ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град София, 28.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми
юли
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гр. дело №
6784 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 577, ал. 1 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 32а от Правилник за вписванията (ПВ).
Образувано е по частна жалба,
вх. № 18 – 00 – 49 от 18.05.2020 г. по описа на Агенция по вписванията (АВ), подадена от “К.Б.”ЕООД срещу
Определение № 154 от 13.02.2020 г. на съдия по вписванията при Софийския
районен съд, с което е постановен отказ да се извърши заличаване на договор за наем,
вписан в Служба по вписванията – град София, вх. рег. № 17502/18.04.2013
г., том 4211/2013, по заявление, вх. Рег. № 7022 от 13.02.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно е
отказано исканото заличаване. Жалбоподателят твърди, че е закупил подробно
описания в жалбата имот на публична продан. По тази причина дружеството не било
обвързано от същестуващото по отношение на този имот наемно правоотношение, учредено
с вписан в Служба по вписванията договор за наем. Излагат се подробни
съображения в тази посока. Счита, че Решението на ВКС по т.д. № 1662/2016 г. по
описа на I т.о. е било приложено към книжата, съпътстващи
заявлението до Служба по вписванията, а дори и да не е било представено с тях,
то актовете на съда са публични и съдията по вписванията можел и сам да се
уведоми за съдържанието на цитираното решение на касационната инстанция. Неправилно
и съдията по вписванията е приел приносителят на заявлението за молител и изискал
надлежно оформено пълномощно за него. Според жалбоподателя обжалваният отказ
противоречи на константната съдебна практика, като в тази връзка се позовава на
решения на ВКС. Искането е да се отмени атакуваното Определение и вместо него
да се постанови исканото заличаване на договора за наем.
Софийският
градски съд, след като
обсъди доводите в частната жалба и прецени доказателствата по делото, приема следното:
Така
подадената частна жалба е процесуално допустима. Съгласно чл.
577, ал. 1 ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжния съд. Нормата на чл. 275, ал. 1 ГПК
установява едноседмичен срок за обжалване на Определението. Жалбоподателят се е
уведомил за постановения отказ на 13.05.2020 г., като жалбата е постъпила в
Агенция по вписванията, видно от правоъгълния печат, поставен в горния десен
ъгъл на 18.05.2020 г. – в рамките на едноседмичния преклузивен срок.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
На първо място,
следва да се обоснове, че изложените в жалбата доводи относно действието на
наемното правоотношение спрямо приобретателя на имота, за който е възникнало,
бил той и купувач на публична продан, са ирелевантни досежно хипотезите, при
които е допустимо вписване и заличаване на актове. Ето защо е неотносима и
съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава, включително и Решение
№ 109 от 06.07.2017 г., постановено по т.д. № 1662 по описа за 2016 г. на ВКС, I т.о. Цитираното Решение на касационната инстанция
действително е посочено и в заявлението от 13.02.2020 г., като в контекста на
същото е създало очевидно объркване в съдията по вписванията, предвид
употребата в него на израза “...облигационното правоотношение по договор за
наем, вписан в Служба по вписванията......., е погасено съгласно Решение № 109
от 06.07.2017 г., по т.д. № 1662 по описа за 2016 г. на I т.о. на ВКС”. На практика настоящият жалбоподател
всъщност се позовава на това Решение като съдебна практика, според която, с
извършване на публичната продан наемното правоотношение по вписания договор за
наем се прекратява, но цитирането му в заявлението до Служба по вписванията
създава впечатление, че това Решение е акт, с който съдът е разпоредил
заличаване на наемното правоотношение за конкретния имот, описан в заявлението и
спрямо конкретния купувач от публичната продан (“К.Б.“ЕООД ), а именно - че е съдебен акт, от който заявителят “К.Б.”ЕООД
черпи конкретни правни последици, като страна в производството по т.д. №
1662/2016 г. Именно това е довело до излагане на съображения от съдията по
вписванията, че Решението на ВКС от 06.07.2017 г. не било приложено към
заявлението. Това Решение, както вече съдът посочи, няма никакво отношение към конкретиката
на настоящия случай, нито жалбоподателят е бил страна по материално – правния
спор, по който ВКС се е произнесъл.
На следващо
място, налице е трайна и безпротиворечива практика, обективирана например в Определение № 579 от 13.12.2016 г.
по ч. гр. д. № 4135/2016 г. на ІV г.о. на ВКС; Определение № 364 ОТ
04.07.2017 г. по ч. т. д. № 1150/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС, постановени по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и др., съгласно която се заличават тези вписвания и
отбелязвания, за които това изрично е предвидено (чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ,
които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях,
постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеката и
вписването на възбраните). В ПВ не е
предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на
недвижим имот. Договорът за наем се прекратява с изтичане на срока, за който е
сключен.
Действително, по арг. от чл. 4, б.”л.” ПВ, вписване и заличаване на актове,
извън изрично изброените в цитираната разпоредба, е допустимо, доколкото е предвидено в закон.
Такъв нормативен акт, който да предвижда
вписване и заличаване на договор за наем е специалният Закон за арендата в
земеделието (ЗАЗ), и в частност нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Същата е неотносима към наемните договори с предмет
недвижим имот, който няма статут на земеделска земя. Предмет на процесния договор за наем, чието заличаване се иска от
настоящия жалбоподател, е УПИ с
идентификатор 68134.4355.233 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град София, ведно с построените в недвижимия имот сгради, поради което не представлява земеделска земя. При
това положение съдът намира, че правилно
съдията по вписванията е отказал да извърши исканото заличаване
на процесния договор за наем, вписан в Служба по вписванията – София, към
Агенцията по вписвания.
По тези аргументи частната жалба, като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕД ЕЛ И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 18 – 00 – 49 от 18.05.2020 г. по описа на Агенция по вписванията, подадена от “К.Б.”ЕООД, ЕИК ********, срещу Определение № 154 от 13.02.2020 г. на съдия по
вписванията при Софийския районен съд, с което е постановен отказ да се
извърши заличаване на договор за наем, вписан в Служба по вписванията – град
София, вх. рег. № 17502/18.04.2013 г., том 4211/2013, по заявление, вх. Рег. №
7022 от 13.02.2020 г., като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
с частна
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.