№ 149
гр. Кърджали, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140101167 по описа за 2022 година
При участието на секретаря при приключване на делото Анелия Янчева
Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът Г. В. Г. от гр.Кърджали твърди, че на 22.11.21 г. около 19,15 часа, след като
закупила хляб от магазин „Осетия“, пресичайки бул.„Сан Стефано“, и движейки се по
източният тротоар на булеварда малко преди западната част на бл.“Изток“, находяща се в
гр. Кърджали от страната на бившия бар „Рим“, се спънала в счупени и повдигнати от
корените на дърветата тротоарни плочки, политнала и паднала на тротоара, като наранила
на две места левия си крак и смятала, че е навехнала десния си крак, при което паднала и
изпитала силни болки, започнала да плаче и минаващ оттам гражданин й помогнал да се
изправи, след това ищецът плачейки и куцайки се прибрала и промила раните на левия си
крак, когато започнала да чувства много силни болки и в двата крака, вследствие на което
цяла вечер не могла да спи. На следващия ден посетила бърза помощ, където след направен
рентген било установено, че й е счупен малкия пищал на дясната подбедрица в долния край
и били промити раните на коляното и глезена на левия крак. Освен това била изпратена и на
травматолог, където й бил поставен гипс и била посъветвана да ходи с патерици без да
стъпва на счупения крак. В периода от падането до 10.03.2022г. ищецът многократно
посещавала медицински специалисти, което подробно излага в исковата молба, но въпреки
предприетите лечения и рахабилитационни процедури, десния крак й доверител
продължавал да я боли и отича, като в следствие на натоварването освен глезена започнало
да я боли и отича и коляно на десния крак и понеже продължавали оплакванията от болки и
и предвид ограничената й подвижност в глезената става и невъзможност да ходи без
1
патерици, поради персистиране на оплакванията, ищецът била насочена от д-р А. за
рехабилитация и физиотерапия в болнична обстановка, като на 08.03.2022г. й било издадено
Направление за хоспитализация и била настанена в УМБАЛ „Д-р Атанас Дафонски“ АД,
като й проведена следната рехабилитационна програма: пасивни упр., активна ЛФК,
трениране на ходене и походка, ДЕЖ, упражнение срещу съпротива, механотерапия, друга
физикална терапия- ИМП, лечение със СЧТ, фотофореза и медикаментозна терапия, като
след тази програма болките в счупения крак не изчезнали, но значително понамалели, но
около месец след проведената рехабилитационна програма болките отново започнали да се
усилват и в един момент вече й било трудно да стъпва на счупения крак, а и предвид
облекчението, което била почувствала при ползването на 3- дни от платения си отпуск,
решила отново да ползва платен отпуск от 03.05.22г. до 13.05.22г. и да не взема болничен
лист, поради забележките, които била получила, но няколко дни след като се върнала на
работа от ползваният платен годишен отпуск, болките отново се върнали, като всеки ден
рязко се увеличавали и се появила пълзяща силна болка от глезена към коляното и ищецът
на 19.05.22г. отново посетила личния си лекар д-р П., който я насочил към ортопедия и
травматология, при което ищецът на 23.05.22г. посетила кабинета на д-р Г., който при
прегледа установил дясно коляно- оточно, уплътнени и болезнени меки тъкани, силна болка,
данни за излив, положителен с-м танц на пателата, походка куцаща щади крайник. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на Община Кърджали, че дължи на ищеца сумата в размер на 20 346,48 лв.,
представляващи причинени неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лв. и имуществени
вреди в размер н а 346,48 лв., в резултат на падане от счупени и разместени плочки на
тротоар на територията на Община Кърджали, ведно със законната лихва върху главницата
от 20 346,48 лв., считано от 22.11.21 г.- датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата, както и направените разноски по заповедното и настоящето дело. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, с който счита подадената
искова молба за допустима, но неоснователна, като оспорва всички факти и обстоятелства,
свързани с това, че ищцата паднала поради липса на улично осветление и счупени и
надигнати от корените на дърветата плочки, тъй бул.“Сан Стефано“ в гр.Кърджали в целия
участък бил осветен и нямало никакви надигнати или счупени тротоарни плочки. Също така
оспорва мястото на падане и че именно е паднала в резултат на надигнати, неравни и 2
неукрепени плочки и липсата на уличното осветление, тъй като съгласно Протокол за
приемане на извършени СМР към 07.07.2020 г./ страница 19/ и Протокол за приемане на
извършени СМР към 25.11.2020 г./ страница 19/ по целия бул.“Сан Стефано“ било
подновено уличното осветление и целия булевард бил въведен в експлоатация и целия
булевард по цялата дължина бил осветен, поради което счита, че падането на ищцата било
предизвикано от проявена небрежност от нейна страна от неправилната преценка на
обстановката на пътя в нощното време, а същото вероятно от неподходящи обувки и
здравословно състояние. Оспорва претенцията за дължими от Община Кърджали
имуществени и неимуществени вреди в целия и размер, тъй като претърпяното увреждане
2
не е в причинно-следствена връзка с възникналия инцидент. Оспорва също така иска за
имуществени в размер на 346,48 лв. като недължим, а също така иска от 20 000 лв. за
неимуществени вреди като недължим алтернативно, ако съдът счете същия за дължим, то
заявява, че е прекомерно завишен и в противоречие с принципа за справедливостта
прогласен в чл.52 от ЗЗД, както и със съдебната практика. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства:
съдебномедицинско удостоверение №277/2021г., лист за преглед на пациент, допълнителен
лист, болничен лист от 23.11.2021г. и амбулаторен лист от същата дата, болничен лист от
13.12.2021г. и амбулаторен лист от същата дата, болничен лист от 17.01.2022г. и
амбулаторен лист от същата дата, 2 бр. амбулаторни листи, медицинско направление,
епикриза от 26.01.2022г., амбулаторен лист от 17.02.2022г., амбулаторен лист от
08.03.2022г., направление за хоспитализация от 08.03.2022г., болничен лист от 17.03.2022г.,
епикриза от 17.03.2022г., амбулаторен лист от 23.05.2022г., направление, заповед
№143/21.02.2022г., заповед №201/26.04.2022г., 3 бр. рецепти, фискални бонове, протокол за
приемане на извършени СМР към 07.07.2020г. и протокол за приемане на извършени СМР
към 25.11.2020г., показанията на свидетелите С.А., Д.П., Ц. А., както и като прие
заключението по извършената съдебномедицинска експертиза, намира иска за основателен,
но завишен по размер.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ
тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на
което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната
последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от
деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
В конкретния случай не се спори между страните, че тротоарът на бул.“Сан
Стефано“, гр.Кърджали, в източната част на улицата и малко преди западната част на
бл.“Изток“ в близост до бившия бар „Рим“, където е осъществен инцидента с ищцата
принадлежи към общинските пътища, намиращи се на нейна територия /чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Закона за общинската собственост и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата/, изхождайки от
дадените дефиниции на понятието "път" в разпоредбите на § 6, т. 1 от ДР на Закона за
движението по пътищата /всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци/, § 1, т. 1
от ДР на ЗП /ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания/ и § 1, т. 2
от ДР на Наредба № 1/2001 г. за организиране на движението по пътища /отворен за
3
обществено ползване път и улиците в населените места/.
Съдът приема за безспорно, че процесният тротоар, намиращ се на територията на
гр.Кърджали , по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗП като изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци, е част от общинския път - улица.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 1/2001 г. стопанин на пътя е
собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на
съответната община /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът на община , а управлението
включва както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и
ремонта им /чл. 19, ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.
Безспорно от събраните по делото доказателства /медицинска документация, СМЕ
и показанията на свидетелите/, които са безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи си, се
установи, че на 22.11.2021г. около 19.15 часа ищцата се придвижвала от магазин „Осетия“
към дома си, като пресякла бул.“Сан Стефано“, който тънел в мрак без никакво осветление
и движейки се по източния тротоар на булеварда малко преди западната част на бл. „Изток“,
находяща се в гр.Кърджали от страната на бившия бар „Рим“, се спънала в счупени и
повдигнати от корените на дърветата тротоарни плочки, при което паднала на тротоара и
наранила на краката си. Вследствие на падането й било причинено счупване на малкия
пищял на дясната подбедрица в долния му край, травма на дясната колянна става,
охлузвания на кожата на лявата подбедрица. Счупването на малкия пищял на дясната
подбедрица в долния му край е довело до трайно затрудняване на движението на десния
крак за около два месеца, а останалите травматични увреждания са причинили болка и
страдание. Установи се от експертизата, че е възможно понастоящем при продължително
ходене, слизане и качване по стълби, продължителен изправен стоеж, при неблагоприятни
атмосферни условия /студ, влажност/ , ищцата да изпитва болка в областта на десните
глезенна и колянна става.
От свидетелските показания се установи, че тротоарът в зоната на инцидента е в
крайно незадоволително състояние. Настилката е от стари тротоарни плочки, повдигнати от
корените на дърветата. Мястото не е обезопасено. Така, на база на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че община Кърджали чрез съответните си
длъжностни лица, на които са били възложени дейностите по поддръжка и ремонт на
тротоарната настилка, не е осъществила необходимата организация и контрол за правилното
и безопасно използване на тротоара на бул.Сан Стефано при мястото на инцидента, което
бездействие е противоправно.
Съдът приема за доказана и пряката причинна връзка между противоправното
виновно поведение на длъжностни лица на ответника и нанесените на ищцата имуществени
и неимуществени вреди, като механизмът на увреждането е този, описан в исковата молба,
установен от показанията на свидетелите и С.А., Д.П., Ц. А. и подкрепен от заключението
по експертизата, което е основание за ангажиране на отговорността на общината по чл. 49
4
от ЗЗД.
При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда
по справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а
именно, че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния
действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и най-
близкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от икономическата
ситуация в страната към момента на увреждането. Едновременно с това размерът му не
следва да е източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали неблагоприятно
отражение върху здравето на ищеца, обществено-икономическата обстановка в страната,
стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта, настоящият състав на съда да приеме, че
общият справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза
на сумата от 6 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на
здравето на пострадалата и съобразена с обществено приетите критерии за справедливост
към датата на настъпване на увреждането.
Горното обуславя извод за основателност на предявения иск касателно
неимуществените вреди на ищеца от инцидента до размера на сумата от 6000 лева, като в
останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева, искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съобразно направеното искане с правно основание чл. 86 от ЗЗД, сумата на
обезщетението следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2022г., на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД до
окончателното й изплащане.
По отношение на имуществените вреди: Предвид установения по делото механизъм
на увреждането на ищеца, основанията за ангажиране на безвиновната отговорност на
община Кърджали и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
служители на ответника и претърпените от ищцата имуществени вреди, на доказване
подлежи размера на последните. От писмените доказателства се установи извършения
разход по повод лечението на ищцата в размер на сумата от 346.48 лева, поради което този
иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер ведно с претенцията за законна
лихва.
С отговора на исковата молба ответникът надлежно и в срок е направил възражение
за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в невнимание от негова страна при
извършване на пешеходната дейност. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
5
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В случая не може да се приеме, че е налице съпричиняване на
увреждането, тъй като не са ангажирани доказателства увреждането да се дължи на някакво
конкретно противоправно поведение на ищцата, а на неизправност на тротоарната настилка.
Предвид гореизложеното възражението на община за съпричиняване на вредоносния
резултат е неоснователно.
При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски /443.07лв.-държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице, 1 440 –
адв.хонорар/ съразмерно уважената част на исковете, а именно в размер на сумата от 712,16
лева.
Следва ответникът да заплати на ищеца направените в заповедното производство
разноски /406.93 лева – държавна такса и 1 380.00 лева – адв. хонорар/ съразмерно
уважената част на исковете , а именно в размер на сумата от 557.38 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ с ЕИК ******
гр.Кърджали, бул.“България“ №41, че дължи на Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Кърджали,
бул.******** заплащане на следните суми: 6 000.00 лева – главница, представляваща
обезщетение за претърпени вследствие падане на 22.11.2021 г. около 19,15 часа в
гр.Кърджали, на бул.„Сан Стефано“, на източният тротоар на булеварда малко преди
западната част на бл.“Изток“ неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 346.48
лева, получени в резултат на същото падане от счупени и разместени плочки на посочения
тротоар на територията на Община Кърджали, ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2022г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед № 318/13.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 817/2022г. по описа на КРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния предявен
размер от 20 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ с ЕИК ****** гр.Кърджали, бул.“България“ №41
да ЗАПЛАТИ на Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, бул.******** направените по
делото разноски съразмерно уважената част на исковете, а именно в размер на сумата от
712,16 лева, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 817/2022г. по
описа на КРС разноски от 557.38 лева.
6
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7