Решение по дело №2589/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№……………………        2022г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:                    

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА 

при секретаря Румела Михайлова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2589/2021г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

     Производството по делото е образувано по жалба на Д.М.Ф., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Г. против Заповед за налагане ПАМ № 21-0819-001521/23.11.2021г. на Полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с която му е наложена мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Опел Астра“ с ДК № В **** НК за срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна; липсва основание за нейното издаване. Поради това моли съда да я отмени. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно описаната в акта фактическа обстановка, по която между страните няма спор и се установява от събраните по делото доказателства, около 11.01ч. на 24.09.2021г., в гр.Варна, по бул.“Цар освободител“, посока център, до автосалон Престиж се движи л.а.„Опел Астра“ с ДК № В **** НК, управляван от М. Д. Ф., като собственик на автомобила е Д.М.Ф.. След извършена проверка в АИС „АНД“ и „БДС“ – МВР е установено, че М. Ф.  е неправоспособен, поради отнети всички контролни точки със ЗППАМ № 30022/2011г. Срещу лицето и съставен и АУАН № 890050/19.11.2021г. Поради това е била издадена и процесната Заповед № 21-0819-001521/23.11.2021г. срещу  жалбоподателя с наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца на основание чл.171, т.2а б.а от ЗДвП, заради това, че на същата дата и час, посочени в АУАН М. ф. е управлявал МПС, собственост на жалбоподателя, като същият е неправоспособен.

От представените по делото доказателства е видно, че собственик на лек автомобил  марка л.а.„Опел Астра“ с ДК № В **** НК е жалбоподателя Д.М.Ф.. От представената по делото справка за нарушител/водач е видно, че всички контролни точки на М. Д. Ф. са отнети.

Съгласно Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.  на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е разпоредено  ГД „Национална полиция“, ГД „Гранична полиция“  и областните дирекции на МВР и СДВР да осъществяват  контрол  по ЗДвП.

Със Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. Директорът на ОД на МВР гр. Варна, на  основание цитираната министерска заповед и чл.172, ал.1 от ЗДвП е оправомощил служителите, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП, сред които е и издателят на процесната заповед за налагане на ПАМ.

 С оспорената заповед е постановено прекратяване на регистрация на пътно превозно средство. Подобно разпореждане представлява принудителна административна мярка по  чл. 171, т.2а от ЗДвП. Съгласно правилото на чл.172, ал.1 от същия закон принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по ЗДвП.

Обжалваната в настоящия  съдебен процес заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр. Варна, а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация. Според посочената по-горе заповед от 20.07.2017г. право и задължение по налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП е прехвърлено на началниците на групи в сектор „ Пътна полиция“ на Областната дирекция, каквато длъжност изпълнява и автора на оспореното волеизявление. От тук следва, че е налице материална, териториална компетентност и такава по степен на издателя на атакуваната заповед по налагане на ПАМ. 

Обжалваният по съдебен ред индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма, съгласно чл.59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената  правна норма,  а именно наименование на акта,  наименование на органа, който го издава, адресат на акта,  фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва,  дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Изискванията за форма основно обслужват целта по доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.

В обстоятелствената част на заповедта е изложено твърдение на органа, че управлявалия автомобила М. Ф. е неправоспособен, тъй като всичките му контролни точки са отнети към момента на проверката от контролните органи, респективно са  изложени мотиви за налагане на ПАМ , а дали това е  така е въпрос на обоснованост на заповедта, която рефлектира върху нейната материална законосъобразност, а не върху  формата  на акта.

При изследване съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът се съобрази с актуалната редакция на чл. 171, т. 2а б.“а“ от ЗДвП  към датата на издаване на заповедта , съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а он НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Адресати на администрираната санкция са не само собствениците на МПС, управлявали МПС без да са правоспособни, но и собственици, чиито МПС е управлявано от лице, което е неправоспособно.  

Жалбоподателят не оспорва факта, че е собственик на превозното средство, чиято регистрация се прекратява временно с атакуваната заповед. Безспорен факт е, че субект на извършеното административно нарушение описано в обстоятелствената част на заповедта не е жалбоподателя, а друго лице.

От представената по делото справка за нарушител/водач е видно, че М. Ф. към 23.11.2021г. е бил неправоспособен, тъй като всичките му контролни точки са били отнети. Цитираната справка удостоверява факти с правно значение и по-специално факти относно правоспособността на М. Ф. и в този контекст тя представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда със своята материална доказателствена сила.

Изложените юридически факти в мотивите на заповедта се обективират и в приложения към преписката АУАН. Актът за установяване на административно нарушение също представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Според правната теория такъв акт има три функции: установителна / служи като доказателство за извършено нарушение: обвинителна / обвинява лицето, посочено в акта като нарушител/ и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи  административно  наказание/. Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт.

След като към 23.11.2021г. М. Ф. е бил с отнети всички контролни точки, същият не е могъл да удостовери по надлежния законов ред придобито право да управлява моторно превозно средство т.е. той е неправоспособен. Според разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредбата № I-157 /01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на превозни средства , отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Само посоченият официален документ доказва според нормативните правила съществуването на право да се управлява МПС.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

Срокът на наложената административна мярка от 6 месеца кореспондира с размера на санкцията, посочен в чл. 171, т.2а от ЗДвП. Нейната продължителност е минималния посочен срок по разпоредбата и в този контекст благоприятства адресата на заповедта.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК  и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и  чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.  

Водим от горното, съдът

 

              Р    Е     Ш      И:      

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Ф., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Г. против Заповед за налагане ПАМ № 21-0819-001521/23.11.2021г. на Полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с която му е наложена мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство л.а.„Опел Астра“ с ДК № В **** НК за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Д.М.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 100лв./сто/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.

 

 

 

                     Административен съдия: