№ 13388
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110139864 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 204688/18.07.2023 г., подадена от Я. С.
Б., ЕГН ********** и малолетното дете Д. Д. Т., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН срещу Д. Г.
Т., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че молителката Я. Б. и
ответникът се намирали във фактическо съпружеско съжителство от юли
2018г. до април 2021г., като от връзката им се родила малолетната дъщеря Д.
Д. Т.. С решение № 6938/03.05.2023г. на СРС, 91 състав, било утвърдено
постигнато между страните споразумение, с което родителските права върху
малолетното дете Д. се предоставят за упражняване на майката, като е
определен режим на лични отношения на бащата с детето. На 16.07.2023г.
около 10.15 – 10.20 часа ответникът отишъл на домашния адрес на
молителката Б. в гр. София, бул., за да вземе детето за лятна почивка на море.
Паркирал автомобила си – черен джип, модел „Порше Кайен“ с рег. №
СВ7325ТР успоредно на тротоара на пътната лента за движение на бул., ъгъла
с ул. „Самуил“ /тротоарът, където е градинката и църквата/, а молителката му
предала детето с приготвения багаж. Спонтанно детето поискало надуваем
пояс, който се намирал в багажника на лекия автомобил на майка му – бял
1
„Мерцедес ГЛА“, с рег. № СВ2245РА, който бил паркиран успоредно отсреща,
където имало паркоместа, на няколко метра от автомобила на ответника.
Молителката взела пояса и го отнесла до неговата кола, в която го чакала
настоящата му жена, с която той живеел на семейни начала. Докато
ответникът оправял багажа в багажника, молителката пожелала спокойна
почивка и помолила детето да бъде щадено от силни емоционални
изживявания, тогава жената реагирала без основание и извикала ответника.
Ответникът се отправил към молителката и без какъвто и да е въпрос
директно я хванал за косата, започнал да я души, натискал и удрял по главата,
блъснал я на земята, изритал я в тялото, като обезумял отправял обиди и
заплахи към молителката: „Ще те смачкам, боклук!“ и други, които й се губят,
и я влачел по асфалта, ритал и удрял. Молителката пищяла и изпитвала
неистов страх за живота си, от една страна, а от друга страна – страх за
преживяването на детето, пред чийто очи се случвало това. Детето пищяло от
страх, около тях се събрали хора, които се намесили. Казали му „Остави
жената!“. Ответникът се спрял, двама мъже го хванали и го задържали. Той
казал „Тя ми посяга жената“, което не отговаряло на истината – през това
време тя излязла от колата и започнала да говори за детето – че е разстроено и
да го прибере. Когато ответникът пуснал молителката, той се качил в колата
заедно с жената и тръгнали. Детето било много разстроено и майка му
своевременно го качила заедно с приготвения багаж при родителите й, които в
това време се намирали в апартамента. Междувременно молителката се
обадила на 112. Дошъл патрул от 04 РУ – СДВР и след като видели
състоянието на молителката, повикали Бърза помощ, която я отвела в спешно
отделение на УМБАЛСМ „Пирогов“. След проведения преглед в спешно
отделение на УМБАЛСМ „Пирогов“ било констатирано, че се налага
молителката да остане под наблюдение в Клиниката по неврохирургия, но тя
отказала, тъй като се притеснявала за детето си и искала да бъде при него, за
което се подписала и се прибрала. По – късно молителката се почувствала зле
и се върнала обратно в болницата, като се свързала с нейните близки с молба
за съдействие. Депозирана е и уточнителна молба, в която молителката Я. Б.
излага твърдения, че на 16.07.2023г. в гр. София, бул., ъгъла с ул. „Самуил“, в
интервала от 10.00 до 10.20 часа ответникът й казал: „Боклук, ще те
унищожа“, „Долен боклук“, „Мри, курво“, „Няма да ти дам никакви пари,
боклук“, „Ще те смачкам, боклук“. Свидетели на случилото се, освен детето
2
Д., били К. А. и Алекс Литов, които били случайни минувачи.
Подадена е и насрещна молба с вх. № 213944/27.07.2023г. от
малолетната Д. Д. Т., ЕГН ********** чрез законния си представител и свой
баща Д. Г. Т., ЕГН ********** и от Д. Г. Т., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН срещу Я. С.
Б., ЕГН **********. Твърди се, че молителят и ответницата имат общо дете –
Д. Д. Т.. С решение по гр.д. 15227/2022г. на СРС, 91 състав било потвърдено
постигнато между страните споразумение, съгласно което родителските права
по отношение на малолетното дете били предоставени за упражняване на
майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения. От известно
време молителят имал нова приятелка, с която живеят щастливо, като близо
от две години молителят бил обект на постоянен физически и психически
тормоз от ответницата, а косвена жертва и детето Д.. Сочи се, че на
16.07.2023г. около 10.00 часа сутринта молителят се намирал на улиците
„Патриарх Евтимий“ и „Цар Самуил“ в гр. София, тъй като планирал да
осъществи режима си на лични отношения с дъщеря си Д., като я вземе от
дома на майката Я. С. Б., която живее в гр. София, бул. № 92, ет. 4, ап. 12.
