което пострадала ищцата като пътник на предна дясна седалка. В резултат на
удара ищцата получила фрактура на лява клавикула в средна трета с изразена
дислокация на фрагментите и била хоспитализирана в УМБАЛ „Света Анна“, където
след извършени прегледи се установила окончателна диагноза – политравма,
контузио капитис, контузио торацис, контузио генус синистри, фрактура клавикуле
синистри, РСОСМ кум плаце ет клави S 42.00, закрито счупване на ключица, което наложило извършване на операция
под обща анестезия. Била извършена репозиция с фиксация с плака с шест винта и
щателна хемостаза. Твърди се, че търпяла интензивни болки и страдания,
изпитвала силно главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт.
Изложени са твърдения, че не можела да се обслужва самостоятелно и да упражнява
професията си на сервитьор, изпитвала силен стрес и страх като изпаднала в
посттравматичен стресов синдром.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Алфа Ромео”, да й заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор не е
заявяван от ответника.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 101
на ОД на МВР - София се установява, че на 09.07.2017 г., около в 21.40 часа, на
автомагистрала „Тракия“, км.54, посока гр. София е осъществено ПТП от лек
автомобил „Алфа Ромео 155“ с рег. № *******, управляван от Т.Б.Г., от което
пострадала В.Й.Ч. с работна диагноза – счупване на ключица на горен ляв крайник.
Като обстоятелства и причини за ПТП са движение с несъобразена скорост
реализира ПТП като се завърта и излиза от пътя вдясно, след което се преобръща
в отводнителна канавка.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, от техническа гледна
точка причината за настъпването на произшествието са субективните действия на
водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ с органите на управление като същият е
имал техническата възможност да управлява със скорост, при която автомобила не
би загубил устойчивостта си.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то В.Ч. е получила „счупване на лявата ключица в средна трета
и охлузни рани на главата“. Обоснован е извод, че е проведено оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с метална остеосинтеза, плака и винтове. Обоснован е извод, че
увредите са в причинна връзка с ПТП-то като през периода на лечение ищцата е
търпяла болки и страдания, които през първите 30 дни са били с по-голям
интензитет. Посочено в заключението е, че при нормално протичане на лечебния
процес периода на възстановяване при такъв тип увреждания е около 3-4 месеца.
Вещото лице е обосновало извод, че при прегледа е установен оперативен белег по
хода на лява ключица с дължина 16 см и ширина 1 см, който ще остане като трайна
последица от получените увреждания и е възможно болките в крайните фази на
движение на лява раменна става да продължават. Обоснован е и вероятен извод за
ново оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза като такова
към момента на изготвяне на заключението не е планирано.
В съдебно заседание от 25.06.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Н.П.А..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 17.07.2017 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявеният иск е процесуално
допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите
участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и с оглед констатациите
в протокола за ПТП.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни. Доколкото
понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените
й тежки травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот, продължителността
на възстановителния период / 3-4 месеца/, проведената хирургическа интервенция,
наличният козметичен белег, който е с траен характер респ. затруднение на
движение на крайника в крайните му фази справедливо
би било да се присъди сума от 30 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Страните не спорят, че в хода на съдебното производство
ответникът е заплатил сумата от 15 000 лв., което плащане следва да бъде
съобразено от състава на съда с оглед нормата на чл. 235 ал.3 от ГПК т.е.
обезщетението, което следва да се присъди на ищцата възлиза на сумата от
15 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 18.10.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 25.06.2018 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за
правна защита /стр. 147/ е отбелязано, че процесуалното представителство е на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което искането е основателно. В същото
е определено възнаграждение между страните в размер на 2 000 лв., за който
размер ответникът е заявил възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. При
съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия по него респ. разпоредбите на Наредба 1/2004 г.,
съпоставени с цената на предявения иск настоящият съдебен състав намира, че
адвокатското възнаграждение възлиза на 2 330 лв. т.е. претендираното
възнаграждение е дори под минималния размер по Наредба 1/2004 г., което
обективира извод за неоснователност на възражението за неговата прекомерност. Припадащата се част от същото /2000 лв./с оглед
уважената част от ищцовата претенция е в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенцията, която сума с оглед списъка по
чл. 80 от ГПК възлиза на 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 850 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В.Й.Ч., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 8 – адв. Н.М. сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 26.06.2017 г. на
автомагистрала „Тракия“, км. 54, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.10.2017 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до сумата от 30 000 лв. като погасен чрез плащане в
хода на съдебното производство, а за горницата до пълния предявен размер от 60 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Н.М. сумата от 1 000 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 850 лв. –
дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА В.Й.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 8 – адв. Н.М. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 150 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: