№ 51
гр. М., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Аделина Люб. Тушева
Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тр. Троева Въззивно гражданско
дело № 20211600500173 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „В.“
ООД – М. против решение на Районен съд – М. от 11 май 2021 г. по гр. д. № 1690/2020
г.
Жалбоподателят „В.“ ООД – М., представлявано от управителя инж. В. И.,
твърди във въззивната жалба, че решението на МРС е неправилно и
незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови
ново, с което да уважи установителния иск по чл. 422 от ГПК. Поддържа, че безспорно
е установено по делото, че въззиваемият е абонат на дружеството, който не е сключил
изричен договор, поради което в отношенията им са приложими Общите условия. През
процесния период данните от водомера в имота на абоната са били отчитани служебно,
абонатът е отказал да предостави достъп, за да се регистрират реалните показания на
отчитащия уред. Като неизпарвна страна по договора за доставка на вода и
канализационни услуги по отношение въззиваемия следва да бъде признато за
усатновено съществуването на вземане за периода 20 март 2017 – 2 декември 2019 г.
Неправилно МРС е приел, че не са установени реално доставените от дружеството
количества вода.
1
Въззиваемият С.Ц.С. се представялва в процеса от особен представител – адв. С.
Г., която поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена
без уважение. На първо място изтъква доводи, че въззиваемият не е страна по договрно
отношение с дружеството-доставчик, на следващо място навежда твърдение, че
Общите условия са неприложими, тъй като не е спазено изискването за тяхното
публично оповестяване, от там следва и неприложимост на уредените в тях процедури
по служебно отчитане разхода на вода.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – М. е бил предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК от „В.“ ООД
– М. против С.С. за установяване съществуването на вземане от 273,20 лв - стойност на
В.-услуги за периода 20 март 2017 г. – 2 декември 2019 г., както и мораторна лихва от
38.08 лв.
По искане на „В.“ ООД – М. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу С.С. за посочените суми по ч. гр. д. № 476/2020 г. на МРС. След като
длъжникът не е бил открит за връчване на заповедта, кредиторът е завел иска по чл.
422 от ГПК за установяване съществуването на вземането.
По делото е установено, че С.Ц.С. е абонат на „В.“ ООД – М.. За доставяната в
жилището му вода и канализационни услуги е била разкрита партида. Въззиваемият не
е осигурявал достъп до имота, за да бъдат отчитани показанията на водомера, поради
което инкасаторът служебно е вписвал по 2 куб. м. разход всеки месец, както се
установява от записите в нарочно водената книга. С писмо с обратна разписка, връчено
на въззиваемия лично на 19 декември 2019 г., той е бил поканен да плати натрупаните
задължения в двуседмичен срок.
В показанията на свидетеля В.В. – служител на „В.“ ООД, разпитан от МРС, се
съдържат данни, че с абоната са били провеждани някакви разговори, но не уточнява
кога.
При така установените факти МРС е приел, че ищецът не е установил
наличието на свое вземане срещу С.С.. Служебно водените отчети не са достатъчни, за
да се приеме твърденият разход на вода. Те имат характера на частни документи и не
се ползват с обвързваща доказателствена сила. Сметката на абоната е била водена
единствено въз основа на тези отчети, поради което не може да се приеме за безспорна.
2
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно.
Имотът на ответника е водоснабден и се намира в жилищен блок. Макар да
липсва индивидуален договор между него и оператора, то С. има качеството на
потребител на В.-услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, както и чл. 3 от Наредба № 4/2004 г.
По отношение на него са приложими Общите условия на “В.” ООД – гр. М. за
предоставяне на В. услуги на потребителите от В. оператор, в сила от 2014 година.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че тези правила не са били
публично оповестени, поради което нямат задължителна сила. Правилата са
публикувани на официалната страница на дружеството в Интернет, както и във
въстниците „Конкурент“ и „Новинар“ още през 2014 г, когато са били одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. Изискването за публичното им оповестяване
е спазено, поради което Общите условия са приложими.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ОУ, както и чл. 43, т. 1 от Наредба № 4/2004 г.
потребителят е длъжен да осигури достъп до уреда за отчитане в своя имот. Периодът
на отчитане трябва да бъде най-много три месеца, а отчетените стойности следва да се
съобщят на потребителя и той да удостовери това с подписа си. В случая абонатът не е
изпълнил задължението си да предостави достъп до отчитащото устройство. В тази
хипотеза дружеството-доставчик е трябвало съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ да състави
протокол, който да се подпише от един свидетел. Едва след изпълнение на тази
процедура е допустимо да се премине към събиране на суми от служебно отчетен
разход на вода.
Въззивникът не е спазил изискването на приетите от самия него ОУ, поради
което правилно МРС е приел, че липсват убедителни доказателства за наличието на
задължение на въззиваемия.
Показанията на свидетеля В., дадени пред МРС, не могат да заместят липсващия
писмен документ.
Като приема, че дружеството-кредитор не е представило доказателства за
съществуването на дълга, МОС потвърждава обжалваното решение, с което искът по
чл. 422 от ГПК е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно, затова
въззивният съд го потвърждава.
На основание горното МОС
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – М. от 11 май 2021 г. по гр. д. №
1690/2020 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4