Решение по дело №6532/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260169
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330206532
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 260169.

 

гр.Пловдив, 03.02.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесети януари,  две хиляди двадесет и пъърва година в състав:

                                              

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 6532 по описа за 2020 година на ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

С жалба от  Й.Ч. ***, ЛНЧ ********** е обжалва Електронен фиш за налагане на административно наказание за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система  Серия Г № 0016323 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание Глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. .

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, поради което жалбоподателя моли съдът да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник. В пледоарията си по същество  пълномощника поддържа жалбата и уточнява съображенията си за отмяна на ел.фиш тъй като не е извършено от материална гледна точка. Представя становище за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. С административната преписка представя писмено становище с което оспорва основателността на жалбата и представя основания за издаване на ЕФ от компетентен орган, за не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същия да бъде потвърден. Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане на разноски.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Серия Г № 0016323 е съставен от ОДМВР Пловдив за това, че на 19.04.2020г. в 12:41 часа в републ. път II – 86, км.19+240 в посока гр.Асеновград, жалбоподателят Й.Ч.  като собственик на МПС-лек автомобил „Шкода Суперб“, регистрирано на територията на РБългария с peг.№ *** и което не е спряно от движение,  не  е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което е административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 вр. с чл 638, ал.4 от КЗ и което нарушение било заснето с автоматизирано техническо средство Multa Radar SD580.

След извършени справки на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено по безспорен начин, че към дата 19.04.2020Г.  за лек автомобил „Шкода Суперб“, с peг. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е собственост на жалбоподателя , поради което ЕФ бил издаден на собственика на МПС.  Издадения ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.09.2020г. Последният, чрез своя законен представител, в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства – част от административнонаказателната преписка.

 

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:       

По допустимостта на жалбата: съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена е в законоустановения срок по чл.189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Относно основателността на жалбата: разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          В тази насока, съдът взе предвид следното:

 Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Според разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Съгласно горните разпоредби се установява, че е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

 В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП.  Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ.

В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Предвид изложеното настоящият състав, счита че процесния електронен фиш съдържа всички реквизити съгласно ЗДвП поради което е счита направени възражения в жалбата в тази насока за неоснователни.

Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лек автомобил „Шкода Суперб“, с peг. № *** е автоматизирано техническо средство Multa Radar SD580, което е стационарно. Прието е като доказателство по делото е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, от което се установява, че автоматизирано техническо средство е от одобрен тип средство за измерване, като същата представлява трафик радарна система за контрол на движение на скоростта на МПС, монтирана стационарно.

            Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС,  че лек автомобил „Шкода Суперб“, с peг. № *** е заснет на 19.04.2020г. в 12:41 часа в републ. път II – 86, км.19+240 в посока гр.Асеновград като на снимката са посочени и точните координати. От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към тази дата. В този смисъл към дата 19.04.2020г. е било налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“. Без значение за съставомерността е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към процесната дата безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.

 Правилно въз основа на установеното от обективна страна административнонаказващия орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя по и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.683, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ.  Същата предвижда, че за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ физическите лиза се наказват с Глоба в размер на 250 лева. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание различно от законоустановеното по вид и размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло.

          Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на  АПК. С оглед изложеното следва, че в полза на ОДМВР Пловдив  действително следва да бъдат присъдени разноски за юристконсулстко възнаграждение. Жалбоподателят следва да заплати на ОДМВР Пловдив на основание чл.143, ал.4 от АПК юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, който не може да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Действащата редакция на Наредбата за правната помощ в чл.25а, ал,3 предвижда за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби или възражения възнаграждението да е от 50 /петдесет/ лева до 120 /сто и двадесет/ лева. С оглед на това, че участието на процесуалния представител на ОДМВР Пловдив се изразява със запознаване с жалбата на Й.Ч., с административната преписка и за изготвяне на писменото становище за неоснователност на оспорването и формиране на искане за оставянето й без уважение, на ответната страна, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

         ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на административно наказание за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система  Серия Г № 0016323 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ  на  Й.Ч. ***, ЛНЧ ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА  Й.Ч. ***, ЛНЧ ********** да заплати на ОДМВР Пловдив представлявано от директора – старши комисар Й.Д.Р.сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.