Р Е Ш Е Н И Е № 199
гр.Кюстендил, 23.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски
КАНД № 170 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63 ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационна жалба от
Дирекция „Национален парк Рила” - гр. Благоевград, чрез директора му К.
А., срещу Решение № 260125 от 31.03.2021
г., постановено по АНД № 57/2021 г. на Районен съд – Дупница, с което е
отменено Наказателно постановление № 16/24.11.2020
г., издадено от директора на дирекцията. С посоченото наказателно постановление
на С.Г.Д., с ЕГН **********, за нарушение по чл. 21 ал. 16 от Закона за
защитените територии, на основание чл. 81 ал. 1 т. 1 от Закона за защитените
територии, е наложена глоба в размер на 500 лева. В жалбата е наведено
касационното основание по същество такова по чл. 348 ал. 1 т. 1 от Наказателно -
процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление, алтернативно делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба – С.Г.Д. ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие
адвокат Д.Д., представя писмена молба, с която оспорва същата като
неоснователна. Поддържа същата и в о.с.з.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно обжалване е НП №
16/24.11.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Национален парк Рила”. Районният съд е приел от фактическа страна, че на 20.03.2020 г. в 11:50 ч.
в района на местността Седемте рилски езера, отдел 95-1009, подотдел, попадащ
на територията на Национален парк „Рила”, парков участък Дупница, охранителен участък I, служители на Дирекция „Национален парк Рила” установили, че С.Д. преминава през забранено за това място на
територията на Национален парк „Рила”, отдели 95-1009-498-433-434-93,92,91,
управлявайки моторна шейна SKI DOO, светлосина
на цвят, без регистрационен номер и други отличителни знаци. Съставен е
Констативен протокол № 000839/20.03.2020 г., нарушителят е поканен да се яви на 23.04.2020 г. в 10:00
ч. в централния офис на
Дирекция „Национален парк Рила” относно „обяснения по преценка за образуване на административнонаказателно
производство за констатирано нарушение/връчване на акт за установяване на
административно нарушение, извършено на територията на Национален парк „Рила”. На 15.06.2020 г. срещу Д. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0653/15.06.2020 г.,
и му е връчен препис от същия на 12.10.2020 г. В акта нарушението
е квалифицирано по чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с
раздел II, точка 4.0, подточка I-11 от Плана за
управление на Национален парк „Рила” (приет с
Решение № 522/04.07.2001 г. на Министерския съвет, обн., ДВ бр. 66/27.07.2001
г.). Въз основа на
акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
Районният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради допуснато в
административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на акта и наказателното
постановлението (липса в същите на пълно
и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване), довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, както и поради
недоказаност на деянието.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в
жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно като краен разултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на С.Д. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са
съставени в
предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите
съответно по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства,
относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на
нарушението по чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с раздел II, точка 4.0, подточка I-11 от Плана за
управление на Национален парк „Рила”, са посочени ясно в акта и в наказателното
постановление.
Правилен
е обаче изводът на районния съд, че от събраните по делото доказателства не е
доказан по безспорен начин авторът на процесното административно нарушение. От показанията на разпитаните
по делото свидетели Б. О. А.
и С. Т. Д.
е видно, че единственият им пряк контакт със С.Д. е бил на паркинга на „Малката юрта”, хижа
„Пионерска”, когато те са го
видели заедно с други мъже да разтоварват моторни шейни от ремаркета,
прикачени към паркирани автомобили, и са ги предупредили, че в района на
Седемте рилски езера е забранено движението на моторни превозни средства. Свидетелят А. сочи, че при
този разговор не е проверявал личните документи на лицата, както и че при установяване на нарушението по-късно през
деня със свидетеля Д. са възприели
нарушителя и останалите души от групата във въздушна линия на разстояние от около
100 метра, но не са имали възможност за пряк контакт с тях, тъй като същите са
преминали през територията без да спират. Заявява и че лицата са били с каски и не са се виждали
лицата им. Свидетелят Д. сочи, че на процесните дата и час в района на Седемте
рилски езера са се движили четири моторни шейни,
с по един човек на
шейна, като той и свидетелят А.
нямали възможност да ги доближат и спрат
за проверка на място. Разпознали ги по модела на шейните, фигурите и облеклото, а самоличността им е установена от полицейски служители
по-късно и извън територията на парка.
С оглед на събраните доказателства, правилни са доводите
в оспореното решение, че административнонаказателната
отговорност на дадено лице не може да бъде ангажирана въз
основа на предположения за самоличността му. В случая липсват
категорични доказателства, че на 20.03.2020
г. в 11:50 ч. в
района
на местността Седемте рилски езера, в процесните отдел и
подотдел, именно С.Д. е
управлявал моторна
шейна
SKI DOO, светлосиня на цвят, без регистрационен номер
и други отличителни знаци. Изложените
съображения обуславят
извод за недоказаност на
субекта на нарушението, както и за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. Решението на районния съд, с което последното е
отменено е правилно и следва да бъде
оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 1 пр. 1 от АПК,
във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260125 от 31.03.2021г. на
Районен съд – Дупница, постановено по АНД
№ 57/2021год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.