Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.04.2022 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 21.03.
2022 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Х.
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
изслуша докладваното от съдията Х.
т.дело № 81 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че ищците са съответно майка и брат на загиналия
в резултат на ПТП Ж.Г.М., на 35 години.
Посочва
се, че на 20.06.2019 г. около 20:00 ч., в гр. К., по ул. *****се е движил л.а.
„Ф.П.“ с peг. № СТ *** ВХ, управляван от В.М.М., който нарушил правилата за
движение по пътищата и реализирал ПТП с мотоциклет „Х.“ с peг. № СТ *** X,
управляван от Ж.Г.М.. Вследствие на сблъсъка е загинал мотоциклетиста Ж.М..
Ищците
посочват, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувана пр. пр.
4324/ 2019 г. по описа на ОП - Стара Загора. Причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. „Ф.П.“ с peг. № СТ *** ВХ
нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него
са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата
за движение по пътищата. Считат, че в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на виновния водач В.М.и настъпилите общественоопасни последици -
смъртта на Ж.Г.М..
Твърди
се, че за л.а. „Ф.П.“ с peг. № СТ *** ВХ, управляван от В.М.М., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/23/119001548313/ 03.06.2019 г.
със срок на валидност една година, считано от 03.06.2019 г. до 02.06.2020 г.
със ЗАД „О.З.“ АД, гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите твърдят, че са предявили
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „О.З.“ АД, гр. С. и са
представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. р. от
15.08.2019 г, застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
заведена щета № 0411-550-0001-2019. Ищците твърдят, че към момента на подаване
на исковата молба ответникът не им е платил обезщетение, поради което за тях е
налице правен интерес да предявят претенциите си за плащане пред съда.
Излагат се съображения, че в резултат
на инцидента е загинал Ж.Г.М. на 35 години. Същият е получил тежки несъвместими
с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил мъж в
разцвета на силите си, деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е
отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своите близки.
Д.И.М.
и П.Г.М. са съответно майка и брат - близнак на починалия Ж.Г.М.. Ищците
твърдят, че изключително тежко преживяват смъртта на своя син и брат. Тя е била
неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката по между им е била изключително
силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си
помагали и подкрепяли. Ищцата е отгледала и възпитала Ж.с много любов и
внимание. Изградила го е като достоен и добър човек, почитащ своите роднини и
близки, семейните ценности и обичаи. Д.М. много се е гордеела със сина си,
обичала го е и с нетърпение е чакала момента, когато и той ще създаде свое
собствено семейство и ще я дари с внуче. За съжаление трагичният инцидент слага
край на отношенията им в момент, когато ищцата е в напреднала възраст и повече
от всякога има нужда от своите деца, които да се грижат за нея. Най-голямата
мъка и непреодолима загуба за един родител е загубата на дете, която не може да
бъде компенсирана с нищо и никога няма да бъде преживяна. П. и Ж.са заедно от
самото начало на житейския си път, израснали са заедно и никога не са се
отделяли един от друг. Били са силно привързани един към друг и заедно са
споделяли радостите и мъките в живота. П. и Ж.са израснали в едно сплотено и
задружно семейство, възпитани са в дух на почитане на семейните ценности и
идеали. С напредването на времето, когато двамата порастват и стават
пълнолетни, връзката по между им не отслабва, а тъкмо обратното - засилва се,
тъй като се чувстват един друг не само като братя- близнаци, но и като хора,
които са най-добри приятели, които живеят в пълна хармония и разбирателство,
които могат да се доверят и да разчитат напълно един на друг. Ищците твърдят,
че в резултат на трагичния инцидент губят моралната и физическата подкрепа на Ж.,
която винаги са имали и на която са разчитали. Посочват, че неочакваната смърт
предизвиква значителни по обем и интензитет негативни преживявания в ищците и
ги е довела до неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент, покрусата
и мъката от внезапната загуба на техния син и брат предизвикват силни
емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и страдания се
отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние. Моралните
страдания, тяхната скръб от невъзвратимата загуба посочват, че са огромни и
неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.
Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на Ж.М. е особено трагично обстоятелство,
което завинаги променя живота на семейството. Мъката му е огромна и не може да
бъде компенсирана с нищо.
Причинените
неудобства, болки и страдания пострадалите считат, че следва да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се
оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Ищците
твърдят, че нанесените им вреди са в резултат на виновното поведение на водача
на лекия автомобил В.М.М., а за причинените от него вреди отговаря ответникът
по делото ЗАД „О.З.“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на
пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен
интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените им неимуществени вреди. Излагат съображения, че предявеният иск е
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
Ищците
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „О.З.“ АД, гр. С.
да им заплати обезщетения, както следва:
-
на Д.И.М. сума в размер на 80 000 лв., частичен иск от 180 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на причинената смърт на сина й Ж.Г.М.;
-
на П.Г.М. сума в размер на 30 000, частичен от 80 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената
смърт на брат му Ж.Г.М..
В съдебно
заседание от 21.03.2022 г. съдът е допуснал
изменение на размера на иска, предявен от Д.И.М., като същият да се
счита предявен за 140 000лв., частично предявен от 180 000лв.
Претендират
законната лихва върху всяка от сумите, считано от 27.06.2019 г. до
окончателното им изплащане.
Претендират
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС,
Постъпил
е отговор на исковата молба, с който
ответникът прави искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1
т.4 и т.5 от ГПК, предвид обстоятелството, че наказателното производство във
връзка с процесното ПТП не е приключило – НОХД № 2365/2020г. по описа на СтОС.
Излага съображения в тази връзка и моли съда да извърши служебна проверка за
хода на наказателното дело. При условията на евентуалност, моли да му бъде
издадено съдебно удостоверение за снабдяване с посочената информация.
Взема
становище, че предявените искове са недопустими, тъй като са подадени преди
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Посочва, че извънсъдебната
претенция на ищците е подадена на 07.08.2019 г. На основание чл. 106 КЗ застрахователят
е изискал допълнителни документи за доказване основателността на претенцията и
окончателното окомплектоване на преписката по нея с писмо изх. №99-3500 от
07.08.2019г. Ищците обаче така и не предоставили нито един документ, от който
да се установява наличие на деяние, неговата противоправност, виновността на
дееца, причинна връзка с настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на
застрахователя за изплащане на обезщетение. Не предоставили и банкови сметки,
съгласно изискването на чл. 380 КЗ, което прави претенцията им нередовна.
Твърди
се, че с действията си увредените лица са поставили ответника във фактическа
невъзможност да определи основанието и размера на обезщетенията в законовия
тримесечен срок. Счита, че се налага изводът, че към датата на подаване на
исковата молба не е изтекъл срокът по чл. 498, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 КЗ
във вр. с чл. 380 КЗ и предявените искове се явяват недопустими.
Ответникът
оспорва процесуалната и материално-правната легитимация на ищеца П.Г.М.. Твърди,
че връзката между него и починалия не е била изключително дълбока и трайна,
особено близка, оправдаваща присъждане на застрахователно обезщетение.
Навежда
доводи за нередовност на исковата молба, като сочи, че същата не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК -
да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, така че да
се индивидуализира твърдяното субективно право и да има достатъчно информация и
ответникът да може да изрази становището си и да направи възражения. Заявява,
че е поместено едно единствено изречение в тази връзка, което не позволява на
ответната страна да организира адекватно защитата си. Намира, че дори не е
посочено кои правила за движение по пътищата са били нарушени от водача на л.а.
Счита за неправилно ответникът да предполага каква е твърдяната фактическа
обстановка от ищеца единствено на база представен от него констативен протокол.
Според
ответника, исковата молба е нередовна и поради неспазване на разпоредбата на чл.
127, ал. 4 ГПК, тъй като ищците не са представили банкови сметки и не са
посочили друг начин на плащане, поради което моли да им бъдат дадени изрични
указания в тази връзка.
Оспорва
изцяло по основание и размер предявените от Д.И.М. и П.Г.М. искове.
Оспорва
описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП, както и наличието на
вина на водача на л.а. „Ф.П." с peг. №СТ *** ВХ. Оспорва да е причинен
деликт от последния, да е извършено твърдяното в исковата молба деяние от В.М.М.,
неговата противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите
вреди. Твърди, че вина за настъпилото пътно транспортно произшествие има изцяло
пострадалият Ж.Г.М., който като водач на мотор „Х.“ с peг. № CT***X, се е
движил с незаконосъобразна и несъобразена скорост с конкретните пътни условия и
с останалите участници в движението скорост, което е причината за настъпване на
процесния инцидент. Сочи, че това е видно от Констативния протокол за
настъпилото произшествие, в който е отбелязано, че именно водачът на мотора,
поради движение с несъобразена скорост, застига и блъска лекия автомобил.
Алтернативно,
твърди, че л.а. „Ф.П.“ не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка.
Счита, че причината за настъпилия удар е неправилна маневра от друго МПС и/или
неравност на пътното платно/разлив на инертни материали, които са причина за
сблъсъка между лекия автомобил и мотора.
Алтернативно,
твърди, че водачът на л.а. „Ф.П.“ е получил внезапно неразположение от
медицински характер, което е довело до невъзможност да контролира управлявания
от него автомобил. Отбелязва, че вредите са настъпили в резултат на случайно
деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача на л.а. „Ф.П.“.
Оспорва
наличието и на твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
настъпилия вредоносен резултат, както и претендираните от ищците неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление. Дори да се приеме, че вредите са
настъпили вследствие на твърдяното ПТП, ответникът моли съдът да вземе предвид
горепосочените обстоятелства и че вредите не са настъпили в резултат на деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а в резултат на случайно деяние.
Оспорва
наличието на твърдяната в исковата молба изключително силна връзка между
починалия и ищците, изпълнена с чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа.
Твърди, че отношенията между тях са били влошени, неотговарящи на обичайните за
този вид родствени връзки.
Заявява,
че както вече е посочил, ищецът П.Г.М. не е материално - правно легитимиран да
получи обезщетение за смъртта на Ж.Г.М. поради липсата на изключителна и
особено близка връзка помежду им.
Изложено
е, че действително с ТР1/2016 г. от21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016
г. по описа на ВКС, ОСНГТК се е разширил кръгът на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, но това разширяване на кръга не е безусловно. Аргументира
се, че съгласно цитираното Тълкувателно решение, правото на лицата, извън
посочените в Постановление №4/61 г. и Постановление №5/69 г., да получат
обезщетение не е абсолютно и същото следва да се допусне като изключение - само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се ПОРОДИ особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че разрешението,
дадено с Тълкувателното решение, е, че други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди само
при наличието на изключителни и особени, специални основания - само ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка.
Заявено
е, че дори да се приеме, че ищецът и починалият са били в родствена връзка,
която предполага близост и отношения на привързаност и обич, то тази родствена
връзка трябва да се характеризира с изключителност, която излиза извън рамките
на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между двама братя. Според
ответника процесният случай не е такъв. Оспорва връзката между Ж.и П. да е била
различна, да е надхвърляла обичайната такава между братя, която да налага
присъждане на обезщетение.
Оспорва
претенциите на ищците за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди като завишени по размер. Счита, че претендираните от Д. и П.
