Мотиви към присъда по НОХД № 3065 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият М.Н.С. е предаден на съд по
обвинение по чл.183, ал.1 от НК, за това, че през периода от
месец декември 2011год. до месец февруари 2019год. включително, в гр. Р.
/от месец декември 2011год. до месец юли 2016год./ и в гр. В.
/от месец август 2016год. до месец февруари 2019год./, след като бил осъден с
Решение № 116 от 21.07.2008год. по гр. дело №5665/2007год. по описа на РС-Р.,
влязло в законна сила на 27.03.2009год., изменено с протоколно определение
№1616 от 19.03.2018год. постановено по гр.д. № 8567/2017год. по описа на PC – Р.,
влязло в законна сила от 19.03.2018год., да издържа свои низходящи - сина си Н.М.С.,
роден на ***год. и дъщеря си Е. М. С.,
родена на ***год., чрез тяхната майка и законна представителка А.П.Т.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни
вноски - 66 месечни вноски /от месец декември 2011год. до месец май 2017 вкл./
по 55лв. за детето Н.М.С. и общо 87 месечни вноски за детето Е.М. С.,
от които 75 месечни вноски /от месец декември 2011год. до месец февруари
2018год. вкл./ по 40лв. и 12 месечни
вноски /от месец март 2018год. до месец февруари 2019год. вкл./ по 150лв., като общия размер на дължимата
сума за издръжка е 8430 лв.
При проведеното разпоредително заседание не са
направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, които да са
уважени от съда, като определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано
или протестирано и е влязло в сила, с последиците по
чл.248, ал.3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание пробация над
минималния размер, предвиден в закона.
В хода на
съдебните прения защитникът- адв.Г. изразява становище,
че подсъдимият не следва да бъде признат за виновен в извършването на процесното престъпление. Твърди, че през значителен период
от време подсъдимият реално е полагал грижи за децата и ги е издържал. Счита за
неправилно определен периода на извършване на деянието, а оттам- и дължимата
сума. В случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, изразява съгласие с
предложеното от прокурора наказание.
Разпитан пред съда, подсъдимият заявява, че се
признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние. Дава
подробни обяснения в своя защита и твърди, че от 14.09.2012г. до 2017г. децата
са живели при него, поради което счита, че за този период не дължи заплащане на
издръжка. В последната си дума не прави допълнително изявление.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият и св. А.П.Т.-Ангелова
били съпрузи, като по време на брака си имали родени две деца- Н.М.С., роден на
***г. и Е.М.С., родена на ***г.
След влошаване на
отношенията между съпрузите, с Решение №116/21.07.2008г.,
постановено по гражданско дело №5665/07г. по описа на РС-Р., влязло в законна сила на 27.03.2009г., бракът между двамата бил
прекратен, а родителските права по отношение ненавършилите пълнолетие деца били
предоставени на майката. Подсъдимият бил осъден да заплаща на сина си Н.С. месечна
издръжка в размер на 55,00 лева и за дъщеря си Е.С.- месечна издръжка в размер
на 40,00лв. Сумите следвало да бъдат заплащани чрез св.А.Т.-А., в
качеството й на майка и законен представител на двете деца. След прекратяването
на брака свидетелката, заедно с децата, останала да живее в гр.Р..
Независимо от влизане в сила
на посоченото решение, подсъдимият не изпълнявал задълженията си. Поради това с
Присъда №119/02.05.2012г. на РС-Русе, влязла в законна сила на 18.05.2012г.
подсъдимият бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, осъществено за периода от м.март 2009г. до м.ноември 2011г. Тъй
като до приключване на съдебното следствие подсъдимият заплатил дължимите суми
в общ размер на 2660лв., на основание
чл.183, ал.3 от НК не му било наложено наказание. Последното плащане за
издръжка на двете деца, направено от подсъдимия, било за м. ноември 2011г. От
следващия месец подсъдимият отново преустановил изпълнението на алиментните си задължения.
През м. август 2016г. св.Т.-А. се
установила с двете деца в гр.В., поради което подсъдимият
следвало да изпълнява задълженията си в този град.
С протоколно определение
№1616/19.03.2018г., постановено по гр.д.№8567/2017г. по описа на РС-Русе,
влязло в сила на същата дата, била одобрена спогодба, по силата на която
дължимата за детето Е. С. месечна издръжка била
увеличена на 150,00лв. месечно. Въпреки влизането в сила на посоченото
определение подсъдимият продължил да не изпълнява задълженията си, като през
периода от м.декември 2011г. до м.февруари 2019г. включително не заплащал дължимите
суми по начина, определен от съда. Така подсъдимият не заплатил общо 66 месечни
вноски за сина си Н.С. по 55,00 лева и общо 87 месечни вноски за дъщеря си Ева
Станчева, от които 75 месечни вноски по 40,00лв. (за периода от м.декември
2011г. до м. февруари 2018г.) и 12 месечни вноски по 150,00лв. (за периода от
м.март 2018г. до м. февруари 2019г.). Общият размер на неплатените суми за издръжка
възлизал на 8430,00 лв. Междувременно на 02.06.2017г. синът на подсъдимия
навършил пълнолетие и задължението за заплащане на издръжка по отношение него
отпаднало.
През процесния
период децата живеели основно при своята майка. През определени периоди обаче
живеели в жилището на подсъдимия, който полагал необходимите грижи за дъщеря си
Е.. През времето, което прекарвал в жилището на баща си, синът Н.С. не
получавал парични средства от него и не се хранел в дома му, а получавал
необходимите средства за да преживява от своята майка.
За времето от м.декември
2011г. до м.февруари 2019г. подсъдимият спорадично превеждал различни суми на
св.Т. за издръжка на децата си. През м.юли 2012 г. превел сумата от 120,00лв.;
през м.октомври 2017г.-сумата от 200,00лв.; през м.януари 2018г.- сумата от
280,00лв.; през м.март 2018г.-сумата от 150,00лв. и през м-.септември
2018г.-сумата от 320,00лв. Поради незаплащането на дължимите суми за издръжка
св.Т. подала жалба до ВРП и било образувано съответно досъдебно производство,
след което подсъдимият й превел и сумата от 2200,00лв.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите А.П.Т.-А. /дадени
в съдебно заседание и прочетени от съда по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/, Н.М.С. /дадени в съдебно заседание и
прочетени от съда по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2 от НПК/ и В. Н. С., от заключенията на назначените съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Показанията на св. Т.-А. са от
особено съществено значение, тъй като тя предоставя информация за дължимите и
незаплатени от подсъдимия суми. Макар и същата да не е непредубеден свидетел,
предвид влошените ѝ взаимоотношения с подсъдимия /видно от изявленията й/,
показанията ѝ следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират на
останалите доказателства по делото и особено на заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, като се явяват от решаващо значение за
формирането на фактическите изводи на съда. За изясняването на фактическата
обстановка допринасят и показанията на св.Н.М.С., който предоставя и информация
за своето и на сестра си местоживеене през процесния
период. В тази връзка е налице противоречие между показанията на св.С., който
твърди, че е живял при баща си периодично, за непродължителни периоди от време,
и показанията на св.С., който заявява, че двете
деца са живеели трайно при подсъдимия за времето от м.септември 2012г. до
2017г., за което време грижи за тях е полагал последния. Показанията на св.С.
кореспондират на твърденията на подсъдимия в тази насока, който също сочи, че се
е грижел лично за децата си. В обясненията си подсъдимият не твърди да е
заплащал сумите, за които е осъден, но поддържа, че не е дължал плащането на
издръжка за времето, през което децата са живеели пред него. От своя страна св.Т.-А. отрича
децата да са живели трайно при баща си. При така противоречивите гласни доказателствени средства съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани показанията на св.С., който има най-добра представа за местоживеенето
си през годините, а и няма данни да е предубеден в една или друга насока.
Поради това съдът прие за установено, че действително децата са живеели през
определени периоди от време при баща си, но те не са толкова продължителни,
колкото се твърди от подсъдимия, като също така последният е осигурявал само
подслон, но не и издръжка на сина си Н..
Сред приложените писмени доказателства с
най-голямо значение са заверено копие от Решение №116/21.07.2008г., постановено
по гражданско дело №5665/07г. по описа на РС-Русе, Протоколно определение №1616/19.03.2018г.,
постановено по гр.д.№8567/2017г. по описа на РС-Русе, удостоверения за раждане
и др.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установяват размера на дължимите
суми, на направените плащания и на незаплатеният остатък. Вещото лице е
формирало извод, че подсъдимият е имал реална възможност да заплаща дължимите
суми за издръжка. По искане на защитника е назначена допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, като след събиране на писмени доказателства за
доходите на подсъдимия, вещото лице не е намерило основания за промяна в
изразеното становище, че подсъдимият е имал възможност да предприеме действия
по заплащане на дължимите суми. Съдът прие заключенията по първоначално
назначената и по допълнителната експертизи за пълни, обосновани и компетентно
дадени, като не констатира причини да не кредитира изцяло твърденията на вещото
лице.
По изложените съображения и предвид
липсата на доказателства, разколебаващи обвинението и удостоверяващи други
направени през процесния период плащания, съдът
приема изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан за престъпления
по чл.270, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и по
л.174а, ал.2, пр.2 от НК, но за осъждането е настъпила реабилитация. С. е
освободен от наказание по реда на чл.183, ал.3 от НК за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, извършено през периода м.март 2009г.-м.ноември 2011г.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът намира, подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същият
безспорно съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свои низходящи в
размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно
решение. В практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно неизпълнението на
задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е изградил
представи за наличието на съответното задължение и за това за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с
престъпния резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната
страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност за
изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка /Решение №47/12г. на ВКС, III н.о./.
В случая подсъдимият е бил
наясно със задължението си да заплаща издръжка, тъй като гражданският брак със
св.Т.-А. е бил прекратен с решение на РС-Русе, от което е произтекло и
задължението за издръжка. След като е бил освободен от наказание по реда на
чл.183, ал.3 от НК, през процесния период подсъдимият
безспорно е бил наясно, че е осъден със съдебно решение да заплаща издръжка на
децата си в съответния размер. С. е участвал лично в съдебното заседание, в
което е постигната спогодба между него и майката на децата за увеличаване
размера на издръжката за детето Е.и следователно е бил наясно
и с актуалния размер на дължимата издръжка. Следователно подсъдимият е имал представи
за наличието на алиментните си задължения, като също
така е предупреждаван с протокол за полицейско предупреждение да изпълни
задължението си за заплащане на издръжка в предоставен му срок (л.26, т.1 от
ДП).
На следващо място съдът приема, че е била налице
обективна възможност за подсъдимия да заплаща издръжка, тъй като той е в
трудоспособна възраст и няма данни да страда от някакво заболяване, което да
препятства възможността за реализиране на доходи- по делото не са налични
документи, удостоверяващи влошено здравословно състояние, експертно решение на
ТЕЛК или др. под., а и не са наведени твърдения в подобна насока. Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, С. има регистриран трудов
договор с „Такопанелс“ ЕООД, няма актуална
регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ и до момента на изготвяне на
експертизата не е имал такава. Същият притежава и собствено МПС.
По повод назначаването на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза са постъпили документи,
удостоверяващи получаване на доходи от страна на подсъдимия в нисък размер, на
длъжност шофьор на лекотоварен автомобил към „Такопанелс“
ЕООД. От показанията на св.Н.С. обаче се установява, че подсъдимият и негови
близки са учредили дружество във връзка с производство на строителни панели,
като след преустановяване на тази дейност подс.С. е
продължил да извършва внос и търговска дейност с такива елементи. От справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Т*ЕООД е
настоящата съпруга на подсъдимия С. Ж.-С. (видно и от писменото
изявление на св.Т.-А.). От Протокол, приложен на л.55 от настоящото НОХД
се установява, че при обаждане на деловодител на регистрирания в Търговския
регистър телефонен номер на дружеството е отговорил подсъдимия, което
потвърждава истинността на твърденията на св. Т.-А. и св.Н.С., че подсъдимият в
действителност развива собствен бизнес чрез посоченото дружество, независимо,
че формално собственик е третата му съпруга. От представената от св.Т.-А.
разпечатка от реклама в интернет-пространството е видно, че посоченото
дружество реално осъществява дейност, при което се формира извод, че доходите
на подсъдимия са значително по-високи от тези, удостоверени в представените от
него документи. В съдебно заседание подсъдимият извинява неявяването си с
твърдения за служебни пътувания извън страната. По делото е приложена и
декларация от св.Т.-Ангелова от 04.09.2015г., с която дава съгласие дъщеря й
Ева да пътува многократно в чужбина, придружена от баща си М.С. (л.58 от
делото). След като подсъдимият е имал финансова възможност за многократни
пътувания извън страната, заедно с дъщеря си, същият несъмнено е имал и
възможност да заплаща сумите за издръжка, за които е бил осъден. При това
положение и при липсата на данни за наличието на пречки от непреодолим характер
за заплащане на издръжка следва да се приеме, че С. е изпаднал в забава
съзнателно. Твърденията, че през част от времето подсъдимият е бил с ниски
доходи, е без значение за наказателната му отговорност, тъй като не е имало
пречка да предприеме действия по повишаване на доходите си чрез намиране на
допълнителна работа или по друг подходящ начин. Както изтъква в практиката си
ВКС, на отговорността на родителя да издържа своите деца не може да се
противопостави доводът за липса на работни места в населеното място, в което
живее подсъдимият, при положение, че през инкриминирания период не са
предприети действия за намиране на работа в друго населено място /Решение №188/11г.
