МОТИВИ към присъда
№30/12.06.2013 по НОХД №1696/2012 година
Срещу подсъдимия Р.С.А. *** е внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл.343в ал.2
във вр. с ал.1 от НК затова, че на 30.05.2012г. около 21.30 часа в село Кирчево,
област Ловеч, по ул. Ал. Стамболийски
с посока на движение центъра, управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел Кадет” с ДК № ОВ 4479 АР, собственост на Димитър Спасов И. ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е
извършено в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с влязло в сила на 08.02.2012г.
Наказателно постановление №277/10.05.2011г. на Началника на РУП-Тетевен за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както
е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт се е установила по безспорен начин, като същата се подкрепя и
от допълнително дадените обяснения от подсъдимия. Моли съда да вземе предвид
всички доказателства, събрани в хода на досъдебното следствие и показанията на
свидетелите П., К. и И.А., както и показанията на допуснатите свидетели –
наследници на собственика на автомобила, тъй като са дадени от свидетели, които
по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са непротиворечиви
и последователни. Изтъква, че единствената причина, за да спрат служителите на
РУП – Угърчин този автомобил е, че са видели, че се управлява от подсъдимия А.,
когото и двамата свидетели познавали лично, като лице нарушител, когото често
са спирали и е наказван и по административен ред, и за престъпление по чл.343в
или под въздействието на алкохол. Сочи, че свидетелите Б. и Патаринска
не са съгласували версията помежду си и са допуснали редица противоречия, които
от своя страна дават основание, същите да бъдат изключени, да не се приемат
като достоверни, тъй като в показанията си твърдят различни факти и
обстоятелства. Изтъква, че при проведените очни ставки се е установило безспорно,
че на сочената дата, те взаимно не са се виждали и това действително е така,
защото Б. и Патаринска не са били в спрения автомобил
за проверка. Счита, че доказателствата по делото са в подкрепа на обясненията,
които в съдебно заседание подсъдимият е дал, като признава, че наистина той е
управлявал автомобила, когато са го спрели за проверка, че Б. и Патаринска не са били в автомобила. Моли съда да обърне
внимание, че е приложен по делото АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, че на
11.04.2011г. подсъдимият управлява лек автомобил „Опел Кадет” с рег.№ ОВ 4479
АР без да притежава СУМПС, от което може да бъде направен извода, че освен на 30.05.2012г.,
подсъдимият и друг път е управлявал този автомобил, въпреки че той отрича. Моли
съда, въз основа на всички доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, да постанови осъдителна присъда, по силата на която да признае
подсъдимият за виновен по повдигнатото му обвинение, като при индивидуализиране
на наказанието да бъде отчетено и това, че същият е многократно осъждан, в т.ч.
и за престъпление по чл.343в от НК, за което са му налагани наказания пробация, като по последната присъда е имал и условна
такава и е била преведена в изпълнение и реално е изтърпял наказание лишаване
от свобода, с оглед на което смята, че подсъдимият осъществява състава на
престъплението по чл.343в ал.2 от НК с подчертана упоритост, трайно установена
наклонност, поради което налагането на наказание пробация
не би изиграло никаква роля, с оглед на което лично е отказала да сключи
споразумение с подсъдимия за това. Предлага съда да му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което наказание, на основание
чл.60 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, като счита, че
с това наказание би се постигнал ефекта и целите, които явно не са били
постигнати с предходните присъди с наказание пробация.
Подсъдимият Р.С.А. се явява лично и със служебно назначения защитник адв. Г.Г.
от ЛАК, а в последното съдебно заседание - с упълномощения от него адвокат Л.П.
***, която излага, че подзащитният й се е признал за виновен по обвинението за
престъпление по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Смята, че основен е въпроса какво наказание ще бъде наложено, при положение, че
той е признал вината си и моли съда да приложи чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” и да му определи едно наказание пробация в максимален размер. Излага, че в делото има
безброй медицински документи от години наред, има приложена много подробна психиатрична
експертиза, която потвърждава тези документи и ги коментира. Изтъква, че
познава подсъдимия от десетина години, знае за живота му - момче, израсло при
изключително тежки условия, израсъл в гората при животните, при баба си, с един
вуйчо и с много бой и нищета и тъй като родителите му са отказали да се
интересуват от него и понастоящем, той така е свикнал да се прикрепва към
по-заможни, а те да го използват да работи и да му дават само храна. Сочи, че излизайки
от психиатричната болница на затвора - Ловеч, той отива пеша до с. Кирчево,
няма кой да го посрещне и да му даде пари за билет и храна и започва да работи,
но няма къде да спи и е принуден да докара легло, ако иска вечерта да легне да
спи на някакво легло. Изтъква, че по 10 часа на ден е в гората. Според нея, епикризата не е без значение за определяне на наказанието. Твърди,
че ако влезе в затвора, той отново ще иде в психиатрично заведение да го тъпчат
с лекарства, ако пък бъде в общите помещения на затвора – той няма да се сети
да си занесе документите и е ясно какво го очаква. Моли съда да има предвид
причината за извършване на престъпното деяние - не е имал друг изход, освен да
отиде и докара пружината, на която да спи. Моли съда, преценявайки какво
наказание да му наложи, да има предвид и неговото семейно и материално
положение. Не спорят, че е виновен, че е осъждан, но моли съда да обърне изключително
внимание на психиатричната експертиза и това да е основание за прилагане на
чл.55 ал.1 т.2 от НК.
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства и приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, от проведените очни
ставки, от заключението на съдебно психиатричната експертиза, преценени в
своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Р.С. бил с постоянен адрес ***, бил неграмотен,
безработен, като от време на време работел в дърводобива. Не бил женен. А. бил осъждан
многократно за престъпления от общ характер, като четири пъти за престъпления по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Свидетелите
Й.К.Й. - мл.автоконтрольор при РУП -Угърчин и свидетелят Л.Я.П. *** били на работа на 30.05.2012г.
по утвърден план за контрол на пътното движение. Около 21.30 часа двамата
свидетели се намирали в с.Кирчево, област Ловеч, на ул. Ал. Стамболийски, когато спрели за
проверка лек автомобил „Опел Кадет” с ДК №
ОВ 4479 АР, който се движел в посока центъра на селото. При извършената
проверка свидетелите установили, че водач на автомобила е подсъдимият Р.С.А. с
ЕГН ********** ***. При поискване на
свидетелство за управление на МПС и документи за регистрация на автомобила,
подсъдимият А. не представил такива.
За констатираните нарушения по
чл.150а и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, свидетелят
Й.Й. съставил Акт за установяване на административно нарушение №
130/30.05.2012г. с бланков № 937289. Като свидетел по акта бил вписан свидетеля Л.П.. Подсъдимият А. подписал
акта без възражения.
В
хода на разследването, от отговора на ОД на МВР - Ловеч, сектор „ПП” и приложената справка за нарушител
от региона се установило, че подсъдимият А. нямал отпечатвано СУМПС - същият бил неправоспособен и
е бил многократно
наказван за извършени от него нарушения по ЗДвП.
В хода на
разследването е било установено, че по отношение на А. имало влязло в сила на 08.02.2012г. наказателно постановление №277 от 10.05.2011г. на Началника на РУМВР -
гр.Тетевен /връчено му на
31.01.2012г./ за нарушение по чл.150 от ЗДвП, управление на МПС без да е правоспособен водач, като на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е било наложено наказание глоба 300 лв.
Видно от справката за
съдимост, подсъдимият А. е многократно
осъждан за престъпления от общ характер, като четири от тях за деяние по чл.343в ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, като в бюлетина е отбелязано,
че последното си наказание „Лишаване от свобода”, А. е изтърпял на 30.05.2012г., като същият ден в
21.30 часа е извършил и настоящото
деяние.
В
хода на съдебното следствие се установи, че лекият автомобил, управляван от
подсъдимия А. на 30.05.2012г.
„Опел Кадет” с ДК № ОВ 4479 АР бил собственост по свидетелство за регистрация
на Димитър Спасов И. ***, който е починал, а неговите наследници са прехвърлили
същия с договор за покупко-продажба на свидетеля И.А.. Последният без да
извърши прехвърляне на собствеността в КАТ, го е предоставил на подсъдимия.
От така установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че с деянието си
подсъдимият Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.343в ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, като на 30.05.2012г. около 21.30 часа в с.Кирчево, област Ловеч, по ул. Ал. Стамболийски с посока на движение
центъра, управлявал МПС - лек автомобил
марка „Опел Кадет” с ДК № ОВ 4479 АР,
собственост на Димитър Спасов И. ***, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, като деянието е извършено
в едногодишния срок от наказването му по административен ред, с влязло в сила на 08.02.2012г. Наказателно постановление №277/10.05.2011 г. на Началника на
РУП-Тетевен, за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление.
Привлечен
в качеството на обвиняем, А. е отказал да дава обяснения, но е изразил съжаление
за стореното.
Съдът приема, че по време на съдебното
следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на
престъплението, за което е предаден на съд. А. е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие, като е управлявал лекия автомобил без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказанието му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, с №277/10.05.2011
г. на Началника на РУП-Тетевен, влязло в законна сила на 08.02.2012г. година.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като А. е знаел, че
е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление и въпреки това се е качил да шофира, т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на поведение си и
произтичащите от него общественоопасни последици,
като е целял настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани
по делото доказателства.
От назначената в хода на съдебното
следствие психиатрична експертиза е видно, че подсъдимият А. страда от дисоциално личностово
разстройство, алкохолна злоупотреба без зависимост, което представлява психично
страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески
отклонения, в чиято основа е дисхармонично развитие на характера.
Фактическата обстановка по делото се
изяснява от показанията на свидетелите, от заключението на съдебно психиатричцната експертиза, както и от писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на
чл.283 от НПК.
Причините за извършване на
престъплението, според настоящата инстанция, са нежеланието на подсъдимия да се
съобразява с установените правила за движение по пътищата и занижените
морално-волеви задръжки.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го
осъди.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А., съдът съобрази като
отегчаващо вината обстоятелство многобройните му предходни осъждания, четири от които са за престъпления по чл.343в ал.2
във вр. с ал.1
от НК, а като смекчаващи вината обстоятелства – тежкото му семейно
положение, проявената критичност към извършеното, мотива за извършване на
престъплението /това е била единствената възможност да си подсигури легло, за
да има къде да спи през първата нощ след излизането си от затвора/ и не на
последно място психическото му заболяване, което го прави лесно податлив на
внушения. Настоящият състав прие, че така изброените смекчаващи вината
обстоятелства са многобройни, а предвиденото наказание лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко за извършеното от А. престъпление, поради което и на
основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му наложи наказание пробация
за максимално предвидения срок от три години..
Съдът намира, че така наложеното на
подсъдимия А. наказание е справедливо, съответства на обществена опасност на
деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
Съдът не споделя становището на представителя
на обвинението, че единственото наказание, което би изпълнило целите по чл.36
от НК е лишаването от свобода, тъй като счита, че оставането му в обществото,
полагането на общественополезен труд и срещите с пробационен
служител биха довели в по-голяма степен до осъзнаване на неправомерното му
поведение и изграждане на лична мотивация да не управлява повече моторни
превозни средства.
При този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.С.А. *** сумата от 214.00 лева разноски по
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: