4
и за да се произнесе, взе предвид: С решение № 77/12.10.2006 г., постановена по НАХД № 615/2006 г., Кърджалийския районен съд е признал подсъдимия Георги Христов Димитров, роден на 16.10.1968г. в гр.Кърджали, живущ в същия град, със средно специално образование, с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 30.06.2006г. на главен път “I – 5” в района на бензиностанция „Петрол” в Община Черноочене, в посока за гр.Кърджали, управлявал собственото си моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел” с ДК № К 0613 АР, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.28 на хиляда - престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно накзание – „глоба” - в размер на 600, 00 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, като го е осъдил да заплати и направените по делото разноски в размер на 54 лева. Против така постановеното решение е подадена жалба от подсъдимия, в която се посочва, че атакуваното решение било неправилно и незаконосъобразно. Намира, че с оглед на многобройните смекчаващи вината обстоятелства по делото, наложеното му наказание е завишено както в размерът на наложената глоба, така и в размерът на кумулативно наложеното наказание – „лишаване от правоуправление”. Посочва, че е съдействал изцяло на органите по разследването за разкриване на обективната истина, направил е пълни самопризнания и няма други нарушение по ЗДвП. Предвид на това моли да му бъдат намалени наложените наказания, както следва – административното накзание – „глоба” – от 600 на 500 лева, а наказанието - „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на наказание - „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В съдебно заседание подсъдимия не се явява лично. Чрез защитника си поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Посочва, че наказанието „глоба” било наложено без съда да се съобрази с имотното състояние на подсъдимия и останалите смекчаващи вината обстоятелства – съдействие на органите на полицята, направените самопризнания, липсата на други нарушение на ЗДвП. Първоинстанционият съд не обсъдил представеното по делото доказателство – трудов договор, от който било видно, че колата му е необходима за да се придвижва с нея до месторабота. Моли да бъдат намалени наказанията. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира жалбата за неоснователна, а решението на РС – Кърджали – правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде оставено в сила. Посочва, че наложените наказания съответствали на тежестта на извършеното деяние. Настоящият състав при Окръжен съд – гр.Кърджали, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, констатира следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 30.06.2006г. подсъдимият работел нощна смяна на бензиностанция „Петрол”, намираща се на изхода на с.Черноочене по пътя за гр.Хасково, като по време на смяната консумирал алкохол – бира. Към 07.30 часа сутринта на същия ден подсъдимият Димитров се качил в колата си, като при неправилна маневра за ляв завой по посока на гр.Кърджали ударил лек автомобил „Форд”, управляван от свидетелката Кирилова. На мястото на произшествието пристигнали служители на РПУ – Кърджали, които при направена проверка за употреба на алкохол на водачите на МПС установили, че подсъдимият Димитров има съдържание на алкохол в кръвта над допустимото 1,2 на хиляда, а именно 1, 46 промила. На последният бил издаден талон за медицинско изследване, като при извършената химическа експертиза се установило, че съдържанието на алкохол в кръвта е 1.28 на хиляда. Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване. Констатациите на Районен съд – Кърджали по отношение на фактите и обстоятелствата изцяло се подкрепят от настоящата инстанция. Същите се установяват от обясненията на подсъдимия Димитров, свидетелските показания на Петко Тодоров Кумчев, Тасим Емурла Лятиф, Милен Илиев Йоргов и Йоана Илиева Кирилова, приетите по делото материали по дознание № 409 /06г. по описа на РПУ - гр.Кърджали. На базата на така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е заключил, че на 30.06.2006г. на главен път “I – 5” в района на бензиностанция „Петрол”, община Черноочене, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК. Съдът по същество е направил законосъобразен извод за приложението на материалния закон. От обективна страна се установява, че подсъдимия Димитров е управлявал собственото си моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел” с ДК№ К 0613 АР, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.28 на хиляда - престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Обект на престъплението по чл.343б от НК са обществените отношения, свързани с безопасното движение по пътищата. Изпълнителното деяние – управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол - се установява от протокола за химическа експертиза, свидетелските показания на Кумчев, Лятиф, Йоргов и Кирилова, както и от самопризнанията на подсъдимия. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл – подсъдимият е знаел, че е консумирал алкохол и не следва да управлява автомобила си в това състояние, като въпреки това се е качил в него. Правилно първоинстанционният съд, на базата на възприетата фактическа обстановка и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съобразно правната квалификация на инкриминираното деяние, степента на обществена опасност на деянието и личността на извършителя, с оглед смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е индивидуализирал наказателната отговорност на Георги Христов Димитров. Обсъждайки предвидената наказателна санкция за престъплението по чл.343б от НК – лишаване от свобода до 1 година, първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. При индивидуализиране размера на административното наказание, първоинстанционният съд е преценил обществената опасност на деянието и дееца – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, материалното му състояние, направените самопризнания и критично отношение към извършеното, и правилно е наложил административно наказание към минимума. Настоящият състав не споделя доводът на защитата, че наказанието „глоба” в размер на 600 лева е завишено. Същото е близко да предвидения от законодателя минимум от 500 лева и изцяло отговаря на обществената опасност на деянието и дееца. Следва също да се посочи, че макар и насъставомерно по този състав е налице настъпило пътно – транспортно произшествие, което е утежняващо вината обстоятелство. С оглед на това, правилно Районен съд – Кърджали е наложил наказание към минимума. По отношение на кумулативно наложеното наказание - „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, настоящият състав намира, че същото е правилно определено от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл.78а ал.4 във вр. с чл.343г от НК определя, че при деяние по чл.343б от НК съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 , а именно лишаване от право да управлва МПС за срок до 3 години. Кумулативно наложеното наказание е под средния предвиден от кодекса размер, като при определянето му съдът отново е преценил обществената опасност на деянието и дееца. Следва да се посочи, че подсъдимият не ползва автомобила по занятие, а с оглед предвижването си до работно място. Фактът, че подсъдимият работи извън населеното място, в което живее, не омаловажава извършеното от него и не може да се разглежда като смекчаващо вината обстоятелство. При извършената на основание чл.314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговото отменяване или изменяване, поради което счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, постановен в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон, и обоснован. Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/12.10.2006 г. постановена по НАХД № 615/2006 г. на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|