Решение по дело №350/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. Х. Х. М., гражданин на [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [улица], ет.***, и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец: [населено място], обл.Хасково, [жк], срещу Решение №4771/25.03.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

Жалбоподателят твърди, че с обжалваното Решение му било отказано предоставянето на международна закрила в Република България с мотиви, че бил напуснал разрешения му адрес в РПЦ – Харманли. Заявява, че отговаряло на истината посоченото в акта обстоятелство – че не пребивавал на разрешения му адрес в РПЦ – Харманли, но намерението му не било да изостави бежанското си производство в Република България, тъй като през този период от време гостувал на негови приятели сънародници с вече предоставен статут, които живеели в София. Твърдението, че жалбоподателят негласно бил оттеглил молбата си за закрила не отговаряло на истината и не било достатъчно основание да му бъде отказан статут на бежанец или хуманитарен статут само заради грешката му да не поиска разрешение за напускане на лагера за определен срок от време. Жалбоподателят сочи, че не бил напълно наясно с крайните негативни последици за това негово отсъствие от указания му адрес. Отказът на Агенцията за бежанците да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут го лишавал от възможността да получи закрила в държава, в която искал да живее. В същото време обаче той не можел да се завърне в държавата си на произход Сирия, тъй като опасността за него и неговия живот не била отминала, а дори ескалирала. Жалбоподателят считал, че извършеното от него нарушение не било толкова съществено, че да налага да бъде санкциониран с правната последица отказ на производството му по ЗУБ. Смятал, че с явяването си на назначеното и проведено от интервюиращия орган интервю той недвусмислено бил заявил желанието си за закрила в България, а от друга страна интервюиращият орган разполагал със справки относно обстановката в Сирия, от които можело да бъде направен извод, че съществува реална опасност за живота на жалбоподателя в страната му по произход.

Претендира обжалваното Решение да бъда отменено, със законните последици от това.

В съдебно заседание и писмени бележки от назначения по делото процесуален представител на жалбоподателя се излагат и допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Сочи се, че в тази част на акта административният орган се е позовал на чл.28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, в хипотезата на буква „б“, но в този случай в съответствие с чл.15, ал.1, т.1 – т.5 от ЗУБ той следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с изричен акт за отказа от предоставяне на статут, и то без да спази предвиденото изискване да изиска от кандидата да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането на мястото, където живее, и/или че причините за това се дължат на обстоятелства извън неговия контрол.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира оспореното решение за вътрешно противоречиво в частта му за отказа на хуманитарен статут, доколкото в него от една страна се намирали предпоставките за предоставяне на такъв статут, а от друга същият бил отказан. Излага се становище, че в тази му част решението следва да бъде отменено и върнато за ново произнасяне.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР под рег.№УП 31193/05.10.2023 г. и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ под вх.№6257/05.10.2023 г., регистрирани с Рег.№УП 31193/05.10.2023 г., Р. Х. Х. М., гражданин на [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист Рег.№УП 31193/05.10.2023 г. като Р. Х. Х. М., гражданин на [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия – ***, с *** образование, ***, без документ за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца – майка, баща и двама братя, понастоящем в Турция и сестра в Сирия.

С Решение за настаняване №5123/04.10.2023 г. на Директора на РПЦ – Харманли, Р. Х. Х. М. е настанен в Регистрационно-приемателен център [населено място], в хале ***, ст.***.

По делото са представени доказателства, че срещу подпис и на език, който разбира, чужденецът е бил запознат със заведените под Рег.№УП 31193/05.10.2023 г. Информация за задълженията на чужденците, настанени в центровете на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България и Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България.

Представени са и Докладни записки относно чужденците, потърсили закрила в ДАБ, напуснали РПЦ – Харманли и завърнали се отново, от които е видно, че Р. Х. Х. М. е бил в неизвестност от 10.10.2023 г. и завърнал се на 13.10.2023 г., и в неизвестност от 25.10.2023 г. и завърнал се на 13.11.2023 г. Представен е и Констативен протокол Рег.№УП 31193/25.10.2023 г., с който е удостоверено, че същият не се е явил за провеждане на насроченото за 25.10.2023 г. в 10 ч. интервю, за което е бил уведомен с връчена му на 05.10.2023 г. Покана.

С писмо рег.№УП 31193/13.10.2023 г. на Началник отдел ПМЗД РПЦ – Харманли е изискано от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба международна за закрила. В писмо с рег.№М-26518/02.12.2023 г. (рег.№УП 31193/13.12.2023 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

След връчена на чужденеца на 16.11.2023 г. Покана, на същата дата от интервюиращ орган И. У. – младши експерт в РПЦ – [населено място], в присъствието на преводача от арабски език Ш. Б., с Р. Х. Х. М. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с Рег.№УП 31193/16.11.2023 г.

В интервюто чужденецът разказва, че е роден в [населено място], Сирия, и до отпътуването си е живял там. Напуснал Сирия на 22.07.2023 г. и заминал нелегално за Турция, без документи. Там останал един месец и пет дни. Не се регистрирал да поиска временна закрила в Турция, защото турците били расисти, не се отнасяли добре със сирийците, депортирали ги, а той искал да живее в спокойна държава. Разказва, че влязъл в България на 28.08.2023 г. нелегално през зелена граница с група от 12 човека. След преминаване на границата три дни прекарали в гориста местност, на 31.08.2023 г. били качени на кола и по пътя за София били арестувани. Декларира, че не е бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, не е бил осъждан, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група – ***, или заради изповядваната религия – *** - ***. Заявява, че никога не е членувал в политическа партия или организация. На въпроса дали е отбил редовната си военна служба отговаря – „Не, не съм получавал призовка“. Разказва, че напуснал Сирия заради войната и военните действия, които се водели между редовната армия и свободната армия на опозицията. Имало и бомбардировки, сраженията продължавали от време на време, икономическото положение било много лошо, нямали ток, нито вода. Отрича да е имало заплаха, отправена лично към него, или към неговото семейство, както и да му е било оказвано насилие. Заявява, че иска да остане в България и да си намери работа, защото била първата страна от ЕС, имало сигурност и се спазвали човешките права.

Според представените по делото Докладни записки вх.№7800/23.11.2023 г. и вх.№8184/29.12.2023 г. на РПЦ – [населено място], Р. Х. Х. М. е бил в неизвестност от 20.11.2023 г. и завърнал се на 29.12.2023 г.; видно от Докладна записка вх.№97/09.01.2024 г. същият се е завърнал на 09.01.2024 г., а видно от Докладна записка вх.№147/16.01.2024 г. на РПЦ – [населено място], Р. Х. Х. М. е в неизвестност от 11.01.2024 г.

С Решение №4771/25.03.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Х. Х. М..

На 04.04.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя. Чужденецът е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 11.04.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени фактически и правни основания за издаването му, като административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Спазено е изискването в хода на производството по общия ред с чуждия гражданин да бъде проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания, в присъствието на преводач, на разбираем за него език.

За да отхвърли молбата на Р. Х. Х. М. за статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган се е позовал на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Съгласно цитираната разпоредба, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

Правилно административният орган в конкретния случай е приел, че с оглед изнесени данни от бежанската история на жалбоподателя, не се установява някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В проведеното с Р. Х. Х. М. интервю не се обективират твърдения от негова страна за основателен страх от преследване в държавата му по произход, нито че това преследване е по причина неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Сред изложените от лицето в интервюто причини за напускане на Сирия не се съдържат твърдения за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки – дискриминационни, или прилагани с цел дискриминация, които да представляват действия на преследване спрямо него по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Не се установява и осъществено спрямо жалбоподателя преследване в Сирия, като съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Разказаната от лицето бежанска история сочи, че правилно административният орган квалифицира същата като неотносима към предвидените в закона форми на преследване, предпоставящи предоставянето на бежански статут. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, дължима е преценката на условията, посочени в чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. В случая не се твърди от страна на жалбоподателя и не се установява в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Жалбоподателят обаче оспорва изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“.

Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., отменена с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C-465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на сега действащата Директива 2011/95/ЕС), Съдът на Общността постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

При преценка молбата за хуманитарен статут на жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, в решението е обсъдена ситуацията в страната му по произход – Сирия, въз основа на информация, обективирана в Справка вх.№ЦУ-1982/12.12.2023 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ ДАБ относно актуалното положение в Сирийска Арабска Република. Административният орган е приел, че за жалбоподателя съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като за него са налице обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Посочил е, че общоизвестен факт е наличието на вътрешен въоръжен конфликт в Сирия към момента, който извод се подкрепя от данните в справката относно обстановката в Сирия, поради което не може да се очаква и молителят да се установи в друга част на територията на държавата, където да се ползва от ефективна и с траен характер закрила. Преценил е също, че завръщане в Сирия в настоящия момент е неподходящо за него от гледна точка на физическата му безопасност.

Независимо от така установеното административният орган е приел, че тъй като чужденецът напуска без разрешение мястото, където е настанен да живее, установено с Докладна записка с вх.№147 от 16.01.2024 г. на РПЦ – Харманли, и не са известни обстоятелствата, които са му попречили да стори това и които са били извън неговия контрол, то са налице сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказала от нея.

В Решението е цитиран член 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, и е преценено, че не са налице основания да се счита, че кандидатът продължава да се намира извън страната си на произход и продължава да се отказва от нейната закрила, което е необходимо условие за предоставянето му на хуманитарен статут. Преценено е, че с конклудентните си действия чужденецът показва незаинтересованост от хода на производството, неподкрепяне на молбата и неизчакване произнасянето на решаващия орган по нея, поради което е налице очевиден отказ от ползване на права.

Настоящият съдебен състав намира така направената преценка за едностранна и непълна, поради което и неправилна.

В чл.75, ал.2, изр.първо от ЗУБ се предвижда, че при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. В конкретния случай в Справка вх.№ЦУ-1982/12.12.2023 г. са изложени данни, че въстанието срещу режима, започнало през 2011 г., продължава през цялата изминала година; че режимът на А. и други подкрепящи го сили продължават въздушните и сухопътни офанзиви, започнати през 2019 г., за да си върнат провинция Идлиб и други райони в Северозападна Сирия, убивайки цивилни и принудително разселвайки нови повече от 11 000 души; че ескалацията на северозапад, често включващи използване на тежки оръжия, опустошават цивилната инфраструкура в засегнатите райони; въздушни удари от страна на режима и руските сили многократно атакуват обекти, където присъстват цивилни, включително болници, пазари, училища, селища за вътрешно разселени лица и ферми, както и се съобщава, че милициите, обвързани с режима, включително „Хизбула“, са предприемали множество атаки, при които са убивани и ранявани цивилни, а въоръжени терористични групи като „Хаят Тахрир ал Шам“ извършват широк спектър от злоупотреби, включително незаконни убийства и отвличания, физическо насилие и смърт на цивилни при атаки, описвани от Комисията за разследване на ООД за Сирия като безогледни. Обстоятелства относно нивото на насилие в Сирия са изложени и в допълнително представената по делото от ответника Справка с вх.№ЦУ-812/11.03.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка към 11.03.2024 г. в Сирийска Арабска Република, в която справка се съдържат и данни, че фронтовите линии в Сирия към момента са повече или по-малко консолидирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта.

От самия административен орган в проверяваното решение е установено, че наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната на произход на кандидата – Сирия, е общоизвестен факт, а обстановката по сигурността в тази държава е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, граничещ с гражданска война. При подробното и задълбочено обсъждане на наличната информация за ситуацията в Сирия към момента на издаване на обжалваното решение и към приключване на съдебното производство, може да се направи извод, че степента на безогледно насилие там достига онова ниво на опасност от тежки посегателства, което е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация и води до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Ето защо правилно административният орган е приел, че в Сирия е налице въоръжен конфликт и че за жалбоподателя съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут поради наличие на тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, както и че към момента за него е неприложима алтернативата за вътрешно разселване.

Неправилни са обаче съображенията на административния орган, че хуманитарен статут не следва да бъде предоставен на жалбоподателя, тъй като същият негласно е оттеглил или се е отказал от молбата си за закрила.

За да се достигне до този извод, административният орган е обосновал в оспореното решение наличието на хипотезата на член 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.

Нормата на член 28, параграф 1 от цитираната Директива предвижда, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите - членки да гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата, или при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото й разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля.

По смисъла на същата норма, държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства или б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

В конкретния случай административният орган е приел, че е налице предпоставката на цитираната буква „б“, тъй като Р. Х. Х. М. бил напуснал без разрешение мястото, където е настанен да живее, което било видно от Докладна записка с вх.№147 от 16.01.2024 г. на РПЦ – Харманли, и не били известни обстоятелства, които са били извън неговия контрол и които са му попречили да стори това по установения ред.

Според настоящия състав на съда, за да достигне до този извод административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

По принцип директивите са обвързващи за всички държави - членки до които са адресирани, но само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като на националните органи е предоставен избора на формите и средствата за прилагането им, за което обаче директивата следва да бъде транспонирана в законодателството на съответната страна. Следователно по принцип директивите не са пряко приложими, освен ако по изключение не бъде предвидена възможност за прякото прилагане на отделни техни разпоредби. Изрично в последното изречение на член 28 от Директива 2013/32/ЕС се сочи, че държавите - членки могат да определят срокове или да изготвят насоки за целите на прилагането на настоящите разпоредби.

Цитираната Директива, на която се е позовал административният орган, безспорно е транспонирана в националното ни законодателство (Допълнителна разпоредба § 36 от ЗИД на ЗУБ ДВ бр.101 от 2015 г.), като ЗУБ е приведен в съответствие с нея и това не е спорен по делото правен въпрос. Транспонирайки същата Директива, в чл.15, ал.1 от ЗУБ законодателят е приел производството за предоставяне на международна закрила да се прекратява, в случаите, когато: (т.2) чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него; (т.3) чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това; (т.5) чужденецът оттегли молбата си за международна закрила. В чл.15, ал.2 от ЗУБ е предвидено също, че в случаите по ал.1, т.1 – 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл.75.

Видно от цитираните норми, законодателят ни е възприел, че в хипотезата, предвидена в буква „б“ на член 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, т.е. в случай, когато кандидатът напусне без разрешение мястото, където живее (в който случай може да съществува сериозно основание да се счита, че негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея), то производството следва да бъде прекратено, а молбата за международна закрила може да бъде разгледана по същество само при наличие на достатъчно доказателства за нейната неоснователност. Следователно след като в процесната хипотеза ответникът е считал, че от страна на жалбоподателя е налице оттегляне чрез конклудентни действия на молбата му за закрила, то той е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на член 28, параграф 1, буква „б“ от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал адреса на РПЦ – Харманли, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване – да изиска от кандидата за убежище да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, респ. че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство може да се вземе само ако органът счита, че същата е неоснователна. Видно обаче от фактическите съображения, изложени с оспореното решение, органът е възприел молбата на Р. Х. Х. М., в частта й за предоставяне на хуманитарен статут, за основателна, а безспорно от кандидата за статут не са били изисквани и на същия не е била предоставена възможност да даде обяснения напускал ли е и по какви причини РПЦ.

Видно е от представените с административната преписка Докладни записки, че жалбоподателят неколкократно е бил в неизвестност от РПЦ – Харманли като мястото, където е настанен да живее, но в кратък срок след това се е завръщал там. Освен това с нито един от документите с Рег.№УП 31193/05.10.2023 г., с които до знанието на чужденеца е сведена информация относно задълженията му като настанен в център на ДАБ и процедурата, която ще се следва в производството му по подадената молба за закрила, същият не е предупреден, че напускането от негова страна на адреса без разрешение би довело като резултат отказ по същество на молбата му за закрила, а са му били указани съвсем различни правни последици.

Следва да се посочи също, че в приложената по делото Докладна записка с вх.№147 от 16.01.2024 г. на Гл.специалист в отдел ПНСД при РПЦ – Харманли действително е удостоверено, че чужденецът Р. Х. Х. М. е в неизвестност от 11.01.2024 г., но е видно, че процесното Решение №4771 е издадено на 25.03.2024 г. и връчено лично на последния на 04.04.2024 г., към която дата очевидно жалбоподателят е бил в известност за административния орган. В представената по делото административна преписка по издаване на обжалваният акт не се съдържат писмени документи, от които да е видно към датата на издаване на Решението жалбоподателят да е бил търсен от административния орган на мястото, на което живее, и по какъв начин е установено, че към този момент той не пребивава в РПЦ – Харманли.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на хуманитарен статут, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта относно поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, и чл.85, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №4771/25.03.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта му, с която на Р. Х. Х. М., гражданин на [държава], е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Р. Х. Х. М., гражданин на [държава], за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Х. Х. М., гражданин на [държава], срещу Решение №4771/25.03.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.