Молителят отишъл да вземе дъщеря си, за да може с неговата настояща
приятелка Ирена Радулова да пътуват за море, обстоятелство, за което Я. Б.
била предварително известена. Докато молителят товарил багажа на детето в
колата, ответницата „използвала момента“ и издебнала Ирена Радулова, като
отворила предната пасажерска врата, изплюла се в лицето й и й набила
юмручен удар в окото. След това я хванала за гърлото, започнала да я души,
крещейки: „Ще те убия курво“. Всичко това се случило пред погледа на детето
Д.. Молителят чул какво се случва и се притекъл на помощ, като започнал да
тегли Я. Б. далеч от колата. Докато се опитвал да успокои ответницата тя го
блъскала, ритала и драскала по лицето. Молителят се опитвал да предпази
себе си и настоящата си приятелка, но ответницата безотказно нападала
молителя и му нанесла множество рани. Минаващи хора видели това и се
притекли на помощ, като също се опитвали да усмирят ответницата, тя дори
била хваната от двама души и държана на земята, защото продължавала да
буйства. Всичко това продължило 20 мин., като очевидец била
четиригодишната дъщеря на страните. Д. през цялото време плачела
истерично и се тресяла, а майка й не я погледнала и за миг. След случилото се
Ирена Радулова и молителят отишли в УМБАЛ „Пирогов“, като деянията на
3
Б. не спрели до тук. Последната също посетила УМБАЛ „Пирого“", където
причаквала молителя. Всичко това наложило униформени лица от 04 РУ –
СДВР да придружават в болницата Ирена и молителя, а след това да ги
ескортират до районното управление. По време на цялото пътуване до морето,
а и до ден – днешен Д. била уплашена, хълцала и имала кошмари. Същата
била в постоянен страх за това, че майка й ги следи и във всеки един момент
може да се случи същото, а и по – лошо.
На 20.07.2023г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН спрямо детето Д., и
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН по отношение на молителката Я. Б..
На 03.08.2023г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответницата Я. Б. са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН. С
определение от 26.09.2023г. е изменена посочената заповед за незабавна
защита, като е отменена в частта, в която на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Я.
С. Б. е задължена да посещава специализирана програма в Център за
индивидуални и фамилни психологични консултации в гр. С, офис 1.
С определение от 26.09.2023г. на детето Д. е назначен особен
представител – адвокат А. Б. П.
В съдебно заседание молителката Я. Б. моли молбата да бъде уважена.
Претендира разноски.
Детето Д. чрез назначения му особен представител счита както
първоначалната, така и насрещната молби за неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Ответникът по първоначалната молба моли последната да бъде
отхвърлена като неоснователна, като бъде уважена насрещната такава.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете – Д. Д. Т..
С Решение № 6938/03.05.2023г. на СРС, 91 състав, влязло в сила на
03.05.2023г., е утвърдено постигнатото между Я. С. Б. и Д. Г. Т. споразумение
по чл. 127, ал. 1 СК, като родителските права спрямо детето Д. са
4
предоставени за упражняване на неговата майка, при която е определено и
местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето и дължимата от същия месечна издръжка.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката Я. С. Б.,
която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан
по време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
От заключение на съдебномедицинско удостоверение № 246.07/2023г. е
видно, че при прегледа на Я. С. Б. се установяват следните травматични
увреждания: множество охлузвания, съчетани с кръвонасядания по шията,
тялото и крайниците; силна палпаторна болезненост, ограничаваща
движенията в лявата поясно – кръстцова област, анамнестични данни за
контузия на главата. Охлузванията и кръвонасяданията се дължат на
притискащи ударни или тангенциални въздействия на твърди тъпи предмети с
ограничени драскащи или по – широки и грапави контактуващи повърхности,
каквито характеристики могат да имат части от човешко тяло /ръце, крака/,
елементи от терена и други предмети. Ивичестите охлузвания, особено тези,
разположени успоредно, имат типичен вид на динамични следи от драскане с
човешки нокти. Целият комплекс от увреждания може да се получи по време
и начин, както съобщава пострадалата. Необходимо е специалисти по
травматология и неврология да се произнесат относно естеството на болката в
лявата поясно – кръстцова област – травматично или болестно. Причинили са
й временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Издадено е допълнение към съдебномедицинско удостоверение №
246.07/2023г. на 24.07.2023г., според заключението на което от допълнително
представената епикриза на Я. С. Б. се установява: мозъчно сътресение;
луксация на дясната долночелюстна става; състояние след проведено
консервативно лечение. Установените допълнителни увреждания съответстват
да бъдат получени при оказаните механични въздействия, отразени при
първоначалния преглед. Установените увреждания съответстват на
критериите на признака временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
На 16.07.2023г. в 11.10 часа е извършен преглед на молителката Я. Б. от д-
р Петър Стоилов, като видно от издадения амбулаторен лист, на същата е
поставена основна диагноза: Повърхностна травма на окосмената част на
5
главата.
В изпълнение на задължението по чл. 21, т. 15 ЗЗДт, по делото е
изготвен социален доклад от ДСП – Лозенец. Видно от проведеното социално
проучване, детето Д. споделя, че посещава детска градина, там й харесва.
Сутрин я води баба й, а вечер я прибира майката. Разказва, че с мама са били
на море. Споделя, че е трябвало да ходи и с татко си, но когато е дошъл да я
вземе е „наранил мама“. Първо я „подхвърлял във въздуха като палачинка“,
дърпал я за косата, за да остане грозна, видяла е, че от ръката й тече кръв,
кожата й била наранена. Детето споделя, че е било там и е видяло всичко.
После баба й я взела и тя от прозореца на жилището видяла как качват майка й
в линейка и два дена е била в болница. Изплашила се много и се разплакала.
Детето твърди, че „никога не иска да вижда баща си заради това, че е наранил
майка й“. Д. разказва, че баща й живее с друга жена, която й казва, че я обича,
но Д. не й вярва, „защото мама й е казала, че това е „долна лъжа“. Когато е
ходила при баща си, той си играел с нея, но не приспива при него. Чула е, че
той е казал, че ще дойде да я вземе с полиция. Сега се страхува, че може да
живее в къщата му и няма да може да вижда мама. Д. е спокойно и
интелигентно дете, не се притеснява от непознати, склонна е да споделя
чувства и емоции. При срещата с детето то споделя, че обича да си играе с
кукли, не гледа често телевизия. Обича да рисува, да си играе с приятели, да
прекарва време с майка си. Детето спонтанно разказва за инцидента и за това
как се е чувствало. Между детето и майката има изградена силна емоционална
връзка. Д. непрекъснато търси одобрението на майка си за всяко свое
действие, майката от своя страна търпеливо изслушва детето и отговаря на
всеки зададен въпрос. Комуникацията между родителите е затруднена.
Двамата имат образувани множество дела и са се фокусирали върху
„отмъщение“ един срещу друг. Несъзнателно въвличат детето в решаването на
междуличностни проблеми.
Изготвен е социален доклад и от ДСП – Красно село, видно от който
бащата твърди, че майката е инициатор на актовете на насилие. Същата при
отказ от страна на бащата да удовлетвори нейно желание, изпада в
емоционална криза и започва да буйства, да обижда и да заплашва. Бащата
категорично отрича да е упражнявал насилие спрямо майката. Действията му
били единствено и само в защита на собствената му сигурност и живот.
6
От постъпилата справка от 04 РУ – СДВР се установява, че в 04 РУ –
СДВР се водят три досъдебни производства с тъжител Я. С. Б.: за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От приетата по делото справка от Отдел „Оперативен дежурен център“
при СДВР се установява, че на 16.07.2023г. са изпратени полицейски екипи на
04 РУ – СДВР и 06 РУ – СДВР в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ по сигнал за
възникнал скандал между Д. Г. Т., Ирена Г. Радулова и Я. С. Б..
От приетите по делото писмени доказателства от Софийска районна
прокуратура е видно, че по пр.пр. № 38085/2023г. по описа на СРП е
образувано досъдебно производство за това, че на 16.07.2023г. в гр. София, в
района на кръстовището на бул. и ул. отправил закана с убийство по адрес на
Ирена Г. Радулова и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
С постановление на Софийска районна прокуратура от 30.10.2023г. по
пр.пр. № 34904/2023г. е образувано досъдебно производство за това, че на
16.07.2023г. в гр. София, ул. „Патриарх Евтимий“ на ъгъла с ул. „Самуил“
била причинена на Я. С. Б. средна телесна повреда, като деянието е извършено
в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От заключението на изготвената от вещото лице Е. М. М.
съдебнопсихологична експертиза е видно, че Я. Б. не страда от психично
заболяване, тя е психично здрава. В хода на влошените интеракции се
установяват леки завишени данни за вербална агресия /в минал период, извън
периода на процесното събитие/, които данни не покриват критериите за
агресивна и застрашаваща физическата и психическата цялост. Цялостно
изследването не установява данни личността да е от агресивен тип.
Изготвена е съдебнопсихологична експертиза от вещото лице П. Х.,
според заключението на което от данните по делото и от проведеното
психологично изследване няма основание за психична болест при Д. Т..
Отчита се склонност към пасивно – агресивни отреагирания по механизма на
оплакванията и във връзка със собственото соматично здраве на
подекспертния. Изследваното лице не успява да контролира ефективно
емоциите или импулсите си, тъй като за него е характерна повишена т.нар.
7
„свръхконтролирана враждебност“ – т.е. подекспертният дълго време може да
сдържа своя гняв, докато в един момент, дори и без серозна провокация от
другите, отреагира много агресивно физически. Една от основните причини за
това поведение са нереалистични страхове и вярвания, подозрителност, идеи
за отношение, отчуждение от околните, нереалистични очаквания за вреда,
които са траен във времето модел от черти на личността, а не психотични
симптоми. Наред с това е важно да се отчете, че скалата „Свръхконтролирана
враждебност“ от въпросника MMPI-2 има само постдиктивна валидност и не
може да служи за прогнозиране на бъдещо поведение, тъй като измерва
консрукт, който подлежи на промЯ. във времето при полагане на
целенасочени волеви усилия. Препоръка: Посещаване на програма за
преодоляване на указаната по – горе свръхконтролирана враждебност, тъй
като на фона на тежкия междуличностен конфликт след раздялата между него
и Я. Б. е налице вероятност за провокиране на гневни отреагирания при
подекспертния.
