№ 73
гр. С.З., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001202 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260369/22.04.2021 г., постановено по гр.д. №
4407/2020 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която ЗАД „Д.Ж.З.“
АД е осъдено да заплати на ИВ. ЕН. К. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 1 000 лв. до 3 000 лв., в резултат на ПТП
настъпило на 16.09.2019 г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач - А.П.Д., ЕГН: **********, на л.а. „Волво“ с
рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2020
г. до окончателното плащане.
Въззивникът излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС за сумата от 2000лв. и да
се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноските пред настоящата инстанции. Няма
направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
ИВ. ЕН. К., с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва
1
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен договор за
процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът ИВ. ЕН. К. моли съда да осъди ЗАД „Д.Ж.З.“ АД да му заплати
сумата от 3 000 лв., представляваща незаплатена част от застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни
увреждания - контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, контузия в
лявата раменна става и контузия в дясната подбедрица, включително и
настъпилия емоционален стрес с последваща протрахирана тревожно -
депресивна реакция, претърпени вследствие на пътнотранспортно
произшествие от 16.09.2019г., причинено от противоправното поведение на
А.П.Д., ЕГН **********, при управление на лек автомобил марка „Волво“
модел „ХЦ 70“ с ДК № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 16.09.2019 г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като
неоснователен.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране
пряката отговорност на застрахователя за настъпили неимуществени вреди за
ищеца ИВ. ЕН. К., в резултат на виновното противоправно поведение на
водача А.Д. при управлението на л.а. „Волво“ с рег. № ***, за който е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. В този смисъл
районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция
споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Безспорно е установено, че ЗАД „Д.Ж.З.“ АД доброволно е изплатил на
ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 1 000 лв. във
връзка с предявена от последния претенция пред застрахователя.
При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в
размер на 3 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид заключенията на
съдебномедицинската и психологична експертизи и показанията на св. Х.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
2
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: контузия
на главата с леко мозъчно сътресение, контузия на шията, контузия на лявата
раменна става, контузия на дясната подбедрица. Възстановяването е
продължило около един месец. Неминуемо вследствие на ПТП – то, ищецът е
изживял силен стрес, като и към настоящия момент все още е налице
тревожност и остатъчен страх, което се установява от заключението на
съдебнопсихологична експертиза, като се препоръчва курс при психотерапевт
от няколко сесии.
С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се
вземе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на
ПТП – 44 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер
/необходимост от ползване на чужди автомобили/, като и отражението върху
психиката. Ето защо съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 4 000 лв.,
като се отчете и направеното доброволно плащане от страна на
ответното дружество в размер на 1 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен
колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
3
Според заключението на медицинската експертиза травматичните
увреждания на ищеца биха се получили и с поставен обезопасителен колан, а
в случай, че ищецът е пътувал без предпазен колан, биха се получили по –
тежки травматични увреждания. Поради това съдът приема, че при
процесното ПТП, ищецът е използвал обезопасителен колан и в този смисъл
възражението е неоснователно. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не
установява, че ищецът е извършил нарушение на ЗДвП, видно от
заключението на автотехническата експертиза, което да се намира във връзка
с получените травматични увреждания.
По делото е обявено за безспорно, че ответникът е заплатил на ищеца
доброволно сумата от 1000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди
от настъпилото на 16.09.2019 г. ПТП, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 3000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил
застрахователната си претенция на 10.06.2020 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 10.06.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищеца. Поради това въззивният съд намира, че това е датата,
от която за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на
лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, където е посочено, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по- дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции и
поради това е приел, че началната дата на изпадане в забава е 11.09.2020 г. С
оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя - чл. 271, ал. 1,
4
изр. второ от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази
част.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5 000 лв. –
300 лв. +7 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай и с оглед обжалваемият интерес от 2 000 лв. минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 370 лв., колкото е претендиран от
ищеца и в този смисъл направеното възражение за прекомерност е
неоснователно.
С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на ИВ.
ЕН. К. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260369/22.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 4407/2020 г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на ИВ. ЕН. К., ЕГН: ********** и адрес: с.
К., община С.З. направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5