застрахователни обезщетения не съответстват на критериите за справедливост,
установени в чл. 52 ЗЗД. Изхождайки от изискванията за определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, установени с
трайната съдебна практика, и в частност - указанията, дадени в т. 11 на ППВС
№4/1968 г., ответникът счита, че претендираните суми са завишени и не отговарят
на обществения критерий за справедливост. Твърди, че няма данни за изключителни
обстоятелства, които да налагат определяне на застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди в претендираните размери.
Отбелязва,
че размерите на претендираните обезщетения следва да бъдат намалени и предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
съгласно чл. 51 ЗЗД, за което е изложил основания.
Оспорва
изцяло като неоснователни и претенциите на ищците по акцесорните искове за
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се търсят.
Счита,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалия Ж.Г.М., който е управлявал
мотор „Х.“ с peг. №СТ***Х с несъобразена със законовите ограничения, с пътната
обстановка и с останалите участници в движението скорост. Твърди се, че същият
е имал възможност да предотврати настъпването на удар между двете МПС-та, ако
се е движил с разрешената за населено място и за конкретния пътен участък
скорост.
Според
ответника, приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2ро ЗЗД. Твърди се,
че в конкретния случай, пострадалият е създал реална възможност за настъпване
на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на
собствените си здраве и живот.
Моли,
с оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК съдът да вземе отношение по въпроса
за приноса, включително като процент, на починалия Ж.Г.М..
Твърди,
че пострадалият е управлявал мотор „Х.“ с peг. №СТ***Х под влиянието на алкохолно/наркотично
опиянение, което не му е позволявало да .... Пострадалият сам се е поставил в
невъзможност да контролира реакциите си и е управлявал МПС-то след употребата
на алкохол и/или наркотични вещества, което е в причинна връзка с настъпване на
процесното ПТП.
При
условията на евентуалност, ответникът прави възражение за реализиране на
процесното ПТП в условията на съизвършителство /съгл. чл. 53 ЗЗД/ от страна на
водача Ж.Г.М., като водач на МПС „Х.“ с peг.№ СТ***Х.
Моли,
на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът да конституира като трето лице - помагач
на страната на ответника „З.Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *****, гр. С. *****, като
обосновава правния интерес от това, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на или в условията на съизвършителство от страна на водача на мотор „Х.“,
чиято застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към процесния
момент е била в „З.Д.Б.Ж.З.“ АД. Заявено е, че тъй като процесното ПТП е
настъпило евентуално в условията на съизвършителство, ако не изцяло по вина на
водача Ж.Г.М., и ако ЗАД „О.З.» АД бъде осъдено и изплати изцяло обезщетение на
ищците по предявените искове, ответникът ще има право на основание чл. 74 ЗЗД,
чл. 60 ЗЗД или евентуално чл. 59 ЗЗД да получи частта от платените обезщетения,
съответстваща на приноса на застрахованото по застраховка „ГО на
автомобилистите“ в „З.Д.Б.Ж.З.“ АД лице. Посочва, че се касае за евентуално
съпричиняване на вредата и третото лице - помагач следва да понесе своята част
от отговорността за причинената вреда, в случая като застраховател по
застраховка „ГО на автомобилистите“ за мотор „Хонда РЦ46“ с peг. № СТ***Х.
По
делото е постъпила допълнителна искова
молба /молба/, с която ищците вземат становище по възраженията на
ответника.
Намират за неоснователно искането за спиране
на настоящото производство до приключване на образуваното наказателно
производство. Обръщат внимание, че в настоящия случай се касае за деликт, като
вината е елемент от сложния фактически състав на деликта, по отношение на който
е въведена презумпция по силата на чл. 45 от ЗЗД и няма пречка настоящия
съдебен състав, при разглеждане гражданскоправните последици от непозволено
увреждани да изследва на собствено основание наличието на елементите от състава
на деликта. Заявено е, че в тази насока са сторени доказателствени искания от
страна на ищците с цел установяване наличието на подлежащите на доказване в
тежест на ищеца елементи. Противопоставят се настоящото производство да бъде
спряно, с което разглеждането на предявените искове ще бъде отложено за
неизвестно дълъг период от време, а за ответното дружество ще се увеличи сумата
за плащане по акцесорната претенция за лихви.
За неоснователно намират оспорването на
допустимостта на исковете и считат, че е невярно твърдението, че са подадени преди
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Сочи се, че видно от представеното
към отговора на искова молба писмо изх. № 99- 3500/07.08.2019 г..
застрахователят е изискал представянето на документи, с които пострадалите лица
не разполагат, като е поставил произнасянето по предявената претенция под
условие от представянето на тези документи. Заявяват, че претендиращите лица са
представили всички документи, с които са разполагали, като изисканите от
ответното дружество доказателства не се намират в тяхно държане и снабдяването
би ги затруднило. Посочено е, че точно поради посочената причина в исковата
молба е направено искането за издаване на съдебно удостоверение. Твърдят, че
застрахователят не се е произнесъл по предявена претенция, въпреки представянето
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в противоречие с разпоредбата
на чл. 496, ал. 3 от КЗ.
Намират за неоснователно оспорването на
редовността на исковата молба поради липсата на детайлно и подробно изложение
на фактическата обстановка на настъпилото събитие. Ответникът оспорва
редовността и поради непосочването на правила за движение по пътищата, които
деликвента е нарушил, което считат, че е прерогатив на решаващия орган, а не на
страна в производството. Сочи се, че част от предмета на настоящото
производство ще бъде именно установяването на елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане. Заявено е, че в тази връзка са направени
доказателствени искания и от двете страни. Относно възражението, че не е
представена банкова сметка ***, е посочено, че това категорично не е условие за
редовност на исковата молба и ГПК не предвижда последици, свързани с
непредставянето на банкова сметка, ***а проявявана воля за изплащането на
обезщетение, така че да твърди да е бил поставен в невъзможност поради липсата
на банкова сметка.
***, че е неоснователно оспорването на
основателността на исковете. Посочва се, че за установяването на елементите от
фактическия състав на настъпилия деликт с извършител - застрахованото при
ответника лице, са направени доказателствени искания. Установяването на
виновността на дееца, която се оспорва от ответника, считат, че не е в тежест
на ищцовата страна поради силата на въведената от чл. 45 от ЗЗД презумпция. Считат,
че твърдението, че „водачът на л.а. „ Ф.П. “ е получил внезапно неразположение
от медицински характер, което е довело до невъзможност да контролира
управлявания от него автомобил“ е ирелевантно по отношение предявените
претенции, поради изрично предвидената в чл. 493, ал. 2, т. 6 от КЗ хипотеза.
За неоснователно намират оспорването на
наличие на изключително силна връзка между ищците и загиналия Ж.М.. Обръщат
внимание, че ищецът П.Г.М. и Ж.са били братя - близнаци, за които е ноторно
известно, че имат особена връзка помежду си. Посочено е, че за установяването
на неимуществените вреди, търпени от ищците, е направено доказателствено искане
за допускане на свидетели.
Относно оспорването на размерите на
предявените искове - заявяват, че те са съобразени с реално настъпилите за ищците
неимуществени вреди -страдание и тъга от смъртта на техния син и брат -
близнак, съобразени са с обичайно присъжданите обезщетения за аналогични
случаи, с периода на настъпване на застрахователното събитие - средата на 2019
г. и с лимитите на застрахователното покритие по застраховката „Гражданска
отговорност“.
Намират за безпочвено въведеното в отговора
възражение за принос от страна на починалия мотоциклетист и считат, че не е
подкрепено от каквито и да било доказателства и не е конкретизирано. Според
ищците, не е посочено с кои действия/бездействия на мотоциклетиста се твърди да
е допринесъл; не е посочено към какво се твърди да е допринесъл - настъпването
на деликта или настъпването на вредоносния резултат от деликта, което са две
различни категории. Посочено е, че изложеното твърдение, че пострадалия е
управлявал МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества е напълно
лишено от основание. Заявяват, че няма каквито и да било индикации в
приложените по делото доказателства за такова наличие.
Сочи се, че възражението срещу направеното
искане за допускане на свидетелски показания е аргументирано по следния начин:
„не тъй като тези свидетели ще пресъздадат своите субективни възприятия, а
обективна преценка за здравословното състояние на ищците и не притежават
необходимите специални знания“. Считат, че така изложения аргумент е неотносим
към направеното искане и целените за доказване посредством това искане
обстоятелства. Намират, че вида и спецификата на неимуществените вреди на ищците
предполага единственото възможно доказателствено средство, именно свидетелски
показания. Отбелязано е, че здравословното състояние на ищците не е предмет на
доказване посредством свидетели и то не е предмет на настоящото производство. Пояснено
е, че поисканите свидетели са за целите на установяване на емоционалното и
психическото състояние на ищците и изживяваните от тях негативни емоции,
породени от смъртта на Ж.. Считат, че не намират основание в искането да бъдат
задължени да посочат имената на свидетелите, тъй като искането за допускането
им е направено при режим на водене, а не на призоваване и няма необходимост,
нито задължение да бъдат предварително индивидуализирани.
Ответникът
е депозирал отговор на допълнителната
искова молба, в който е заявено, че поддържа искането за спиране на
производството до приключване на НОХД № 2365/2020г. по описа на СтОС, тъй като
същото все още е висящо.Счита, че възраженията
на ищците в тази връзка са напълно неоснователни, предвид ТР №1/2017г. по т.д.
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че неспазването на разпоредбата на чл.229,
ал. 1, т. 4 ГПК ще доведе до постановяването на недопустим съдебен акт. В тази
връзка, моли съдът служебно да направи справка за предмета на НОХД №2365/2020
г. на ОС-Стара Загора. В условията на евентуалност, ответникът моли да му бъде
издадено съдебно удостоверение, което да му послужи за снабдяване с
необходимата информация.
Поддържа направените в отговора на исковата
молба възражения.
Моли, съдът да даде указания на ищците за
конкретизиране на фактическите си твърдения относно механизма на процесното
ПТП. Заявява, че не е тяхно задължение да посочат правната квалификация на
нарушенията, но са длъжни да изложат конкретните си твърдения и да посочат с
кои свои действия или бездействие застрахования при ответното дружество водач
на МПС. Счита, че е недопустимо с едно единствено твърде общо и неконкретно
описание на процесния инцидент да се очертае предмета на делото и да се
ограничава правото на защита на ответника.
Оспорва изцяло изложеното в допълнителната
искова молба. Оспорва описания механизъм на ПТП.
Поддържа направените възражения срещу
твърденията за наличие на изключително силно връзка между починалия и ищците,
както и срещу размера на претендираните обезщетения като прекомерни.
Поддържа направеното с отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване на вредоносните последици от страна на
пострадалия. Намира за неоснователни възраженията на ищците в тази връзка,
според които възражението на ответника не е конкретизирано, предвид липсата на
описание от тяхна страна на фактическата обстановка, от която твърдят да черпят
права. Посочва, че освен това, доколкото твърдят смъртта на Ж.Г.М. да е
настъпила вследствие процесното ПТП, то приносът на пострадалия се изразява
както в допринасяне настъпването на деликта, така и в настъпването на
вредоносния резултат. Сочи, че за установяването на тези възражения са направени
съответните доказателствени искания.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По
делото не е спорно, че на 20.06.2019 г. около 20:00 ч., в гр. К., по ул. *****е
настъпило ПТП между л.а. „Ф.П.“ с peг. № СТ *** ВХ, управляван от В.М.М. и мотоциклет „Х.“ с peг. № СТ *** X, управляван
от Ж.Г.М., вследствие на което е загинал водача на мотоциклета Ж.М..
За
л.а. „Ф.П.“ с peг. № СТ *** ВХ, управляван от В.М.М., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. BG/23/119001548313/03.06.2019 г. със срок на
валидност една година, считано от 03.06.2019 г. до 02.06.2020 г. със ЗАД „О.З.“
АД - гр. С..
С
писмо с обр. р. от 07.08.2019 г, застрахователят е уведомен за настъпилото
събитие, като е заведена щета № 0411-550-0001-2019, по която към настоящия
момент не изплатено обезщетение.
Видно
от приложеното НОХД № 2365/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
присъда № 260020/13.07.2021 г., подсъдимият В.М.М. е признат за виновен в това, че на 20.06.2019 г., в гр. К., на ул.
"***" в района на Т- образно кръстовище с ул. „***", при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф." модел „П."
с рег. № СТ *** ВХ, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно: чл.50, ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно
превозно средство от друг път не изпълнил задължението си да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство и чл.25, ал.1 от ЗДвП -
като водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра - в частност да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне
маневрата, не изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Ж.Г.М., роден на *** г., поради което и
на основание чл.343, ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е
осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години, като го признава за
невинен и го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил
чл.46, ал.2 от ППЗДВП.
С
решение №/11.10.2021 г. постановено по ВНОХД №478/2021 г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив е изменен размерът на наложеното наказание.
От
заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза се
установява следното:
Скоростта
на движение на мотоциклет „Х.w с per. № СТ *** X преди удара, непосредствено
преди настъпване на инцидента е била около 92 км/ч.
ПТП
е настъпило в населено място, където максимално допустимата скорост е 50 км/ч.
Скоростта
на движение на мотоциклета преди ПТП не е била съобразена с максимално
допустимата скорост за движение в населено място.
В
материалите по делото няма данни за наличието на пътен знак за ограничение на
скоростта за пътния участък, в който е настъпило ПТП.
По
данни от протокола за оглед на ПТП е изготвена мащабна скица, която е приложена
е към заключението.
Механизмът
на ПТП е следният:
На
20.06.2019 г., около 20:00 часа, в гр. К., по ул. ***, в посока от изток на
запад се е движил мотоциклет Х. с per. № СТ *** X, управляван от Ж.Г.М..
Скоростта на движение на мотоциклета е била 92 км/ч, а дължината на опасната му
зона за спиране - 90,75 м. Било е светлата част на денонощието, а пътният
участък е хоризонтален, прав и равен. Пътната настилка е с асфалтово покритие.
Към момента на възникване на ПТП е била суха. В същото време по ул. „***“, в
посока от юг на север се е движил лек автомобил Ф.П. с per. № СТ *** ВХ,
управляван от В.М.М.. На кръстовището с ул. *** за ППС, движещи се по ул. „***“
има пътен знак „Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство“. Тъй като от
източната страна на кръстовището е имало паркирани автомобили, водачът е
предприел навлизане в кръстовището, като е позиционирал автомобила в покой
така, че да има видимост към идващите от изток ППС. В този момент автомобилът е
бил позициониран около средата на кръстовището. Разстоянието на видимост,
измерено на мащабната скица, е около 81 м. Водачът на автомобила е предприел
маневрата „завиване наляво“ в посока на запад по ул. „ ***“. На около 34,00 м-
35,00 м западно от ориентира и на около 1,70 м - 2,90 м южно от северната
граница на платното за движение е настъпил удар между автомобила и мотоциклета.
Към момента на удара, автомобилът е бил разположен успоредно на оста на пътя на
ул. „***“, мотоциклета е бил наклонен към лявата си страница, а тялото на
мотоциклетиста е било отделено от мотоциклета. За автомобила удара е настъпил в
задните му състави, в областта на задната броня и задния капак. За мотоциклета
удара е бил в предна горна част, а тялото на пострадалия се е ударило в задна
лява част на задния капак на автомобила. След удара автомобилът е продължил
движението си напред и се е установил в покой така, както е описан в протокола
за оглед и е нанесен в мащабната скица. След удара мотоциклета се е завъртял
обратно на часовата стрелка и е продължил движението си напред и надясно (на
северозапад). Установил се е в покой така, както е описан в протокола за оглед
и е нанесен в мащабната скица. След удара в автомобила, тялото на
мотоциклетиста, е изпаднало на пътната настилка напред и наляво, там където е
описано в протокола за оглед червено- кафеникаво петно. В резултат на ПТП,
водача на мотоциклета е получил травми, несъвместими с живота.
Техническите
причини за възникване на ПТП са:
-
Субективните действия на водача на лек автомобил Ф., който след като е спрял на
линията на видимост, преди да предприеме маневрата „завиване наляво“, не се е
съобразил с разстоянието, посоката и скоростта на движение на приближаващия от
дясната му страна и движещ се по пътя с предимство мотоциклет Х..
-
Субективните действия на водача на мотоциклета, който е управлявал със скорост
на движение 92 км/ч в населено място, като се е поставил в невъзможност да спре
преди мястото на възникване на опасността за движението му и да предотврати
ПТП.
В
констативно-съобразителната част на заключението е изчислена безопасната
скорост на движение на мотоциклета, при която не би възникнало ПТП. V- 21,17 м/сек = 76 км/ч.
Пострадалият
е имал техническата възможност да предотврати удара с автомобил Ф., ако се е
движил със скорост от 76 км/ч и по- малка от нея.
В
момента, в който водача на автомобила е предприел маневрата „завиване наляво“,
мотоциклета се е намирал на разстояние 93,66 м преди мястото на удара и на
81,15 м от мястото, от което е потеглил автомобила.
Опасната
зона за спиране на мотоциклета с установената скорост на движение от 92 км/ч е 90,75
м.
В
този случай ударът за водача на мотоциклета е предотвратим, ако реагира в
нулевата секунда, в момента на потеглянето на автомобила. Мотоциклета се е
движил по път с предимство и в този смисъл автомобилът, който е бил на
второстепенен път не е предвидимо препятствие. От техническа гледна точка,
водачът на мотоциклета не може да определи поведението на водача автомобила
(дали ще го изчака изнасяйки се още напред в кръстовището или ще предприеме
маневрата, както и каква точно ще е траекторията му на движение), за да реагира
веднага, като предприеме аварийно спиране. От друга страна, 1 секунда е
времето, което е необходимо на водача на мотоциклета да погледне в страничното
огледало, за да се убеди, че преди да намали значително скоростта на движение
или да спре няма да създаде опасност за движението на останалите участници в
движението.
So
= 90,75 м > 81,15 м
От
горното неравенство се вижда, че опасната зона за спиране на мотоциклета е
по-голяма от разстоянието, на което се е намирал мотоциклета от мястото, от
което е потеглил автомобила.
Лек
автомобил Ф.П. с per. № СТ *** ВХ е попадал в опасната зона за спиране
мотоциклета в момента на потеглянето от мястото, където се е намирал, на
линията на видимост към ППС идващи от изток.
За
водача на мотоциклет Х.“ с per. № СТ *** X ударът в лекия автомобил с
установената скорост на движение от момента, в който е имал обективна
възможност да възприеме същия като опасност за движението му е непредотвратим.
При
заместване на данните при скорост на движение на мотоциклета 50 км/ч, за
опасната зона за спиране се получава
So
= 34,93 м < 81,15 м
От
горното неравенство се вижда, че опасната зона за спиране на мотоциклета при
скорост на движение 50 км/ч е по-малка от разстоянието, на което се е намирал
мотоциклета от мястото, от което е потеглил автомобила.
За
водача на мотоциклет Х.“ с per. № СТ *** X ударът в лекия автомобил с
разрешената за конкретния пътен участък скорост от момента, в който е имал
обективна възможност да възприеме същия като опасност за движението му е предотвратим.
Според вещите лица при скорост
на движение на мотоциклета от 92 км/ч, пострадалият водач Ж.Г.М. се е поставил
пред невъзможност да реагира на опасността своевременно и спре преди да настъпи
ПТП.
Непосредствено
преди ПТП мотоциклет „Х.“ с per. № СТ *** X се е движил по ул. „***“ в посока
от изток на запад.
Непосредствено
преди ПТП автомобил „Ф.П.“ с per. № СТ *** ВХ е изпълнявал маневрата „завиване
наляво“ от ул. „***“, на запад по ул. „***“.
Пострадалият
Ж.Г.М. е възприел опасността - л.а. Ф.П. с per. № СТ *** ВХ и е предприел
аварийно спиране около една секунда след потеглянето му. За една секунда
автомобилът е изминал разстояние около 0,90 м от потеглянето си.
В
материалите, приложени по делото няма данни автомобил Ф. да е бил технически
неизправен.
Автомобил
„Ф.П.“ с per. № СТ *** ВХ преди и при настъпване на процесното ПТП е бил
технически изправен.
Преди
да предприеме маневрата „завиване наляво“ автомобилът е бил в покой,
позициониран на линията на видимост. Във всеки един момент до достигане на
скоростта на движение от около 30 км/ч, скоростта му е била променлива
величина, при равноускорително движение.
Технически
правилно е, водачът на л.а. „Ф.П.“ с per. № СТ *** ВХ, който е предприел
маневра от второстепенен път, да се съобрази със скоростта и разстоянието на
движещия се по пътя с предимство мотоциклет, който е предвидимо препятствие
така, че да не го принуди да промени траекторията си на движение, да намали
скоростта си или да спре.
Независимо
от факта, че скоростта на движение е по-ниска от максимално допустимата за
движение в населено място, тя не е съобразена с конкретната пътна обстановка
към момента на настъпване на инцидента. На практика, автомобилът се е явил
„преграда“ за движението на мотоциклета в направлението, в което се е движил.
В
протокола за оглед на ПТП е записано: „Местопроизшествието се намира в гр.К.,
ул.“***“ до № 38. Улицата е ориентирана в посока изток-запад и се състои от
една лента за движение с направление движение посока запад. Широка е 6,2 м
покрита е със стар асфалт с неравности, като в двата края има наслоен пясък.“
Пътната
настилка е била суха към момента на възникване на ПТП. Старият асфалт с
неравности, като и наслоеният пясък в двата края не са причина за настъпване на
сблъсъка между двете МПС.
В
материалите, приложени по делото няма данни за разливи на инертни материали
и/или препятствия по платното.
В
делото и приложеното досъдебно производство не са налице данни за възникнал по
време на ПТП-то здравословен проблем на водача на л.а. „Ф.П.” с per. № СТ ***
ВХ.
В
конкретния случай установения чрез химичен анализ етилов алкохол в кръвта на
водача на мотоциклет „Х.” с per. № СТ *** X е алкохол в границите на физиологичната
норма и не може да дава никакви функционални промени, като се приема, че няма
наличие на опияненост. При водача на мотоциклета не са установени никакви
наркотични вещества в кръвта.
Водачът
на автомобил Ф.П. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди
да предприеме маневрата „завиване наляво“ се съобрази със скоростта и
разстоянието на движещия се по пътя с предимство мотоциклет Х..
