Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
03.05.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. БИЛЯНА ИКОНОМОВА
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1125 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Прогрес груп 2020“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Л., ул***,
представлявано от управителя И.Д.А., подадена чрез пълномощник адв.М.А., с
посочен по делото съдебен адрес:***, **, срещу Решение №101/27.09.2021 г., постановено по АНД №556 по описа на Свиленградския
районен съд за 2021 година.
Касаторът
твърди, че оспореният съдебен акт бил постановен при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно бил приложен материалния закон и
било необосновано. Неправилни били изводите на въззивния съд, че на 12.05.2021
г. „Прогрес груп 2020“ ЕООД е допуснало посоченото в НП административно
нарушение, както и че административно-наказателното производство било проведено
законосъобразно. Съдът бил игнорирал обстоятелството, че
административно-наказателното производство било отпочнато с издаването на АУАН,
в който било посочено, че проверката е извършена на 12.05.2021 г., към която
дата нарушението, описано в акта, не било налице, предвид обстоятелството, че
уведомлението вече било регистрирано в ТД на НАП и връчено на работника. При
това положение следвало да се приеме, че дружеството не било извършило
нарушението по чл.63, ал.2 от КТ. С обжалваното НП на дружеството било наложено
наказание за нарушение, извършено на 11.05.2021 г., което означавало, че то
било санкционирано за друго, а не за посоченото в акта нарушение. Твърди се, че
административно-наказателното производство било строго формално и
противоречието в обстоятелствената част на АУАН и НП представлявала съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в некоректно посочване на реквизит, предвид
нормата на чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно точната дата на
извършване на нарушението, като от посочените в АУАН и НП се създавала неяснота
относно момента на осъществяване на противоправното деяние. Допуснатото
противоречие накърнявало правото на защита на жалбоподателя, поради което
представлявало съществено процесуално нарушение, законна последица от което
било отмяната на порочното НП.
Претендира
се обжалваното решение и потвърденото с него Наказателно постановление да бъдат
отменени.
Ответникът
по касационната жалба, Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез
пълномощника си в съдебно заседание излага съображения, че оспореното решение
на РС – Свиленград е подробно мотивирано, правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде
оставено в сила.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С
Решение №101/27.09.2021 г., постановено по АНД №556/2021 г., Свиленградският
районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №26-001189 от 17.06.2021
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на
„Прогрес груп 2020“ ЕООД, гр.Л., за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ,
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
За да постанови решение в този смисъл,
районният съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество, и да са
основание за отмяна на НП. Констатирал е, че действително в АУАН на едно място
е посочено, че проверката на место е извършена в обекта на дата 12.05.2021
година, което съставлява нередовност в акта, но е преценил, че тази нередовност
не представлява съществено процесуално
нарушение и е отстранена в НП с прилагане нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Развил е съображения, че погрешното посочване на едно място в АУАН на датата на
проверката, по никакъв начин не засяга правата на дружеството жалбоподател да
разбере за какво нарушение му се съставя АУАН и въз основа на какви данни, тъй
като датата на нарушението е коректно посочена и тъй като датата на проверката
на друго място в АУАН е посочена правилно. Същите мотиви били относими и към
допуснатото идентично нарушение в Протокола за извършена проверка с
рег.№ПР2114899 от 02.05.2021 г. Районният съд е преценил, че нарушението е
описано точно и ясно, словесно и с посочване на правната му квалификация,
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и нарушената законова разпоредба, а приложената санкционна норма
съответства на установеното нарушение. Приел е за безспорно установено, че като
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КСО, дружеството жалбоподател е
допуснало до работа цитираното в НП лице на длъжност „Барман“, в стопанисвания
от дружеството обект в гр.Л., без преди това да му е предоставил копие от
Уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, за извършването на
което нарушение правилно е санкционирано с минималния размер на предвидената в
закона имуществена санкция.
Касационната инстанция намира, че районният
съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата
обстановка по делото, но крайният извод за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление не се споделя от настоящия състав. Решаващото
мнозинство на касационната инстанция приема, че в случая е допуснато съществено
нарушение, изразяващо се в некоректно посочване на реквизит, предвиден в
нормата на чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно точната дата на
извършване на нарушението, като от посоченото в АУАН и НП се създава неяснота
относно момента на осъществяване на противоправното деяние. Направените в
касационната жалба оплаквания в тази насока се приемат за основателни.
Установената пред районния съд фактическа
обстановка не се оспорва от страните. В резюме, от последната става ясно, че в
резултат на извършена проверка в обект – кафетерия „***“, намиращ се в гр.Л., пл***, стопанисван от „Прогрес груп 2020“ ЕООД,
гр.Л., резултатите от която проверка са обективирани в Протокол за извършена
проверка Рег.№ПР2114899/25.05.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково, контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково са
заварили в обекта лицето Я.И. И. да полага труд като барман. Последният е
попълнил декларация, в която е посочил, че работи на тази длъжност от
10.05.2021 г. След извършване на проверка и по изисканите от работодателя документи,
контролните органи установяват, че е налице Трудов договор №3 от дата
10.05.2021 г., сключен с Я.И. И. и връчен му на същата дата, но от
представената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ,
от 12.05.2021 г. в 13.57.06 часа, приемат, че работодателят „Прогрес груп 2020“
ЕООД е извършил нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като е допуснал до работа
работника Я.И. И. без да му предостави копие от Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
В съставения срещу дружеството работодател
АУАН от 25.05.2021 г. е вписано от една страна, че на 12.05.2021 г. около 13.00
часа при проверката по работни места в обекта кафетерия *** в гр.Л., е било заварено на работа лицето Я.И.
И. да изпълнява трудовите си задължения като барман, същият подписал
декларация, че работи като барман от 10.05.2021 г., и в трудовото досие на
работника се съдържал протокол за постъпване на работа, в който работникът
удостоверява с подписа си, че е постъпил на работа на 10.05.2021 г. От друга
страна в същия АУАН е вписано, че установеното нарушение – допускането от
страна на „Прогрес груп 2020“ ЕООД на Я.И. И. да работи като барман в обекта,
преди да му представи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
ТД НАП, е извършено на 11.05.2021 г. в гр.Л. и установено при проверка в обекта
на 11.05.2021 г. и по документи в ДИТ Хасково на 14.05.2021 г.
По същия начин в съставения Протокол за
извършване на проверка Рег.№ПР2114899/25.05.2021 г. в заглавната част е
посочено, че на 11.05.2021 г. в обекта на контрол и на 14.05.2021 г. по
документи в ДИТ Хасково е извършена проверка по спазване трудовото
законодателство от „Прогрес груп 2020“ ЕООД, а в т.6 от протокола е вписано че
на 12.05.2021 г. около 13:00 часа при проверката по работни места в кафе *** гр.Л. е заварено на работа лицето Я. И. И..
Така посочените две дати на извършване на
проверката на място в обекта – както в Протокола за извършването й, връчен на
представител на работодателя на 25.05.2021 г., така и в АУАН, съставен на
25.05.2021 г., не дават възможност да се установи еднозначно датата на
проверката, а оттам и датата, на която работникът е бил допуснат до работа.
Допускането до работа на работника е един от елементите на фактическия състав
на нарушението, предвидено в чл.63, ал.2 от КТ и от съществено значение за
установяване датата на извършване на административното нарушение. Касационният
съдебен състав приема, че в АУАН тази дата не е достатъчно ясна, за да бъде
прието вписването на едната от двете дати на проверката за допусната техническа
грешка. Още повече, че са налице и писмени доказателства за това, че Я.И. И. е
започнал работа на 10.05.2021 г. Неправилно въззивният съд е приел, че допуснатата
нередовност в акта може да бъде отстранена с прилагане на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
тъй като съгласно тази разпоредба наказателно
постановление се издава и при допусната нередовност в акта, но само в случай,
че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, какъвто не е процесният.
Настоящата инстанция счита, че в случая има
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно наказателното
производство и явяващи се самостоятелно основание за отмяната на акта на
административнонаказващия орган, и то именно в частта на чл.42, т.3 от ЗАНН,
относно визиране на датата на извършване на нарушението. Датата на извършване е
съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да
има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице,
както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения
контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи
безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия
орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението
е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се
описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване,
поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на
защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния
характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика, още по-малко, да бъдат извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.
Като е потвърдил Наказателното
постановление, вместо да го отмени, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено.
Налице е касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, отменящо наказателното постановление.
Основателно по чл.63д, ал.1 от ЗАНН е
своевременно заявената от страна на касатора претенция за присъждане на
разноски, каквото искане е направено и в производството пред районния съд. В
полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв. по Договор за
правна защита и съдействие от 20.09.2021 г. и 400 лв. по Договор за правна
защита и съдействие от 06.04.2022 г. за осъщественото процесуално
представителство, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.221,
ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №101/27.09.2021 г.,
постановено по АНД №556 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 г.,
вместо което:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-001189
от 17.06.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково да заплати на „Прогрес груп 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Л.,
ул***, разноски по делото
в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.