Изготвена е съдебномедицинска експертиза, видно от заключението на
която от анализа на цялата налична документация в делото, на 16.07.2023г. по
време на процесния инцидент молителката Я. С. Б. е получила следните
травматични увреждания: множество охлузвания и кръвонасядания /на места
групирани по 3 или 4 на брой; ивицовидни и успоредни едно на друго, със
забелване на епидермиса на кожата и с коричка от засъхнала кръв и лимфа/: по
шията и горната част на гръдния кош /предно – странична част, отдяно/; по
горните крайници /предмишници, ръце и пръсти – горна и долна
повърхности/; по долните крайници /колена и подколенници – външна и
вътрешна повърхности/; мозъчно сътресение. Контузия на главата и шията.
Луксация на темпоро – мандибуларната става, вдясно. Контузия на гръдния
кош, долната част на гърба и таза. Установените травматични увреждания се
дължат на множество удари /натиск/ и тангенциално действие /триене,
драскане/ със или върху твърди тъпи предмети /каквито са теренът и частите
на човешкото тяло – пръсти, ръце, крака/, и по време и начин могат да се
получат, както се сочи в материалите по делото. Имайки предвид
морфологията и локализацията на установените групирани, ивицовидни и
успоредни /едно на друго/ охлузвания и кръвонасядания по шията, ръцете и
краката, то същите се дължат на удар /натиск/ - за кръвонасяданията, както и
на тангенциално въздействие /триене/ - за охлузванията и драскотините, на
8
твърди тъпи предмети с ограничени или по – широки грапави контактуващи
повърхности /каквито са и човешките ръце, юмруци, пръсти и крака/, както и
елементи на терена и други твърди тъпи предмети с подобна ограничена
повърхност /каквото и процесното кошче за боклук/. Отново следва да се
подчертае, че ивицовидните охлузвания по шията и горната част на гръдния
кош отдясно, особено тези, разположени групирано и успоредно едно до
друго, със забелване на епидермиса на кожата и покрити с коричка от
засъхнала кръв и лимфа, имат характерен вид на динамични следи от стискане
с ръка и драскане с ноктите на човешките пръсти. Целият комплекс от
установените увреждания може да се получи по време и начин, както
съобщава молителката Б.. Имайки предвид локализацията, морфологията,
тежестта и начинът на лечение на уврежданията, то на Б. е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК/. Анализът на наличната в делото медицинска документация
сочи за времетраене на възстановителния период около 4 – 5 седмици, без да
са възникнали следтравматични усложнения. Описаната контузия на поясно –
кръсцовата област на молителката /задната част на пояса и кръста/, се дължи
на удар със или върху твърд тъп предмет /какъвто е и твърдият терен и
стандартното кошче за смет/ и взета изолирано, тази контузия може да се
получи при падане на молителката до или върху процесното кошче за смет,
като това е било само отделен епизод от процесния инцидент. Но целият,
установен и описан по – горе, комплекс от травматични увреждания,
разположени по няколко различни и отдалечени една от друга анатомични
области /шия, гръден кош, горни и долни крайници, поясно – тазова област/ и
повърхности /предна, задна/ на тялото на молутелката, както и имайки
предвид описаната разнообразна морфология на уврежданията, в цялата им
съвкупност не е възможно да са получени по твърдения от ответника и
водените от него свидетели начин, а именно – само от падане на молителката
на терена до или върху коша /кошчето/ за смет.
Видно от показанията на св. Марио Г. Гюзелев, през лятото на 2023г.,
юни или юли, в неделя, отишъл в Пирогов и водял молителката Я. Б. пред
лекарския кабинет. Имала по гушата кръвонасядания и охлузвания, следи от
нокти. По лицето имала подутини. Едната подутина била под едното око. В
окосмената част на главата имала кръв. По краката имала охлузвания с кръв.
По ръцете също имала червени охлузвания и следи от одрано. Молителката
9
питала постоянно „Къде е детето?“. Свидетелят сложил молителката в
носилка, тъй като тя не можела да си стои на краката, обикаляли по
кабинетите. Прекарали около 4 часа по лекарските кабинети. Молителката
повърнала в коридора на Пирогов. Молителката искала да се прибере, за да
види детето. Свидетелят помагал на молителката да се качи в дома си, като тя
го държала под ръка. Докато били в болницата, дошли ответникът и неговата
приятелка. Свидетелят и ответникът си разменили няколко реплики, че това не
е редно да се случва. Ответникът нямал никаква следа от насилие по него. По
приятелката на ответника също нямало никакви видими следи от насилие.
