Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр.
Пловдив, 2.1.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 20.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7632/2018 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-6207-000827, издадено
от Началника на РУП -Труд, с което на П.А. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ЗДвП.
С жалбата, допълнението към нея и
в съдебно заседание се навеждат конкретни
възражения за незаконосъобразност на НП- свързани с неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че те се
издават за това, че на 28.06.2018 г. около 13:20 часа в гр.Съединение на ул.Александър
Стамболийски - №48 жалбоподателят управлявал л.а. "джип ***", чужда собственост, който е без регистрационни номера /не е регистриран
по надлежния ред/. По така регистрираното нарушение е заведено БП № 237/2018 по
описа на РУП Труд по чл.345 ал.2 НК, прекратено с постановление № 6046/2018г. на
РП- Пловдив, поради малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 от Н,
като делото е изпратено на
административно наказващия орган за
реализиране на административно-наказателна отговорност на водача по чл. 140
ал.1 от ЗДВП.
Тези приети за
установени в АУАН и НП фактически положения, съдът намира за отговарящи на
действителността, доколкото кореспондират на събраните по делото доказателства:
разпит на актосъставителя, който в
съдебно заседание изрично заяви, че поддържа отразеното в АУАН и постановление
№ 6046/2018г. на РП- Пловдив.
При правилно
установена фактическа обстановка, незаконосъобразен е изводът, че деецът следва
да понесе административно-наказателна отговорност. Действително от приетите за
установени факти може да се направи извод, че погледнато чисто формално деецът
е осъществил нарушението, за което е санкциониран по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр.чл.
175, ал.3 ЗДвП. Подобен подход обаче не би държал сметка за действителната
обществена опасност на деянието.
Съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че
нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична
законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се
счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения,
санкционирани по реда на чл. 140 ЗДвП.
По-ниската
степен на обществена опасност на деянието произтича от обстановката в която то
е извършено- а именно в условията на обявено по надлежния ред бедствено положение
поради наводнение, както и от мотивите
за извършването му, а именно за да се снабди жалбоподателят с необходимите
средства за отводняване на дома си и спасяване на имуществото си. Тези
обстоятелства се установяват по един несъмнен начин, както от разпита на
актосъставителя, така и от прокурорското постановление за прекратяване на
наказателното производство.
По ниската
степен на обществена опасност на дееца се извежда от справката му за нарушител/водач, от която
е видно, че допуснатото нарушение има по-скоро изолиран характер на фона на
дългия му стаж като изправен шофьор.
Гореизложеното
налага извод, че и най-лекото предвидено в закона административно наказание се
явява несъразмерно тежко с оглед конкретната обществена опасност на деянието и
дееца. Поради това на основание чл. 28 ЗАНН административно-наказателната му
отговорност не следва да бъде ангажираната, като според настоящия състав за
постигане целите на наказанието е достатъчно жалбоподателят да бъде предупреден, че при
извършване на други нарушения, отговорността му ще бъде ангажирана.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-6207-000827, издадено от Началника
на РУП -Труд, с което на П.А. е
наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.