РЕШЕНИЕ
Гр.София, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд
, ГО-ІV А състав, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдията ТАШЕВА гр. д. №
15771/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение от 29.08.2018 г. по гр.д.9078/17 г., СРС-118 състав ОСЪЖДА Държавата чрез Прокуратура на Република България, да заплати на Г.С.К. с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 300 лева - обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по ДП № 197/2014г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.№3339/14г. на СРП, което наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление с постановление от 18.07.2014г., както и сумата от 350 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи за адвокатска защита, ведно със законната лихва върху главниците от 05.01.2016г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 300 лева до пълния предявен размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Държавата чрез Прокуратура на Република България, да заплати на Г.С.К. с ЕГН **********, сумата от 10 лева - съдебни разноски, на основание чл.10, ал.З ЗОДОВ, вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата чрез Прокуратура на Република България да заплати
на Г.С.К. с ЕГН **********, сумата от още 10 лева -
платена държавна такса на основание чл.10, ал.З ЗОДОВ, вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал.2 Закон за адвокатурата, Държавата чрез Прокуратура на Република България да заплати на адв. И.В.Ю., САК, с адрес на кантората: гр.София,
бул. „*******, Търговски дом, ет.З, кантора 308, сумата 53,95
лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца Г.С.К. по гр.д.№ 9078/2017г. на СРС, 118 състав.
Г.С.К. –ищец в първоинстанционното производство,
обжалва постановеното решение в отхвърлителната част на иска за неимуществени
вреди.Моли съдът да го отмени в тази част и да постанови осъждане на ответника
за цялата претендирана сума.Неправилно бил приложен чл.52 ЗЗД при доказани
претърпени вреди.Претендира разноски пред въззивното производство.
Въззиваемата страна-Прокуратурата на РБ счита
жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е уважил
предявения от Лилов против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1
т. 3 от ЗОДОВ в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2016
г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил претенцията за разликата до
предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан .
Срещу ищеца е било образувано наказателно производство и същият е бил обвинен в извършено престъпление по чл.131 ал.1 ,т.12,вр.с чл.130 ал.1 ,вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК-нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди като е взета мярка за неотклонение „подписка“.Привличането като обвиняем е станало с Постановление от 08.04.2014 г.на СРП.
Наказателното производство е било
прекратено с Постановление на СРП от 18.07.2014 г.поради липса на данни за
престъпление от общ характер и е отменена взетата мярка за неотклонение“подписка“
.Продължителността на наказателното производство е около 3 месеца.
Нормата на чл.2. ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданина. Държавата може да накърни законно това право, единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за извършеното престъпление по реда, предвиден в нпк.
Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред.
Престъплението ,за което е обвинен ищеца, нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди не е тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Воденото наказателно преследване ,продължило около 3 месеца, безспорно е причинило на ищеца страдания-разстроен и притеснен от воденото наказателно производство против него. Периодът на наказателното преследване е кратък ,а обвинението не е за тежко престъпление, взетата мярка за неотклонение е „подписка“.
Софийски градски съд споделя изводите на районния съд относно наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за претърпените неимуществени вреди при условията на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ по предявения иск за вреди в резултат на притеснения, страдания,негативни психични преживявания,поради повдигнато и поддържано незаконно обвинение .
Съгласно разп. на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като следва да е
налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера
на присъденото обезщетение, като неимуществените вреди следва да бъдат
доказани. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че
наказателното преследване е продължило около 3 месеца.Лицето е било привлечено
като обвиняем за извършване на леко престъпление.
Тези обстоятелства са се отразили на ищеца,който
е претърпял неимуществени вреди. Конкретни данни за тези претърпени вреди се съдържат в показанията на свидетеля
по делото. Ищецът е бил притеснен и разстроен.Не е установено полицейска акция
десетина минути след инцидента да е във връзка с наказателното производство по
делото.Обремененото съдебно минало на ищеца и множеството водени срещу него
наказателни производства водят до извод,че търпените вреди от незаконното
обвинение са със значително по-нисък интензитет от интензитета,с който би
търпяло вредите лице,срещу което никога не е повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер.Налице са и други обвинения срещу ищеца в
претендирания период,което сочи на значително занижен интензитет на търпене на
вредите и на невъзможност за отграничаването на последните от кое точно обвинение
е настъпило.Затова и не може да се приеме,че конкретното наказателно дело се е
отразило зле на репутацията на ищеца сред приятелите и семейството.
Предвид изложеното справедливият
размер на обезщетението, съизмерим с претърпените от ищцата неимуществени
вреди, установени по делото, възлиза на сума от 300 лв.,правилно определена от СРС.
По останалите възражения във въззивната
жалба СГС препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.
Не се установиха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради което то като законосъобразно постановено
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.08.2018
г. по гр.д.9078/17 г., СРС-118 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.