РЕШЕНИЕ
№ 928
гр.
Пловдив, 05 юни, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети
май, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно дело № 3829 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател С.С.А. с ЕГН ********** *** обжалва Решение
№ 3 от 25.09.2019 г., постановено по АД № 7/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, 18 граждански състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалба на С.А.
против Заповед за полицейско задържане на лице рег. №43зз-92 от 26.05.2019 г.,
издадена от полицейски орган при Трето РУ-Полиция при ОД МВР Пловдив -
разузнавач С.Д.К..
С
касационната жалба, както и с молба, представена за съдебното заседание от
пълномощника на жалбоподателя адв.И., а така също и с
представени писмени бележки, се иска отмяна на решението на Районен съд -
Пловдив с твърдения за неправилност, постановяване в противоречие с материалния
закон и при нарушение на съдопроизводствените
правила. Претендират се разноски в производството.
Ответникът
по касационна жалба полицейски орган разузнавач в Сектор КП в Трето РУ на ОД
МВР Пловдив К. с представен подробен писмен отговор по жалбата, както и в
съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител П., оспорва
жалбата като неоснователна, като моли да се остави в сила решението на районния
съд. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Като
ответник е призовано и Трето РУ Полиция при ОД на МВР Пловдив, предвид
конституирането му като ответник пред първоинстанционния
съд. Същият не е изразил становище по жалбата и не е изпратил представител в
съдебно заседание. Доколкото ответник в производството по чл.72, ал.4 от ЗМВР е
органът, издал оспорения административен акт, то ненужно е било призоваването в
такова качество и на съответното звено от системата на изпълнителната власт. Тъй
като практически Трето РУ Полиция не е взело участие в производството,
посоченият пропуск не се отразява върху валидността на постановеното съдебно
решение.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната
жалба е счетена за подадена в предвидения законов срок, предвид
възстановяването на същия с нарочно определение на съда от 13.02.2020 г. Същата
е подадена от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Районен
съд – Пловдив правилно е приел в обжалваното решение, че оспорената пред него заповед за полицейско
задържане е издадена от компетентен орган, доколкото съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР именно полицейските органи имат законовото правомощие да задържат лица, за
което се издава заповед за задържане на лице, съгласно чл.11 от Инструкция №
8121з-78 от 24.01.2015 г. на МВР за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. Пред
първоинстанционния съд не е оспорена компетентността
на органа, издал процесната заповед за задържане на
лице, като с приетото по настоящото дело писмено доказателство - справка от
Началник Сектор „Човешки ресурси“ в ОД на МВР – Пловдив - се установява и
конкретната длъжност на издателя на заповедта за задържане, а именно разузнавач
IV степен в група 02 “Противодействие на криминалната
престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ- Пловдив към ОД на МВР-
Пловдив, вкл. и към датата на издаване
на процесната заповед, което затвърждава
извода за издаване на заповедта от компетентен орган.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба относно неправилна преценка на районния
съд, предвид твърдяна от жалбоподателя липса в процесната
заповед за задържане на лице на фактически и съответно правни основания за
издаването й. От съдържанието на заповедта, приложена към кориците на първоинстанционното дело, се установява категорично, че в
същата фигурират, както правно, така и фактическо основание за издаването й.
Оспорената заповед е основана на разпоредбата на чл.72 , ал.1, т.7 от ЗМВР,
която норма предвижда възможност за полицейско задържане „в други случаи
определени със закон“. Като фактически основания в заповедта се сочи, че е издадена по повод на това, че на
26.05.2019 г. в гр.Пловдив, на ул. “Полк. Сава Муткуров“,
касационният жалбоподател е извършил непристойна проява по смисъла на УБДХ по
преписка № ЗМ 2890/19 г. по описа на Трето РУ- Пловдив. Очевидно е в случая, че
се препраща към УБДХ, който безспорно е нормативен акт, приравнен на закон. В
разпоредбата на чл.3, ал.2 от УБДХ е предвидена възможност за задържане на лице
до 24 часа, в случаите по чл.3, ал.1, б.“а“ от УБДХ /при внасяне на преписка по
акт за констатиране проява на дребно хулиганство за решаване от районен съдия/
и когато лицето не може да бъде представено веднага на съдията. Вярно е, че в
заповедта не е посочена изрично разпоредбата на чл.3, ал.2, вр.
с ал.1, б.“а“ от УБДХ, но от всички данни, събрани по делото на РС - Пловдив
става ясно, че е било налице именно това законово основание за осъществяване на
задържането във връзка с посочената разпоредба на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР. /В
този смисъл са мотивите към Решение № 1854/18 г. на ВАС по адм.дело
№ 13550/16 г./ Впрочем, описанието на фактите в заповедта, сочещи на установена
проява на дребно хулиганство по УБДХ, дава достатъчно основание за извода, че
задържането е осъществено при предвидената именно в УБДХ хипотеза. Доводите на
жалбоподателя относно това, че било нарушено правото му на защита, защото
същият бил лишен от възможност да разбере за какво свое поведение бива обвинен
и съответно задържан, не са относими към въпросите,
касаещи законосъобразността на процесната заповед за
задържане, а са предмет на обсъждане в производството пред районния съд по чл.4
от УБДХ. В случая, изрично е посочено основанието за задържане – в други случаи,
предвидени в закон - и е конкретизирано кой закон – УБДХ.
Неоснователни са и изложените възражения на
касационния жалбоподател относно това, че районният съд не е отчел наличие на
съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед, тъй като
тя била издадена преди съставянето на акта по чл.2, ал.1 от УБДХ. Видно е от
събраните доказателства от първоинстанционния съд, че
АКПДХ е бил съставен на касационния жалбоподател на датата на задържането му и
той очевидно е бил внесен за разглеждане от районния съдия, доколкото са
приложени и копия от решението и мотивите към него по образуваното по внесения
акт АНД № 3217/19 г., респ. решението на Окръжния съд, постановено в хода на
обжалване на решението за налагане на административно наказание по УБДХ.
Впрочем, този факт е намерил отражение в самата заповед, в която изрично е
посочено, че е извършена непристойна проява по смисъла на УБДХ, като е посочен
и номер на вече образуваната преписка ЗМ 290/19 г. по описа на Трето
РУ-Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ППУБДХ, на лицата,
извършили дребно хулиганство, се издава писмена заповед за задържане по реда на
ЗМВР и Инструкцията. Че дадено лице е извършило такава проява се констатира с
акта за установяване проява на дребно хулиганство. При това положение и с оглед
на факта, че в самата заповед за задържане е налице позоваване на такава именно
констатация и е видно, че тя е изведена по вече образувана преписка, с
конкретно посочен номер, то без основание е твърдението, че не е спазен процесуалният
ред за издаване на заповедта. В тази насока действително е видно, че районният
съд не е анализирал отделно в решението си показанията на разпитания свидетел
Костов, а е разгледал общо доказателствата, но посоченото не съставлява
съществено нарушение, доколкото не би довело до съществена промяна в крайните
изводи на съда. Видно е, че свидетелят е дал подробни показания в насока на
това, че не е бил предоставен екземпляр от АКПДХ на задържаното лице, на
свидетеля и на пълномощника на задържаното лице, но не и в насока на това, че
такъв акт не е бил издаден, а и свидетелят не е сред лицата, до чието знание би
следвало да се доведе издаването на акта, за да може да свидетелства дали такъв
акт е бил налице.
Относно твърдението в касационната
жалба, че не е била налице предвидената в нормата на чл.3, ал.2 от УБДХ кумулативна предпоставка, а именно
задържането до 24 часа в случаите по ал.1, б.“а“ от УБДХ да бъде осъществено,
когато лицето не може да бъде представено веднага на съдията, то съдът счита,
че същото не е основателно. Видно е от материалите по преписката, че проявата
на дребно хулиганство, за която касационният жалбоподател е бил санкциониран от
районния съд по реда на УБДХ с налагане на глоба е извършена на 26.05.2019 г.
Въпросният ден е бил неработен – неделя /денят на изборите за ЕП/. Следователно
и предвид охраната и допускът до съдебните сгради в
неприсъствени дни, както и организацията на работата в Районен съд – Пловдив за
неприсъствените дни, когато са предвидени дежурства на съдии и съдебни
служители, които са на разположение в случай на необходимост от провеждане на
незабавни или бързи производства, то очевидно е било, че представянето на
нарушителя по УБДХ пред съдията не е можело да се осъществи веднага. И това е
така, доколкото съдът не е бил в делничен работен режим, а е било необходимо
уведомяване на съответния дежурен съдия и съдебен служител, които също е следвало
да се явят в сградата на съда и да организират провеждането на производството.
Видно е, впрочем, че същото е проведено именно на датата на задържането на
жалбоподателя, сиреч, без каквото и да било неоснователно забавяне.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд и относно това, че издаването на
заповедта за задържане е било съобразено с изискванията на принципа за
съразмерност, визирани в чл.6 от АПК. Както се каза вече, установено е
категорично, че касационният жалбоподател е бил задържан и представен пред
съдия за разрешаване въпроса относно констатираната проява на дребно
хулиганство в рамките на един и същи ден, като задържането е осъществено след
средата на деня и е продължило до представяне на лицето в съда, сиреч
значително по - малко от иначе предвидения максимален срок на полицейско
задържане. Видно е, че административните органи са осъществили добросъвестно
правомощията си, като на задържания са предоставени за подпис и съответните
декларации и то е уведомено за правата му по чл.74, ал.2 от ЗМВР, а освен това
в периода на задържането му е била осигурена и възможност и е проведено
свиждане, както с негов родственик, така и с адвоката му.
Законосъобразни са направените от Районен съд - Пловдив изводи относно това, че задържането е последица от неправомерно
поведение на жалбоподателя, което впрочем е установено с влязло в сила решение,
като поради това и ограничаването на свободното му придвижване, включващо и
евентуално ограничаване и на правото му да упражни правото си на глас, не е
може да се счете, че е било приложено по неразумен начин и е засегнало
несъразмерно правата и законните интереси на задържаното лице. Впрочем,
доказателства относно това, че жалбоподателят А. не е гласувал, както и че
въобще е заявил желание да упражни правото си на глас, въпреки задържането му,
не са ангажирани от същия в производството.
Видът и тежестта на наложеното административно
наказание по УБДХ не може да служи за изходна база за сравнение на
съразмерността, в каквато насока са налице доводи в жалбата, доколкото
административното наказание се определя с цел предупреждаване и превъзпитание
на извършителя на конкретно административно нарушение, а полицейското задържане,
като своеобразен етап от производството по УБДХ, е осъществено със съвсем друга
цел - осигуряване представянето на нарушителя в съда, като няма отношение към
тежестта на нарушението и се предприема независимо от нея при наличие на
нормативните предпоставки за това.
Предвид изложеното и настоящият съдебен
състав счита, че като е отхвърлил жалбата против заповедта за задържане на С.А.,***
е постановил законосъобразен съдебен акт.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от ЗМВР, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 25.09.2019 г., постановено по АД № 7/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 18 гр. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.