ПТП
не би възникнало, ако водачът на автомобил Ф. е установил в покой МПС в
положението, в което се е намирал - около средата на кръстовището. В това
положение лентата за движение, по която се е движил мотоциклета е била свободна
и е имало достатъчно разстояние (около 3 м) мотоциклета безпрепятствено да
продължи движението си въпреки превишената си скорост.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят
Д.К.Х. е роднина с ищците и с починалия Ж.се познават от малки. Свидетелят
установява, че Ж.е бил професионален шофьор, занимавал се е с курсове, камиони,
тирове, бил е добър, отзивчив, Когато се е преместил да живее в град К., Ж.го е
въвел в града, помогнал му е да си намери работа, събирали са се заедно с Ж.и П..
Двамата братя винаги са били заедно, не са се разделяли. Дори като са ходели
някъде на риболов или някъде другаде, винаги са били заедно. Винаги са се
търсели по телефоните, били са много близки, не са се карали за нищо. Преди да
почине баща им всички са живеели заедно. Наложило се е майка им да замине за
чужбина, за да може да им помага. Според свидетеля Д. и П. приели много тежко вестта
за смъртта на Ж.. През 2013 г. е починал бащата на момчетата, впоследствие и Ж.е
загинал в катастрофата. Майката била съкрушена, П. преди инцидента бил веселяк,
душата на компанията, впоследствие е започнал да отказва на свидетеля да се
вижда с него, да излизат, да ходят на риба. Станал е по-затворен, променил се
е. С П. се виждал доста често, тъй като той си правел ремонт на къщата, която
са били купили заедно с брат си преди той да загине, с идеята да живеят двама
заедно и майка им да се върне от чужбина.
Свидетелят
Д.П.Ц.познава ищците Д. и П. повече от 10 години, познавал е и Ж.. Според него двамата
братя, които били близнаци били много близки. Заедно са започнали работа при
него и работели там около 6-7 години. Двамата братя били много близки, много
държали един на друг, поддържали, се когато починал баща им. На Д. й било много
тежко след смъртта на нейния съпруг. Тя е трябвало да започне да се грижи за
всичко. Те са се стегнали и също й помагали с каквото могат. Мъката по загубата
на баща им още повече сближила двамата братя, които и преди това са били
по-близки от обичайното имайки предвид че са братя близнаци. След загубата на
баща им са били постоянно заедно. От както свидетелят ги познава, двамата братя
имали планове да се отделят от родителите си и да живеят отделно, но двамата
заедно, събрали пари и заедно си купили къща, която П. все още ремонтира. Майка
им е заминала за чужбина, за да може да им помага с пари. Според свидетеля, майката
и брата много страдали от загубата на Ж.. На Д. много мъка й се е събрало, а П.
станал по-затворен, не искал да излиза, както преди. Гледал да е в къщата,
която са си купили двамата с брат му и да прави нещо по нея. Според свидетеля
все още не са преодолели загубата, все още изпитвали мъка.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
20.06.2019 г. се установява от справка в сайта на Гаранционен фонд, от която е видно, че
към датата на ПТП за л.а. „Ф.П.“
с peг. № СТ *** ВХ, управляван от В.М.М., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/23/119001548313/ 03.06.2019 г. със срок на валидност една
година, считано от 03.06.2019 г. до 02.06.2020 г. със ЗАД „О.З.“ АД.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка
за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са
предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД „О.З.“
АД, която е получена от последния на 07.08.2019 г., видно
от приложената обратна разписка и е представил всички документи, с които
разполага. По
случая е заведена щета № 0411-550-0001-2019 , по която към настоящия момент не
са изплатени обезщетения. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Ж.Г.М. се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил В.М.М., което е установено с
влязла в законна сила
присъда № 260020/13.07.2021 г. постановено по НОХД № 2365/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
По
предявения иск от Д.И.М. за неимуществени вреди.
В настоящия случай следва да се вземат предвид особено
близките отношения и силната връзка между родители и деца; младата възраст на
загиналия, съответно възрастта на майката, която дълго ще преживява сполетялата
я участ и ще носи в себе си болката от загубата на детето си.
Житейски погледнато
загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сподели родителя.
Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество
е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така
и в поведенческите му реакции. Смъртта на дете се е отразила изключително зле
върху психиката на ищцата, като болките и страданията я съпътстват и сега, а и
ще продължат през целия й живот, поради невъзвратимостта на загубата й.
Внезапната смърт на Ж.е лишила завинаги майка му от неговата обич и опора, от
възможността да се радва на израстването му, създаването на свое семейство, да
има внуци, от подкрепата, от която би имал в бъдеще. От свидетелските показания,
които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че след сполетялата я загуба, ищцата е с коренно
променена житейската мотивация, животът й е изгубил смисъл и значение, каквото
загубата на дете винаги причинява. Факта, че ищцата е заминала за чужбина да
работи, не означава, че не изпитва мъката от загубата на сина й не следва да доведе до извод
за липса на емоционална връзка и привързаност. Връзката
“майка– деца” освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че
физическата загуба на дете би причинило в най-голяма степен страдания на
неговите родители. Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви
обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради
което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и
необратимата загуба. Мъката на родителя никога няма да бъде преодоляна, но все
пак съобразявайки горните критерии съдът определи обезщетението в размер на 140 000 лв.
По предявения иск от П.Г.М..
