Мотиви по присъда по НОХД № 73/2013 г. по описа на
НПРС
Подсъдимият А.А.Х. е предаден на съд за
това, че на 14.11.2012 г. в с. Е., обл. Ш., при условията на опасен рецидив,
отнел чужда движима вещ – електрически кабел (удължител), четирижилен с дължина
20 м.на стойност 41,69лв. от владението на собственика му Ж.Б.Ж. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което извършил
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК и вр. чл. 29, ал.1,
б. “б” от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен
по вмененото му обвинение. Твърди, че не е извършвал посоченото деяние и не
знае нищо по случая.
От събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият живее от дете в с. Е., общ.
Н., където е познава добре своите съселяни и имотите им. В с. Е. подсъдимият
бил известен с турското име А.. Към 13.11.2012 г. подсъдимият работел в овощна
градина в близост до с. Е..
Свидетелят Ж.Ж. ***, където притежава
недвижим имот – къща с двор и стопански постройки, който обитава сам. Самият
свидетел познава много добре подсъдимият от дете, т.к е живял в селото.
На 13.11.2012 г., около 18,00ч.
подсъдимият отишъл в кръчмата на И.А. от с. Е. и си поръчал алкохол. В
заведението се намирал свидетелят С.С., който помагал на собственика за работата
в заведението. Когато пристигнал в заведението подсъдимият бил облечен в тъмни
дрехи, горнище на анцунг (яке) също тъмно на цвят и тъмна шапка с козирка, а в
ръцете си носел торбичка с ябълки. В заведението бил до около 23,30 -24,00ч.,
като през това време изпил около 4 коняка и гледал телевизия. Когато си тръгнал
подсъдимия към полунощ в заведението нямало други хора. Той взел със себе си
торбичката с ябълки и напуснал заведението. Когато излязъл навън вече валяло
дъжд.
Същата вечер, на 13.11.2012 г.
свидетелят Ж.Ж. си бил у дома, заключил пътната порта и влязъл в къщата, като се
приготвил да си ляга да спи. До входната врата, върху щайга се намирал навит на
руло електрически кабел, гумиран, черен с дължина около 20м., четирижилен, с
щепсел в единия край, който св. Ж. използвал за удължител за електрожен. Имота на
св. Ж. се осветявал от постоянно светеща на двора през нощта електрическа
крушка.
След полунощ, около 00,00 -00,30ч.,
вече на 14.11.2012г., подсъдимият прескочил кирпичения дувар на имота на св. Ж.Ж.
***, който в едната си част бил изронен и нисък и било възможно да се прескочи.
От това кучетата се разлаяли и св. Ж. ги чул, събудил се и излязъл на двора си
да провери какво става. Когато излязъл, на 3 метра от него стоял подсъдимият,
облечен в тъмните си дрехи, черни и с шапката с козирка, а в ръце с
електрическия кабел, навит на руло. Свидетелят Ж. веднага разпознал своя
съселяни и му извикал „А.е, какво правиш тука”. Тогава подсъдимият свил кабела
под якето си и хукнал да бяга към стопанската постройка надолу, където св. Ж.
отглежда овце и в която част се намира изронения дувар, през който се минава в
друг двор, без ограда и от който може да се излезе на улицата. Свидетелят Ж. не
е правил опит да догони подсъдимия, т.к бил бос и неподходящо за времето облекло.
След като подсъдимият избягал св. Ж. отключил пътната порта и т.к било добре осветено
видял, че над бетонната козирка на
вратата се намирали две тави, медни, които били негови и се намирали в
сайванта, закачени, оставени от майка му и баща му, които той не използвал. Свидетелят
Ж. свалил тавите от козирката и ги сложил на земята.
На сутринта, около 08,30-09,00ч.
свидетелят Ж. се обадил в полицията и отишъл при кмета да му разкаже какво се е
случило през нощта.