Молителката и ответникът си разменили някакви реплики. След като
молителката видяла детето, то било разстроено, ревяло, хвърлило се на майка
си. Детето казало „тате размяташе мама като палачинка“. Молителката ревяла
и гушкала детето. Свидетелят върнал молителката обратно в Пирогов. След
като ответникът и приятелката му дошли в Пирогов, молителката била видимо
притеснена, като започнала да трепери. Дошли двама полицаи, които стояли
до молителката и свидетеля. Когато свидетелят помагал на молителката да се
прибере в дома й, където нямало асансьор, се качили по стълбите, тя го била
хванала под ръка, а той я придържал за кръста. Спирали няколко пъти, за да си
почине. По ръцете имала одраскано. Молителката минала през рентген,
вътрешни болести, неврохирургия. Няколко пъти се връщала от един кабинет
в друг. Ходила и до съдебна медицина. Когато полицаите дошли, имало
реплики между молителката, свидетеля, ответника и приятелката му.
Полицаите не реагирали по никакъв начин. Просто стояли и се опитвали да
успокоят всички. Свидетелят казал на ответника пред полицаите, че е „женски
бабаит“. Свидетелят сложил молителката на носилка, след като ответникът и
приятелката му си тръгнали.
Според показанията на св. Ц. Д. Г., през лятото на 2023г. срещу
градинката на църквата „Св. Георги“, която е около Петте кьошета и близо до
бул., била спряла черна голяма кола – джип. Било преди обед. Имало жена,
която била отстрани на колата с дете – момиченце, което било мъничко. Имало
и мъж, който прибиралнякакъв багаж в задния багажник. Мъжът бил
ответникът. Жената била руса. Същата се навела през задната врата и останала
до половината вътре в колата. Мъжът отзад се затричал. Чул се мъжки глас –
спри, ще я удушиш или стоп, ще я удушиш. Мъжът се спуснал и хванал русата
жена отзад и я отскубнал със сила и я дръпнал, тя паднала в дупка, която била
10
до намиращото се в близост малко кошче за боклук. Мъжът, говорейки по
телефона, се отдалечил напред. Той тръгнал напред към колата и застанал
пред нея. Жената се изправила няколко секунди след това. Русата жена
отворила предната пасажеска врата на колата, ударила с юмрук някой отпред,
след което излязла друга по – висока русолява жена. После първата жена се
нахвърлила върху другата по – висока жена, като се хванала и вкопчила в нея с
удари, било женски бой. Мъжът се върнал обратно и се опитал да откопчи
двете жени. После дошли от някъде някакви мъже и разтървали двете жени.
Детето през цялото време било на тротоара и плачело през цялото време.
Мъжът /ответникът/ бил като рефер и ходел, за да разтървава двете жени.
Скандалът станал повече между двете жени. Мъжът изглеждал объркан,
притеснен, говорел по телефона. Другите мъже се появили, когато двете жени
вече се биели, или по – скоро, когато по – ниската дама била хванала по –
високата. Другите мъже, като се появили, хванали двете дами и мъжа, тъй
като последният се опитвал и той да ги откопчи. Те ги разтървали.
Първоначалната жена грабнала детето и си тръгнали. Тя взела нещо от колата.
Тази жена била доста напета и нямала на пръв поглед навяхвания и
накуцвания. Нямало нужда от помощ, за да си тръгне. Колата била паркирана
до кофата за боклук. Било на главната улица. Мъжът не е удрял, а просто
извлякъл жената от колата. След като жената паднала в дупката, мъжът не е
нанасял удари, а се отдръпнал, говорейки по телефона. Минувачите, когато
дошли, имало сблъсък между двете жени. Детето си тръгнало с жената.
Видно от показанията на св. К. Йорданов А., през лятото на 2023г.,
срещу кафе на бул., на тротоара имало жена, мъж, дете и спряла кола – черен
джип. И тримата били от дясната страна на автомобила, на тротоара. Мъжът
бутнал жената назад, а зад нея имало ниско улично кошче за боклук, в което тя
се блъснала и ударила. През цялото време детето крещяло „мама, мама“. След
една минута нещата се успокоили, нямало крясъци и блъскане. Жената била
молителката Б.. Чували се обидни думи и крясъци. Мъжът хванала жената с
две ръце и я бутнал назад. След това мъжът не е посягал на жената. Тя се
ударила в кошчето. Жената се изправила, мъжът бил до кофата.
Проведен е допълнителен разпит на св. К. А., според показанията на
който същият споделял във фейсбук група „Забелязано в София“ или нещо
подобно за случката. Заявил, че станал свидетел на случката и ако може да
помогне. Докато чакал пред залата предния път, не се случило нещо нередно.
11
Никой не му е предлагал пари за показанията му. Искал пари от молителката
Б., тъй като след случката, когато се свързали да се видят в ж.к. Надежда да
говорят за случката, тя тогава му разказала някои неща, които се случили.
Свидетелят също казал какво е видял и казал, че може да свидетелства само за
това, което е видял. Тя се опитала да поукраси случката. Казала, че бащата на
детето я ритал, а такова нещо нямало, докато свидетелят бил там. Тя му
казала, че ще се опита да му вземе възможно най – много пари и казала на
свидетеля, че ще бъде възнаграден за загубеното време, без да споменават
сума. След това, когато му се обадили от съда да го призоват за съдебно
заседание, свидетелят казал, че има планувана почивка и дали може да не се
яви, като му отговорили, че глобата е 500 лв. и ще го доведат принудително.