Основен
спорен момент по делото е дали ищците имат качеството пострадали от процесното
ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Действително
в българския бит отношенията между сестрите се отличават с обич, топлота,
взаимност, взаимопомощ и разбирателство. В случая обаче съдът счита, че
обичайните отношения са надградени. При определяне на дължимото обезщетение по
отношение на П.Г.М., съдът съобразява, че ищецът и починалият са били близнаци,
за които е присъща по-голяма близост. От свидетелските показания, които съдът
възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се
установява, че починалият и неговият брат – близнак са били много близки и са
поддържали непрекъсната връзка, заедно ходели навсякъде. Дълго време полагали
труд на едно и също място, впоследствие заедно събирали пари и си закупили
къща, която заедно ремонтирали с намерението да живеят двамата заедно и майка
им да се върне от чужбина.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалия Ж.Г.М. и
неговият брат – близнак П.Г.М. е била изградената
силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и
страдания на П.Г.М. от смъртта на брат
му следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и
постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при
така събраните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия Ж.и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на П.Г.М. би била справедлива сума в размер на 30
000 лв.
От страна
на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
поради управление на мотоциклет „Х.“ с peг. № СТ *** X с превишена скорост.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съдът намира, че водачът на мотоциклет „Х.“
с peг. № СТ *** X е нарушил
и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Категорично
е заключението на автотехническата експертиза, че починалият Ж.Г.М. е
управлявал мотоциклет
„Х.“ с peг. № СТ *** X със скорост от 92 км/ч, а тази скорост е значително по - висока от
максимално допустимата и разрешена за населено място скорост до 50 км./ч.,
което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според вещите лица при скорост на движение на
мотоциклета от 92 км/ч, пострадалият водач Ж.Г.М. се е поставил пред
невъзможност да реагира на опасността своевременно и спре преди да настъпи ПТП.
Пострадалият е имал техническата възможност да предотврати удара с автомобил Ф.,
ако се е движил със скорост от 76 км/ч и по - малка от нея.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от Ж.Г.М. при управление на мотоциклет „Х.“ с peг.
№ СТ *** X и обезщетенията за неимуществени вреди
следва да бъдат намалени с 50 %.
Ето защо дължимото обезщетение за неимуществени вреди за Д.И.М. следва да бъде в размер на 70 000
лв., а за П.Г.М. в размер на 15 000 лв.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 27.06.2019 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено
доказателство, че ищците са предявили застрахователната си претенция на 07.08.2019 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 07.08.2019 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищците, поради това за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019 г.
искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „О.З.“
АД следва заплати на Д.И.М. сума в
размер на 70 000 лв., частичен иск от 180 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената
смърт на сина й Ж.Г.М. при ПТП на 20.06.2019 г. ведно със законна лихва от
07.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 70 000 лв. до
претендирания размер от 140 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019
г. като неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „О.З.“
АД следва заплати на П.Г.М. сума в
размер на 15 000 лв., частичен от 80 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
причинената смърт на брат му Ж.Г.М. при ПТП на 20.06.2019 г. ведно със законна
лихва от 07.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 15 000 лв. до
претендирания размер от 30 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019
г. като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищците са материално затруднени лица,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
По предявения
иск на Д.И.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 4 330 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран
по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата Д.И.М.
е в размер на 5 196 лв. с ДДС /4 330
х20% = 5 196 лв./
С
оглед изхода на делото ЗАД „О.З.“ АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 2 598 лв. с ДДС, съразмерно с уважената
част от иска.
По
предявения иск от Ж.Г.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 430 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 1 716 лв. с
ДДС /1 430 х20% = 1 716 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗАД „О.З.“
АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в
размер на 858 лв. с ДДС, съразмерно
с уважената част от иска.
Или
ЗАД „О.З.“ АД следва да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците в
общ размер на 3 456 лв. съразмерно
уважената част от исковете.
Ищците са направили възражение за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 9 672 лв. с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай минималното адвокатското
възнаграждение е в размер на 4 930 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай Адвокатско
дружество „Дончева и Тачев е регистрирано по ЗДДС и адвокатското възнаграждение
се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото
минималният размер на адвокатско възнаграждение е 5 916 лв. с ДДС /4 930 х20% = 5 916 лв./
Съдът намира, че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, поради което претендираното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение в размер на 9 672 лв. следва да бъде намалено до минимално
предвидения размер на 5 916 лв.
Ответното
дружество е направило следните разноски в настоящото производство:
възнаграждение за комплексната автотехническа и медицинска експертиза в размер
на 1 300 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 5 916 лв., държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 10 лв. или в общ размер на 7 226 лв.
Ответното
дружество е поискало присъждане на такси за издаване на 9 бр. удостоверения от
Община К. в размер на 36 лв. По делото обаче няма представени доказателства, че
ЗАД
„О.З.“ АД действително се е снабдило с тези удостоверения, поради което
претендираните разноски в размер на 36 лв. не следва да бъдат присъждани.
С
оглед изхода на делото Д.И.М. и П.Г.М.
следва да заплатят на ЗАД „О.З.“ АД направените
разноски в размер на 3 613 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „О.З.“ АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 3 400 лв. за държавна такса, съразмерно
с уважения размер на исковете.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***да заплати на Д.И.М., ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис 10
- адв. П.К. от САК сума в
размер на 70 000 лв.,
частичен иск от 180 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на сина й Ж.Г.М.
при ПТП на 20.06.2019 г. ведно със законна лихва от 07.08.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 70 000 лв. до претендирания размер от
140 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***да заплати на П.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: *** със
съдебен адрес:***, офис 10 - адв. П.К. от САК сума в размер на 15 000 лв., частичен
от 80 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на брат му Ж.Г.М.
при ПТП на 20.06.2019 г. ведно със законна лихва от 07.08.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания размер
от 30 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ***да заплати
на адв. П.К. от
САК, със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 3 456 лв. съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***
и П.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на ЗАД
„О.З.“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ***направените по делото разноски в размер на 3 613 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 3
400 лв. за държавна такса, съразмерно с уважения размер на исковете.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страна на ответника „З.Д.Б.Ж.З.“ с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление: гр.С., ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :