РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. Сливен , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
Секретар:Андреана С. Станчева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20202230102904 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от ЗД „Е.“ АД срещу
Община С., с която е предявен регресен осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3762,71 лв., представляваща
изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 01.10.2018 г. от виновно противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното
платно на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Автокаско”, е настъпило
застрахователно събитие - застрахованият автомобил е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка в гр. С., при движение по ул. „И.“,
южно от завод П., в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 3762,71 лв., като
поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер. Твърди,
че пътят, на който е настъпило ПТП, е общински и ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да
1
поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за
обезопасяването на опасности по него. Претендира законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
валидността на застрахователното правоотношение, механизма на ПТП,
оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер, оспорва наличие на
причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и
настъпилите вреди. Евентуално релевира възражение за 90 % съпричиняване
на вредите от страна на застрахованото лице, тъй като същото е управлявало
МПС с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и
внимание. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е писмено становище, с което моли
предявения иск да бъде уважен и претендира направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, не изпраща
представител. Чрез своя пълномощник - юрисконсулт е депозирала писмено
становище, с което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и също
претендира направените по делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Застрахователна полица по застраховка „КАСКО на МПС“ №
******** е налице валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между ищцовото застрахователно дружество и „Н.“ гр. Сливен за МПС
LEXUS, RX400H, с Рег. № ********, с валидност на действие от 01.12.2017 г.
до 01.12.2018 г.
От Протокол за ПТП № 1641725 от 01.10.2018 г., съставен от служител
на РУ МВР Сливен, се установява, че на 01.10.2018 г., на ул. „И.“, южно от
завод „П.“, е настъпило ПТП с участие на застрахования автомобил Лексус,
който е попаднал в дупка на пътното платно, пълна с вода, като са описани
видими щети - предна лява гума, задна лява гума, подкалник и др.
2
От показанията на разпитания свидетел А. Н. - водач на автомобила,
както и от приетите като писмени доказателства по делото - Искане за
завеждане на претенция и Декларация за настъпване на застрахователно
събитие, се установява, че на посочената дата автомобилът Лексус попаднал
в поредица от несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно, в
резултат на което се спукала предната дясна гума на автомобила, балона на
задната дясна гума, била изкъртена предната броня и подкалник. От
показанията се установява, че свидетелят се е движел с ниска скорост, като е
знаел за наличието на дупки по платното, но предвид обстоятелството, че са
били пълни с вода, не е разполагал с възможност да ги избегне. От
показанията на свидетеля се установява още, че не е имало никакви поставени
знаци или обозначения, че на пътното платно има неравности, дупки или
препятствия на пътя.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото Опис -
протокол по щета № **********, Доклад по щета № ********** и
Възлагателно писмо от 30.11.2018 г., на застрахования автомобил били
причинени щети, ремонтът на които е на стойност 3762,71 лв. Видно от
фактура от 24.09.2019 г. и преводно нареждане от 03.01.2020 г. ищцовото
дружество заплатило на доверения сервиз, който извършил ремонта на
автомобила - „С. А.“ ООД, сумата в размер на 3762,70 лв.
С регресна покана изх. № РК - 004 - 540/9/15.01.2020 г. ищцовото ЗД
поканило ответната Община С. да му възстанови заплатената сума, като
видно от известието за доставяне, ответникът получил поканата на 17.01.2020
г.
От заключението на допуснатата по делото САТЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че наличието на несигнализирана неравност на
платното за движение, която е създавала опасност, е технически неправилно.
Препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална
маркировка. Налице е причинно-следствена връзка между нанесените щети по
автомобила и механизма за възникване на произшествието. Стойността на
нанесените по автомобила щети е в общ размер на 3762,70 лв.
3
Видимостта към наличната неравност на платното за движение за
водача е била нулева. Скоростта, при която е възможно да се получат
описаните увреждания според вещото лице, е не по-малка от 44 - 50 км/ч., но
предвид липсата на данни за положението на МПС след ПТП е невъзможно
да се определи скоростта на движение с точност. Възможно е обаче според
експерта описаните увреждания да настъпят при движение със скорост до
максимално разрешената в населено място. Водачът е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност
или намаляване на скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея.
Той не е имал техническата възможност да възприеме неравността и да
предприеме своевременни действия за спиране.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество изцяло
основателен и доказан.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, показанията
на разпитания по делото свидетел и заключението на допуснатата САТЕ се
установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на
доказване лежи у ищцовото дружество. Безспорно по делото се установи, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил сума в размер на 3762,70 лв., който според
заключението на вещото лице не надвишава средните пазарни стойности за
ремонт на претърпените от застрахования автомобил щети.
4
По силата на член 31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Пътят, на който е станал пътният инцидент, е общинска
собственост и по това обстоятелство страните не спорят. Ето защо съдът
приема, че по силата на закона ответната Община С. е задължена да се грижи
за поддръжката и ремонта му.
Съгласно § 6, т. 37 от Закона за движението по пътищата и § 1, т. 19 от
Правилника за прилагането му „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които
се намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно § 6 т. 1 от
ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Безспорно наличието на дупка на пътното платно, тоест нарушаване
целостта на пътното покритие, е препятствие на пътя, което следва да бъде
сигнализирано и обезопасено от служители на Община С.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите
лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни
длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността е гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които
е възложил работа. Общината, като юридическо лице отговаря за нормалната
експлоатация на общинските пътища и улици и поддържането на пътните
съоръжения и принадлежности. Като е допуснала противоправно бездействие
на нейни структури - физически или натоварени от нея юридически лица, на
които е възложено системното поддържане на пътя с оглед неговата нормална
експлоатация от превозни средства и пешеходци, както и непредприемането
на необходимите мерки за защита на пътните съоръжения, в резултат на което
5
са причинени имуществени вреди на трети лица и тези вреди са пряко и
закономерно следствие от това бездействие, Общината следва да носи
отговорност за вредите, които са причинени при изпълнението на
възложената работа.
Възражението на ответната Община, че е налице съпричиняване на
вредите от страна на водача на автомобила, тъй като не се е движил със
съобразена за участъка скорост, съдът намира за неоснователно. Видно от
заключението на допуснатата по делото САТЕ препятствието на платното за
движение не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална
маркировка, а водачът е нямал техническа възможност да предотврати ПТП
чрез спиране преди описаната неравност или намаляване на скоростта за
преминаване с безопасна скорост през нея, като скоростта на движение е била
не по-малка от 44 - 50 км/ч., което е в рамките на максимално разрешената
скорост на движение.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
Община С. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените от него разноски по делото в общ размер на 480,50 лева, от
които 150,50 лв. заплатена държавна такса, 200,00 лв. заплатен депозит за
САТЕ, 30,00 лв. заплатен депозит за призоваване на свидетел и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА - С., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 3762,70 лв. /три хиляди седемстотин
шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/, представляваща изплатеното по
6
застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие -
застрахованият автомобил LEXUS, RX400H, с Рег. № ******** е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка в гр. С., при движение по ул. „И.“,
южно от завод П., в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил, настъпило на 01.10.2018 г. от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно на длъжностни лица, чиито възложител е
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 29.05.2020 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480,50 лв. /четиристотин и осемдесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7