ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45830
гр. София, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110150049 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Д. Д. Д. срещу „*********************** -
*****************************, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, като ищецът заемал длъжността „главен асистент,
“
висше училище в Катедра “Обща и оперативна хирургия“ на
***************************** при МУ-София. Ищецът сочи, че със
Заповед №171/06.07.2023г. на Ректора на *********************, трудовото
му правоотношение било прекратено на основание 334 КТ, вр. с чл. 58, ал.1,
т.3 ЗВО.
Твърди, че уволнението му е незаконозъобразно тъй като в
уволнителната заповед не е налице цитираната предпоставка на прекратяване
на договора, а именно: „невъзможност за осигуряване на преподавателска
дейност“.
Излага, че за да е законосъобразно упражненото от работодателя
потестативно право, с което е прекратил трудово правоотношение с ищеца,
следва да е налице пълна невъзможност да бъде осигурено изпълнение на
1
преподавателската дейност, която невъзможност да не е в причинно-
следствена връзка с виновното поведение на ищеца, както и такова на
ответника. Изтъква, че хипотезата на чл.58, ал.1, т.З от ЗВО предвижда
единствено пълна и трайна невъзможност да се осигури изпълнение на
преподавателската дейност.
Твърди, че не са налице обективни причини, които да са породили
невъзможността на ответника да осигури изпълнение на преподавателската
ми дейност
Сочи, че уволнителната заповед не е мотивирана, същата е неясна и
липсва конкретизиране на какво основание е взето решение за прекратяване
на трудовото правоотношение.
Излага твърдения, че учебния план не бил изменян и не са премахвани
учебни дисциплини, както и не се е намалило годишна учебна натовареност.
Поддържа, че в уволнителната заповед са посочени две коренно
различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Едната е
специална- чл.58, ал.1, т.З от ЗВО, а другата- обща, поради което счита, че не
би могло трудовото правоотношение да бъде прекратено и на двете
основания. Предвид гореизложеното, предявяват се процесните искови
претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, както и ищецът да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в която оспорва твърденията на ищцовата страна. Сочи, че страните са
били в трудово правоотношение съгласно Трудов договор за допълнителен
труд № 263/31.10.2014 г. и Допълнително споразумение № 157/19.07.2017 г.
Излага твърдения, че основание за прекратяване на Трудов договор за
допълнителен труд № 263/31.10.2014 г. е чл. 334, ал. 1 КТ, в който се съдържа
правило свързано с въвеждането допълнително основание за прекратяване на
допълнителни трудови договори, а именно с предизвестие от 15 дни.
Твърди се, че това представлявало облекчен ред за прекратяване на
трудовото правоотношение при допълнителните трудови договори, поради
това за прекратяването им не била предвидена защитна уредба като всяка от
страните по договора може да се освободи от задълженията си по него с
2
отправяне на предизвестие за прекратяване.
Сочи се, че работодателят нямал задължение да търси друга
възможност за осигуряване на преподавателска дейност, тъй като трудово
правоотношение не е превърнало трудовия договор за допълнителен труд в
основно трудово правоотношение.
Твърди, че нормата на чл. 334 КТ за допълнителен труд, има
подпомагащо и допълващо значение, което извежда от правилото на.ал.2 на
чл. 334 КТ, според което, при уволнение по чл. 334, ал.1 КТ не се прилага чл.
333 КТ, регламентиращ предварителната закрила при уволнение,
Посочва, че в случая, в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ - при
неспазване 15-дневния срок на предизвестието трудовият договор е
законосъобразно прекратен с връчването на процесната заповед, като е
заплатено на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение за целия 15-дневен срок
на предизвестието.
С оглед горепосоченото се твърди, че заповедта е правилна и
законосъобразна.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните
обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение,
учредено по силата на Трудов договор за допълнителен труд №
263/31.10.2014 г. и Допълнително споразумение № 157/19.07.2017 г., като
“
ищецът заемал длъжност „главен асистент, висше училище в Катедра “Обща
и оперативна хирургия“ на ***************************** при МУ-София,
както и че със Заповед №171/06.07.2023г. на Ректора на
*********************, трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено на основание 334 КТ, вр. с чл. 58, ал.1, т.3 ЗВО.
Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената
тежест се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ- в тежест
на ответника е да установи, че уволнението, е законосъобразно извършено, а
именно – че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската
власт и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване
на трудовото правоотношение.
Ищецът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
3
обстоятелства.
По доказателствените искания на страните съдът счита следното:
Приложените към исковата молба и отговора на искова молба писмени
доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.
По отношение на доказателствено искане на ищеца, на основание чл.
190, ал. 1 от ГПК да бъде задължен ответникът да представи по делото
личното трудово досие на ищеца, същото следва да се остави без уважение,
доколкото с отговора на исковата молба писмените доказателства са
своевременно представени от ответника.
Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява
възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част
на настоящото разпореждане.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора
на искова молба писмени доказателства.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, на осн. чл. 190 ГПК,
да бъде задължен ответника да представи по делото заверено копие от цялото
трудово досие на ищеца.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
4
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.01.2024 г. от 15.25 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и
от отговора на исковата молба, като им се УКАЗВА, в едноседмичен срок
от връчване на разпореждането да вземат становище във връзка с доклада и
да предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения
срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да
сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5