№ 9876
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110121653 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх,
срещу Н. Т. И., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 423,79 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 22.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2020г. до 31.10.2022 г. в размер на 568,88 лв., цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 38,49 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.11.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г. в размер на 8,43
лв.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, като
същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената
топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия
срок стойността на доставената му топлинна услуга за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 3 423,79 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 22.11.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.10.2022 г. в размер на 568,88 лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 38,49 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.11.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г. в
1
размер на 8,43 лв.
След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът – Н. Т. И., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове с
твърдението, че не е налице облигационно отношение между страните, доколкото
ответникът не е собственик на процесния имот. Не се оспорват предявените искове по
рамер. Претенциите за лихви се оспорват с твърдението, че ищецът не е поставил
ответника в забава, доколкото не е ангажирал доказателства за публикуването на
задълженията в сайта на дружеството. Оспорва ищецът да е материалноправно
легитимиран да търси сумата за дялово разпределение. Поради неоснователността на
главните искове, счита за неоснователни и акцесорните за лихва за забава. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на
предявените искове, като претендира и разноски по производството.
Третото лице – помагач изразява становище за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№ 178716.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м.05.2019г. – м.04.2021г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
2
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за
битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като в тази
връзка са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца. От така
представените обаче – констативен протокол от 27.06.2013 г. за установяване на
идентичност между номерацията на отделните имоти на адрес: „П Е“ № ххх и списъци
за отделните имоти в етажната собственост, не се доказва пълно и главно наличието на
собственост у ответника по отношение на процесния имот. Посоченото не се
разколебава от постъпилото по делото писмо от СО, Дирекция „Общински приходи“,
Отдел „ОП – С“, с изх. № СФД24-ТД26-380/1/18.01.2024 г., от което се установява, че
на 20.01.2020 г. ответникът е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот,
доколкото същата не представлява титул за собственост, а е само индиция за
притежаването на правото на собственост. Доколкото данъчната декларация не се
подкрепя от другите събрани по делото доказателства, то съдът намира за недостатъчна
да обоснове категоричен извод за притежаването на правото на собственост върху
процесния имот у ответника. В подкрепа на това е и постъпилото писмо с вх. №
19043/22.01.2024 г. от СО – район „С“, в което е посочено, че не е открит договор за
продажба на процесния имот с купувач ответника.
Ето защо съдът приема, че не се доказа ответникът да е бил битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота с абонатен
№ 178716.
Поради това предявените искове за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца стойността на ползвана в имота топлинна
енергия и такса за услуга „дялово разпределение“ са неоснователни.
Предвид акцесорния им характер неоснователни са и претенциите за мораторна
лихва.
При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адв. И. А. Н. сумата в размер на 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по
настоящото дело и сумата в размер на 50 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника по заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. ххх, срещу Н. Т. И., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 423,79 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 22.11.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.10.2022 г. в размер на 568,88 лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 38,49 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.11.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г. в
размер на 8,43 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63571/2022 г. по описа на
СРС, 140 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, да заплати на адв. И. А. Н., адрес: гр. ххх, сумата в размер на 450
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Н. Т. И.
безплатна правна помощ в настоящото и заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№35213/08.12.2022г. по ч.гр.д. № 63571/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т с“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4