Свидетелят трябвало да анулира почивката и да пропадне. Пред залата на
предходно съдебно заседание свидетелят не е комуникирал с никой. След като
разбрал, че е задължен да се яви в съдебно заседание, тогава поискал от
молителката да му компенсира тези загубени пари. Поискал 750 лева. Тя му
казала, че е с 20 000 лева запори. Още на предната им среща в ж.к. Надежда тя
казала, че бащата не плащал издръжка и тя нямала пари да гледа детето и като
цяло той станал свидетел заради детето. С молителката са приятели във
фейсбук от около 8 месеца и имало снимки, които тя публикувала от най –
различни места от цял свят, на които била тя с други жени, но никъде не било
детето. След заседанието предния път молителката му писала в месинджър, че
много удобно бил забравил да каже в съда, че мъжът й я е ритал, псувал и
обиждал. Заявява, че докато е бил там, ритници не е имало. След като мъжът
бутнал молителката и тя се ударила в кошчето, думите на мъжа били „Тази е
луда, преби жена ми. Извикайте полиция“. Съобщението в групата
„Забелязано в София“ написал преди срещата си с молителката в ж.к.
Надежда. На тази среща свидетелят поискал обезщетение за почивката, за
парите, които загубил. Молителката Б., която била с един мъж, му казала, че
ще бъде много щедро възнаграден за загубеното време по делото. Тя тогава
била притеснена и дошла с друг мъж, като била притеснена за това, че мъжът
й, който бил от ж.к. Надежда, и да не би свидетелят да им е направил среща.
Според показанията на св. С. Х. П., имало сигнал за скандал на бул..
Молителката Б. слязла от жилище в кооперация, слязла сама. Пристигнала и
спешна помощ по нейно искане, тя имала видими наранявания. Молителката
била транспортирана до Пирогов от спешна медицинска помощ. Бил получен
12
втори сигнал за скандал, тъй като двете страни се срещнали на първия етаж в
спешното. Ответникът бил с жена и чакали пред кабинет за преглед.
Молителката Б. била седнала по – настрани пред друг кабинет и също чакала.
По – късно при нея дошъл друг мъж, с когото се познавали. Физическа
разправа между страните нямало. Двете групи си разменяли реплики. Мъжът,
който бил с молителката, казал на ответника „дамски бабаид“. Молителката
седяла на инвалидна количка. Жената било силно афектирана. Била трудна
комуникацията с нея, тъй като била видимо притеснена.
Видно от показанията на св. С. Николаев Илиев, през лятото на 2023г.,
било неделя около 10.30 – 11.00 часа, молителката била на тротоара пред
блока. Ответникът бил с още една жена и се разправяли нещо. Ответникът
казал на молителката „курва, боклук, наркоманка“. Ответникът започнал да
удря на молителката шамари, като детето било там, то се разревало.
Ответникът отишъл в колата, излязъл, хванал молителката за врата и я свалил
на земята. Ответникът удрял молителката с шамари по лицето, детето било до
тях и искало той да остави майка й, да не я удря. Докато молителката била на
земята, ответникът й нанесъл удар с ритник. Дошли други хора да ги
разтърват. Ответникът се успокоил и пак тръгнал към молителката, но бил
задържан от хората. След това обстановката се успокоила. Молителката се
прибрала с детето. След около 5-6 минути молителката била на стълбите и
ревяла, детето също ревяло. Молителката била червена по лицето. Видимо не
била добре. Жената, която била в колата, излязла и започнала да се разправя с
молителката. Когато ответникът обиждал молителката, тя била на земята и
ревяла. Тя се била свила и ответникът я ритнал. Ритнал я с левия си крак..
Молителката ревяла, но станал и се изправила. Когато ответникът отишъл до
колата, молителката ревяла и той пак се върнал при нея. След като
молителката и детето си тръгнали, ответникът се качил в колата и той също си
тръгнал. Ответникът ударил шамари на молителката няколко пъти. Удрял я по
лицето. Когато молителката била на стълбите, имала червенина по врата и по
бузата. Молителката била с дънки и къс ръкав, а детето с дънки и блузка.
Според показанията на св. Ирена Г. Радулова, на 6.07.2023г. около 10.00
часа с ответника отишли да вземат неговото дете от дома на майката, тъй като
имали уговорка детето да бъде с тях една седмица на море. Отишли на бул..
Ответникът спрял колата доста далеч от входа. Свидетелката останала в колата
13
на предното място до шофьорското. Ответникът преди да слезе от колата
позвънил на молителката, за да каже, че са долу, като молителката отговорила,
че са дошли рано и да изчакат. Ответникът слязъл и отишъл пред входа,
където продължил да чака, а свидетелката останала в колата. Майката слязла с
детето. Молителката започнала нервно да ръкомаха и да сочи към ответника и
към колата. Няколко минути след това ответникът тръгнал с детето към
колата. Молителката през цялото време приказвала нещо и сочела към
ответника и колата. Когато ответникът тръгнал с детето, молителката
тръгнала да пресича булеварда, през цялото време гледала към колата и
гледала нервно. Ответникът отворил задната врата, където трябвало да се качи
детето, и багажника. Молителката предичала булеварда с надут детски пояс за
плуване. Тогава молителката започнала да стиска свидетелката за врата и да
крещи „Ще те убия, кучко, ще те убия, курво“. Когато свидетелката се опитала
да се освободи от пръстите, видяла, че ръцете й идвали от задната врата.
