№ 1
гр. София , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ в публично заседание
на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Мариана В. Георгиева
Симона И. Углярова
Секретар:ЕМИЛИЯ М. ВУКАДИНОВА
като разгледа докладваното от Мариана В. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20201100509798 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.07.2020г., постановено по гр.дело № 74974/2019г. по описа
на СРС, ГО, 72 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени
от В. Т. Г. срещу “Б.П.” ЕАД за признаване уволнението на ищцата, извършено
със Заповед № РД-06-217 от 24.10.2019г. на изпълнителния директор на ответното
дружество за незаконно и за отмяна на уволнението й; за възстановяването й на
заеманата до уволнението длъжност – “контрольор пощенска служба” в служба
„Международни пощенски пратки и колети” в Български разменно сортировъчен
център /БСРЦ/ в дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт” към
Централно управление на „Б.П.” ЕАД и за заплащане на сумата от 7 575, 54 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното
уволнение за периода от 25.10.2019г. до 25.04.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба и на обезщетение за забава върху
главницата в размер на 126, 26 лева за периода от 25.10.2019г. до 23.12.2019г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ищцата В. Т. Г., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
постановеното решение, както и доводи за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че решаващият орган не е обсъдил всички ангажирани по
делото доказателства в тяхната взаимовръзка, поради което в решението било
налице несъответствие между приетите фактически констатации, формираните
правни изводи и събраните доказателства. Не били изложени мотиви защо съдът
приема за доказани едни факти, защо дава вяра на едни, а други доказателства не
кредитира. Не били обсъдени всички релевирани от ищеца доводи срещу
законосъобразността на процесното уволнение. Счита за необоснован изводът на
първоинстанционния съд, че ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл.
333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди също, че работодателят не е
определил продължителността на работното време и времевите граници на
работното време на ищцата. Представеният график за м.07.2019г. не бил подписан
от служител, който има съответните правомощия да определя началния и краен
час на работното време. Освен това не били ангажирани доказателства, че този
график е бил известен на ищцата. При липсата на данни за режима на работа и
работното време са направени изводи за недоказаност на твърдяното нарушение.
Жалбоподателката навежда съображения, че не е ясно от кой контролен пункт е
приложената по делото часова разпечатка, а установяването на това обстоятелство
било релевантно с оглед доказване на нарушението на трудовата диспицплина,
обективирано в процесната заповед за уволнение. Ищцата поддържа, че
представеният по делото Правилник за пропускателен режим на обект БРСЦ –
Враждебна не е бил надлежно връчен на служителите, нито е доведен до тяхното
знание по друг ред. Релевирани са и съображения, че твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина не било доказано, тъй като представените частни
документи с недостоверно съдържание били своевременно оспорени от ищцата.
По тези съображения счита обжалваното решение за неправилно и прави искане
същото да бъде отменено, а предявените искове да се уважат.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Б.П.” ЕАД е подала
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Изложени са
съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради
което е направено искане за потвърждаването му. Въззиваемото дружество
поддържа, че ищцата не е трудоустроено лице по смисъла на чл. 314 от КТ и в
този смисъл не се ползва с предварителна закрила по реда на чл. 333 от КТ. Счита,
2
че по делото е установено, че са спазени всички законоустановени предпоставки
за налагане на дисциплинарното наказание на служителката. Продължителността
на работното време била установена от представения месечен график за отчитане
явяването и неявяването на работа, който бил известен на ищцата. Нарушението
на трудовата дисциплина било установено от приложената справка от системата
за контрол на достъпа по картопритежатели, от която са видни четири
преждевременни напускания на работното място с повече от 1 час преди края на
работното време. Тежестта на допуснатото нарушение било съобразено при
преценка на тежестта на наложеното наказание. По тези съображения е направено
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
работодателят е спазил формалните законови изисквания при издаване на
заповедта за уволнение по отношение на нарушението, представляващо
преждевременно напускане на работното място. Процесната заповед в частта
относно посоченото нарушение била мотивирана и съдържала всички необходими
реквизити по чл. 195 от КТ. По отношение на заповедта в частта относно
твърдяното нарушение, изразяващо се в нерегистриране на вход/изход /т.е. чрез
бездействие/ е прието, че същата не е годна да доведе до законосъобразно
ангажиране на дисциплинарна отговорност, тъй като нарушението не е
индивидуализирано чрез посочване на дати на извършването му. Доводите на
ищцата, че се ползва с предварителна закрила, но работодателят не е спазил
изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ, са отхвърлени като
неоснователни. Този извод е формиран, тъй като по делото не са представени
доказателства, че ищцата е трудоустроено лице по смисъла на чл. 314 от КТ,
3
поради което същата не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 от КТ.
Първоинстанционният съд е приел, че е спазено изискването на чл. 193 от ГПК за
приемане на обясненията на служителката. Изложени са и съображения, че
нарушението по чл. 187 от КТ, изразяващо се в преждевременно напускане на
работа, е доказано въз основа на представената по делото справка за контрол на
достъпа. Релевираното възражение за злоупотреба с право също е прието за
неоснователно.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността
на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че
е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати
едностранно трудовото правоотношение.
Не е спорно между страните, че към 24.10.2019г. ищцата е заемала
длъжността “контрольор пощенска служба” в служба „Международни пощенски
пратки и колети” в Български разменно сортировъчен център /БСРЦ/ в дирекция
„Сортировъчна дейност и магистрален транспорт” към Централно управление на
„Б.П.” ЕАД. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание –
уволнение съгласно Заповед № РД-06-217/24.10.2019г. на Изпълнителния
директор на ответното дружество.
Дисциплинарното производство срещу ищцата започнало въз основа на
докладна записка от 29.07.2019г. от Г.Г.В. – координатор видеонаблюдение БРСЦ,
адресирана до мениджър БРСЦ, в която се сочи, че служителите от служба ”МКП”
– входяща експедиция в БРСЦ, които са на работа до 06, 00 часа, си тръгват
системно преди края на нощното дежурство и не отбелязват в присъствената
тетрадка на службата часа на тръгването си. След запознаване с този сигнал,
мениджърът БРСЦ изготвил докладна записка до директора на дирекция СМДТ
при ответното дружество, в която се сочат данни за същите нарушения,
извършени от конкретно посочени служители, включително и ищцата. Сезираният
директор дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт” изпратил
сигнал до главния изпълнителен директор на „Б.П.” ЕАД, в която уведомил за
4
извършените нарушения от страна на служителите /включително и ищцата/,
изразяващи се в повече от три преждевременни напускания на работа в един
календарен месец. С оглед така постъпилата информация работодателят е поискал
на 05.09.2019г. от ищцата писмени обяснения за това по каква причина
преждевременно е напускала работното си място за периода от 01.07. – до
31.07.2019г. и не се е чекирала редовно на вход/изход с магнитния си пропуск. В
поканата за даване на обяснения са посочени конкретните дати от месеца и точния
час на напускане на работното място, като същите данни впоследствие са
послужили за налагане на дисциплинарното наказание.
На 09.10.2019г. В.Г. е депозирала писмени обяснения, в които е посочила, че
има случаи на по-ранно тръгване от работното място, но не колкото са описани в
разпечатката, както и че същите се дължат на уважителни причини.
Със заповед № РД-06-217/24.10.2019г. на изпълнителния директор на „Б.П.”
ЕАД на ищцата било наложено считано от датата на връчване на заповедта на
лицето дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото
правоотношение, тъй като е извършила следните твърдяни от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина: 1/. За периода от 01.07.2019г. до 31.07.2019г.
служителката преждевременно е напускала работното си място и не се е
регистрирала редовно на вход/изход със служебния си пропуск, като в заповедта
са посочени конкретните дати от месеца, когато са констатирани
преждевременните напускания на работното място и точния час на напускане.
Посочено е още, че четири от регистрираните напускания са с не по-малко от 1
час преди края на работното време. 2/. за цитирания период имало само два записа
за регистрация на „Вход сортировъчен център” – на 14.07.2019г. в 20:17:29 часа и
на 21.07.2019г. в 20:23:17 часа. Работодателят, при индивидуализация на
дисциплинарното деяние по правилата на чл. 189, ал. 1 от КТ е приел, че най-
тежкото наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата
дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са
квалифицирани по чл. чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ /три закъснения или
преждевременно напускане на работа в един календарен месец, всяко от които не
е по-малко от 1 час/, по чл. 187, т. 1 от КТ /закъснение, преждевременно напускане
на работа, неявяване на работа/ и по чл. 187, т. 10 от КТ /неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
5
определени при възникването на трудовото правоотношение/ - конкретно
неспазване на работното време и разпоредбите за пропускателен режим в сградата
на БСРЦ.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани
със следните оспорвания: допуснато от работодалеля нарушение на установената
в нормата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ закрила при уволнение на трудоустроен
работник или служител; че твърдените от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина не са извършени /при конкретно въведено оспорване, че
служителката не е напускала преждевременно работното си място в посочените в
заповедта дата и часове, както и че системата за контрол на достъпа е била
неизправна – последното възражение не се поддържа във въззивното
производство/ и че е налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на
работодателя – това оспорване също не се поддържа във въззивното производство.
По така релевираните твърдения настоящият съдебен състав намира следното:
Нарушенията, посочени в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, се
отнасят до правния режим на работното време. Те се свеждат до пълно
неизпълнение /неявяване на работа/ или частично неизпълнение /закъснение за
работа, преждевременното й напускане, неуплътняване на работното време/ на
основното задължение на работника или служителя да се поставя на разположение
на работодателя през определеното работно време за изпълнение на съответната
работа – чл. 126, т. 1 и 3 от КТ. А според нормата на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ
дисциплинарно уволнение може да се налага за три закъснения или
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не
по-малко от 1 час.
По делото не е спорно обстоятелството, че работодателят е въвел система за
контрол на достъпа до работното място на ищцата - Български разменно
сортировъчен център /БСРЦ/. Влизането и излизането на служителите следвало да
се извършва с персонални магнитни карти, за които били поставени четци на
турникета, монтиран при контролно-пропускателния пункт /бариерата/ преди
сградата, както и на вратата на самата сграда. Всеки служител имал отделен
пропуск /карта/. Установеният ред за достъп до работното помещение се
6
установява от показанията на свид. Р.Л.-А., служител на ответното дружество,
която работила заедно с ищцата в БСРЦ. Показанията на тази свидетелка следва да
се кредитират като логични, вътрешно непротиворечиви и отразяващи
неспосредствени възприятия относно спорни релевантни факти – за въведената
система за контрол на достъпа до работното място; за установения от
работодателя режим на работа на смени – дневна и нощна; за утвърдената
практика за запознаване на служителите с изготвения месечен график; за началото
и края на работното време на нощната смяна.
Ищцата не оспорва, че е имала личен пропуск /електронна карта/ за
осигуряване достъп до работното помещение. Обстоятелството, че същата е
ползвала тази карта, води до еднозначен извод, че тя е била запозната с
установения ред за отчитане на влизанията и излизанията от обекта. С оглед
изложеното ирелевантни за спора са наведените във въззивната жалба доводи, че
издаденият от работодателя Правилник за пропускателен режим на обекта не е
бил надлежно връчен на служителите.
По делото е представена справка за контрол на достъпа по
картопритежатели за периода от 01.07. до 01.08.2019г., видно от която по
отношение на ищцата В.Д. са отразени данни за датите, часа на регистриране на
влизане /вход/ и часа при регистриране на излизане /изход/ от Български
разменно-сортировъчен център /София/ при „Б.П.“ ЕАД. В конкретния случай
представената по делото справка от системата за достъп касае регистрираните
влизания и излизания на вход/изход, находящ се при контролно-пропускателния
пункт /бариера/ на обекта, разположен във външния двор на БРСЦ. Това
твърдение на ответника не е било оспорено от ищцата своевременно – след
представяне на документа в първоинстанционното производство. Напротив, в
исковата молба е налице признание, че работодателят се позовава на извлечение
от системата за контрол на достъпа в сградата, която система отчита
преминаването вход/изход през бариера, разположена във външния двор на БРСЦ.
Ето защо ревелевираните за първи път във въззивното производство възражения,
че представената справка съдържа данни относно преминаванията през входната
врата на самата сграда, в която се намира работното помещение, са преклудирани
и не следва да се обсъждат.
Ищцата е оспорила верността на вписванията в представената справка с
7
възражения, че не било ясно дали данните от системата се отнасят до нея. Във
връзка с така релевираното оспорване настоящият съдебен състав приема
следното:
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 3, ал. 1
от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП/. Същото се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП – за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕПЕД/, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, е
създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението – чл.
180 ГПК. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му
придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството
на изявлението и неговото съдържание – в този смисъл решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО.
В контекста на изложеното въззивният съд приема, че представената по
делото справка за контрол на достъпа по картопритежатели за м.07.2019г.
представлява възпроизведен на хартиен носител подписан електронен документ.
Работодателят е предоставил на ищцата персонална магнитна карта, осигуряваща
8
достъпа й до работното помещение чрез преодоляване на защитите на
контролната система, а ищцата се е задължила да използва същата за регистриране
влизанията и излизанията си. Така страните по делото са постигнали съгласие по
чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП за характера на изявленията, които се правят чрез тези
устройства – те се приравняват на подписани саморъчно от ищеца документи. С
всяко използване на персоналната магнитна карта ищцата е създавала електронно
изявление, чиято словесна част се генерира автоматично от системата за контрол
и се изразява в посочване на датата и часа, в които е преодоляна защитата за
достъп до сградата. Използването на предоставените на ищцата от работодателя
карта е равнозначно на подписването на тези цифрово създадени словесни
изявления с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Генерираните
електронни документи, възпроизведени на хартиен носител и представени в
заверени от ответника преписи по делото, не са били оспорени относно тяхното
авторство и не е било правено искане за представянето им на електронен носител
Поради това и преписите имат значението на носител, обективиращ частни,
подписани от ищеца, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им. Доколкото обективираните в
документите изявления се отнасят до неизгодни за ищеца обстоятелства, те имат
достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за които
електронните документи са създадени. По тези съображения се налага извод, че
извършването на нарушението е установено въз основа на представения хартиения
носител на съставените от ищцата подписани електронни документи, съдържащи
признания за времето на напускане на работа.
Наведеното за първи път във въззивната жалба оспорване на извършеното
уволнение при фактически твърдения, че работодателят не е определил
продължителността на работното време е преклудирано, поради което не следва
да се разглежда от настоящия съдебен състав. Възражения по отношение на
заповедта за дисциплинарно уволнение, основани на факти, които са били
известни на ищеца при подаване на исковата молба, е недопустимо да се
релевират за първи път във въззивното производство. А регламентацията относно
продължителността на работното време, неговото начало и край, безспорно е
обстоятелство, което е било известно на ищцата като дългогодишен служител при
същия работодател. Уволнението не може да бъде обявено за незаконно въз
основа на факт, който не е посочен в исковата молба /решение № 167/ 30.07.2014
9
г. по гр.д.№ 6368/ 2013 г., ІV ГО, ВКС и цитираната в него предходна
тълкувателна практика на Върховния касационен съд/. Установеното от съдебната
практика правило е, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Само за пълното на изложението следва да се посочи, че дори и да
се разгледат по същество, така релевираните възражения са неоснователни. За да
стигне до този извод съдът съобрази следното:
По делото е установено въз основа на показанията на свид. Р.Л.-А., че в
предприятието на работодателя е въведен режим на работа на смени /чл. 141 от
КТ/, като през целия м.07.2019г. ищцата е работила нощна смяна, както и
продължителността на работното време за нощна смяна – от 20, 00 часа до 06, 00
часа. Когато работата е организирана на смени по смисъла на чл. 141 от КТ,
работникът е длъжен да се яви на работа само във времевата продължителност на
определените за него смени, която е предварително установена от работодателя с
утвърден от него график. Работната смяна се различава от работния ден, чиято
продължителност е установена от закона и служи за подневно отчитане на
работното време. От това следва, че когато е налице работа на смени, наличието
на задължение за работника да се яви на работа се преценява с оглед утвърдения
от работодателя график на смените. От показанията на разпитаната свидетелка
Р.Л.-А. се установява, че работата при ответника е организирана на смени, а
изготвеният месечен график за явяване на работа, в който била посочена
продължителността на работното време – начало и край на същото, след неговото
изготвяне за всеки месец се съхранявал в рапортната книга и бил на разположение
на всеки служител. В рапортната книга контрольорът вписвал данни за всеки един
служител кога се е явил на работа и кога си и тръгнал, както и други
обстоятелства относно конкретната трудова дейност, като книгата се съхранявала
в работното помещение. В случая ищцата била контрольор и тя попълвала тези
данни в рапортната книга, т.е. безспорно е имала достъп до рапортната книга. При
това положение твърдението на ишцата, че не била запозната с изготвения график
за м.07.2019г., включително че работодателят не бил утвърдил времевите граници
на работното време, следва да се приеме за неоснователно. В подкрепа на този
извод е и факта, че нито в обясненията, дадени по реда на чл. 193 от КТ, нито в
10
исковата молба, нито в течение на цялото първоинстанционно производство,
ищцата е оспорвала това обстоятелство. Освен това, по делото е представен
изготвен график за отчитане явяването и неявяването на работа за м.07.2019г., в
който е посочено за всеки един служител на коя дата следва да се яви на работа
/нощна смяна/, както и продължителността на работното време за нощна смяна –
20, 00 – 06, 00. Документът представлява препис – излечение, като верността на
преписа с оригинала е удостоверен с подпис на служител на ответното дружество.
Данните, обективирани в графика, не са оспорени от ищцата своевременно – след
представяне на документа, а и същите /конкретно в частта относно началото и
края на работната смяна/ се установяват и от показанията на свид. Р.Л.-А..
Неснователни са наведените твърдения за нарушаване на установените в чл.
333, ал. 1, т. 2 от КТ правила за предварителна закрила при фактически твърдения,
че ищцата има качеството „трудоустроено лице” по смисъла на чл. 317, ал. 1 от
КТ, вр. чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за трудоустрояването. В тази връзка е
представила експертно решение № 4072/01.12.2017г., издадено от ТЕЛК
заболявания към ВТОРА МБАЛ гр.София. По така наведените доводи съдът
намира следното:
В представеното експертно решение като противопоказни условия на труд
са посочени "негодна за ТФР“, като е отразено, че ЛКК следва да оправдае
временната неработоспособност до 30.11.2017г., вкл., както и ЛКК да трудоустрои
лицето без ТФР. Предписания за трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност се издават от посочените в чл. 1 от Наредбата за
трудоустрояване органи и лица - лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. В случая
предписанието е следвало да бъде дадено от ЛКК, но ищцата не е представила
доказателства за вземане на решение за такова предписание по предвидения в
наредбата ред. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице
разпореждане на компетентния медицински орган за трудоустрояване на ищцата
към момента на уволнението, поради което не е налице поддържаната от ищцата
хипотеза на чл. 333 от КТ.
По изложените съображения се налага извод, че по делото е доказано
извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 1,
предл. 2-ро и чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от КТ, изразяващи се в четири
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не
11
по-малко от час – в 04:56:47 часа на 03.07.2019г.; в 04:58:00 часа на 06.07.2019г.; в
05:00:26 часа на 07.07.2019г. и в 04:50:27 часа на 22.07.2019г., както и
преждевременно напускане на работното място, всяко от които за повече от
половин час на следните дати: 04.07.2019г.; 10.07.2019г.; 11.07.2019г.;
14.07.2019г.; 15.07.2019г.; 18.07.2019г.; 19.07.2019г.; 23.07.2019г.; 27.07.2019г.;
28.07.2019г. и 30.07.2019г.
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание,
съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между
извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание,
респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното
наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид
тежестта на нарушението /определя се от значимостта на неизпълненото
задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя – в този смисъл Решение № 461 от
17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 305 от
1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 372 от
1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 236 от
19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в
това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или
служителя към конкретното неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищцата най-тежко
дисциплинарно наказание – уволнение, съответства на тежестта на установените
по делото нарушения на трудовата дисциплина. Законът предвижда три
едночасови закъснения за работа в рамките на един месец като достатъчно
основание за уволнението на работника – чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, а закъсненията
на ищцата са повече на брой. Освен това в 11 от работните дни от месеца са
констатирани преждевременни напускания на работното място с повече от 30
минути всяко едно от тях. Касае са за неизпълнение на основни трудови
12
задължения, установени в нормата на чл. 126, т. 1 от КТ. С оглед изложеното се
налага извод, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението
по критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ.
По тези съображения се налага извод, че от обективна и субективна страна
ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения. Работодателят е
доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение. Предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и за неговата отмяна е неоснователен, поради което и предвид
обусловеността им от този иск, неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ /за възстановяване на предишната работа/ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ /за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението/.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150440 от 15.07.2020г., постановено гр.д. №
74974/2019г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА В.Т.Г.-Д., ЕГН **********, гр. София, жк **** да заплати на
„Б.П.” ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, жк
„Студентски град”, ул. „*****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК
сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
13
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14