Решение по дело №17343/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3191
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20221110117343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3191
гр. С., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110117343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищците – етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. С., „М. л.“,
ул. „П.“ №, представлявана от управителя „Н. в.“ ООД, твърдят, че ответникът – С. А. Т., е
собственик на самостоятелен обект – ап., намиращ се в гр. С., „М. л.“, ул. „П.“ №, поради
което има качеството на етажен собственик в процесната ЕС. Сочи, че въз основа на
решения на общото събрание на ЕС, обективирани в протоколи от 11.02.2021 г. и 26.04.2021
г., ответникът дължи заплащането на сума в общ размер от 368,52 лева, която представлява
сбор от следните суми: 40 лв., представляващи разходи за поддръжка и управление за
периода от 01.03.2021 г. до 01.04.2021 г.; 198 лв. – разходи за поддръжка и управление на
общите части за периода от 01.05.2021 г. до 01.03.2022 г.; 130,52 лв., представляваща вноски
за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г. Поради което
предявява настоящите искове за осъждане на ответника да заплати процесните суми, заедно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г., до
окончателното плащане.
Ответникът - С. А. Т., чрез назначения й особен представител, оспорва исковете по
основание и по размер. Счита, че не са изчислени правилно притежаваните от нея идеалните
части от общите части на сградата, съобразно които същата отговаря за заплащане на
процесните суми. Поради което моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са исковете с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС.
За основателност на предявените искове в тежест на ищците е да докажат: наличие на
взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за парични вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за поддръжка и управление на общите части, както и
размерът на частта от разходите, дължима от ответника.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното материално право:
1
че в процесния период ответникът С. А. Т. е бил собственик на ап., намиращ се в гр. С., „М.
л.“, ул. „П.“ №.
Между страните не се спори, а това се установява и от представените по делото
писмени доказателства – Протокол от Общо събрание на ЕС от 11.02.2021 г., т. 2, че са
приети месечени режийни разходи в размер на 20 лева на живущ и да се открие фонд
„Ремонт и обновление“ като се събере сума в размер на 3000 лева годишно, която да бъде
разпределена на 12 равни месечни вноски и съобразена с идеалните части на всеки
самостоятелен обект. С протокол от Общо събрание на ЕС от 26.04.2021 г. т. 4 е взето
решение да се редуцират месечените режийни вноси от 20 лева на 18 лева. Посочените
решения не се опрват от ответната страна и същите са влязли в законна сила. Единственото,
което се оспорва от ответницата е, че че не са изчислени правилно притежаваните от нея
идеалните части от общите части на сградата, съобразно които същата отговаря за
заплащане на процесните суми.
От представената по делото справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър
(л. 75 по делото), неоспорена от ответната страна се установява, че прилежащите към ап.,
намиращ се в гр. С., „М. л.“, ул. „П.“ № идеални части от общите части на сградата са 3,34
℅. Отразенеите в справката идеални части съответстват на отразените такива в присъствен
лист от Протокол от Общо събрание на ЕС от 11.02.2021 г. и протокол от Общо събрание на
ЕС от 26.04.2021 г., приложени по делото.
По силата на чл.6, т.8, 9 и 10 от ЗУЕС, собствениците в сгради в режим на етажна
собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост; да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване
на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части; да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Общото събрание е орган на управление на етажната собственост. Съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-
дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. Когато собственик, ползвател или
обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет
(управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис
от решението на общото събрание.
За да се приеме за валидно възникнало вземането на ищеца против ответника-етажен
собственик, в конкретиката на казуса нужно е да бъдат доказани от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, следните факти: ответника да е собственик на имот в етажната
собственост; да е налице валидно взето решение на Общото събрание на етажната
собственост за заплащане на разходи за поддържане на общите части – чл.48 ал.8
ЗУЕС, разходи за необходим ремонт по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС – чл.48, ал. 3
ЗУЕС и разходи за извършване на подобрения - полезни разноски; размерът на дължимите
вноски и периодът, за който се дължи плащането им. Ответникът следва да докаже своите
правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения, включително
плащане.
Задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост произтича от закона - съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС - за
поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в
правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Правомощията в тази
насока на общото събрание са уредени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС, съгласно
която “ОС...определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.”. Съгл. Чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Решението за това е влязло в
сила, като неоспорено от ответника по надлежния ред по чл.40 от ЗУЕС.