Около 09,30ч.на 14.11.2012 г. полицейските
служители, в т.ч. и св. С.А. пристигнали на мястото, в двора на Ж. и
установили, че има оставени кални следи, но те не били достатъчни за да се
вземат отпечатъци и видели тавите, които св. Ж. намерил.
След проведените оперативно –
издирвателни мероприятия, подсъдимият бил открит, но в него не е намерен
откраднатия ел.кабел.
От назначената по делото съдебно
оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетия четирижилен кабел
е 41,69лв.
Предвид на така описаните факти, съдът
приема, че в действителност подсъдимият е извършител на описаната кражба. Макар
и единствено годно доказателство в тази насока да са показанията на самия
пострадал св. Ж.Ж. ***, те са достатъчно убедителни и категорични. Съдът приема
и кредитира изцяло показанията на св. Ж., относно описанието на дееца, който
той е видял в нощта, т.к това са показания на човек, който е видял свой добре
познат, още от детството съселянин, известен с криминалните си прояви в селото
и лесно разпознаваем дори и от далечно разстояние. Показанията на свидетеля Ж.
са на човек, който от изключително близко разстояние е видял извършителя в своя
двор, разстоянието е било само 3 метра, напълно достатъчно за да разпознае
съселянина си А., каквото е било предишното му име – А. С.Х.. Самия подсъдим
потвърждава при проведената очна ставка с пострадалия Ж., че е известен в селото с името А.. Показанията
на пострадалия Ж. са изключително категорични, той казва „ ... и го видях на
три метра разстояние, че е той и го познах. ...разпознах го по дрехите и когато
се сви и почна да бяга”. По – късно в разпита на св. Ж. се казва „как да не е
той, как няма да го позная”. Казаното от св. Ж. изразява неговата непогрешимост
във видяното, неговата твърда увереност в идентичността на дееца, а то няма как
и да бъде друго, доколкото подсъдимият е израснал пред очите на пострадалия Ж.,
той го познава от дете и винаги би могъл да го разпознае, още повече когато го
вижда от 3 метра разстояние. Не случайно подсъдимият хуква да бяга, защото е
бил разпознат въпреки тъмното си облекло, въпреки тъмната шапка с козирка и
въпреки дъжда. Описанието, което дава св. Ж. за дееца напълно съвпада с
описанието дадено от св. С.С., който е бил в кръчмата, където преди извършване
на престъплението е бил подсъдимия. Налице е пълна идентичност в описаните по
вид и цвят дрехи на дееца. Твърдението на подсъдимия, че шапката му не била с
козирка, а била ушанка не е в състояние да докаже, че някой друг, а не той е
бил в дома на св. Ж., т.к тези прикриващи ушите елементи на шапката при
смъкнато положение биха могли да се възприемат като козирка, но така или иначе
те са само детайл, който не променя цялостният образ на дееца и не променя
извода на съда, че именно той е извършителя на престъплението. В случая не
шапката, а човекът който носи шапката е важен и той е субект на престъплението.
Описаните от св. Ж. и св. С. дрехи са били намерени и на следващия ден у
подсъдимия А.Х., конкретно черна шапка, черно яке, окаляни обувки, което се
установява от показанията на св. С.А..
Всичко това по несъмнен начин доказва
авторството на деянието, а именно, че то е извършено от подсъдимия А.А.Х..
Престъплението е кражба, доколкото деецът е отнел противозаконно намиращия се в
дома на пострадалия Ж. гумиран ел.кабел, черен, с дължина около 20м.,
четирижилен, с щепсел в единия край и работещ. Предмет на посегателството е
самия кабел, чиято стойност според експертизата е 41,69лв. това е станало без
знанието и съгласието на неговия собственик – св.Ж.Ж.. Обстоятелството, че
самия кабел не е намерен по – късно не променя извода относно извършеното
престъпно деяние, т.к деецът след като е установил собствена фактическа власт
върху предмета на посегателството вече сам е решил как да се разпореди с него –
да го задържи или да го изхвърли някъде. Важно от обективна страна е това, че
деецът е установил свое владение върху предмета на престъплението и с това е
преустановил досегашната фактическа власт на неговия собственик.
По отношение на признаците,
характеризиращи извършеното от подсъдимия деяние, имащи значение за самото
престъпление се установи по безспорен начин, че то е извършено без наличие на
някакви специфични квалифициращи признаци, поради което представлява
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. С оглед на личността на подсъдимия А.Х.
обаче се открояват някои специфични признаци. Видно от приложената справка за
съдимост, в която са отразени всички осъждания на подсъдимия същия е извършил
конкретното престъпление на 14.11.2012 г.,
след като е бил вече осъждан за тежки
умишлени престъпления, голяма
част от които са наказани с наказание “лишаване от свобода” ефективно и не са
изминали повече от 5 години от изтърпяването на последното от тях, предшестващо
извършването на настоящето престъпление, НОХД № 409/2007 г.на РС Н., ВЗС на
28.03.2008 г., което е от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Присъдата е изтърпяна с помощта на 3 м.и 29
дни УПО на 24.02.2010 г. и с изпитателен срок от 4м.и 22дни. В случая е налице опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б„
от НК, поради което следва да се приеме, че подсъдимият А.А.Х.
е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал.1 от НК във вр.чл. 29, ал. 1, б. „б„
от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, т.к подсъдимият е
осъзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици от него, предвидени в закона и е направил
всичко зависещо и необходимо за да го реализира.
Причините за извършване на престъплението
се коренят в ниското правно съзнание на дееца, явното незачитане на правото на
собственост на гражданите, чувството за безнаказаност, изпитото количество
алкохол, както и разчитайки, че прикривайки се в дъжда ще следите и извършеното
ще останат неустановени.
Водещите мотиви на подсъдимия Х. при
извършване на престъплението са користни, наличие на трайно установени
престъпни навици, желание за лесно придобиване на парични и имуществени
средства, в резултат на престъпление.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което се следва на подсъдимия съдът се съобрази, с предвиденото от
закона, както и със специфичните характеристики на самия подсъдим, който е
рецидивист по смисъла на §3, ал.1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС.
Законът предвижда за извършеното от
подсъдимия престъпление наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години. Съдът
при определяне на вида на наказанието обсъди практическата липса на смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства от една страна и наличието на отегчаващи
вината му обстоятелства като липса на критичност към извършеното, наличие на
трайно утвърдени престъпни навици, злоупотреба с алкохол, нежелание за
съдействие на органите на разследването. При определянето на наказанието се
отчетоха и ниската стойност на предмета на посегателството, както и липсата на
квалифициращи деянието признаци.
Съдебният състав намери, че по
отношение на дееца не са налице основания за налагане на наказание под
минимално предвидения от закона размер, а следва да му се наложи наказание
лишаване от свобода близко до минималният предвиден от закона размер, конкретно
в размер на 2 години и 6 месеца.
Съдебният състав единодушно счита,
че този размер на наказанието е адекватен както на извършеното от подсъдимия Х.
престъпление, така и ще постигне целите на наказанието да превъзпита и възпре
дееца от извършването на други престъпления.
Изтърпяването на наложеното наказание беше постановено
да се извърши при първоначален строг режим, съгл. чл. 57 и чл.60, ал.1 и чл.
61, т.2 от ЗИНЗС, което да се изтърпи в затвор от закрит тип.
Пропуск в работата на съда беше приспадането на
времето, през което подсъдимият А.А.Х. е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 14.01.2013 г., по реда на чл. 64, ал.2 и
ал.4 от НПК (с постановление на прокурора от 14.01.2013 г. и с определение на
съда от 15.01.2013 г. ). Този пропуск на съда обаче е отстраним по реда на чл.
417 от НПК от прокурора при изпълнение на присъдата, още повече, че чл. 306 от НПК изключва възможността за произнасяне по този въпрос с определение.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по
делото разноски, като в полза на ОД МВР Ш. 40 лв., а на РС Н. 35,00лв.
Мотивите изготвени на 09.05.2013 г.
Районен съдия:
........................................
Галина Николова