Ответникът през това време бил до багажника. Ответникът дошъл и започнал
да й казва „Какво правиш, ще я удушиш“ и да вика „Помощ“. Молителката
била паднала до колата. Ответникът казал „Аз защо не изивикам полиция“ и
набрал по телефона 112. Тръгнал към кооперацията, за да види точния адрес. В
това време молителката се изправила и извадила нейния телефон, тя тръгнала
да говори, като се движела в обратната посока от тази на ответника. В това
време детето било на тротоара, пищяло и се тресяло цялото. То седяло само и
разтроено на тротоара. Още от самото начало то се разплакало и се разтресло.
В следващия момент вратата на свидетелката се отворила и тя получила един
юмрук в лявото око, била молителката. Тя се отдръпнала от колата,
свидетелката тръгнала да слиза, като се държала за лявото око. В това време
ответникът идвал към колата. Ответникът застанал между молителката и
свидетелката, вдигнал си ръцете, но молителката се пресегнала през ръката му
и хванала свидетелката за косата. Започнала да я тегли и в това време да я
рита от другата страна. Някакъв мъж дърпал молителката, а свидетелката я
дърпала някаква жена, които се опитвали да ги откопчат. Ответникът викал
„Помогнете, помогнете“. Един мъж казал „Така е, като имаш две жени“.
Молителката продължавала да дърпа свидетелката за косата. В един момент я
пуснала, отишла и взела сака на детето от багажника. Свидетелката й казала
или да даде детето, или да го прибира. Молителката държала детето за ръка,
което продължавало да пиши и да реве. Накрая го дръпнала към входа да се
14
прибират. Когато молителката станала и си тръгнала, през цялото време
викала и обиждала свидетелката и ответника. На свидетелката през цялото
време викала „Курво“ и „Ти ще видиш, сега ще видиш“. Този случай бил
около 20 минути. След това свидетелката и ответникът отишли в Пирогов, тъй
като лявото й око запонало да отича, подува и затваря. Там пак заварили
молителката, в Пирогов чакала пред един кабинет, била права, сама. В
момента, в който ги видяла, започнала пак да крещи „Вижте ги, пребиха ме,
сега ще видиш, курво“. Дошли двама полицаи. Дошъл приятел на молителката
– Марио, който започнал да крещи по ответника „Дамски бабаид, ти ще видиш
сега“. Молителката стояла права пред кабинета и крещяла. След като
ответникът дръпнал молителката, тя паднала на място, което било предвидено
за кошче. След това тръгнали към 04 РУ – СДВР и след това към Пирогов.
Според показанията на св. Д. Х. Х., през 2023г., било събота или неделя,
било топло, сутринта преди обяд се чули викове от отсрещния тротоар на
Гръцката пекарна. Чула се караница. Имало паркиран джип и мъж и жена да
се дърпат. Страните се дърпали. Двамата взаимно се дърпали. Те се карали.
Молителката говорела по телефона. Дошла полиция. Имало друга жена, която
шофирала джипа. Другата жена била в автомобила. Молителката в един
момент била седнала пред сградата, после станала. Разхождала се и се
движела. Имало мъж, различен от ответника. Свидетелят го помолил да
дръпнат детето, а и вече имало полиция. В един момент молителката и детето
били хванати за ръка. Тя си тръгнала с детето. Ответникът казал,
оприличавайки молителката, е била „снощна“, „наркоманка“. Една от двете
страни показвала, че има следи по ръцете и разкъсана тениска.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 16.07.2023 г., а
молбите до съда са подадени на 18.07.2023 г. и 27.07.2023г., поради което е
спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същите са процесуално
допустими.
Съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 2 ЗЗДН,
15
„Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие”.
По делото се установява, че страните Я. С. Б. и Д. Г. Т. са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете – Д. Д.
Т., поради което същите попадат в посочените в чл. 3 ЗЗДН кръг лица.
По молбата на Я. С. Б.
От събраните по делото доказателства, а именно представените и приети
съдебномедицински удостоверения, медицински документи и изготвената
съдебномедицинска експертиза, съдът намира, че на молителката Я. Б. са
причинени следните травматични увреждания: множество охлузвания и
кръвонасядания /на места групирани по 3 или 4 на брой; ивицовидни и
успоредни едно на друго, със забелване на епидермиса на кожата и с коричка
от засъхнала кръв и лимфа/: по шията и горната част на гръдния кош /предно –
странична част, отдясно/; по горните крайници /предмишници, ръце и пръсти
– горна и долна повърхности/; по долните крайници /колеба и подколенници –
външна и вътрешна повърхности/; мозъчно сътресение. Контузия на главата и
шията. Луксация на темпо – мандибуларната става, вдясно. Контузия на
гръдния кош, долната част на гърба и таза. Причинено й е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /по смисъла на чл. 130, ал. 1
НК/. В цялата им съвкупност не е възможно да са получени само от падане на
молителката на терена до или върху коша /кошчето/ за смет. Съдът намира
обаче, че не не доказа по делото при условията на пълно и главно доказване
авторството на твърдяното насилие. Представена е деларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, която се опровергава и оборва от разпитаните по делото свидетели,
които са били очевидци на процесния инцидент. Молителката с уточнителна
молба от 19.07.2023г. с оглед указанията на съда е посочила, че свидетели –
очевидци на твърдяния акт на домашно насилие са били К. А. и Алекс Литов,
които били случайни минувачи по това време. В хода на съдебното
16
производство е разпитан св. К. А., според показанията на който мъж /за когото
не е сигурен дали е ответникът Д. Т./ бутнал с две ръце молителката Б., а зад
нея имало ниско улично кошче за боклук, в което тя се блъснала и ударила. От
проведения допълнителен разпит на същия свидетел става ясно, че с
молителката Б. са се срещнали в гр. София, ж.к. Надежда, като същата му
заявила, че ще бъде възнаграден за загубеното време. Установява се също, че
свидетелят е поискал от молителката сумата от 750 лева като обезщетение за
провалена почивка. Тези обстоятелства компрометират показанията на св. А.,
същите не могат да бъдат ценени като обективни, поради което и съдът не ги
кредитира. В подкрепа на твърденията на молителката са показанията на св. С.
Николаев Илиев. Както се посочи по – горе, молителката с допълнителна
молба е заявила кои лица са били свидетели – очевидци, като св. Илиев не е
посочен като такъв. Съобразявайки това, както и че показанията му са
изолирани и неподкрепени от други доказателства, съдът не им дава вяра и не
ги кредитира като обективни. Така например св. Илиев заявява, че след като
молителката се прибрала с детето, след около 5-6 минути и той се прибрал и
ги видял на стълбите във входа, като молителката и детето ревяли. Подобно
обстоятелство не е посочено в сезиращата молба. Твърди се, че молителката
своевременно прибрала детето с приготвения багаж при родителите й, които в
това време се намирали в апартамента. Посочените противоречия дават
допълнителни основания за некредитиране на показанията на св. Илиев. При
анализа на показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели се налага изводът, че същите са противоречиви относно едни и
същи обстоятелства, а именно имало ли е физическо съприкосновение между
страните, респ. действията на всяка от тях. Налице са противоречия и относно
отправените изрази от всеки един от тях спрямо другия. Така например,
според показанията на свидетелите Радулова и Г., ответникът единствено
отскубнал със сила молителката, която в този момент нападнала физически св.
Радулова. Св. П., доколкото не е присъствал на процесния случай, не
възпроизвежда факти и обствоятелства относно случилото се пред дома на
молителката. Според показанията на св. Д. Х. Х. страните се карали и се
дърпали. Единствено безспорно се установи, че между страните на
16.07.2023г. е възникнал вербален конфликт, като показанията на свидетелите
в тази посока са еднопосочни, а именно, че се чували крясъци и обидни думи
и изрази. Не се установява категорично обаче авторът на конкретните обидни
17
изрази, както и спрямо кого са били същите. Предвид изложеното, съдът
намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин авторството на
твърдяния от молителката акт на насилие, поради което молбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По молбата на Д. Г. Т.
Същият излага твърдения, че Я. Б. го блъскала, ритала и драскала по
лицето, нападала го и му нанесла множество рани. Представена е декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, но не
придава на същата изключителна доказателствена сила, тъй като на процесния
случай са присъствали свидетели – очевидци. Освен това, показанията на
последните оборват и опровергават декларацията. От показанията на
свидетелите не се установява Я. Б. да е нанесла удари с ръце или крака на Д.
Т.. От анализа на гласните доказателства, доколкото същите са противоречиви,
може да бъде обосновано заключението, че между Я. Б., Д. Т. и Ирена
Радулова е възникнал вербален конфликт. По делото категорично се установи
единствено, че малолетното дете Д. е присъствало на процесния случай, като
през цялото време плачело и било разстроено. Доколкото не се доказаха при
условията на пълно и главно доказване твърденията на страните за извършено
домашно насилие, респективно не се установиха безспорно и категорично
действията и изразите на всяка от тях спрямо другата, то съдът намира, че не е
налице хипотезата на чл. 2 ЗЗДН.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева, следва да се възложи на
всяка от страните, които следва да бъдат осъдени да я заплатят в полза на
СРС, доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителите. Детето Д. не дължи държавна такса на основание чл. 11, ал. 3
ЗЗДН
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни, но
18
предвид изхода на спора, същите остават в тежест на всяка от тях.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Я. С. Б., ЕГН **********,
действаща лично и като законен представител на малолетното дете Д. Д. Т.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу Д. Г. Т., ЕГН **********, поради осъществен от страна на
последния акт на домашно насилие на 16.07.2023г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Д. Г. Т., ЕГН **********, действащ
лично и като законен представител на малолетното дете Д. Д. Т., ЕГН
**********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу Я. С. Б., ЕГН **********, поради осъществен от страна на последната
акт на домашно насилие на 16.07.2023г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответницата
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна
ОСЪЖДА Я. С. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. С. Б., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Т., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
19
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20