Съгласно чл.48, ал.1 от ЗУЕС, ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство
на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на
общото събрание на собствениците, а според чл.48, ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт,
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение
на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на
2
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата. Дори обаче разпределянето да е в противоречие с нормата на чл.48, ал.3
ЗУЕС, тези правила са диспозитивни и с решение на ОС могат да бъдат определени други
размери на дължимите от собствениците вноски, в какъвто смисъл е и решението на ОС на
ЕС в случая общото събрание на етажната собственост, с необходимото мнозинство е взело
решение за разпределянето на разходите по равно между собствениците, с което решение
ответникът е длъжен да се съобрази.
Съдът проверява в това производство дали действително е взето такова решение,
дали има за предмет такова парично вземане, дали лицето, от което се търси, е негов
адресат, дали изпълнението му е свързано с отлагателно условие и дали са настъпили
някакви правоизменящи, правопогасяващи или правоизключващи факти.
По въпроса за характера на решенията на ОС на ЕС е постановено Решение № 39 от
19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., I ГО, ГК. Съгласно даденото в него разрешение,
решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно
процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е основание за
действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност
на решенията на ОС на ЕС, които по правната си същност не са сделки и за тях не намира
приложение ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС
и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове
всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда
за уведомяването за събранието – чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Извън определения от закона срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено
е разрешение, че тук е неприложим принципа нищожност да се установява без срок.
Съгласно така даденото разрешение, съдебният състав приема, че по възраженията за
нищожност и незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл.40,
ал.2 от ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на
етажната собственост, независимо от това дали се твърди нищожност или
незаконосъобразност. По тези съображения възраженията за нищожност и
незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, включително и в частта за
определяне на дължимите месечни вноски за управлението и поддържането на ЕС, са
недопустими предвид уредения специален ред и срок за оспорването им.
С оглед на това съдът намира, че законосъобразността на взетите решения на общото
събрание на етажната собственост е извън предмета на настоящото производство. Срокът
по чл.40 от ЗУЕС е преклузивен и пропускът му погасява правото на иск за оспорване
решенията на общото събрание, следователно собствениците са длъжни да ги изпълняват по
реда на чл.38 от ЗУЕС, като в противен случай би се обезсмислила нормативно установената
процедура за атакуване на акта пред съда.
Събраните по делото доказателства сочат, че тези положителни условия са налице по
отношение на претендираната от ищеца сума сума в общ размер от 368,52 лева, която
представлява сбор от следните суми: 40 лв., представляващи разходи за поддръжка и
управление за периода от 01.03.2021 г. до 01.04.2021 г.; 198 лв. – разходи за поддръжка и
управление на общите части за периода от 01.05.2021 г. до 01.03.2022 г.; 130,52 лв.,
представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.03.2021 г. до
01.03.2022 г., поради което ответникът е обвързан от взетите решения на проведените на
11.02.2021 г. и 26.04.2021 г. Доказа се по делото и че идеални части от общите части на
сградата за паратамент № 5 са 3,34 ℅ като разходите, за които ответницата отговаря са
правилно изчислени, поради което ответникът е обвързан с взетите решения и тъй като не ги
е изпълнил доброволно в определения от правната норма срок, за ищеца е възникнало
правото да се ползва от принудителния механизъм за събирането им.
Доколкото собственикът на самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна
собственост и ответник по делото Т. не е ангажирала доказателства за погасяване на
задълженията си във връзка с управлението и поддържането на ЕС, то предявените искове се
явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцът има право на разноски. В настоящото
производство той е сторил и претендира разноски в размер на 50 лева държавна такса, 5 лв.
3
държавна такса за обезпечителна запове, 300 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева
възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от така изложените съображения, Софийски районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН **********, с адрес; гр. С., жк. „М. л.“, ул. „П.“ №, ап. да
заплати на Етажна собствнеост, находяща се в гр. С., „М. л.“, ул. „П.“ №, предствлявана от
„Н. в.“ ООД сума в общ размер от 368,52 лева, която представлява сбор от следните суми:
40 лв., представляващи разходи за поддръжка и управление за периода от 01.03.2021 г. до
01.04.2021 г.; 198 лв. – разходи за поддръжка и управление на общите части за периода от
01.05.2021 г. до 01.03.2022 г.; 130,52 лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г., дължими съгласно Протокол от
проведено Общо събрание от 11.02.2021 г. и от 26.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от подаване на исковтата молба– 31.03.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. Т., ЕГН **********, с адрес; гр. С.,
жк. „М. л.“, ул. „П.“ №, ап. да заплати на Етажната собственост, находяща се в гр. С., „М.
л.“, ул. „П.“ №, предствлявана от „Н. в.“ ООД сумата от 655 лв., представляваща
направените в исковото производство разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4