РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Перник, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. Б. Б. – пълномощник на П.
И. Н. от *** срещу Решение № 51 от 08.04.2022г., постановено по гр. дело № 44/2022г.
по описа на Районен съд - гр. Радомир.
С обжалваното решение, Радомирския районен съд е отхвърлил предявения от
П. И. Н. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 5000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в
извършването на престъпление, за което е било образувано НЧХД № 1293/2018 г. по
описа на Районен съд - Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил с
необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства.
Жалбоподателя счита, че съдията-докладчик е подходил спрямо доказателствения
материал избирателно, като не са обсъдени всички доказателства, както и направените
от ищеца доводи и възражения. Сочи се, че от страна на първоинстанционния съд е
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, които водят до отмяна на
обжалвания съдебен акт. Излага се и становище по съществото на спора, предмет на
делото. По наведените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и
1
постановяване на ново, с което предявения от П. И. Н. осъдителен иск бъде уважен
като основателен и доказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по
жалбата, депозирайки писмен отговор. В последния се сочи, че атакуваното съдебно
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Обръща внимание на това, че искът на ищеца се основава въз основа на твърдение за
незаконно обвинение, каквото в случая не е налице. Следователно, обжалваното
решение се явява правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално –
правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
въззивни основания, намира за установено от фактическа е правна страна
следното:
Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД, с който се иска ответникът П. С. А. да бъде осъден да му заплати сумата от
5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (н.ч.х.д. №
1293/2018г. по описа на Районен съд – гр. Д., наказателно отделение, ІІІ състав), ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът П. С. А. е подал тъжба срещу ищеца
П. И. Н., с която е предявил срещу него обвинение по чл. 148 ал. 2 пр. 1-во, вр. чл. 148
ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 147 ал. 1 от НК, като в тази връзка е било образувано н.ч.х.д. №
1293/2018г. по описа на Районен съд – гр. Д.. Уточнява се, че в тъжбата е било
посочено, че П. И. Н., чрез публикуване в печатно произведение или по друг начин – в.
„В.“, в публикация от ***г. и в интернет сайта „***“ на ***г. в „Отворено писмо“ до
министър-председателя на РБ – Б. Б., е разгласил позорно обстоятелство за частния
тъжител, като нарекъл „корумпиран, недобросъвестен, с липса на морал“ и му
приписал различни престъпления – в корупция, злоупотреба с български и европейски
фондове, кражба, извършени от него в качеството му на длъжностно лице – *** на
община Р., по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК при и по повод изпълнение на службата му.
2
Сочи се, че с тъжбата бил предявен и граждански иск за сумата в размер на 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания от психическо, емоционално и морално естество, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от дататан а увреждането – ***г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи още, че с Присъда от 28.07.2021г., постановено по
нчхд № 1293/2018г. по описа на РС – Д., ищецът е бил изцяло оправдан по
повдигнатото му обвинение, като присъдата е била потвърдена с Решение №
62/15.12.2021г. по внчхд № 512/2021г. по описа на ОС – К.. Ищецът е посочил, че в
резултат на продължилото повече от 3 години частно наказателно дело, той и майка му
са били подложени на постоянен стрес, в резултат на което здравословното състояние
му се е влошило. Твърди, че преди незаконното обвинение е бил весел, общителен,
контактен и дружелюбен човек, но след това е станал затворен и избухлив. Често е
имал главоболие, вдигал кръвно налягане, не можел и да спи. Същевременно, съседите
избягвали семейството му, тъй като знаели, че кмета на общината го съди и се
страхували.
Ответникът не се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор на
исковата молба.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, сред които и заверено копие на Присъда № 260056 от 28.07.2021г.,
постановено по нчхд № 1293/2018г. по описа на РС – Д., от които се установяват
твърдените от ищеца обстоятелства, свързани с подаване на тъжба от страна на
ответника П. С. А., както и относно изхода на наказателното дело. Установено е, че във
връзка с подадената от П. А. тъжба е било образувано нчхд № 1293/2018г. по описа на
РС – Д., по което съдът е признал за невиновен подсъдимия П. И. Н. за това, че чрез
публикуване в печатно произведение или по друг начин ( вестник „В.“) в
публикацията си от ***г. и в интернет сайта „***“ на ***г. (на „Отворено писмо“ от
***г., адресирано до Министър-председателя на РБ Б. Б., чрез медиите в РБ) е
разгласил позорно обстоятелство (определил го е като корумпиран, недобросъвестен, с
липса на морал) и му е приписал различни престъпления (корупция, злоупотреба с
български и европейски фондове, кражба), извършени от него в община Р., при и по
повод изпълнение на службата му и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 пр. 1-во вр. чл.
148 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 147 ал. 1 от НК. Със същата присъда, съдът е отхвърлил и
предявения срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 15 000 лева.
Пред районния съд са били разпитани свидетелите В. А. Т. и Р. Б. М.. Първия
посочен свидетел е заявил, че познава ищеца П. Н. като много социално активен, дори
би го определил като борец за правда. Заявил е, че когато ищеца види някаква
нередност в общината, винаги информирал съответните компетентни органи, като
подавал сигнал. Такъв е бил случаят и с проекта за воден цикъл на гр. Р., който е бил
подписан като договор през ***г. и в рамките на който следвало да бъдат сменени
водопровод, канализация и пречиствателна станция. Срокът на проекта е изтекъл през
***г., но нищо не било направено по него. В тази връзка П. Н. е подал сигнал и заради
това срещу него се е завело дело в Районен съд – Д.. Свидетелят е споделил, че ищецът
е бил абсолютно спокоен за делото, което се води пред съда в ***, тъй като знаел, че
истината е на негова страна и че делото ще бъде спечелено. Имал притеснения, че ако
3
евентуално загуби делото, доходите му са много ниски, тъй като с майка му живеят с
неговата пенсия, и поради това да не му вземат апартамента.
Свидетелката Р. М. е заявила, че се познава с ищеца П. Н., виждала се е с него и
са разговаряли във връзка с делото, като той бил видимо притеснен. Притеснявал се, че
ако загуби делото, кмета ще му вземе наследствения апартамент. Свидетелката е
посочила още, че е имало постоянна тревожност в П. Н..
Въз основа на така установените фактически положения, Пернишкия
окръжен съд, в настоящия му състав, достига до следните правни изводи:
За да се ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД
е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. причинени вреди; 2.
противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което са възникнали
вредите; 3. причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди и 4.
виновно поведение на ответника.
В настоящия случай не се доказва наличието на втората изискуема се
предпоставка, а именно: противоправно поведение от страна на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции
до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин
има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като
съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.
Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде
осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по
наказателноправен такъв - чрез предвидените в НК и други закони престъпни състави,
отнасящи се до засягането на правата или интересите. Поначало наказателноправната
защита се реализира от самата държава - при престъпленията от общ характер. В
определени случаи обаче, с оглед на степента на обществената опасност на деянията,
характера на засегнатото от тях право или интерес и съществуващите отношения
между дееца и лицето, чиито права са засегнати, законодателят е предоставил на
последното преценката дали да се възползва от наказателноправния ред за защита. В
тези случаи, при престъпленията от частен характер, правото да сезира съда за
образуване на наказателното производство е предоставено на пострадалия, като
правото се упражнява с подаването на тъжба. Същата е предпоставка за образуване на
наказателно преследване за престъпления, които се преследват по реда на частното
обвинение, като чрез съдържанието си очертава рамките, в които трябва да се развива
наказателното производство. Затова възможността за подаване и поддържането на
частна тъжба представлява признато от закона право и само по себе си подаването й не
е противоправно действие, което да обуслови отговорност на частния тъжител за вреди
причинени на трети лица. Такава противоправност би могла да възникне в случаите,
когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е. когато е налице злоупотреба със
същото по смисъла на чл. 57 ал. 2 от КРБ. Правото на тъжба ще е упражнено
добросъвестно, когато частният обвинител го упражнява с убеждението, че то
съществува. В този случай няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се
окаже, че престъплението не е извършено или не е извършено от обвиняемия. Именно
такъв е и настоящия случай. От доказателствата по делото не се установяват
обстоятелства, които да сочат, че частния обвинител е упражнил правото си на тъжба
извън неговите рамки и целите, за които е предвидено, т.е. не се установява наличие на
4
злоупотреба с право, заради което да може да бъде ангажирана деликтната отговорност
на ответника. Поради и това намира за неоснователно възражението на въззивния
жалбподател, че ответника П. А. е предявил частна жалба против ищеца, с което го е
набедил в извършване на посочените по-горе престъпления, знаейки, че е невинен. В
хода на първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, които да
сочат, че П. С. А. е знаел, че всичко, което е посочено в „отвореното писмо“ до
Министър-председателя на РБ е истина, но въпреки това умишлено е завел нчхд с цел
да го спре да „говори“, след като го осъди и да му причини неимуществени и
имуществени вреди. В този смисъл не са ангажирани и доказателства, които да сочат,
че частния тъжител П. А. е бил признат за виновен в някое от посочените от настоящия
въззивен жалбоподател П. Н. престъпления ( във въпросното отворено писмо) с влязла
в сила осъдителна присъда.
Предвид горното, подаването и поддържането на частна тъжба от П. С. А. пред
надлежния съд само по себе си не е неправомерно поведение, поради което в този
случай А., който е сезирал надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата
му е отхвърлена, не дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди (в т.см.
Решение № 201/06.01.2020г. по гр. дело № 3973/2018г. на ВКС, VІ ГО). Липсата на
една от кумулативните предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД, сочи на неоснователност на предявения иск, поради
което изследването на останалите предпоставки се явява ненужно. Поради това,
достигайки до същия правен извод, първоинстанционния съд е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски. Същата претендира и е
доказала такива в размер на 600,00 лева, поради и което следва да й се присъдят.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 08.04.2022г., постановено по гр. д. № 00044/2022г.
по описа на Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА П. И. Н., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. А., с адрес: *** сумата
600,00 лв. /шестстотин лева, 00 ст./ представляваща направени във въззивното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6