на ВКС, III н.о./. В практиката си ВОС също подчертава, че задължението за издръжка e ежемесечно, тъй
като по своята същност тя е предназначена да задоволява ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Затова за неплатената издръжка за времето, за което същата се дължи
въз основа на съдебно решение, подсъдимият носи не само гражданска, но и
наказателна отговорност. За да бъде освободен от задължението си за даване на
издръжка, за която е осъден, деецът следва да представи безспорни
доказателства, че е давал такава. Целта на издръжката е да се осигурят средства
за съществуването на малолетните или непълнолетни низходящи, които не могат
сами да се издържат от имуществото си или са неработоспособни. Обстоятелството,
че подсъдимият е имал финансови затруднения, не го освобождава от задължението
му да дава издръжка на децата си. (Решение № 260027 /23.7.2020г. по ВНОХД №
175 по описа на ВОС за 2020г.).
Неоснователни са
възраженията от страна на подсъдимия, че не дължи издръжка за времето, през
което децата са пребивавали при него. Според
разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила между страните, за
същото искане и на същото основание. След като Решение № 116 от
21.07.2008год. по гр. дело №5665/2007год. по описа на РС-Р. е влязло в законна сила, подсъдимият е бил задължен да
заплаща присъдените суми за издръжка, чрез майката на децата, като не се
освобождава от задълженията, наложени с влязло в сила съдебно решение поради
обстоятелството, че в определени периоди децата са живеели при него. В такъв
случай подсъдимият е имал възможност да инициира производство за промяна на
предоставените родителски права, но не и самоволно да не изпълнява
задълженията, наложени с влязло в сила съдебно решение. Следва да се отбележи,
че при осъществяване на режим на лични отношения в подобни случаи родителят, на
когото не са предоставени родителските права, не се освобождава от задължението
да заплаща издръжка за времето, през което има право на контакти с детето. В
тази връзка е и установената практика на ВКС- в Решение №188/2011г., III н.о., се посочва изрично, че съдът е този, който при
съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия
от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима
на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението
си по тези въпроси при съответните обстоятелства. Веднъж постановено, решението
под угрозата от наказателна отговорност е задължително
за изпълнение до промяната му. Ето
защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна
и субективна страна са без значение обстоятелства като поведението и
финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. под. В решението се
изтъква, че българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да
плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното
решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната
страна да спазва режима на свиждане и др. Изложеното становище се споделя
изцяло от настоящия състав, като приема, че с поведението си подсъдимият действително
е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Не
обуславя отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия и заплащането на
определени неголеми суми през процесния период. В практиката си ВКС
подчертава, че престъплението по ч.183, ал.1 от НК не би било извършено само,
ако се установи, че лицето е изплатило цялото
си задължение. Ако е налице някакво частично плащане, то не може да
става приспадане от сумата, представляваща неизпълненото задължение за издръжка
(Решение №443/2010г. на ВКС, II н.о.). В практиката
си (Решение
№484/80г., I н.о.) ВС приема също, че
при частични плащания е приложима нормата на чл.76 от ЗЗД,
според която този, който има към едно
и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое
от тях погасява.
Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото,
а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват
съразмерно. В
случая при направените частични плащания подсъдимият не е посочил за кой месец
се отнасят, т.е. не е посочил кое задължение погасява. При това положение и
доколкото всички неизпълнени задължения са еднакво обременителни, тъй като
обуславят реализиране на наказателна отговорност, следва да се счете, че
плащанията са погасявали най-старите задължения, но много след съответния краен
срок за изпълнение. В случая направените плащания през процесния период представляват малка част от
общо дължимите суми, погасяват задължения, срокът за изпълнение на
които вече е изтекъл и следователно не рефлектират нито върху правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, нито
върху периода на извършване на престъплението.
Деянието е извършено с пряк
умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен
характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което е
обвинен, в рамките на периода, за който е повдигнато обвинение, поради което се
произнесе с присъда в посочения смисъл.
При определяне
на наказанието на подсъдимия С. съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства пребиваването на децата през определени периоди в неговия дом извън
установения режим на лични контакти и финансовите затруднения, изпитвани в
определени моменти (видно от показанията на свидетелите). Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете значителния период на неизпълнение по
отношение две отделни деца, както и големия брой неплатени вноски. При така
установеното съдът намери, че наказанието следва да бъде определено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, по втората алтернатива, предвидена
в закона, а именно- пробация, като счете, че за постигане целите по
чл.36 от НК е достатъчно наказание в минимален размер. Поради
това съдът наложи на подсъдимия наказание
пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от шест месеца.
На осн. чл.189
от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 243,15лв., от които 134,40 лева по
сметка на ОД на МВР – Варна и 108,75 лв. по сметка на ВРС.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: