Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на
трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 7880 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
71220/21.03.2019г. постановено по гр.д.№ 25016/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 51-ви състав, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е признато за
установено, че Х.В.Б. дължи на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ сума в размер
на 484.20 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м.10.2014г. до м.04.2017г. в топлоснабден имот – апартамент 13,
находящ се в гр.София, ж.к. „*************, абонатен номер 216276, ведно със
законната лихва от 31.10.2017г. до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2.56 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2017г. до 23.10.2017г., както и на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД сумата от 61.60 лева – възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г.,
като са отхвърлени искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ за
горницата над 484.20 лева до пълния предявен размер от 722.95 лева, искът по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 2.56 лева до предявения размер от 88.81 лева
и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., както и иска по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 10.47 лева – обезщетение за забава върху възнаграждението
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до
23.10.2017г.
Софийски районен
съд се е произнесъл и по направеното искане за присъждане на разноски, като на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответникът да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 623.54 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 46.53 лева – разноски за заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - Н.И.
ООД.
В срока по чл.
259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от особения представител на Х.В.Б.
– адв. Д. срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която исковете
против Х.В.Б. са уважени.
В жалбата се
излагат съображения за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. В
тази връзка се посочва, че исковите претенции са разгледани при липса на
идентичност със заповедното производство, поради което производството е
недопустимо, тъй като липсва правен интерес у ищеца за така предявените
установителни искове.
Навеждат се
твърдения, че по делото не е установено възникването на облигационно
правоотношение между страните в производството с предмет доставка на топлинна
енергия. В тази връзка се поддържа, че от събраните по делото доказателства се
налага извод, че потребител на топлинна енергия в процесния недвижим имот е
вещния ползвател Х.В.Б..
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за отхвърляне на
исковите претенции в цялост.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.С. ЕАД и
третото лице – помагач Н.И. ООД не са депозирали становища по изложеното във
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 31.10.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Х.В.Б., ЕГН ********** за следните суми: 1/ сумата
от 722,95 лева, предсталяваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к**********, аб. № 216276 за
периода м.10.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.10.2017 г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 88,81 лева за периода 16.09.2015 г.
– 23.10.2017 г.; 3/ главница за такса за дялово разпределение на топлинна
енергия в размер на 61,60 лева, дължима за периода м.10.2014 г. – м.04.2017 г.;
4/ мораторна лихва върху главницата за такса за дялово разпределение в размер
на 10,47 лева за периода 16.09.2015 г. – 23.10.2017 г.
На 19.12.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 77806/2017 г., по описа на
СРС, 51 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора „Т.С.“
ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжника Х.В.Б., ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, във връзка
с което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК първоинстанционният съд е
указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В
указания срок и по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът е предявил иск срещу Х.В.Б., ЕГН ********** за претендираните в
заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника Х.В.Б.,
ЕГН **********. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.И.“ ООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия
за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Х.В.Б., ЕГН **********,
чрез назначения му особен представител – адв. А.Д. – САК е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните в производството с предмет доставка на
топлинна енергия. Поддържа се, че ответникът не е бил собственик или ползвател
на процесния недвижим имот за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2017 г., поради
което и не е ползвал твърдяната от ищеца топлинна енергия. Оспорва
изискуемостта на задълженията за топлинна енергия, доколкото длъжника не е
поканен от кредитора да ги заплати.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 51-ви състав, решение за валидно и
допустимо в обжалваната част.
В тази връзка, въззивният
съдебен състав намира за неоснователно възражението за недопустимост на
решението, направено във въззивната жалба, че исковите претенции са разгледани
при липса на идентичност с претенциите в заповедното производство, поради което
производството е недопустимо, тъй като липсва правен интерес у ищеца за така
предявените установителни искове.
Видно от
документите по делото с уточнителни молби от 21.05.2018 г. и 14.06.2018 г., и в
изпълнение на дадени от първоинстанционният съд указания, ищецът е уточнил
претенциите си, заявени с исковата молба, както и периодите за които претендира
главници и лихви, като при извършената от настоящият съдебен състав проверка се
установява, че е налице идентитет между вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 77806/2017 г.,
по описа на СРС, 51 състав и вземанията предмет на установителните искове
разгледани от първоинстанционния съд, поради което неоснователно се явява
възражението на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение в
обжалваните части.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му
потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му..
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005
г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Доказателства,
че ответникът е собственик на имота или носител на вещното право на ползване
върху имота, както и че е подал искане до ищеца за откриване на партида на
негово име за имота са ангажирани по делото от страна на ищеца, чиято е и
доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство.
По делото е
приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126, том XVI, дело № 3944 от 29.04.1998 на I нотариус при нотариална служба към Софийски районен
съд, по силата на който Х.В.Б. и А. С.Б. са дарили, съответно Х.Б.притежаваните
от нея 4/6 идеални части и А.Б. притежаваните от него 1/6 идеални части от процесния
недвижим имот, представляващ ап. 13, находящ се в гр. София, ж.к. „**********5
на В. С.Б., ЕГН **********, като дарителят Х.В.Б. си е запазила правото да
ползва пожизнено и безвъзмездно една стая, заедно с балкона от недвижимия имот,
предмет на договора за дарение. Видно от приобщеното към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници на В. С.Б., ЕГН **********, същият
е починал на 13.03.2012 г., като е оставил за единствен свой наследник
ответника Х.В.Б., който въз основа на установените по-горе обстоятелства се
явява едноличен собственик на процесния недвижим имот. От името на Х.В.Б., чрез
неговата майка Н.К.К.–Б., съгласно представено и неоспорено от ответника
заявление-декларация с вх.№ 4369/09.11.2012 г., адресирана до „Т.С.“ ЕАД, е
отправено искане за откриване на партида на негово име за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к**********, за абонатен номер 216276, в което е
посочено, че именно В. С.Б. е бил досегашния потребител на топлинна енергия.
При извършване
на съвкупна преценка на така посочените доказателства по делото настоящият
състав намира, че ищцовото дружество е установило при условията на пълно и
главно доказване, че именно ответникът е придобил право на собственост върху
целия топлоснабден имот, представляващ ап. 13, находящ се в гр. София, ж.к. „**********5,
след смъртта на баща си В. С.Б., в качеството си на единствен негов наследник.
Същевременно доколкото през 2012 г. след смъртта на В. С.Б., т.е преди началото
на исковия период, ответникът Х.В.Б., чрез майка си Н.К.К.-Б. е подал
заявление-декларация за откриване на партида за целия топлоснабден имот
единствено на негово име, с което е посочил, че имотът ще се ползва от него, то
настоящият състав приема, че единствено Х.В.Б. е заявил пред ищцовото
дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на доставената до
процесното жилище топлинна енергия след 09.11.2012 г. (датата на подаване на
заявлението-декларация). В конкретния случай, съгласно заявление-декларация,
чиято автентичност не е оборена по делото, Х.Б. е отправил искане цялата
енергия доставена до имота да се заплаща от него в качеството му на наследник
на предишния собственик. При така възприето и като съобрази
заявлението-декларация на ответника Х.Б., действащ чрез своята майка и законен
представител Н.К.К.-Б. от 09.11.2012 г., и обстоятелство, че ищецът е открил
партида именно на негово името за целия имот въз основа на това заявление, то
въззивната инстанция приема, че по делото е установено, че ответникът е заявил
пред „Т.С.“ ЕАД, че само той ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е
съгласил със същото и е открил партидата за имота само на негово име, поради
което и съдът приема, че след 09.11.2012 г., т.е за исковия период само ответникът
е следвало да отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в
имота.
Действително по делото не е установено дали и кога е
погасено учреденото вещно право на ползване върху процесния имот, но доколкото
след учредяването му е подадено заявление-декларация с вх.№ 4369/09.11.2012 г.,
адресирана до „Т.С.“ ЕАД, от името на Х.В.Б., чрез неговата майка Н.К.К.–Б., то
следва да се приеме, че именно ответникът е имал качеството потребител на
топлинна енергия в процесния имот за претендирания в исковата молба период.
С оглед изложеното, за неоснователни следва да се
приемат възраженията на
ответника, че не се намира във валидни облигационни
отношения с ищцовото дружество.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
По делото е
установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са
одобрени от ДКЕВР през 2014г., като се установи от прието заключение по
съдебно-техническата експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата,
отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, поради което съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2014 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон
за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и отчита съгласно
ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се още, че за периода 2014 г./2015 г.
от фирмата за дялово разпределение са изчислявали топлинна енергия от сградна
инсталация с проектна мощност от 141 кВт, като съгласно измененията в Наредба
16-334 в сила от 06.2014 г. фирмата за дялово разпределение следва да изчислява
топлинната енергия от сградна инсталация по формула 6.1.1 задължително с
инсталирана мощност, поради което се налага извод, че е допуснато нормативно
нарушение, водещо до невъзможност да се
изчисли припадащата се част от топлинна енергия за сградна инсталация на
абоната за периода 2014/2015 г.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които съдът изцяло
кредитира като верни, задълбочени и неопровергани от останалите събрани по
делото доказателства, по делото е установено, че през процесния период за имота
потребената енергия е на стойност от общо 484,20 лева. Въззивната жалба не
съдържа оплаквания срещу констатациите на районния съд в частта за извода за
валидно възникнало вземане на ищеца срещу ответника за плащане на тези суми,
поради което и като съобрази, че не е нарушена императивна материално правна
норма от районния съд, като съобрази и ограниченията за въззивния съд, въведени
с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то съдът приема за установено , че за ищеца е
възникнало валидно вземане към ответника за плащане на сумата от 484,20 лв.,
представляваща неплатена стойност на потребена топлинна енергия в ап. 13,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********** за периода от 01.10.2014 г. до
30.04.2017 г.
Доколкото по
делото е установена дължимостта на главното вземане за доставена и незаплатена
топлинна енергия, като липсват изложени доводи от страна на въззивника във
връзка със задължението за обезщетение за забава, въззивният съд приема, че
акцесорната претенция се явява установена за периода от 15.09.2017 г. до
23.10.2017 г. Размерът на дължимата лихва следва да бъде определен по реда на
чл. 162 ГПК на 2,56 лева.
По отношение на
претенцията за възнаграждение за дялово разпределение, настоящият съдебен
състав намира следното:
Ищецът не е
навел твърдения, от които да се направи извод, че вземането за възнаграждение
за дялово разпределение е в неговия патримониум. Напротив, в случая ищецът е
навел твърдения, че изравнителни сметки са изготвени от трето лице, което е
фирма за дялово разпределение, а не от ищеца, поради което съдът приема, че
твърденията на заявителя за фактите не обуславят извод, че е предявил свое
вземане за възнаграждение за услуга за дялово разпределение. Вземането за
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия принадлежи на
правния субект, сключил договор за тази услуга и извършило същата. Твърденията
на ищеца, че изравнителни сметки за процесния период са изготвени от третото
лице обосновават извод, че това е вземане, принадлежащо на третото лице, а не
на ищеца. Действително ищецът е посочил, че правоотношението между страните по
делото е възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия,
сключен при общи условия, съобразно чл. 150 и сл. ЗЕ. Това обстоятелство,
обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че на ищецът принадлежи вземането за
възнаграждение за дялово разпределение. Законодателят с разпоредбата на чл. 140
ЗЕ е посочил, че в сграда- етажна собственост, дялово разпределение се извършва
от лице, регистрирано да извършва услугата дялово разпределение, избрано от
етажните собственици, сключило договор с тях за същото, който договор
задължително сочи условия и начин на плащане на услугата дялово разпределение.
По делото не се
спори, а и е установено от приетите доказателства, в това число: заключение по
съдебно-техническата експертиза, изравнителни сметки, констативни протоколи за
извършен отчет, протокол от общо събрание на етажната собственост на вх. А в
бл. 73а, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, проведено на 15.09.2002 г.
и договор от 26.09.2002 г., сключен между етажната собственост на вх. А в бл.
73а, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър и Н.И. ООД, че дялово
разпределение на енергията през процесния период в сградата етажна собственост,
в която са намира процесния имот е извършвано от фирма за дялово разпределение,
а именно „Н.И.“ ООД по сключения за това договор с етажните собственици на вх.
А в бл. 73а, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър.
При така
наведените твърдения и установеното по делото, съдът приема, че в тази част ищецът
е предявил чуждо право и искът следва да се отхвърли.
Нормата на чл.
26 ГПК е императивна, поради което не е нужно да има оплакване във въззивната
жалба, за да възникне задължение за въззивния съд да проследи правилното
ѝ приложение.
По аргумент от
всичко гореизложено първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е признато за установено по предявеният установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Х.В.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 61.60
лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г., като вместо това
искът за горепосочената сума бъде отхвърлен.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските, в която Х.В.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** е осъден да заплати на Т.С. ЕАД следните суми за разноски: 1/
сумата в размер над 619,58 лева до присъдения размер от 623,54 лева /т.е. за
3,96 лева/, представляваща съдебни разноски в исковото производство; 2/ сумата
в размер над 41,31 лева до присъдения размер от 46,53 лева /т.е. за 5,22 лева/,
представляваща съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
77806/2017 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.
Въпреки това въззивникът не е направил изрично искане за присъждането на
разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.
От името на „Т.С.“
ЕАД по делото е направено искане за присъждане на разноски с представена молба
с вх. № 119902/03.10.2019 г., която е постъпила в съда едва в 13:52 часа, т.е
след края на устните състезания по делото, доколкото от протокола за
проведеното на 03.10.2019 г. съдебно заседание се установява, че то е
приключило в 9:55 часа. Ето защо в полза на въззиваемото дружество също не
следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство.
Предвид изхода
на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т.С.
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС сумата от 2,81 лева,
представляваща държавна такса за производството пред СГС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 71220/21.03.2019г. постановено
по гр.д.№ 25016/2018г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав, в
частта, с която е признато за установено
по предявеният установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Х.В.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи на от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 61.60 лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г.,
както и в частта, в която Х.В.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер над
619,58 лева до присъдения размер от 623,54 лева /т.е. за 3,96 лева/,
представляваща съдебни разноски в исковото производство и за сумата в размер
над 41,31 лева до присъдения размер от 46,53 лева /т.е. за 5,22 лева/,
представляваща съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
77806/2017 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу Х.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск
за признаване за установено, че Х.В.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 61.60 лева, представляваща възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2014 г.
до м.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71220/21.03.2019г. постановено
по гр.д.№ 25016/2018г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 2,81 лева, представляваща държавна такса за
производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.И.“
ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.